РАЙДЪР
ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО…
– Лука ще се появи днес – обяви Гейбриъл, докато се навеждаше да постави чиния с палачинки пред Елис на бара за закуска, а очите ѝ се разшириха от изненада.
– Какъв ще бъде той? – Прошепна тя развълнувано.
Леон се хвърли през повърхността, като хвана ръката на Гейбриъл.
– Той е Лъв, нали? Казвах му да си пусне дълга коса, но дали ще ме послуша? Не, а сега…
– Не казвам – прекъсна го Гейбриъл с блясък в погледа.
– Очевидно е василиск – казах аз и погледнах собствената си чиния с палачинки, когато Гейбриъл я донесе и я постави. – И може би щяхме да знаем как реагира на болката, ако го оставяше да пада по-често, когато беше дете, Гейбриъл. – Погледнах го остро.
– Защо бих позволил на детето си да се нарани, ако мога да видя начин да го избегне? – Изсмя се Гейбриъл. Бяхме водили този спор хиляди пъти, но в крайна сметка Лука така или иначе беше научил всичко за болката, когато го заведох на подземните боеве в Серпенс. Там позволяваха на непробудените тийнейджъри да се бият с юмруци в четвъртък вечер и първото момче, с което Лука се беше сблъскал, беше пребил до безсъзнание. Ако това не беше енергия на василиск, не знаех какво е.
– Ако е нещо с люспи по него, значи е дракон, Ад – каза Данте откъм мен със самодоволна усмивка. – Освен това няма толкова много ордени, които се появяват толкова късно. Той е на осемнайсет години.
– Което е с три години повече, отколкото си бил ти, когато си се появил, нали? – Подиграх се.
– Да, не много по-млад, отколкото беше, когато се появи като василиск – отвърна той.
– Пф, това беше различно – казах аз. – Аз бях в опасност, моят Орден се появи, за да ми спаси задника.
– Ами моят велик, велик чичо Клоуд не се появи като Лъв, докато не навърши почти деветнайсет години – добави Леон, който напоследък постоянно ни напомняше за това.
– Лъвовете почти винаги се появяват, когато са деца, Лео – засмя се Елис. – Но вампирите се появяват, когато се събудят. Дали ще получим специално ранно Пробуждане за него, както получиха Небесните наследници? – Тя погледна към Гейбриъл, но се нацупи, когато той не се съгласи с това.
– Чакай… виж колко самодоволен е Гейб днес – каза Леон подозрително, свеждайки очи към него.
– Не ме наричай Гейб – въздъхна той.
– Нашето момче ще стане харпия, нали Гейб? – Поиска Леон, като напълно пренебрегна раздразнението на Гейбриъл от прякора му за него. – Кога се появяват?
– Аз се появих, когато бях на седемнайсет години – каза той, но не даде никаква допълнителна информация за това какъв ще бъде Лука.
Погледнах към часовника, но погледът ми се спря на пухкавото легло на Периуинкъл на пода и сърцето ми се сви, защото ми липсваше. Бързо отвърнах поглед и отново проверих часа.
– Децата стават ли за училище днес, или какво?
– Аз ще ги взема! – Отскочи от мястото си Леон. – Те обичат, когато съм бодър сутрин.
Избухнах в смях.
– Не те ли удари в гърлото ЕрДжей последния път, когато я събуди с пеене на „Хакуна Матата“ в седем сутринта? – Бях дяволски сигурен, че и тя ще бъде василиск, но после взе и се появи като пегас миналата година и по дяволите, това беше шибана драма. Беше се появила под душа, беше се взривила през стъклото, беше се нарязала на крилата и беше хленчила така, сякаш къщата се е срутила. Обичах я независимо от Ордена ѝ, но по дяволите, не ме карайте да започвам с блясъка. Той попадна навсякъде. И докато Леон и Елис печелеха турнири по питбол, Гейбриъл работеше като професор, а Данте надзираваше задълженията на бандата на Оскура, познайте кой беше останал тук, за да почиства през цялото време? Аз.
Наистина ли от цялото ни семейство аз бях най-подходящият за съпруг на прокълната звезда?
Откакто ЕрДжей се бе появила, тя сякаш се бе превърнала и в пълноценен тийнейджър. Крещеше ми по три пъти на ден и се разплакваше за глупости, които дори не разбирах. Явно искаше да си боядиса козината в червено, вместо в естественото си синьо като патешко яйце. Но по дяволите, ако и позволя да сложи някоя от онези евтини химически бои на „Пегас“ близо до кожата си. Казах, че ще и приготвя боя за измиване, а тя затръшна вратата на спалнята си пред лицето ми и каза, че не иска моите „домашни глупости“. Моите отвари бяха най-добрите в шибаното кралство, по дяволите.
Заради това я изпратих да се труди една седмица в лозята на Оскура и оттогава тя не беше толкова устата. Никой никога не ми е казвал, че отглеждането на тийнейджър е равносилно на това да отгледаш демон, изпратен от дълбините на ада, и да го превърнеш в действаща фея. Като се замисля, може би беше благословия, че родителите ми не бяха наблизо по време на тийнейджърството ми, защото щях да бъда шибан кошмар.
– Ааа, излизай, татко – излизай! – Гласът на Лука се разнесе от горния етаж.
– О, по дяволите, всичко е наред, кубче, нека просто поговорим за това. Това е напълно нормално… – Опита се Леон, но характерното затръшване на вратата в лицето дойде и го прекъсна. Той изтича обратно долу и насочи обвинителен пръст към Гейбриъл.
– Защо не ме предупреди?
– За какво? – Вдигна поглед Гейбриъл от мястото, където лицето му беше заровено в шията на Елис, което я накара да се засмее задъхано. – О…
– Да, о – изръмжа Леон и разтри лицето си. – Аз съм белязан за цял живот.
– Не си ти този, която трябва да му пере чаршафите – казах аз със стиснати устни а Леон изхърка.
– Да, ебаси чистенето на стаята му, моля те, кажи ми, че няма скривалище на порно някъде там, Райдикинс? – Седна на мястото си Леон и се зае с палачинките, като бързо се откъсна от драмата в полза на закуската си.
– В днешно време никой няма порнографски списания, Леоне, всичко е онлайн – засмя се Данте.
Елис сдъвка устните си.
– Мислиш ли, че трябва да отида и да говоря с него?
– Не – веднага казаха и четиримата.
– Повярвай ми, amore mio, последното нещо, от което се нуждае едно момче на неговата възраст, е майка му да се опитва да му говори за неговата сексуалност – каза Данте.
– Майка ти сигурно те е хващала много пъти, пич – каза Леон със съжалително намръщване.
– А какво става с твоите майки? – Отвърна на удара Данте. – Те имат нулеви граници.
– Да, най-лошият момент беше, когато ме освиркаха през вратата и не искаха да си тръгнат – каза той.
– По дяволите, какво си направил? – Попита Гейбриъл с подсмърчане.
– Излезнах през прозореца и завърших на покрива на спокойствие. – Сви рамене той, а аз се засмях.
– О, по-дяволите, трябва ли да отида да проверя покрива?
Преди някой да успее да отговори, Лука влезе в стаята, тъмната му коса стърчеше във всички посоки, а челюстта му беше стегната. Лека червена руменина изпъстри бузите му, когато се премести при нас, взе няколко палачинки отстрани и се засуети.
Всички се спогледахме и над нас се възцари неловка тишина.
– Готови ли сте за училище днес? – Попита небрежно Елис.
– Не съм се пипал – изръмжа той едновременно с нея и смях заседна в гърлото ми.
– Това е напълно нормално, филио – нежно каза Данте.
– Ако искаш да прочетеш страница шестдесет и шест в книгата ми за лъвовете, там се обяснява как мъжките лъвчета обичат да… – Започна Леон.
– Не искам да чета книгата ти, татко, знам какво правя – каза твърдо Лука, после прокле, като осъзна какво е казал.
Пуснах тих смях, а Данте се разпадна следмалко, докато всички се разсмяхме и Лука най-накрая се усмихна.
– Добро утро – каза весело ЕрДжей, появявайки се облечена в тъмносинята си униформа на гимназията „Елдерхилс“, а полата ѝ беше навита доста над средата на бедрото.
– Не. – Щракнах с пръст, така че една лиана се хвана за подгъва и я принуди да се разгъне.
– Ех, татко, ти си такъв грубиян – изсъска тя, после грабна чиния с палачинки и падна до Гейбриъл, който я целуна по главата.
– Здравей, мила, тази сутрин си в добро настроение – каза Гейбриъл, а очите му се присвиха от подозрение, тъй като явно се опитваше да прозре защо е така.
– Ами кълна се, че когато се събудих, отново получих допир до Прозрението. – Тя закусваше, като ни разказваше за мига, в който е видяла видението на учителя си, който днес ѝ е дал забележка за това, че го е заобиколила.
– Ти ще станеш по-добър ясновидец от мен, аз не получих ясни видения, докато не навърших осемнайсет години – каза гордо Гейбриъл.
Когато стана време за училище и Лука най-сетне беше облечен, Данте подхвърли на Лука ключовете от колата си и всички ги изпроводихме от имота до главната порта.
– Наистина ли трябва да правиш това всеки ден? – Въздъхна ЕрДжей, когато Леон я прегърна и залюля, а Габриел придърпа Лука в прегръдките си.
– Обичаш нашите прегръдки – настоя Леон, мъркайки силно, докато предаваше RJ в ръцете на Гейбриъл, а аз прегръщах Лука.
Елис се погрижи и за двамата, целувайки ги по бузите и профучавайки около нас с бързината си, докато всички не бяха прегърнати и децата ни не напуснаха имота, за да се отправят към Академия „Аврора“. Те се качиха в супербезопасната, супербавна кола, която Леон беше откраднал за тях, въпреки молбите им за лъскав смъртоносен капан, и всички ние им помахахме за довиждане като най-добрите родители на света, докато Лука извъртя очи и те се отдалечиха. Обичах да засрамвам тези двамата. Беше прекалено лесно.
Въздъхнах, отново ми липсваше Периуинкъл, а Леон се премести, за да сложи ръка на ръката ми.
– Ще се върнат, преди да се усетиш.
– Да, знам. Просто си мислех за Пери – промълвих аз.
– И на мен ми липсва Уинкъл – въздъхна той и аз го ударих в ребрата.
– Вие двамата сте обсебени от нея – засмя се Елис. – Тя ще се върне от фризьора след час. – Пери обичаше да се глези, затова веднъж седмично ходеше на грумър, за да и почистят козината. Бях доста изненадан, когато разбрах, че кучетата-призраци могат да живеят до двеста години, а кученцето не беше остаряло и ден, откакто го намерих.
Хванах ръката на Елис и я придърпах към себе си, докато я целувах.
– Изглежда, че имаме един час за убиване, бебе.
Данте целуна врата на съпругата ни отзад, а аз плъзнах пръсти под дългата тениска на Гейбриъл, с която тя беше спала.
– Мисля, че си прав – мърмореше Елис.
– Ще я яздиш ли, Райдър? – Прошепна в ухото ми Леон и аз го ударих по главата, докато той се смееше и гъделичкаше страните ми.
– Първо ще те ударя в лицето – казах, докато се въртях, а той се стрелна, разкъсвайки дрехите си, докато се подготвяше да се смени.
Спринтирах след него, докато Гейбриъл викаше: „Няма да го хванеш!“, а аз приех това като предизвикателство, като изхвърлих лиани, две от които се запътиха към него и се опитаха да заклещят краката му. Леон изскочи на пътя, като се преобрази във формата си на лъв и изръмжа от смях, докато спринтираше към лозето до къщата.
Забавих ход и се обърнах към Гейбриъл, като ми хрумна една идея.
– О, това ще свърши работа – обади се Гейбриъл и аз забелязах, че Данте е откраднал вниманието на Елис, целувайки я яростно на земята като проклет дивак.
Все пак сега трябваше да дам урок на проклетия лъв и да удържа на думата си да го ударя, но щях да побързам с това и да се върна при нашето момиче веднага щом го направя.
Гейбриъл се затича към мен, потупвайки джоба си, а аз извъртях очи, преди да се преобразя в най-малката си змийска форма и да го изчакам. От гърба му се отделиха криле, които ме загребаха и се издигнаха в небето, като ме пъхна в джоба си, за да мога да видя красивия ни имот.
Гейбриъл лесно настигна Леон и ние го преследвахме в гората на ръба на имота ни, докато той се опитваше да ни изгуби, но Гейбриъл се смееше многозначително и аз знаех, че ще спечелим тази битка.
Погледнах към него, езикът ми се полюшваше на вятъра, а погледът ми беше насочен към златния звяр, който се движеше през дърветата. Сега вече нищо не може да ме сссспре, Сссимба.
***
– Появи ли се вече Лука? – Попита Леон Гейбриъл.
– Не – изръмжа той.
– Сега? – Настоява Леон.
– Не, Леон – отвърна Гейбриъл. – И ако ме попиташ още веднъж, ще ти натикам тази бутилка вино в задника. – Той издърпа бутилката „Аруксо“ от масичката за кафе и я запрати към него.
Елис се сгуши по-близо до мен, където седеше в скута ми във фотьойла, въздишайки доволно след вечерята ни.
– О, това би ти харесало, нали, Гейб? – Подиграваше се Леон. – Ти винаги си за експериментите след няколко питиета.
Засмях се и Гейбриъл извъртя очи, като изпъна краката си на масичката за кафе, докато се облягаше на дивана до Данте.
Елис прокара ръка по гърдите ми, вмъкна пръсти в ризата ми и погали изписаното с мастило X. Периуинкъл се беше качила на подлакътника на стола ми и ни наблюдаваше любопитно с наведена на една страна глава. Кълна се, че чакаше реда си да седне в скута ми.
– О, мои звезди! – Изведнъж изръмжа Гейбриъл и скочи на крака.
– Това случва ли се? – Скочи от стола си върху масичката за кафе Леон, а очите му блестяха от вълнение.
– Не, но трябва да тръгнем веднага. Елис остани тук – изръмжа той и се запъти към вратата.
– Какво, по дяволите, се случва? – Задъха се Елис, когато станах и я поставих на мястото си, докато Пери се озърташе загрижено.
– Това е мъжка работа, повярвай ми, ангелче. – Той се стрелна, целуна я силно по устните и тя неохотно остана на мястото си, докато Гейбриъл поведе четиримата към вратата.
Обухме обувките си, излязохме навън в полумрака и забързахме след него, докато той на практика тичаше по пътя към портата.
– Какво, по дяволите, става, Голяма птицо? – Поисках, като се мъчех да не изоставам от него. Беше като шибана чайка на възходящ поток.
Когато прекрачихме границата на имота ни, той се обърна рязко към всички нас, а очите му се въртяха в мрак.
– Това кученцата ли са? – Попита загрижено Данте. – Добре ли са, Фалко?
– Добре са – отвърна Гейбриъл. – Но ЕрДжей няма да бъде, ако не побързаме. – Какво се е случило? – Люлееше се от единия крак на другия Леон, като свиваше пръсти в гривата си.
– Това е онова момче Корбин – изплю Гейбриъл.
– Не – изпъшка Леон.
– Да – изсъска Гейбриъл и в гърдите ми се разнесе дрънчене. – Той ще отнеме девствеността на нашето момиче.
– Той е мъртъв – изръмжах аз. – Заведете ме при него и ще му счупя шибания врат.
– A morte e ritorno – изсъска Данте.
Гейбриъл кимна, извади от джоба си торбичка със звезден прах и я хвърли върху всички нас, увличайки ни в звездите.
Пристигнахме в гората на върха на един хълм, зървайки пред себе си сянката, където беше паркирана кола, гледаща към блестящите светлини на Алестрия.
От вътрешността ѝ до ухото ми достигна стон и аз изсъсках яростно, като разкъсах дрехите си и се превърнах в змия с размерите на питон.
– Трябва да обградим колата – каза Гейбриъл с тих глас. – Или малкото копеле ще се опита да избяга.
Леон свали дрехите си, в гърдите му се разнесе ръмжене, преди да се преобърне в лъв и да зачака командите на Гейбриъл, докато горната му устна се отлепяше в ръмжене. Буреносните облаци се свлякоха над блестящите звезди отгоре и по гръбнака ми премина вълна от статично електричество.
– Ти поемаш предната част – прошепна ми Гейбриъл и аз не чаках да чуя останалите му инструкции към останалите, докато се плъзгах по земята, проправяйки си път под колата към капака.
– Толкова съм влюбен в теб, Руби-Джейн – изръмжа Джет Корбин, а аз изсъсках яростно. Що за име беше Джет? Това беше шибано име на кретен.
Проправих си път към предната част на колата точно когато над нас в небето се разнесе гръм и Джейн се залюля.
– Чакай малко – каза тя трескаво, след което Леон скочи отгоре на колата със силен трясък. Гейбриъл прелетя над него, като се приземи грациозно от страната на шофьора на колата и когато вратата се отвори, той я затвори рязко в лицето на Джет, като го повали на седалката му.
– Това баща ти ли е! – Изкрещя той разтревожено и аз се радвах, че малкият гадняр звучеше уплашено.
Превърнах се отново във формата си на фея, скочих на капака в клек, за да ги погледна.
ЕрДжей изкрещя, докато се мъчеше да закопчее ризата си, която беше широко разкопчана и разкриваше лъскавия ѝ черен сутиен.
– Прибери си пениса, татко! – Умоляваше тя със стенания.
Леон падна от другата страна на колата, като се премести обратно във формата си на фея и се загледа в Джет на шофьорската седалка, а членът му беше притиснат здраво към прозореца.
– Татко! – Изкрещя му тя, омърсена и това беше най-малкото, което заслужаваше за това. Данте кръжеше над нас в небето, звяр на ужаса, докато от крилата му се разпръскваше светлина и той ревеше гневно в облаците. Дъждът се изсипа върху нас и аз се плъзнах от капака, присъединявайки се към Леон, който отвори шофьорската врата и издърпа Джет за врата.
– Остави го на мира! – Извика ЕрДжей, навличайки обратно училищната си пола, а аз затръшнах вратата в лицето ѝ, завързвайки всички врати с лиани.
Гейбриъл изръмжа, тримата заобиколихме Джет в кръг, докато дъждът ни заливаше отгоре.
– Нямаше да… – Започна да се ужасява Джет, но Гейбриъл го пресрещна.
– Не ме лъжи, виждам всяка мръсна мисъл в главата ти, момче – каза той и момчето пребледня. Не бях сигурен, че това е съвсем вярно, но Джет със сигурност му вярваше.
– Татковци! – Изрева ЕрДжей. – Пуснете ме навън в тази секунда!
– Не пипай нашето момиче – изръмжа Леон. – Никога. Тя ще бъде девствена до сватбената си нощ, чуваш ли ме?
– Какво? – Изкрещя ЕрДжей. – Всички сте луди!
– Чу ли ме, пишльо? – Леон бутна раменете на Джет, така че той се блъсна в мен и ме огледа със страх в очите.
Нямаше да крия кой съм пред това момче. Или щях да му подхвърля отвара за памет и да го накарам да забрави, или още по-добре – щях да го обвържа със звезден обет да пази тайната ми и да го накарам да се закълне, че няма да докосне с пръст моето момиче, освен ако не се ожени за нея, докато аз съм в това.
Приковах го в хипнозата си, когато погледът му се закова в моя, показвайки му камерата за мъчения, където лежеше завързан за дървена пейка, докато аз откъсвах крайниците му. Той ревеше от болка и плюеше проклятия срещу мен, а аз може би щях да се възхищавам на упоритостта му, ако се интересуваше от друго момиче, а не от моята малка принцеса.
– Ще стоиш далеч от нея, нали, Корбин? – Изръмжах, а устата му ту се отваряше, ту се затваряше.
– Но аз я обичам – каза той яростно и огънят в очите му ме накара да съскам. Освободих го от видението, като го прехвърлих през рамо, докато ЕрДжей крещеше, а аз се запътих право към ръба на отвесната скала на гребена на хълма.
– Чакайте, господин Алтаир – спрете! – Извика той.
– Аз не съм Алтаир, аз съм много, много по-кръвожаден от всеки вампир в това семейство. А вие имахте своя шанс, сега ще си платите за това, че доведохте нашата принцеса тук като евтина проститутка.
– Почакай! – Замоли се той, но аз го хвърлих през ръба на отвесния хълм, а ЕрДжей изкрещя още по-силно, удряйки с юмруци по предното стъкло.
Данте се свлече от небето, докато виковете на Корбин се носеха надолу към града долу, падаше и се свличаше като скала, докато Инферно се надпреварваше да го настигне.
Почти твърде късно Данте профуча под него и Джет се блъсна в люспестия му гръб с гръм и трясък, а писъците му се понесоха към града, докато нашият Буреносен дракон отплаваше в далечината.
– Всички вие сте психопати и аз ви мразя! – Започна да рита вратата Руби-Джейн и аз освободих лианите, които я държаха вътре, така че тя се изсипа навън в един пад.
Тя изхърка възмутено, докато се съвземаше, и тупна с крак по земята, сякаш беше копито.
– Ние сме тук, за да те защитим – каза Леон, разтвори ръце за прегръдка, а ЕрДжей го удари в корема, от което той изхриптя.
– Ей, недей да удряш баща си – изръмжа Гейбриъл, хвана ръката ѝ и я придърпа по-близо до себе си. – Искаме само да се грижим за теб.
При това чертите на лицето ѝ леко се смекчиха и аз се приближих до тях, като поставих ръка на рамото ѝ.
– Моля те, облечи се – помоли ни тя и Леон въздъхна, изтича да донесе панталоните ни и ми подхвърли моя, когато се върна.
Обух ги, след което придърпах ЕрДжей в прегръдките си.
– Той нарани ли те? – Поисках.
– Не, татко, помолих го да ме доведе тук – каза тя и вдигна брадичка. – Той е готин и искам той да е първият ми.
Аз се разкрещях, а Леон захлопна ръце на ушите си и започна да пее силно.
– Ти си на шестнайсет години – изръмжа Гейбриъл.
– Да, и? – Подхвърли тя към него. – Достатъчно голяма съм, за да знам какво искам. – Подигра се.
– Ти дори не си Пробудена, все още не знаеш нищо. Особено не и за секса.
– О, това е добро – изръмжа тя. – Идва от човека, който си татуира похот на кокалчетата на пръстите си, когато беше на моята възраст. – Тя сгъна ръце, свъси вежди и аз изръмжах.
– Кой ти каза това?
– Мама. – Сви рамене тя, а Леон свали ръце от ушите си, усещайки, че може да слуша отново. – Тя също така ми каза, че си пълен играч, който омайва всяка лъвица в Академия „Аврора“ с харизмата си. – Тя побутна Леон в гърдите. – И си прекарал нощта с мама много преди да се съберете, докато си бил пълен кретен. – Тя изви вежди към Гейбриъл и устните му се разтвориха.
– Какво още, по дяволите, ти е казала? – Задъха се Леон.
– Всичко – каза просто ЕрДжей. – Тя не пази тайни от мен, защото е готина, за разлика от моите властни татковци. – Тя отново потропна с крак и аз въздъхнах. По дяволите, Елис.
– Както и да е, начинът, по който сме се държали, няма никакво отношение към това как можеш да се държиш ти – каза строго Гейбриъл, а ние с Леон кимнахме в знак на съгласие.
В далечината отново се разнесоха писъци, докато Данте правеше лупинг след лупинг, а Джет се държеше за живота си.
– Това е толкова несправедливо – изръмжа ЕрДжей.
– Справедливостта не влиза в това – изсъсках аз. – Ти си наказана. И можеш да видиш това момче отново само с ескорт.
– Какво? – Изпъшка тя. – Това е нелепо! Буквално всяко момиче в моя курс е загубило V-образната си карта, как така аз трябва да съм V-образна?
Леон се ухили при тази дума, после отблъсна усмивката си и пренареди сериозното си лице.
Пристъпих по-близо до нея, за да привлека отново вниманието ѝ.
– Разликата е, че ти не притежаваш своята V-карта – притежаваме я ние. Така че изсмучи го, лютичко. – Сложих ръцете си и ЕрДжей ядосано изсумтя.
– Не се ядосвай, мъниче, вкъщи имаме пица и сладолед – каза Леон. – Това все пак е много по-добро от секса.
– Ха – засмя се Гейбриъл, след което прочисти гърлото си, отвръщайки поглед, а ЕрДжей се втренчи в него.
– Не се ядосвай, принцесо. – Хванах я за ръката, придърпах я към гърдите си и я прегърнах принудително, докато тя се извиваше и дърпаше от мен. Но накрая тя се предаде, въздъхна тежко срещу мен и аз я стиснах здраво.
– Просто защото те обичаме. – Присъедини се към прегръдката Леон и Гейбриъл също обви ръце около нас, притискайки я в средата ни.
Данте се приземи до нас, като се преобрази отново във формата си на фея и придърпа шортите си, докато се приближаваше.
– Къде е Джет? – Изтръпна от ужас ЕрДжей, когато се разделихме.
– Закарах го до вкъщи и го сложих в лимоновото дърво на майка му. – Каза Данте, преди да хвърли купчина ключове в колата на Джет. – Той може да дойде да си вземе това утре.
– Момчета, вие сте такива задници – промърмори ЕрДжей, но тя вече се беше примирила с поведението ни, защото това беше съвсем нормално, когато ставаше дума за това, че я защитаваме.
– При звездите – изпъшка Гейбриъл. – Трябва да се прибираме, хайде! – Той хвърли звезден прах върху нас, преди да успеем да кажем и дума, а сърцето ми заби по-силно при мисълта какво, по дяволите, още са ни приготвили звездите днес. Но когато се приземихме пред портите на къщата ни, забелязах причината и устните ми се разтвориха в пълен шок.
Елис седеше на гърба на огромен космат черен монолитен мечок-шифтър, а Периуинкъл тичаше в кръг около него.
– Виж! – Извика Елис, усмихвайки се, когато мечката се запъти към нас, а по лицето ми се разцепи усмивка.
– Боже мой, това Лука ли е?! – Извика Леон, тичайки към него, а синът ни притисна ръката му, докато Елис го потвърждаваше.
– Почти съм сигурен, че аз имах далечен братовчед, който беше такъв – каза Данте и изтича напред, за да го прегърне.
– Изглеждаш страхотно, Лука. – Затича се към него Руби-Джейн и се качи на гърба му зад Елис. Гейбриъл се издигна в небето, летеше около тях и се смееше, докато Лука закачливо се опитваше да отблъсне майка си и сестра си от гърба и те се държаха здраво, като се смееха безумно.
Сърцето ми пламна толкова топло в гърдите, когато видях цялото си семейство заедно, щастливо, в безопасност, у дома.
Нямаше друго място в кралството, където бих предпочел да бъда, освен тук. И нищо, което да прави живота ми по-пълноценен от тях.
Назад към част 65 Напред към част 67