Глава 10
КАТЮШКА
Гледах как Грим навлича бронежилетката си. Скраб оставаше с мен по заповед на Грим, тъй като рамото му все още беше малко прецакано, да не говорим, че все още не беше ходил на лекар след бягството, за да си върне Йън, така че не се знаеше какви допълнителни щети е нанесъл.
– Мразя, че трябва да тръгнеш – казах честно на Грим.
Скраб стегна ръцете си около мен, като допря устни до слепоочието ми, правейки всичко възможно да ме успокои, докато гледах как другият ми мъж се готви да тръгне – пътуване, от което знаех, че може да се върне, а може и да не се върне.
Такъв беше животът на моториста, особено този на президента на клуба, и макар да знаех какъв е, това не означаваше, че трябва да ми харесва.
Грим освободи тиха въздишка.
– Аз също не обичам да те оставям, мило момиче, но ти знаеше в какво се забъркваш, когато се съгласи да бъдеш с мен. – Напомни ми той.
Кимнах и погледнах към Йън, който се опитваше да се издърпа с помощта на стола, но все още не можеше да го разбере и продължаваше да пада обратно на задника си.
– Катюшка – обади се тихо Скраб, привличайки сините ми очи към тъмните си. Той се протегна и разтри с палец долната ми устна, а очите му бяха меки и разбиращи. Преглътнах нервно. – Знам, че за теб не става по-лесно, но не забравяй кой е той, принцесо. Той не се нарича Грим без причина.
Очите ми се напълниха със сълзи.
– Ами ако той не се върне у дома? – Задуших се, мразех, че емоциите ми са толкова близо до повърхността.
– Мило момиче, аз винаги ще се връщам у дома при теб – жив и дишащ. – Увери ме Грим меко, като се приближи до мен, а ръцете му се настаниха защитно върху корема ми. – Винаги ще се прибирам у дома при теб, Йън и нашето малко дете. Единственият начин, по който ще ме загубиш, мило момиче, е старостта.
Една сълза се плъзна по бузата ми.
– Не можеш да обещаеш това – прошепнах, докато го гледах. Мразех празните обещания; той знаеше това. Така че не знаех защо ми даваше това.
Той прокара устни по бузата ми, улавяйки сълзата ми. Протегнах ръка и поставих ръката си на бузата му, като ми се искаше да го задържа тук, при мен и Скраб, мразейки в този момент, че той е президентът.
Той винаги поставяше дълга си над всичко останало и ако това означаваше, че трябва да заложи живота си, за да спаси един от хората си, щеше да го направи.
Защото така постъпваше един президент, колкото и да го мразех.
– Съжалявам, че съм толкова емоционална – прошепнах, а гласът ми се пречупи. Отклоних очи от неговите от срам. Като жена на Грим трябваше да бъда по-силна от това. Трябваше да мога да посрещам всяко препятствие в живота си с високо вдигната глава, без страх на лицето, когато се изправям пред неизвестното.
Трябваше да бъда като него.
– Не се извинявай, принцесо. – Успокои ме Скраб, като прокара устни по шията ми. – Погледни го. – Меко ми заповяда той.
Погледнах към Грим. Той не се усмихна. Само очите му омекнаха съвсем малко. Преглътнах нервно, докато още сълзи изгаряха задните части на очите ми.
– Една от най-силните жени, които съм познавал през живота си, е Трикси – информира ме Грим. – И въпреки това тя страда от биполярна депресия, тревожност и следродилна психоза. В някои дни, дори и на медикаменти, ѝ е трудно да стане от леглото и да посрещне деня, но тя го прави, защото Алекс е там, за да я напътства и да бъде нейната сила. Той е това, което е Скраб за теб, и това, което аз се стремя да бъда, когато мога да бъда наоколо.
Той се изправи и притисна лицето ми в ръцете си. Йън изпищя от щастие зад него, докато удряше играчката си по пода.
– Имам нужда да се опреш на нас, когато имаш нужда, мило момиче. Не очаквам да си съгласна с това, че тръгвам по този начин. Майната му, плачи, миличка. – Молеше ме той. – Но не изхвърляй всичко в бутилка. И двамата сме тук за теб; и двамата сме тук, за да те държим заедно, а когато мен ме няма, Скраб е тук – винаги. Запомни това.
Обгърнах го с ръце.
– Моля те, бъди внимателен и се върни у дома при нас – помолих го шепнешком.
Скраб притисна устни в задната част на врата ми, докато Грим постави ръце на кръста ми, като ме придърпа малко по-близо до себе си, но никога не ме откъсваше от Скраб. Бях с тях – между тях – точно там, където ми беше истинското място.
– Винаги, мое сладко момиче – обеща Грим.
Само се надявах, че ще успее да спази обещанието си.
***
Облегнах глава на гърдите на Скраб с уморена въздишка, а очите ми бавно се затвориха. Той се протегна и нежно прокара пръсти през косата ми.
– Грим се обади преди малко, докато приспиваше Йън. – Информира ме Скраб. Леко се отпуснах при тази новина. – Каза, че всичко върви добре и всички са спрели за през нощта, за да си починат – каза ми да ти кажа, че те обича.
– Как го правиш? – Тихо го попитах, като се обърнах с лице към него.
Той се намръщи към мен, а объркването замъгли тъмните му очи.
– Как да направя какво, принцесо? – Попита в отговор.
– Да се справяш с това, че аз съм и с него, че знам какво изпитвам към него, че с него имаме дете заедно.
Скраб въздъхна, а през очите му премина разбиране.
– Щастлива ли си? – Попита ме.
Намръщих се, но кимнах. Що за въпрос беше това?
– Щастлива съм и с двама ви. Чувствам се пълноценна, когато и двамата сте с мен. – Казах му честно.
Скраб кимна.
– Това е всичко, което има значение за мен. Докато ти си щастлив, аз съм добре – дори доволен.
Поставих ръка върху голата му коремна преса, усещайки как мускулите на корема му потрепват под допира ми. Той обви ръцете си около мен, като ме придърпа още по-близо до себе си.
– Как така никога не ми каза, че не можеш да имаш собствени деца?
Скраб стегна здравата си ръка около мен.
– Защото ти и Грим се нуждаехте от тази връзка, принцесо, а аз знаех, че в крайна сметка искаш още едно бебе. Ако ти бях казал, щеше да направиш всичко необходимо, за да се увериш, че Грим не може да те забремени, защото смяташе, че това ще бъде несправедливо спрямо мен. Затова казах на Грим за това едва когато разбрах.
– Трябваше да ми кажеш. – Тихо се скарах.
Скраб сви рамене.
– Твърде късно е да променяме това сега. Освен това Грим се нуждае от това бебе, Катюшка. Нуждае се от собствена плът и кръв, която да обича и за която да се грижи. Да, той си има Йън и да, винаги ще обича и ще се грижи за Йън като за свой, но Грим никога не е имал истинско собствено семейство. Това е причината той да е такъв, какъвто е днес.
Въздъхнах тихо. Знаех и това. Знаех също, че Грим никога няма да се отвори за детството и миналото си. Тази част от моя човек винаги щеше да остане загадка.
– Той не говори за това.
Скраб кимна.
– Знам, че не го прави, но като перспективен ученик съм взел достатъчно, за да разбера. Грим вероятно никога няма да говори за този период от живота си. От това, което разбирам и съм събрал, за него е било само мрак. Позволи му да изживее това с теб – с нашето малко семейство. Ти и децата ни сте единствените, които имат силата да излекуват Грим. – Каза ми той. – Грим не го знае, но има нужда да се грижи за собствената си плът и кръв, за да разбере, че не е чудовището, от което е произлязъл.
Кимнах. Скраб се облегна на леглото, като ме повлече със себе си. Оставих очите си да се затворят, докато сънят ме дърпаше.
– Ако тази вечер отново говориш с него, кажи му, че го обичам – прошепнах аз.
Скраб прокара устни по челото ми.
– Той знае, принцесо, но аз ще му кажа. – Отговори тихо. – Поспи малко. Обичам те.
На устните ми се появи сънлива усмивка.
– Аз също те обичам – прошепнах аз.
Назад към част 9 Напред към част 11
