ДЖЕС
Когато на следващия ден дойде време за обяд, бях наистина благодарна, че Джейсън беше поръчал другите ми две любими ястия предната вечер. Сложих по малко и от двете в чиния и ги затоплих. Снощи ми беше трудно да заспя. След като най-накрая заспах, спах толкова упорито, че не се събудих, когато Джейсън тръгна тази сутрин. Той беше станал, направил си беше кафе и беше тръгнал, без дори да ме целуне.
Това беше съсипало сутринта ми. Притеснявах се, че не съм това, от което той се нуждае. Това, което мислех, че ще го направи щастлив. Снощи той беше решил да отидем да хапнем в любимия ми ресторант и накрая толкова силно ми се искаше да ядем тайландско. Сблъсъкът с онези нахалници, които ме смятаха за по-малка от тях, беше отнел апетита ми. Не исках да ям.
Под зоркия и загрижен поглед на Джейсън се бях принудила да ям. Или поне половината от нея. Не можех да направя повече от това.
В някакъв момент Джейсън щеше да осъзнае какво е направил. Аз просто седях тук и чаках той да го разбере. Той е гениален и ще направи големи неща. Какво можех да направя аз? Да правя дрехи? Кой иска да му правя дрехи? Никой. Ето кой.
Потънах на дивана с чинията си с храна и разтрих стомаха си. Щяхме да бъдем родители, докато Джейсън все още ходеше в колежа си от Бръшляновата лига. Скоро щеше да има памперси и безсънни нощи и почти никакво време за секс. Колко ли скоро щеше да мине, преди някое момиче от някой от класовете му да отнеме целия му стрес и да задоволи нуждите му?
Апетитът ми отново изчезна. Поставих чинията си и се изправих. Не трябваше да ям всички тези въглехидрати. Щях да напълнея. Вместо това трябваше да изляза на разходка. Трябваше да имам перфектното си тяло, за да мога, когато бебето ни спи, да накарам Джейсън да се интересува от мен.
Дали тогава щяхме да се оженим? Джейсън не беше говорил за определяне на дата. Когато ми предложи, аз не бях бременна. Сега, когато бях, той не изглеждаше особено развълнуван от идеята за сватба. Това не ми помагаше да се чувствам сигурна в тази връзка. Исках да отида да видя майка си. Да поговоря с нея за всичко това. Тя щеше да ме накара да се почувствам по-добре. Да бъда сред хора, които не ме гледат през носа, щеше да е хубава промяна.
Мобилният ми телефон иззвъня точно в момента, в който обувах тенис обувките си. Беше Джейсън. Притиснах го до ухото си.
– Здравей, ти – казах, като се опитах да звуча щастливо.
– Здравей, бейби. Спала си добре. Хареса ми да те видя завита в леглото като ангел тази сутрин. – Гласът му ме накара да се усмихна.
– Съжалявам, че не се събудих, за да ти кажа довиждане.
– Недей. Харесваше ми да те оставя завита и да си почиваш. Тъкмо отивах да обядвам и знам, че имаш италианска храна в хладилника, но си помислих, че може би ще искаш да дойдеш в кампуса и да хапнеш с мен.
Погледнах надолу към клина си и блузата без рамене, която носех. Нямаше грим, а косата ми беше вързана на конска опашка.
– Точно сега? – Попитах с надеждата, че ще каже: „Не, след половин час“.
– Да, съжалявам, че е късно, но срещата с един професор беше отменена и разбрах, че днес ще имам време да хапна.
Исках да го видя. И не исках да му откажа.
– Не изглеждам страхотно. Щях да се разхождам. Облечена съм в тренировъчните си дрехи.
Джейсън се ухили.
– Отбелязвам си го. Но, бейби, ти изглеждаш великолепно, независимо с какво си облечена. Ела да хапнеш с мен. Моля те.
На Вивиан от Харвард това щеше да и хареса. Щях да им дам нещо, на което да се подиграват седмици наред. Може би месеци.
– Добре, сега ще тръгна натам.
– Ще те чакам в двора пред главното кафене.
Чудесно.
***
През целия път дотам се подготвях за всички префърцунени, кльощави момичета, които ще ме гледат като буболечка, която трябва да бъде смачкана.
Но като видях усмихнатото лице на Джейсън, когато завих зад ъгъла на двора, всичко това беше без значение. Той ми се усмихна и започна да върви целенасочено към мен. Когато стигнахме един до друг, той хвана лицето ми и ме целуна силно. Това беше целувка, която той обичаше да прави на публични места. Накара ме да се почувствам специална и обичана.
Когато се отдръпна, чух котешки вик и свиркане. Някой друг ни каза да си намерим стая. Джейсън не обръщаше внимание на всички тях.
– Здравей, бейби – прошепна той, след което притисна още една целувка към устата ми. – Хайде. Да отидем да ядем.
Ръката му се плъзна по гърба ми, докато вървяхме към кафенето. Усетих, че ме гледат, когато влязохме вътре. Но не се фокусирах върху нито един от тях.
– Днес имат лазаня, но не мисля, че ще се сравни с тази от снощи. Но пилешкият пармезан е добър. Мисля, че ще ти хареса.
– Звучи добре. Имам ти доверие – казах му.
Той ме заведе до една маса и ми дръпна един стол.
– Чакай тук. Аз ще отида да донеса храната. Нямат твоята сода, но имат Спайт. Искаш ли това?
Кимнах и му се усмихнах.
Той ми намигна и тръгна да се реди на опашката.
Бях единственото бременно момиче тук. Не беше нужно да се оглеждам, за да разбера. Момичетата, които постъпваха в училище тук, не бяха забременявали.
Столът до мен се раздвижи и едно момче седна с поглед, насочен към гърдите ми.
– Това място е заето ли е? – Попита той.
– Да – отговорих аз.
Този всъщност имаше пуловер, вързан около врата му. Сериозно?
– Не съм те виждал тук. Какви класове посещаваш?
Дали не му бях казалa току-що, че мястото е заето?
– Аз не уча тук. И това място е заето.
Той се усмихна и се наведе напред.
– Това го обяснява. Не приличаш на момичетата тук. Но ми харесва начинът, по който изпълваш ризата. С кого си тук? Приятел?
– С мен. Движи се, Девин – изръмжа Джейсън и трясна подноса в ръцете си, като накара мен и Девин да подскочим.
Девин се изправи.
– По дяволите, Джейсън, вземи се в ръце. Просто исках да накарам приятелката ти да се почувства добре дошла. Беше очевидно, че тя е аутсайдер.
Джейсън направи крачка към него и гневното стискане на челюстта му ми подсказа, че Девин трябва да бяга.
– Тя е моята годеница, пич. И фактът, че не се вписва тук, е една от многото причини, поради които я обичам.
Девин сви рамене.
– Разбирам. – Той вдигна ръце в знак на капитулация. – Напускам сега.
Джейсън стоеше там и го гледаше, докато не се зарадва на това колко далеч се е отдалечил Девин. След това насочи погледа си към моя.
– Ще отида да ти донеса едно питие, но се опитвам да реша дали трябва да те взема с мен.
Започнах да казвам нещо, когато той се усмихна.
– Шегувам се. Веднага ще се върна и съжалявам за него. Той е магаре.
ДЖЕЙСЪН
Докато дойде уикендът, бях изтощен. Между това да се справям с ученето и задачите си и да се уверя, че Джес е щастлива, единственото, което исках, беше да спя.
Когато очите ми се отвориха в събота сутринта и фокусирах вниманието си върху будилника до леглото, беше след единадесет. Не бях спал до толкова късно през целия семестър. Чух, че душът е пуснат, а миризмата на кафе и палачинки изпълни апартамента. Миришеше така, сякаш Джес беше будна от известно време.
Отхвърлих завивките, станах и се протегнах. Все още бях гол от последния секс, който правихме предишната вечер. След като се възбудих за трети път в рамките на една нощ, не мисля, че се върнах от последния. Единственото, което си спомнях, беше как се държах за Джес, докато удоволствието преминаваше през мен.
Трябваше да съм припаднал до нея след това.
Отидох в банята, а стъкленият душ беше замъглен, но все още виждах как прекрасната ми годеница изплаква шампоана от косата си. Беше затворила очи и наклонила глава назад. Отворих вратата на душа, влязох вътре и тя отвори очи.
Изненаданото и издишване се превърна в усмивка.
– Добро утро – казах аз, плъзнах ръце по гладкото ѝ тяло и я придърпах към себе си. – Беше ми студено в леглото, когато бях сам.
Тя се засмя.
– Някои от нас не могат да спят цяла сутрин. Ставаме гладни – закани се тя.
– Усетих това. Ще ми направиш ли?
– Разбира се.
Преместих ръката си надолу, за да я докосна нежно между краката.
– Боли ли те? Защото аз съм протрит и си мисля, че щом аз съм възпален, значи и ти трябва да си.
Джес разтвори краката си за мен и се люшна върху ръката ми.
– Малко – прошепна тя. – Но ако те боли, мога да го целуна и да го оправя.
Хванах я под мишниците точно когато тя започна да се спуска отново на тези колене.
– Не – казах, като я спрях. Мръщенето, което смръщи челото ѝ, ме накара да се усмихна. – Седни – казах и я избутах до пейката зад нас. – И отвори – заповядах аз. След това паднах на колене.
– Джейсън, аз съм… добре…
– Аз не съм. Гладен съм – отвърнах, като разтворих широко краката ѝ с ръце.
Още при първото облизване тя се разтрепери. При второто ръцете ѝ стигнаха до косата ми. Започнах да я дразня и да задоволявам всяко място, освен единственото, за което знаех, че се нуждае от езика ми.
Когато започна да ме дърпа за косата и да ме моли, аз се предадох и плъзнах набъбналия ѝ клитор с език, след което го придърпах в устата си и засмуках. Добре, че имах много коса, защото тя се дърпаше толкова силно, че бях сигурен, че е изтръгнала част от нея.
– ДЖЕЕЕЙСЪН! – Извика тя, трепереше, докато тялото ѝ се гърчеше, а бедрата ѝ държаха главата ми в здрава хватка, докато се носеше на вълната.
Когато краката ѝ се отпуснаха и тя падна назад към стената, притиснах една целувка към стомаха ѝ, после няколко към вътрешната страна на бедрата ѝ, преди да се изправя и да седна до нея.
– Това е любимата ми закуска.
Тя се захили и сложи ръка на рамото ми.
– Да, ами тогава съм истинска късметлийка. Все пак щях да целуна твоя и да го накарам да се чувства по-добре.
– Тази сутрин имах нужда тя да бъде за теб. Колкото и да ми харесва, когато си между краката ми, ми харесва да съм този, който кара момичето си да вика от удоволствие.
Тя се усмихна нагоре към мен, след което целуна брадичката ми.
– Благодаря ти.
– Няма за какво, но ти ми благодариш за страхотния начин, по който закусвам, или за това, че искам да го направя?
– И двете, и нито едното, нито другото. За това, че ме обичаш.
Пресегнах се и придърпах Джес в скута си. След това притиснах лицето ѝ в ръцете си.
– Никога, никога не ми благодари за това, че те обичам. Ти си всяка моя мечта, луда жено.
Джес обви ръце около мен и въздъхна щастливо. Може би това беше всичко. Може би всичко, за което се беше притеснявала, вече беше изчезнало. Боже, надявах се да е така.
Назад към част 12 Напред към част 14