ЕЛИС
ААА И ОЩЕ ШЕСТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ…
Луната се издигаше в далечината и петимата се облегнахме на купчината земна магия, която Райдър беше хвърлил за нас, докато седяхме на покрива и усещахме как вибрациите на музиката от сградата под нас дрънчат в костите ни.
– Осъзнаваш, че това е лудост, нали? – Попитах, когато Гейбриъл се облегна назад и ме обгърна с ръка, за да ми даде малко топлина от тялото си.
– Не знам какво имаш предвид, amore mio – промърмори Данте, облегна се назад и сгъна ръце зад главата си, докато гледаше звездите, които блещукаха в тъмното небе над главата му. – Ние сме феи. За нас е напълно нормално да прекарваме свободното си време в гледане на звезди.
– Ами, да. – Извъртях очи към четиримата и се наведох напред, за да си взема пакет чипс от огромната чанта със закуски, която Леон беше донесъл за това малко приключение. Имаше вероятност тази нощ да е дълга.
Леон ми се сопна полугласно, но по-голямата част от вниманието му беше насочена към пространството под нас, където феи в модни костюми и рокли влизаха и излизаха от сградата, която бяхме избрали за тази малка вечер.
– И така, какво ти казват небесата, Гейбриъл? – Попитах го, като се сгуших по-близо до него, докато ядях солен чипс. – Дали съдбата е склонна да бъде по-благосклонна към Солария в бъдеще, отколкото е била досега?
Гейбриъл леко изсумтя, но се опита да го прикрие, а Райдър се засмя мрачно, като се наведе напред и опря предмишници на коленете си.
– Звездите обичат да предсказват кланетата, бейби – каза той и погледна към небето. – Мисля, че им харесва да ни карат да страдаме.
– Защо да им харесва това? – Попитах любопитно.
– Защото щастието винаги има най-сладък вкус, когато е спечелено с мъка – отговори той просто. – Най-хубавите неща в живота ни нараняват най-много.
– Винаги си толкова негативен, Стронзо – закани се Данте. – Аз например съм щастлив от живота, който звездите са ни подарили. Имам жената на мечтите си, деца, за които бих убил и умрял, глутница свирепи феи, които ме обичат и уважават… и вас, четирима гадняри, които ме държат нащрек. Какво друго може да иска един мъж?
– Аз също съм щастлива – съгласих се аз, а погледът ми се насочи към съзвездието Пегас, което блестеше в небето над главата ми, докато си мислех за Гарет за момент. Позволих на усмивката да докосне устните ми, докато си представях какво би казал за това, което правим тук в момента, знаейки, че ще бъде също толкова лош, колкото и останалите. – Дълго време не съм вярвала, че ще бъда. За това трябва да благодаря на вас четиримата.
– Звездите знаеха, че имаме нужда един от друг – каза Леон, усмихна се наоколо и открадна полуизяденото ми пакетче чипс. – Видяха, че от нас ще излезе перфектната гордост. Не е ли така, Гейб? – Той плесна Гейбриъл по ръката и моята харпия въздъхна.
– Не ме наричай… – Гейбриъл направи пауза, като за момент погледна между мен и Леон и после извъртя очи, преди най-накрая да продължи. – Всъщност, знаеш ли какво? Казвам ти да не ме наричаш така вече повече от двайсет години и съм приключил. Така че продължавай, наричайте ме Гейб. Аз съм съгласен.
Леон затаи дъх и започна да подскача нагоре-надолу като развълнуван младеж, а Райдър поклати глава и се опита да скрие усмивката си.
– Ако Лео те нарече Гейб… – Започнах, но смехът на ЕрДжей ни прекъсна и четиримата ми крале седнаха с гръм и трясък, внезапно нащрек и намръщени на всичко и на нищо.
– Джет – изръмжа Леон и изплю името, сякаш беше проклятие, а аз въздъхнах, чудейки се дали някога ще спрат с тези глупости.
– Не мислите ли, че отивате твърде далеч? – Попитах ги, опитвайки се за стотен път да ги усмиря.
– Мисля, че подценяваш сексуалния нагон на един тийнейджър, малко чудовище. Това не е прекалено далеч, всъщност е недостатъчна реакция. Трябваше да кастрираме малкия шибаняк, както исках да направя миналата седмица – изръмжа Леон, като се придвижи до ръба на покрива и погледна надолу към жертвата си, извивайки дупето си от една страна на друга, сякаш се готвеше да се хвърли точно през ръба и да измъкне гаджето на ЕрДжей тук и сега.
– Тя ще ви намрази, че сте развалили партито ѝ – предупредих ги, докато останалите също се преместиха да погледнат през ръба. Заклинанията за прикритие, които ни скриваха тук, на върха на Кафетерията, означаваха, че все още никой не ни е видял, но това беше само въпрос на време.
– Не, няма да го направи – каза Гейбриъл с гласа си, който знае всичко, а аз си поех дъх. – Освен това съм виждала перфектната ѝ половинка и тя не е Джет.
– Аз отивам там – изръмжа Райдър, когато Джет хвана ръката на ЕрДжей и започна да я дърпа към Желязната гора.
– Чакай – предупреди Гейбриъл, преди някой от останалите да успее да направи крачка, и аз поклатих глава на глупостите им. Когато бяхме на тяхната възраст, се бяхме захващали с много повече неща от това да се държим за ръце и те го знаеха.
– Какво да чакаме? – Попита Данте, а електричеството се разнесе от него, докато свеждаше очи към гаджето на дъщеря ни.
– Това. – Гейбриъл посочи в посока на Алтаир Холс точно когато група от около десет служители на FIB заобиколи сградата и започна да тича към партито.
– Това е официално разследване! – Извика водещият офицер. – Бяхме информирани, че на това парти се консумира Килблейз!
Това бяха глупости, защото тайната за създаването на Килблейз беше умряла заедно с Титан и за нея не се беше чувало от години, но един поглед към Гейбриъл ми подсказа, че именно той им е дал този сигнал.
Всички тийнейджъри започнаха да крещят и да бягат от полицаите, макар да се съмнявах, че някой от тях върши нещо незаконно, а Гейбриъл се ухили, като посочи дъщеря ни, която се опита да избяга в дърветата.
– Освети ги, Леон – заповяда той и моят Лъв се усмихна, докато изстрелваше огнена магия по техния път, осветявайки ЕрДжей и Джет за полицая, който още не беше успял да влезе вътре.
Наблюдавах с интерес как младият офицер потегли с пълна скорост, а тъмната му коса се развяваше далеч от привлекателното му лице, докато викаше на ЕрДжей и Джет да спрат.
– Какъв е планът ти? – Попитах Гейбриъл, като забелязах, че той се усмихва, сякаш вече знаеше какво точно ще се случи.
– Изчакайте го – каза той и ние го направихме, а аз дъвчех устните си, докато гледах как агентът настига ЕрДжей, чудейки се как ще му избяга.
Но получих отговора си секунда по-късно, когато агентът се нахвърли върху нея, блъсна я и я накара да изкрещи, когато двамата се забиха в калта.
Джет хвърли отчаян поглед към ЕрДжей, след което побягна, спасявайки собствения си задник и доказвайки, че кралете ми все пак са били прави, като са смятали, че той не е достатъчно добър за нашето момиче.
– Какво става, Фалко? – Поиска да се хвърли напред Данте и да ѝ се притече на помощ, но Гейбриъл го хвана за ръката, за да го спре.
– Виж – каза Габриел, докато сърцето ми се разтуптяваше и всички се взирахме, гледайки как агентът притиска нашето момиче към земята, а тя хвърля главата си напред, разбивайки носа му с челото си и карайки кръвта да се разлива навсякъде.
– Мерда – изруга Данте, докато Райдър съскаше, а Леон ръмжеше. Оставаха ми около три секунди, за да се стрелна там долу и сама да ѝ помогна, когато Гейбриъл отново заговори.
– Това е нейният идеален партньор – каза той, като малко се задушаваше, докато гледаше как дъщеря ни сипе обиди към огромния офицер, който все още я държеше притисната под себе си, докато той разнасяше кръв по двамата и я наричаше луда курва достатъчно силно, за да го чуем всички. – Не е ли красиво?
– Трябва да си правиш шега с мен – изръмжа Райдър. – Няма начин нашето момиче да е обречено да свърши с ченге.
– Звездите наистина ни мразят – въздъхна Данте с ужас.
– Ами откраднатите ми богатства? – Задъха се Леон. – Какво ще каже той за моите богатства?
– Сигурен ли си в това, Габриел? – Попитах несигурно, като гледах как агентът издърпва ЕрДжей на крака, а роклята, която беше избирала седмици наред, сега беше скъсана и мръсна, а нощта, която толкова очакваше, беше напълно съсипана.
– Да, ангеле мой – твърдо каза Гейбриъл. – Той е единственият за нея.
– Тази любовна история няма да е хубава – промълви Райдър, а стесненият му поглед проследи агента, докато той извеждаше дъщеря ни. – Не трябва ли да и помогнем?
– Не – каза твърдо Гейбриъл. – Благодарение на него ЕрДжей е на път да преживее една от най-лошите нощи в живота си, докато е затворена в килията. Тя ще намрази тази фея повече от всеки друг, когото е срещала.
– И това е добре? – Попитах съмнително.
– Да – въздъхна мечтателно Гейбриъл, докато всички гледахме как ЕрДжей е окована с белезници и принудена да върви към портите, а проклятията и заплахите се леят от устните ѝ с всяка нейна стъпка. – В крайна сметка всичко ще се оправи. Просто трябва да се доверим на съдбата.
Принудих се да остана там, където бях, застанала между четиримата си крале, докато дъщеря ни беше арестувана, и се замислих за всички неща, които ни бяха необходими, за да стигнем дотук.
Съдбата беше кучка.
Но в крайна сметка тя ме беше довела дотук.
Така че може би той беше прав и всичко, от което се нуждаех, беше малко вяра.
КРАЙ
