***
Лиъм го нямаше. Той искаше тя да си тръгне с него, но тя настоя да остане.
Грейс прекара около четиридесет и пет минути в чистене на кабинета на Истън, като се увери, че всичко е дезинфекцирано и, надяваме се, върнато в почти същия вид, в който беше преди необмисленото им катерене по бюрото му.
Докато чистеше, не можеше да спре да мисли за начина, по който се бе чувствала с Лиъм. Те бяха правили секс за първи път, и то точно в този офис.
Тя поклати глава, объркана.
Грейс не можеше да повярва, че химията между двама души може да бъде толкова силна, толкова пристрастяваща, толкова… красива.
Тази дума не беше преувеличена. Беше красиво, помисли си тя, докато слагаше последните щрихи върху отново блестящото махагоново бюро на Истън и се отдръпна, за да се полюбува на работата си.
Усмихна се, като си спомни последната целувка на Лиъм, преди да го изгони от офиса. Устните му бяха също толкова червени, също толкова пламенни, а хладните му сини очи някак си развълнуваха и стоплиха душата ѝ, когато я дари с характерната си усмивка.
– Искам да те видя отново – каза той, докато излизаше от вратата.
– Нека не говорим за това точно сега – беше му казала тя, преструвайки се на строга, докато всъщност не можеше да се съгласи.
– Искам да те видя тази вечер. Ела в „Уилис“, близо до Сентръл Парк. – Отвърна той, без изобщо да се смущава. – Ще се уверя, че пентхаусът е свободен за нас.
– Какво е „Уилис“?
– Това е петзвезден хотел, който е собственост на семейството ми.
– Казваш това, сякаш е нищо – беше се учудила Грейс.
– Не е нищо. Това е мястото, където ще те видя отново. Това го прави специален за мен.
Само споменът за това, което беше казал, беше достатъчен, за да я накара отново да се засмее от ухо до ухо.
Грейс взе принадлежностите си за почистване и излезе от кабинета на Истън, като затвори вратата и върна спрея и гъбите на законното им място под мивката в кухненския бокс.
Тя се изправи, като избърса челото си с обратната страна на ръката си. Пулсът ѝ най-сетне се забавяше, след като часове наред работеше с бясна скорост.
Изморена съм, помисли си тя.
Твърде изтощена, за да отиде в „Уилис“, както поиска Лиъм ли?
Не. Никога нямаше да бъде прекалено изтощена, за да се види с Лиъм – не и в най-лошия си ден.
Всеки път, когато мислеше за името му или си представяше лицето му, се усмихваше като тийнейджърка, която се влюбва в първото си истинско увлечение. И това я накара да се запита дали това е всичко, което е било – увлечение, незряла мания, която щеше да завърши трагично.
Като по поръчка мобилният ѝ телефон започна да звъни и тя отиде до бюрото си и го намери, загнезден в чантата ѝ. Обаждаше се Скот.
Тя се замисли дали да отговори, но реши, че може да е важно.
– Здравей – каза тя.
– Току-що тичаше ли? – Попита той. – Защото звучиш задъхано.
– Не, просто почиствах.
– Какво чистиш? – Гласът му беше подозрителен.
– Защо те интересува какво чистя? Има ли някаква причина за това обаждане, или просто се опитваш да ме подразниш?
– Разбира се, че има причина, Грейс. Имам по-добри неща да правя с времето си, отколкото да измислям случайни причини да ти се обаждам.
Сигурен ли си в това? Искаше да го попита, но се замисли.
– И какво става? – Попита тя, като оглеждаше външния офис, сякаш можеше да е оставила някое уличаващо доказателство, което някой да намери.
– Това, което се случва, е, че най-накрая се чух с мама – каза и той.
– О, уау. – Тя не беше сигурна дали Скот се радва на това, или не. – И как мина разговорът?
– Мина нормално – каза той. Звучеше така, сякаш беше започнал да дъвче нещо, докато продължаваше да говори. – Поздрави ме, разговаряхме, сякаш не е минал и ден.
– Все още не съм сигурна защо двамата не си говорехте, Скот.
– Дори не става дума за това – каза той, а гласът му стана нервен.
– Ами за какво става дума?
– Тя ми каза, че си получила работа в компанията на Ред Джеймсън – каза Скот. – Изобщо планираше ли да ми кажеш това?
– Разбира се, но всичко се случи толкова бързо.
Сега тя се чувстваше виновна, въпреки че не беше направила нищо лошо.
– Защо имам чувството, че това има нещо общо с Лиъм Хюстън? – Попита я Скот. – Той ли дърпаше конците, за да ти осигури тази работа? Кажи ми истината.
– Не, Лиъм няма нищо общо с това. Кълна се.
– Защото знаеш, че ако се виждаш с него или говориш отново с него, тогава излагаш и мен на риск.
– Скот, наистина не ми харесва да ме обвиняват в разни неща – казах аз, забелязвайки, че всъщност не може да каже неща, които не съм направила. Защото Скот беше надушил плъха и се беше заел с нея.
– И така, в какво всъщност се състои тази работа? – Каза Скот, като звучеше така, сякаш това беше история, на която не искаше да повярва. – Мама сякаш нямаше представа… нещо за това, че си асистент на някакъв важен човек.
Грейс издиша през носа си.
– Всъщност аз съм тук, на работа, точно сега, Скот. Нямам време да играя с теб на двадесет въпроса.
– Това не са двайсет въпроса, а един прост въпрос. Каква е длъжността ти?
– Аз съм асистент на изпълнителния директор.
– О, това е напълно логично и отговаря на квалификацията ти до съвършенство – отвърна Скот, а гласът му беше пълен със сарказъм.
– Ревнуваш? – Каза тя.
– Едва ли. И не би трябвало да работиш за Ред Джеймсън. Той е един от тях.
– Един от кои?
– Спомни си за какво говорихме, Грейс. Опитваш се да влезеш в клуб, който никога няма да те приеме. Ако не си свръхбогата или не си родена в техния клуб, те не те пускат вътре, никога. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да бъдеш някой, когото съжаляват, подхвърлят му няколко късчета, а после, когато приключат, ще те изхвърлят в канавката като боклука, за който те смятат.
– О, това е много хубаво да се каже. Не ми се иска да ти го казвам, но това, че работя в сградата на Ред Джеймсън, не означава, че се опитвам да бъда част от някакъв глупав клуб на богаташи. Аз не съм като теб – наистина не мога да се интересувам по-малко от това да принадлежа към готините деца.
– Разбира се – каза Скот. – Сигурен съм, че нищо от това не е свързано и с Лиъм Хюстън. Много убедителна история, сестричке.
– Спри да ме притискаш, Скот. Не ти дължа никакви обяснения или оправдания за това как избирам да живея живота си и да прекарвам времето си. Не знам кой си мислиш, че си…
– Аз съм твой брат, помниш ли? Онзи, при когото винаги пълзиш, когато имаш нужда от пари, от спасение или от емоционална подкрепа, защото си се провалила за пореден път?
– Не разчитай, че това ще се случи повече – каза тя, като искаше да се отвърже от него сега.
Гласът на Скот стана нисък и агресивен.
– По-добре да не се виждаш с Лиъм Хюстън, Грейс. Вече не само прецакваш собствения си живот – няма да видя как бизнесът ми загива заради проблемите ти със самочувствието и пренебрежението ти към целия ми труд. Изградих живота и бизнеса си от нищото и ти не можеш просто да се гавриш с него, защото не си направила нищо, за да заслужиш живота си, така че просто ще ме измамиш, за да го получиш за себе си,
Грейс му затвори, ръцете ѝ трепереха, докато се взираше в телефона, сякаш той беше нещото, което беше изрекло всички тези ужасни обиди.
Какво не беше наред с брат ѝ? Защо настояваше да изрече толкова много обидни, жестоки мнения за това как тя се е провалила толкова много в живота?
И все пак, докато събираше вещите си и се готвеше да напусне офиса след първия си работен ден, Грейс не можеше да отрече, че думите на Скот наистина бяха попаднали в целта.
Наистина си се видяла отново с Лиъм, помисли си тя, докато излизаше през вратата, а след това тръгна по коридора, копнеейки за навън и свеж въздух. Чувстваше се клаустрофобично в тази сграда и имаше нужда от облекчение.
Но това, от което наистина се нуждаеше, беше умът ѝ, който не спираше да я атакува.
Не само си се виждала с Лиъм Хюстън, но и си правила секс с него в офиса на Истън Ратър. На бюрото на Истън Ратър.
Всичко, което Скот каза, е вярно. Не си заслужила работата и затова не я уважаваш. А Лиъм Хюстън явно също не те уважава, иначе нямаше да изложи работата ти на риск и да те завлече в офиса на Истън за евтин, случаен секс.
Мислиш ли, че Лиъм щеше да го направи, ако ти беше някое богато момиче от провинциалния клуб, което майка му одобрява? Лиъм просто се забавлява. Той няма какво да губи, докато ти имаш всичко за губене. Ти нямаш никаква власт в тази връзка и Лиъм го знае.
Когато свърши, ще те захвърли настрани, точно както предупреди Скот.
Излизайки навън, Грейс на практика бягаше от високата офис сграда, а дробовете ѝ всмукваха въздух, докато се опитваше да прочисти съзнанието си.
Тя вече не знаеше какво да мисли. Част от нея обмисляше просто да отсвири Лиъм – да не се появи в хотела и вместо това да се прибере у дома.
Оттам щеше да се обади на брат си и да му каже, че е прав и че съжалява, че го е накарала да се притеснява за бизнеса си.
Но Грейс бързо се отърси от паническото си мислене и осъзна, че никога няма да възнагради Скот за обидните му коментари и инфантилното му поведение.
Тя извади телефона си и се обади на Лиъм.
– Идвам при теб – каза тя. – Трябва да съм там само след няколко минути.
Назад към част 12 Напред към част 14