Глава 44
Тази вечер балът на слънцестоенето не протича точно по план.
Докато с Дез слизаме в балната зала, усещам успокояващата тежест на двата си кинжала, които в момента са прикрепени към каниите от вътрешната страна на бедрата и са скрити под тъмната ми, преливаща рокля. Слънцестоенето е мирен фестивал? Да, на теория. Планирам ли да използвам тези оръжия? Не, освен ако не бъда провокирана. Но след вчерашните събития и насърчението на Дез реших да дойда на това парти въоръжена.
И няма да лъжа, тази вечер се чувствам като лоша кучка, което напълно ме кефи.
Дез и аз едва сме влезли в подземната бална зала, когато Мара се нахвърля върху нас и само от един поглед личи, че кралицата на Флора иска кръв.
Тя сграбчва реверите на Търговеца.
– Къде са те? – Изръмжава Мара. Тя го разтърсва като луда, а флоралният аромат на нейната сила изпълва въздуха – Дезмънд Флин, къде са те?
– За какво говориш? – Казва той, гласът му е нисък.
– Знаеш дяволски добре за какво говоря. Кълна се в Неумиращите богове, че ще направя всичко по силите си, за да наруша обета ни за мир, ако не ми кажеш къде е харемът ми.
Търговецът изтръгва ръцете ѝ от дрехите си.
– Вземи се в ръце, Мара, твоите поданици те наблюдават.
Всъщност те ни наблюдават, привлечени от последната драма между владетелите.
Забелязвам, че много от тях са изложили крилата си на показ. Очевидно Нощният крал и неговата човешка половинка са оказали някакво влияние върху модата в Другия свят, въпреки – или може би заради – нашата връзка табу.
Обръщам се към Дез и го наблюдавам с очарование. От представянето му съм наполовина убедена, че той наистина няма представа къде са мъжете на кралицата. Но, разбира се, той вече почти ми е признал, че не е невинен.
– Откакто си влязъл в кралството ми, си създавал само неприятности – изръмжава Мара – от нападението над Янус до това, че човешката ти съпруга поставя под съмнение властта ми пред собствения ми народ.
При това стаята започва да притъмнява, несъмнено защото Дез живо си спомня какво точно се случи, когато поставих под въпрос властта ѝ.
– Да не говорим – продължава тя – че фаврите от Фауна искат смъртта ти, а няколко души смятат, че ти стоиш зад изчезналите войници. А сега моите хора са изчезнали…
Тогава към нас се присъединява Зеленият човек, който с любов отмята косата на кралицата на флората от рамото ѝ. Тя потръпва от докосването и не толкова деликатно отблъсква ръката му. Погледът ѝ се насочва към него и тя се усмихва на Зеления човек.
Добре, цялото това взаимодействие не беше нормално. Сродниците не се отблъскват от докосването си и не просто си търпят компанията.
Зеленият човек се усмихва на Мара, после на нас, напълно забравил за реакцията на кралицата си.
– Защо да не го направим на някое по-тихо място? – Казва той.
– Добре – изсъсква Мара и се завърта на петите си.
– Няма да отида никъде с никой от вас – казвам аз. Не и след вчерашните събития.
Мара ме поглежда недоверчиво.
– Извинявай?
– Не съм заеквала – казвам.
Групите около нас притихват, шокирани от думите ми.
– Може да си тяхна кралица – казвам, като правя движение към стаята – но не си моя.
Чувам няколко бързи вдишвания на дъх.
Боже, приятно ми е да кажа това на тази жена.
– Дезмънд – казва кралицата на флората – кажи на…
Заставам пред Дез.
– Не – казвам аз. – Кралят на нощта не е момче за послания и мога да разбирам думите ти съвсем ясно, така че ако имаш нещо да ми кажеш, кажи го в очите ми.
Балната зала е спокойна за цели пет секунди. След това силата на Мара започва да нараства, разтърсвайки самите стени на двореца ѝ. Растенията в стаята оживяват, усукват се и се късат.
– Идиотско разхищение на…
Дезмънд се приближава до мен.
– Внимавай, кралице. Всяка обида, нанесена на моята половинка, е обида и за мен. А аз не понасям обиди.
Това е най-близкото, което Дез ще направи, за да признае, че стои зад изчезването на хората на Мара. Кралицата на Флора все пак чете между редовете. Очите ѝ пламват, докато се вглежда в Търговеца.
– Ти, син на…
Зеленият човек слага ръце върху раменете на Дез и Мара.
– Личен живот – подчертава той.
Стаята продължава да потъмнява. Чувствам как магията на Дез се навърта около мен, потапяйки ме в сянка. Около нас гостите са се смълчали напълно.
– Кажи го – подканя я Дез, усмивка изписва краищата на устните му. – Довърши изявлението.
По кожата ми се плъзга хлад.
– Кажи го – казва той по-тихо.
Растенията се размърдват, а острите зелени очи на Мара са блестящи.
– Ти, син на курва. Никога няма да бъдеш нещо повече от крал-баща, а твоята половинка – робиня. Ти и подобните ти позорите моите зали.
Дез се усмихва и светът потъва в мрак.
Назад към част 43 Напред към част 45
