Глава 8
В задната част на храма градинска пътека се отваряше към внушителен стадион, който приличаше на по-малка версия на Колизеума в разцвета на силите си. Каменните пейки бързо се напълниха с гостите на Фанес, както и с хора, които сякаш се изсипваха от пътеките между високите храсти, които обграждаха стадиона.
Сигурно са обитателите на другите храмове в тази покрита с облаци планина. Новината за предизвикателството и последвалите изпитания се бе разпространила и очевидно това бе събитие, което не биваше да се пропуска.
Почувствах се зле, когато чух, че хората правят залози за това кой ще оцелее: Наксос или неизвестния претендент. Досега всички залагаха на Наксос. Трябваше да накарам Йън да се откаже от това.
Пробих се през тълпата, като от време на време поглеждах зад себе си. Да, Фанес продължаваше да гледа след мен, дори когато си проправяше път към една частна ниша три реда по-нагоре на стадиона. Слугите се втурнаха зад Фанес, носейки киликси с вино, копринени възглавници, на които да седне, и други луксозни предмети.
Фанес не искаше да ме изпуска от поглед. Защо?
Хванах една жена за ръката, докато се опитваше да се втурне покрай мен на стадиона.
– Къде е претендентът?
– Сигурно под арената – отвърна тя и се опита да се отдръпне.
Хватката ми не се разхлаби.
– Заведи ме там.
Тя нямаше да изглежда по-шокирана, ако я бях пробола с нож.
– Не мога. Забранено е!
– Правилата са създадени, за да се нарушават – настоях аз. – Хайде.
Тя изкрещя. Сега вече бях привлякла вниманието и на всички около нас. Усмихнах се през стиснати зъби.
– Просто спор между приятелки, хора. Продължавайте.
– Помогнете ми, тя е луда! – Изкрещя жената.
– Не съм. Просто трябва да видя претендента…
– Веритас.
Завъртях се при името си. Ашаел беше на няколко метра зад мен, наполовина скрит зад дебела каменна колона с изрисуван на нея стенопис на Зевс.
Пуснах я с промълвено „Извинявай“, преди да се запътя към полубрат си.
– Заведи ме при Иън – казах веднага щом стигнах до него. – Трябва да спра това. Знаеш ли какво ще стане, ако той загуби?
– Да – каза Ашаел и ме дръпна зад колоната. – И ако аз не можах да го разубедя, няма да го направиш и ти. Освен това, ако те хванат да се намесваш, това ще се смята за измама и животът му, както и твоят, ще бъдат загубени.
В мен избухнаха гняв и тревога.
– Тогава защо го доведе тук, камо ли да му кажеш как да отправи неоттегляемо, смъртоносно предизвикателство? Аз се справих със ситуацията с Фанес!
Ашаел ме погледна по начина, по който беше погледнала крещящата жена: сякаш бях луда.
– Да се справиш? Избираш да си тук?
– За една нощ, да! Не можа ли да ми дадеш това, преди да доведеш Иън тук, за да рискува живота си отново за мен?
Гневното, защитно изражение на Ашаел се стопи.
– Една нощ. Колко дълго мислиш, че си тук?
– Дори не – започнах аз, а после спрях. – Какво имаш предвид, с колко време мисля, че съм тук?
Ашаел ме погледна съжалително.
– Ти не знаеш къде си, нали?
Ръката ми разряза въздуха с нетърпеливо махане.
– На един магически скрит остров, подобен на този, на който заведе мен и Иън, когато търсехме Йона.
Стегнатата хватка на Ашаел се отпусна.
– Не – каза той много тихо. – Ти не си на остров. Ти изобщо не си в твоя свят.
– Това е невъзможно.
Веждите му се извиха.
– Не забеляза ли небесната червеева дупка, в която трябваше да влезете, за да стигнете дотук?
О, дявол знае какво.
Да, бях забелязал странния, продължителен вихър от мрак, когато Фанес ни телепортира тук. Също така никога досега не бях попадал на място, където планините сякаш се държат от облаци, храмовете са много по-големи, отколкото отговаря на външния им вид, а съществата от различни митологии са истински. Бях отхвърлила първото като блян, а второто като необичайно, но може би беше нещо повече.
Поех си дъх, който с нищо не облекчи внезапното стягане в тялото ми.
– Ако не съм в „моя свят“, къде съм?
Ашаел ме потупа така, както бихте успокоили уплашен звяр.
– Някои наричат тези места светове на феите. Други ги наричат дом на боговете. Някои ги смятат за чистилище. Технически погледнато, всички те са правилни, защото няма две мехурчести царства, плаващи по ръба на подземния свят, които да са еднакви. Те стават такива, каквито ги определи техният владетел. Фанес моделира това по легендите, които смъртните разказват за него, но във всички тези царства времето тече по различен начин заради близостта им с подземния свят. В някои от тях то се ускорява. В други то се забавя. Досега не знаех коя е тази.
Докато говореше, поклащах глава. Логиката нямаше нищо общо с отричането. Докато свърши, се борех с писъка си. Да, знаех, че в подземния свят времето тече по съвсем различен начин. Бях убивана достатъчно често, за да забележа, че няколкото минути, които прекарвах в тази тъмна пустота, преди баща ми да ме възкреси, можеха да се равняват на часове в живия свят. Но не знаех, че съществуват такива „балонни светове“, камо ли че се намирам в такъв.
– И така, от колко време съм тук според теб и Иън? – Успях да попитам през новата буца в гърлото си.
Ашаел въздъхна.
– Малко повече от три седмици…
Ужасеният ми писък го прекъсна.
Назад към част 8 Напред към част 10