Шидан
Амара лежи настрани до мен. Поставил главата си на ръка, наблюдавам как гърдите ѝ се издигат и спускат, докато изучавам извивките ѝ. Запечатвам ги в паметта си. Тя е съвършена. Амара се размърдва, но аз оставам неподвижен, не искам да я събудя. Не искам този момент да свършва. Така поне мога да се преструвам, че е моя. Това време насаме е това, от което се нуждая, за да ѝ покажа колко хубав може да бъде животът ни заедно. Тя е толкова силна. Мисля, че я разбирам. Може би. Тя се преобръща по гръб и очите ѝ примигват, след което се отварят.
– Гледаш ли ме? – пита тя.
– Не – казвам, а люспите ми сърбят от лъжата.
Амара извърта очи.
– Да, точно така – казва тя и протяга ръце над главата си.
Меките хълмчета на гърдите ѝ се притискат, докато се протяга, ризата се вдига нагоре, разкривайки намек за гладка, съвършена, неопетнена кожа. Знам колко е мека и пръстите ми изтръпват при спомена. Ръката ми потрепва, докато се съпротивлявам на желанието си да я докосна. Тя седи, превива врат, после се прозява. Слънцето е ниско в небето и сенките се сгъстяват в оазиса. Навеждам се по-близо, за да огледам раните ѝ, но тя отблъсква ръката ми.
– Какво правиш? – пита тя и се отдалечава.
– Раните ти, лютик.
– Добре съм – казва тя и се изправя. – Какво ще ядем?
Ровя в раницата си и намирам месо от густер. Амара се протяга, после сядаме и ядем.
– Трябва да сме на кораба преди изгрев слънце.
-Добре – казва тя, докато си хапва месо.
Дояждаме и събираме багажа си. Аз слагам моя на раменете си и протягам ръка, за да взема нейния. Амара се взира в ръката ми, докато не я пускам. Вдигам рамене и се усмихвам, докато тя поклаща глава. Качва раницата си на раменете си. Когато се обръщаме да тръгваме, чувам нещо. Свистене, машинно, не естествено. Става все по-силно.
– Напълнихме ли вода…- Поставям ръка на устата ѝ, за да я заглуша, докато напрягам ушите си. – Ей! Недей…
Тя прекъсва, чувайки звука, който аз вече чух. Очите ѝ се разширяват и устата ѝ се затваря.
– Скрий се! – Съскам и тя кимва.
В оазиса няма пясък, в който да ни заровя. Оглеждам се наоколо и посочвам две дървета, които не са много далеч едно от друго. Амара тича към едното и се скрива зад него. Свистенето се превръща в оглушително жужене, когато машината се приближава. Придвижвам се към звука. Чувам рязкото поемане на дъх от страна на Амара, но трябва да знам пред какво сме изправени. Притискам се до друго дърво и се оглеждам, за да видя източника.
Двама з’зло слизат от земния скимер и влизат в сянката на оазиса. И двамата са въоръжени и облечени в космическите си кожи. Не се оглеждат, което ме кара да съм сигурен, че не ни търсят. Двамата мъже разговарят помежду си на своя груб, гърлен език. Зад мен нещо изщраква. Обръщам се и виждам Амара с отворена уста и широко отворени очи. Тя е излязла иззад заслона на скривалището си и си проправя път към мен.
По дяволите!
Поглеждам назад и виждам, че двамата пирати също са я чули. Те изваждат оръжията си, приближавайки се.
Скрий се! Устните ми са насочени към Амара, като я подканям да се върне назад.
Тя се снишава и пълзи към скривалището си. Обръщам се към дървото, зад което се крия, и се изкачвам по голия му ствол, като намирам малки цепнатини, които мога да използвам като ръкохватки, за да се изтегля по-нагоре. Когато пиратите минават под мен, вече съм над нивото на очите им. Наблюдавам ги през рамо и броя ударите на сърцето си, за да запазя спокойствие. Единият мъж е на няколко крачки пред другия, с готово оръжие, приближавайки се до позицията на Амара.
Не мога да им позволя да стигнат до нея. Отблъсквам се с краката си колкото мога по-силно и разпервам криле. Вятърът свисти, когато се преобръщам, правейки салто назад във въздуха. Когато краката ми се връщат под мен, затварям крилата си и падам като камък, приземявайки се върху пирата, който е най-далеч от Амара.
Изгарящи лазерни изстрели свистят покрай мен, докато се блъскам в пирата. Другият е достатъчно бърз, за да успее да изстреля два изстрела, преди да се приземя. Този, върху когото падам, се срутва под мен на купчина. Завъртам се към този, който все още стои. Той е насочил оръжието си към мен. Скачам към него на един дъх.
Покрай ухото ми проблясва лазер, докато той стреля. Посягам към оръжието му, ръката ми е почти там, после се спирам и падам. Нещо държи крака ми. Удрям се в земята, силно, дъхът ми е избит. Задъхвам се за въздух, който не идва. Поглеждам назад, другият пират, за когото мислех, че е свършен, се изкачва на крака. Той хваща глезена ми в ръка и дърпа, сваляйки ме по земята.
Обръщам се по гръб и го ритам, но той отбягва. Смее се, или звучи като смях, но аз имам изненада за него. Приближавам се ниско с опашката си, като му изнасям краката. Свивам се на кълбо, изхвърлям краката си и се оттласквам с ръце, изстрелвайки се на краката си. Приземявам се в клек, докато пиратът се търкаля.
Той се измъква от обсега ми и се претъркулва на крака. Заобикаляме се, като се движа така, че той да е между другия З’зло и мен. Той издава още гърлени звуци като при триене на камъни. Той финтира и аз се отдръпвам, след което той се провиква ниско. Другият пират стреля по мен, но аз съм готов за това, като се прикривам ниско, за да държа партньора му като щит между нас.
В прилив на скорост се втурвам към пирата. По-голям съм от него и с тежестта си го принуждавам да падне. Той вкарва коляно в корема ми, което ме кара да разхлабя хватката си и да извикам от болка. Отблъсквам го и вдигам юмрук под челюстта на пирата. Зъбите му се счупват при удара и главата му се отмята назад върху раменете. Той се спъва назад, но Амара изкрещява.
Поглеждайки покрай пирата пред мен, тя удря другия по главата с голяма пръчка. Макар да се възхищавам на смелостта ѝ, той носи шлем и пръчката се разбива в него, без да му навреди. Той се нахвърля върху нея, замахвайки с юмрук, който се свързва със страничната част на главата ѝ. Амара полита и се сгромолясва в куха купчина.
Мъглата ме обгръща, докато яростта реве, поглъщайки мислите ми. Отдавам се на беса. Хващам пирата пред себе си и виждам как очите му се разширяват от изненада, докато съскам. Вдигам го от краката му над главата си. Той се бори и се подхлъзва, след което пада върху главата ми. Той ме удря отново и отново, но аз не усещам болка. Амара лежи на земята на няколко метра от мен. Тя се движи назад, докато другият пират се приближава към нея.
– БЯГАЙ! – Крещя.
Отново хващам мъжа в ръцете си. Борим се един срещу друг, докато той не си пробива път да се освободи. Промъквам се покрай него, за да преследвам този, който заплашва Амара. Това е грешка. Пиратът удря нещо в гърба ми, като ме хвърля напред. Болката пулсира заедно с мъглата, която ме обгръща. Тя само подхранва яростта. Трябва да я спася.
Пиратът пред мен посяга към Амара. Времето се забавя. За един удар на сърцата ми, ръката на пирата се протяга към нея. Бягам през гъст въздух. Една крачка, друга, вече съм близо. Пръстите ми се протягат към него, ще го спра, тя е моя!
Нещо се удря в гърба ми. Тежест, която ме тегли надолу. Ръцете се сключват около гърлото ми, издърпвайки ме назад, прекъсвайки целия въздух. Опитвам да разкъсам хватката, но не мога да се захвана. Чернота навлиза в зрението ми, докато нуждата от въздух нараства. Отказвам се от опитите си да хвана ръцете и удрям лакът в гърба на нападателя си. Той хърка и аз нанасям нов удар, после още един. Хватката му се разхлабва и благословеният въздух си проправя път в дробовете ми.
Другият пират издърпва Амара на крака за ръката ѝ. Тя е безсилна, а главата ѝ се клати настрани. Яростта става всепоглъщаща. Мускулите треперят, докато адреналинът се влива в мен. Те са я наранили. Те ще си платят!
Ръцете ме обхващат, притискат плътно крилата ми и сковават ръцете ми. Навеждам се напред, като го дърпам със себе си. Той движи краката си, за да запази равновесие, а аз вдигам опашката си между краката му, удряйки го в пакета му. Той изкрещява от болка и шок. Бронята му поглъща част от удара, но не достатъчно. Хватката му се разхлабва и той пада на земята в ембрионално положение, като се люлее настрани.
Този, който държи Амара, я издърпва пред себе си и изважда пистолета си, като го държи до главата ѝ. Втренчваме се в него. Мъртвите му, празни очи са бездушни. Единственото, което го интересува, е собственото му оцеляване. Той мърмори, движи се с главата си, но пистолетът не помръдва. Амара стене, после клепачите ѝ трепват. Сърцето ми прескача, дори когато кръвта ми кипва. Тя идва на себе си.
– Какво…- Амара започва, тогава пиратът придърпва ръката си около врата ѝ по-силно, притискайки пистолета по-близо.
Очите ѝ се разширяват, а устата ѝ образува буквата О. Тя ме поглежда, но аз продължавам да се съсредоточавам върху него. Една грешка. Всяка възможност. Ще го намеря. Ще я спася.
Един миг се разтяга в друг. Продължаваме да се дебнем. Опашката ми се движи напред-назад, крилете ми шумолят, принуждавам свитите си ръце да се отпуснат. Изправям се от клекалото и протягам ръце пред себе си, с длани нагоре. Той поглежда от ръцете ми към очите ми, после отново към ръцете ми. Пистолетът се отдалечава от главата ѝ. Един сантиметър, не повече, но е достатъчно. Скачам.
Той реагира, като издърпва пистолета от нея и се прицелва в мен. Инстинктът му и това, което исках да направи. Пистолетът стреля и пламтящо електричество прорязва въздуха. Обръщам рамото си към него и стрелям. Лявата ми ръка изтръпва и пада безполезна на страната ми. Амара, бдителна, красива и блестяща, се завърта; спъва се и пада, освобождавайки се от отпуснатата му хватка.
Удрям го, дясното ми рамо се свързва с шията му, отмятайки главата му назад. Гняв. Всепоглъщащ. Той я нарани. Юмруците му удрят главата ми, принуждавайки ме да отстъпя назад. Лявата ми страна е безполезна, не усещам нищо. Замахвам, а той се огъва.
– Шидан! – Амара крещи.
В ръката му се появява нож. Той се отдалечава от Амара, докато ние двамата се въртим един около друг. Той разсича въздуха с ножа – дълго острие със злокобно назъбена страна. По лицето му се разстила бавна усмивка. Сърцата ми бият по-бързо, защото яростта се надига все повече. Червеното оцветява зрението ми и то се стеснява, докато не остане само той. Той прокарва финт напред и аз се движа, отстъпвайки встрани. Обръщам се и се блъскам в него с изтръпналата си лява страна.
Той се опитва да върне ножа си между нас, но аз съм твърде бърз. Той се спъва и губи равновесие. Натискам атаката, хващам го за ръката и го дърпам назад. Той се опитва да подложи крака, но аз се надигам, дърпайки го по-близо. Точно отвъд виждам Амара. Лицето ѝ е подуто от синини, в очите ѝ има сълзи, а разкъсаната ѝ риза разкрива участък от нежна, мека кожа.
Пиратът замахва към мен със свободната си ръка. Измъквам се под нея, като дръпвам ръката в хватката си. Чува се силен пукот, когато рамото му се изкълчва и той изкрещява от болка. Свива се в конвулсии и ножът в другата му ръка пада. Губя хватката си и той се измъква, хвърляйки се към пистолета. Не мога да го спра, затова се мятам към ножа.
Преобръщайки се, грабвам оръжието, приземявайки се в клек. Пиратът тича към пистолета. Скачам, разпервайки криле. Губя равновесие. Лявата ми страна изтръпва от болка. Вдигам ножа, летя и се блъскам в него, докато се приземявам, забивайки ножа в него. Той хърка, после се олюлява, когато ножът се забива в космическата му броня. Гневът ме поглъща и аз го пробождам отново и отново. Изправям се, покрит с кръв, и се завъртам. Другият пират лежи безжизнен с глава под странен ъгъл.
Амара се изправя на крака и ме гледа със смесица от страх и възхищение. Захвърлям ножа, затварям разстоянието между нас и я вземам в ръце, като я вдигам от краката ѝ. Устните ни се срещат със страшна сила. Моят главен пенис се надига от нужда, докато се притиска силно към средата ѝ. Инстинкт, първична нужда, смесена с ярост и бяс. Тя не се съпротивлява. Тялото ѝ се слива с моето. Тя е моя. Никой не може да я нарани.
Назад към част 11 Напред към част 13