Глава 9
УАЙЛДЪР
– Мислех, че си в леглото – каза Айрис, а гласът ѝ беше шепот.
– Вода – изсумтях аз, като се държах здраво за острова.
– О, и аз. – Тя се приближи.
Дори и на слабата светлина можех да видя руменината по бузите ѝ, докато тя разтревожено дъвчеше долната си устна между зъбите. Дали беше направила това, когато беше свършила? Или само беше изстенала името ми?
Майната му. Изстенах и стиснах челюстта си.
Нямаше как да сбъркам това, което бях чул. Минавах покрай вратата ѝ, когато чух слаб вик. Ако само бях продължил да вървя. Вместо това се запътих към вратата ѝ и чух хленчене. Задъхан дъх. После моето име.
Точно това, което бях направил под душа.
Майната му, исках я. Да знаех, че тя ме иска, беше като да налееш газ в огъня, който течеше във вените ми. Цялото ми тяло беше напрегнато, всеки мускул се напрягаше, за да не помръдна. Сякаш се бунтувах срещу невидими вериги.
Двамата с Айрис се взирахме един в друг в продължение на дълъг миг, като никой от нас не помръдваше, освен бързото издигане и спускане на гърдите си.
Бях толкова потънал в собствената си глава, че дори не бях забелязал, че и тя е привлечена от мен. Може би просто нямах практика. Може би тя умееше да го прикрива по-добре от мен. Но светлината на прожекторите беше ярка и химията между нас се въртеше във въздуха като дим, който ставаше все по-гъст и по-гъст.
– Уайлдър…
– Недей. – По дяволите, едва се държах. Борех се само като чувах дишането ѝ. Но ако тя кажеше името ми още веднъж… – Легни си, Айрис.
Тя не помръдна. Разбира се, че не помръдна. Дали получаваше някакво удовлетворение от това, че ме измъчваше?
– Айрис. – Това беше предупреждение. И молба. Ако тя направи още една крачка в кухнята, ще се счупя. Щях да съблека тази палатка-тениска от тялото ѝ и да я стоваря на този плот. – Моля те. Легни си.
– Добре. – Тя кимна и се обърна от острова. Но преди да се отдалечи, тя се обърна назад. – Видях те. По-рано. В банята. Оставил си вратата отворена. Чух името си и си помислих, че може да си наранен. Но…
Но аз бях чукал юмрука си с нейното име на устните си.
Сърцето ми спря. Не. Умъртвяване пропълзя по вените ми.
– Съжалявам…
– Искаш ли ме? – В гласа ѝ имаше леко потрепване, сякаш очакваше отказ.
– Да. – Нямаше смисъл да лъжа. През цялата седмица не ми беше помогнало да се преструвам, че не я желая. Че не мисля за нея постоянно. Че не съм изцяло на нейна милост.
– И аз те искам.
Господи.
– Недей. – Вдигнах ръка. – Не казвай това.
– Да не съм честна?
Отворих уста, но какво, по дяволите, трябваше да кажа? Това никога не трябваше да се случи. Това беше разговор, който не трябваше да се случва.
Дори и да искахме да се чукаме един друг до зори.
– Уайлдър.
Въздъхнах.
– По дяволите, Айрис.
Ъгълчето на устата ѝ се повдигна.
– Трябва да си легнеш.
– Не искам.
Почистих лицето си с ръка. Лошо решение. В момента, в който отпуснах едната си ръка от острова, усетих, че решимостта ми започва да се руши.
– Последно предупреждение.
– Не ми трябват предупреждения. Имам нужда от… – Тя преглътна. – Искам те.
Щрак. Връзката на ограничителя ми се скъса като прекалено разтегната гумена лента.
Отблъснах се от плота, докато краката ѝ се отлепиха от пода. Сблъскахме се до острова, в плетеница от трескави ръце и длани.
От устните ѝ се изтръгна хлипане, когато запечатах устата си върху нейната. Тя се отвори за мен незабавно и в момента, в който езикът ми се плъзна по нейния, знаех точно къде ще завърши тази нощ.
В моето легло.
Ръцете ми я обгърнаха и я издърпаха от босите ѝ крака, докато се задълбочавах. Тя имаше вкус на мента и мед. Сладка, свежа и топла.
Айрис обви краката си около бедрата ми, а центърът ѝ се притисна към ерекцията ми.
Откъснах устните си от нейните със съскане, а ръцете ми се спуснаха да обхванат дупето ѝ.
Тя се отдръпна, а ясносините ѝ очи бяха изпълнени с похот.
– Не спирай.
Задъхах се и стиснах челюстта си в опит да възвърна някакво подобие на контрол.
– Намали темпото.
– Не. – Тя се премести и се наведе, за да доближи устата си до гърлото ми. Езикът ѝ се стрелна, мокър и топъл, гъделичкайки пулса ми. – По-бързо.
– По дяволите. – Не биваше да я оставям да си играе, но главата ми се наклони настрани, за да ѝ осигури по-добър достъп.
Може би си въобразявах, но се кълна, че тя се усмихваше срещу кожата ми.
– Ти искаше да си легна. Така че ме вземи. Моля те.
Краката ми се раздвижиха без разрешение от мозъка ми. Тялото ми изпълняваше заповеди, нейните заповеди, и ако искаше легло, тогава щяхме да намерим проклетото легло.
С Айрис в ръце, с уста на гърлото ми, се отправих по коридора към стаята си. Светлините бяха изключени. Живеех тук от толкова дълго време, че нямах нужда от тях, за да дойда в кухнята за чаша вода.
Лунните лъчи се разпръскваха през прозорците, придавайки на пространството сребриста сянка. Тръгнах право към леглото, като паднах върху Айрис, когато се свлякохме върху матрака.
– О, Боже. – Тя се изви под тежестта на тялото ми и разтвори крака, за да мога да се впиша в люлката на бедрата ѝ. Ръцете ѝ се вплетоха в косата ми, дърпайки я за кичурите, докато аз обсипвах шията и челюстта ѝ с целувки.
Ръцете ми обикаляха навсякъде и се плъзгаха под подгъва на тениската ѝ, която се издигаше нагоре по ребрата ѝ. Погалих меката кожа на бедрата ѝ. Сплесках дланите си по корема ѝ, като си проправях път нагоре към гърдите ѝ.
Те паснаха идеално в ръцете ми, малки, но пищни и изпъкващи. Погалих и масажирах плътта ѝ, като прокарах зърната ѝ между пръстите си. Пенисът ми се опъна срещу боксерките, по-твърд от всякога.
– Да – промърмори тя. – Дай ми още.
– Майната му, Айрис. – Разкъсах дрехите ѝ, избутах тениската ѝ нагоре по ребрата, а ръцете ѝ се насочиха към колана на анцука ми, избутвайки го от бедрата ми.
Хванах се за черните ѝ дантелени бикини, свих страните им в юмрук, докато ги влачех надолу по краката ѝ. После посегнах към блузата ѝ и я метнах през главата ѝ.
Гледката на голото ѝ тяло на леглото почти ме погуби.
– Майната му. – Нямаше да издържа. Никакъв шанс.
Розовите ѝ зърна молеха за устата ми. Татуировките трябваше да бъдат проследени с езика ми. Голата ѝ сърцевина беше съвършена, а блестящият розов център беше вълшебен. Стиснах очи, като вкарах въздух в дробовете си.
Наистина ли правехме това? Наистина ли преминавахме тази граница? Ами утре? Айрис и аз не можехме да се преструваме, че това не се е случило. Не можехме да се върнем назад. По дяволите, вече бяхме отишли твърде далеч.
Тя се избута до седнало положение, протягайки ръка към мен. В момента, в който ръката ѝ стигна задната част на врата ми, придърпвайки ме напред към устните си, съмненията, които гърмяха в мозъка ми, утихнаха. Те избледняха на заден план, като притеснения за утрешния ден.
Устните ни останаха слети, езиците ни се преплетоха. Ръцете ми се вкопчиха в дългата ѝ коса, преплитайки я между пръстите си. Беше по-мека, отколкото можех да си представя, като изпредена коприна.
Айрис проследи ръцете си по гърба ми, като не остави нито сантиметър недокоснат, докато си проправяше път все по-надолу и по-надолу. Ноктите ѝ се впиха в кожата ми, докато стискаше дупето ми, принуждавайки ме да се приближа. След това разклати сърцевината си срещу възбудата ми, оставяйки достатъчно пространство, за да достигне една ръка между нас.
Тя бръкна в боксерките ми и в момента, в който обви юмрук около члена ми, откъснах устата си от нея.
– Майната му.
Айрис захапа ушната ми мида, докато ме галеше.
– Моята ръка по-добре ли се чувства от твоята?
– Да – изсъсках.
Тя ме хвана по-силно, като ме галеше, докато не се разтреперих.
– Спри. – Дръпнах се, отскочих от леглото и застанах отстрани.
Очите ѝ се разшириха, сякаш се страхуваше, че ще спра. Но аз избутах анцука докрай от краката си и излязох и от боксерките си.
Погледът на Айрис се спря върху члена ми. Устата ѝ се разтвори.
Боже, исках да усетя тези устни около себе си. Исках да се изсипя в гърлото ѝ. Но не още. Не тази вечер. Ако това беше еднократна грешка, тогава исках да свърша в тялото ѝ.
Отидох до нощното шкафче, взех презерватив от чекмеджето, за да го поставя. След това забих коляно в леглото и се покатерих върху нея. Тя разтвори крака, но не достатъчно широко, затова натиснах коленете ѝ, докато се разтвори широко.
– Виж се. – Можех да прекарам часове с нея под мен. – Ти си толкова шибано съвършена.
– Влез вътре. – Прокара нокти по предмишницата ми. – Искам да ме чукаш.
Тя задържа погледа си заключен в моя, докато аз се нареждах до входа ѝ. Поколебах се, като исках тялото ми да издържи, а после с бавно натискане на бедрата се плъзнах в тясната ѝ, влажна топлина.
– Уайлдър. – Стонът ѝ изпълни стаята, докато се разтягаше около мен.
– Кажи го още веднъж. – Името ми на устните ѝ беше звук, който никога не исках да забравя.
– Уайлдър – повтори тя, извивайки бедрата си, за да вляза още по-дълбоко.
Свих ръцете си в юмруци, призовавайки всяка частица от контрола, който имах над тялото си.
– Ебаси, добре се чувстваш.
– Толкова добре. – Тя вдигна ръцете си, като ги притисна към дървената табла на леглото ми. Подпря се.
По дяволите, тази жена. Отпуснах се и отново нахлух вътре.
Тя въздъхна.
– О, Боже.
– Това ще стане бързо – предупредих аз.
Тя кимна, докато вдигах единия ѝ крак по-високо, като почти притисках коляното ѝ в рамото. Промяната ме изпрати почти до края.
Разтърсих ни заедно, отново и отново, докато крайниците ѝ не започнаха да треперят. Гърдите ѝ подскачаха, докато ускорявах темпото. Звуците от накъсаното ни дишане и сблъсъка на телата ни изпълниха стаята.
Тя изстена. Аз проклинах. Прилягахме си, сякаш беше създадена за мен.
Невъзможно беше да се преборя с прилива на екстаз. Основата на гръбначния ми стълб започна да изтръпва много преди да съм готов, но тя беше твърде стегната. Твърде мокра. А издръжливостта ми беше твърде слаба. Но нямаше шанс да се освободя, докато тя не се разпаднеше, така че посегнах между нас, намирайки клитора ѝ със средния си пръст. Две бързи кръгови движения, това беше всичко, което беше необходимо, за да започнат краката ѝ да треперят.
– Уайлдър – извика Айрис, докато нахлувах силно в нея. Бързо. Без ограничения. Тя избухна, тялото ѝ пулсираше около дължината ми. Това притискане, пулсирането и топлината ме накараха да се преобърна.
Изревах, когато оргазмът ми настъпи, а суровият, накъсан звук се смеси със стоновете на Айрис. Светът изчезна в нищото. Погледът ми беше откраднат от бели звезди. Имаше само Айрис.
Да ѝ се отдам беше възторг и страдание.
Слизането от освобождаването беше като връщане в реалността. Тя идваше на парчета. Шумоленето на тъканта, когато тя се свлече във възглавниците. Въздухът, който охлаждаше потта, облизваща кожата ми. Звукът на собственото ми сърце, което се разтуптяваше.
Тялото ми беше прекалено изкривено, за да остана изправен, затова се сринах върху нея, дишайки тежко, докато пулсът ми продължаваше да се ускорява.
Айрис обви ръцете и краката си около мен, телата ни все още бяха свързани.
С едно бързо завъртане се претърколих по гръб, за да не ѝ се налага да държи тежестта ми. Ръцете ми се изпънаха встрани, крайниците ми бяха обезкостени. Членът ми омекваше в нея и трябваше да се погрижа за презерватива, но по дяволите, ако имах някаква енергия да се движа.
Тя беше заспала, когато най-накрая се измъкнах изпод нея и се отдръпнах. Отпуснах я на възглавницата, оставяйки косата ѝ да се разпръсне по памука, докато аз избягах в банята.
Не включих светлината. Не бях готов да се изправя пред огледалото.
Не, това щеше да почака до сутринта. След като прекарам нощта в спане на дивана.
Само че когато се върнах в спалнята, гледката на косата ѝ, разстлана по възглавницата, и това съвършено, красиво лице, което спеше, беше като магнит. Направих крачка към Айрис, а не към вратата.
И като глупак, вместо да я оставя на мира, се върнах в леглото, като се стараех да не я безпокоя.
Но когато тежестта ми размести матрака, тя се размърда. Очите ѝ се отвориха, когато се настаних по гръб. Без да я каня, тя се плъзна по-близо и се облегна на гърдите ми. Тя отново въздъхна, преди още да съм затворил очи.
Дали я отдалечих? Не. Оставих я да използва гърдите ми като възглавница.
Не бях сигурен къде да сложа ръцете си. Отдавна, много отдавна не бях държал жена. Не и след Ейми.
Вината беше като ковашки чук, който се удряше в гърдите ми.
Преглътнах тежко и се постарах да поддържам дишането си равномерно. Направих всичко по силите си, за да изключа съзнанието си и просто да си почина. Но сънят беше невъзможен. Вината ме измъчваше с часове и когато най-накрая не издържах повече, преместих Айрис настрани и се измъкнах от леглото.
Облечен с анцуг и тениска от гардероба, се запътих към всекидневната, постоях известно време пред прозорците и наблюдавах как дърветата се поклащат от вятъра под лунната светлина.
Нощната гледка от това място беше също толкова спираща дъха, колкото и през деня.
Ейми щеше да намрази и двете. Щеше да е прекалено тихо. Твърде изолирано. Пътуването до града щеше да е твърде далеч.
Ейми нямаше да се наслади и на секс, какъвто току-що бях правил с Айрис. Никога не би ми казала да я чукам. Никога. Предпочиташе термина „правене на любов“. Винаги е било сладко. Нежно. Бавно.
Болката в гърдите ми затрудняваше дишането.
– Майната му. – Прокарах ръка през косата си. Какво, по дяволите, си бях помислил?
Сексът с Айрис беше повече, отколкото някога съм очаквал. И, по дяволите, едва ли беше премахнал напрежението. Неутолимото желание, което изпитвах към нея, все още пронизваше вените ми.
Исках я. Отново и отново. Но не можех. Не повече.
Това трябваше да спре.
Чифт деликатни ръце се плъзнаха по гърба ми и аз помръднах.
– Съжалявам – прошепна Айрис, докато ръцете ѝ се впиваха под тениската ми. Тя ме обгърна с ръце, а дланите ѝ се сплескаха с гърдите ми. – Съжаляваш за това.
– Не – отговорих, обръщайки се с лице към нея и принуждавайки ръцете ѝ да паднат. – Не съжалявам.
Вина, да. Но не съжалявам, въпреки че беше безразсъдно.
Тя беше навлякла огромната си тениска. Погледът ѝ проследи моя и се спря на избледнялата емблема на „Нирвана“.
– Мислех, че се занимаваш с кънтри.
Тя сви рамене.
– Беше на едно старо гадже. Откраднах я, за да я нося в леглото.
Това беше тениска на друг мъж?
Преди тя да успее да каже още една дума, я скъсах от торса ѝ, свих я на топка и я захвърлих в ъгъла. Утре щеше да отиде в кошчето за боклук. След това посегнах зад врата си, дръпнах собствената си тениска, за да я провлача по тялото ѝ.
Тя извъртя очи, докато прекарваше ръцете си през ръкавите.
– Хайде. – Хванах я за китката и я повлякох, докато вървях към стаята ѝ. – Време е за лягане.
– Време е за лягане? – Тя се изсмя, когато спрях пред отворената врата. – Започваш да ме обсебваш, разменяйки любимата ми тениска за твоя. Но след това ме слагаш да си легна като дете, защото това те плаши до смърт.
– Това не е…
– Точно това правиш. – Тя скръсти ръце на бедрата си. – Кажи ми, че греша.
Не грешеше. Дори малко.
– Не мога да направя това. – Вдигнах ръка и както и преди, контролът ми се разпадна. – По дяволите, Айрис. Искам те повече, отколкото мога да обясня. Това е шибано безумие. Но ти си твърде млада. Ти си сестра на Дани. Ти си…
Всичко, което исках. Всичко, което не заслужавах.
Лицето ѝ омекна, докато ръцете ѝ се разстилаха върху голите ми гърди.
– Ти ме искаш.
Наклоних глава към тавана и изстенах.
– Искам те.
Тя хвана ръката ми и я придърпа към тялото си. После я плъзна под тениската ми, притискайки пръстите ми към голия ѝ център.
Мокра.
– По дяволите, Айрис.
Тя се изправи на пръсти, като със свободната си ръка стисна врата ми и ме придърпа по-близо.
– Ти ме искаш. Така че ме вземи. Не премисляй това, не и тази вечер. Можем да се тревожим за всичко утре.
Боже, това звучеше като добра идея. Пръстите ми се плъзнаха през влажността ѝ.
– Моля те – промърмори тя.
За миг я притиснах към стената.
– Какво ми правиш?
– Същото, което ти правиш на мен. – Тя притисна устни към ъгъла на устата ми. – Вземи ме, Уайлдър.
Изпълнението на заповедите ѝ изглеждаше като единствената възможност. Затова я отнесох обратно в спалнята си, като този път изтощих и двама ни, така че когато тя рухна върху мен, аз също го направих.
Назад към част 9 Напред към част 11
