Аби Глайнс – Полеви партита – Загуба на полето – Книга 4 – Част 44

„Беше ми омръзнало да бъда в центъра на вниманието“

ГЛАВА 42

НЕШ

Райкър ме посрещна пред първия ми час. Бях чул името ѝ да се шепне в клас, но никой не беше казал нищо. Бяхме работили върху статия, която трябваше да се напише следващата седмица. Предполагаше се, че ще бъде мълчаливо, но не се съмнявах, че някой от многото шепнещи и гледащи в моя посока щеше да ми каже за Талула и Дейс.
– Съжалявам, че бях настоявал да се върнеш днес – каза той.
Повдигнах рамене.
– Не е мой проблем. Макар че ми е жал за жена му и детето му.
Очите на Райкър се разшириха.
– Той е женен и има дете?
Кимнах. Не бих казал това на никой друг. Но Райкър беше различен. Той можеше да бъде и мой брат. Освен това не говореше глупости за хората.
– По дяволите – промълви той.
– Донесох си тренировъчните неща. Ще бъда готов да помогна след училище. Увери се, че куотърбекът е готов.
Тогава Райкър се усмихна.
– Ще го направя.
Това, че имах нещо общо с футбола, ми помогна да не продължавам да мисля за Талула.
– В колко часа… – Започнах да питам в колко часа иска да започнем, когато видях шкафчето ѝ. Направих пауза. Стомахът ми се обърна, сякаш бях ял нещо лошо.
С червено червило думата УЛИЧНИЦА беше изписана хоризонтално и с големи букви, покривайки цялата предна част на шкафчето на Талула. Взирах се в нея, без да мога да направя още една крачка. Главата ми казваше, че тя го заслужава, но болката в стомаха ми не беше съгласна. Никой не заслужаваше това. Беше жестоко и порочно. Да, тя беше направила шибана грешка. Имаше голяма вероятност да не е знаела, че той е женен и има дете. По дяволите, и аз не знаех. Райкър не знаеше. Дейс не го беше рекламирал.
Той все още беше учител, а тя се срещаше с мен. Поне си мислех, че имаме нещо. Аз бях нейното прикритие. Това, което изпитвах, не беше омраза. Беше разочарование и душевна болка. Мислех, че тя е различна. Специална. Но тя не беше. Истината беше, че повечето момичета в това училище щяха да се влюбят в него, ако им беше дал шанс. Той беше „горещият учител“ и беше тръгнал след Талула. Това не я правеше чудовище. То я правеше нормална. Средно. Еднаква.
– Ще ти помогна да го почистиш – каза Райкър.
Не беше нужно да му казвам нищо. Той знаеше, че това ми е трудно. Но и той нямаше да остави нещо подобно да се изплъзне.
– Съмнявам се, че е знаела, че е женен. Той беше по-възрастен, по-умен и лесно можеше да манипулира една тийнейджърка. Няма да я оправдавам. Просто мислех да отбележа, че не мисля, че Талула трябва да е единствената виновна тук.
Тя го беше направила. Беше ме наранила. Можех да я виня за това.
– Ще отида да видя какво има пазачът, за да го махна – отвърнах аз. Щях да запазя мислите си за себе си. Те ме правеха уязвим. Не исках това. Никой не трябваше да знае колко силно ме е наранила.
– Аз ще отида да ни намеря извинение за часа – каза Райкър, след което тръгна в другата посока.
Тръгнах към стаята на пазача, когато Пам мина пред мен.
– Аз бях тази, която ги хвана – обяви тя самодоволно. Сякаш беше спечелила награда.
– Късметлийка си – отвърнах аз и продължих да вървя.
– Тя така или иначе не беше достатъчно добра за теб. Тя е уличница. Кой изобщо спи с учител?
Направих пауза. Думите ѝ ме вбесяваха. Не исках да се замислям твърде задълбочено защо, но знаех, че е, защото отправяше обвинения, за които нямаше доказателства. Познавах Талула достатъчно добре, за да знам, че тя не е правила секс с този мъж.
– Наистина? Ти ги хвана да го правят? – Попитах саркастично.
Тя премести краката си и наклони брадичката си назад, сякаш беше важна.
– Не, но ги видях да се докосват. Целуват. – Тя каза последната част, сякаш това беше цялото доказателство, от което се нуждаехме.
– Последния път, когато проверих, ти беше наясно с огромната разлика между целувката и секса, Пам. Не бях наясно, че целувката прави някого курва. Ако е така, значи цялото училище е пълно с такива. Включително и ти.
Тя извъртя очи.
– Не това имах предвид. Останалата част от училището не се целуваше с женен мъж и учител!
Направих крачка към нея, а погледът ми се спря на нея.
– Знаеше ли, че е женен? – Попитах, като вече знаех отговора.
Тя сви рамене.
– Не съм питала.
– Погледна ли ръката му? Носеше ли пръстен?
Този път рамото ѝ се вдигна, с по-малко убеждение.
– Той все още беше учител.
Тогава се засмях. Празният смях, в който бях толкова добър.
– Учител, към когото си се хвърляла при всеки удобен случай. Но ти не беше единствената, която го смяташе за секси. Чувах го всеки ден. – Махнах с ръка към пълния с хора коридор. Забелязах, че бяхме привлекли тълпа. – Обзалагам се, че трудно ще намериш едно момиче в тази гимназия, което да не е влюбено в господин Дейс. Но той искаше Талула, така че това я прави курва. Той беше възрастният. Знаеше много добре.
Докато гласът ми се усилваше и защитавах Талула не само пред Пам, но и пред останалите слушатели, приех, че това, което казвам, е вярно. Не ѝ прощавах. Защото тя беше наранила именно мен. Но не мислех, че това я прави курва. Мислех, че това я прави наивна и глупава.
Пам вдигна драматично ръце нагоре.
– Както и да е. Погрижи се за нея. Заради нея изгубихме един страхотен учител и треньор по футбол. Не че вече ти пука за футбола. – Тя изръмжа последната част, искайки да ме нарани. Да ме засрами. Не се получи.
– Никой не иска да слуша твоите глупости, Пам. Продължавай – каза Аса и се приближи до мен. – Освен това треньорът Д не беше толкова добър треньор. Отборът ще се справи и без него. А що се отнася до литературата, аз се провалях в неговия клас. Той беше гаден като учител.
Аса се мъчеше да внимава в повечето часове. Смяташе, че всички учители са гадни. Но аз му бях благодарен, че се намеси. Не защото не можех да се справя с Пам, а защото ми беше омръзнало да бъда център на внимание.
Пам преметна дългата си коса през рамо и се отдалечи. Беше приключила със споровете. Благодаря на Бога.
– Няма за какво – каза Аса и се усмихна.
– Благодаря, но трябва да вървя.
– Къде отиваш? Втория час е в другата посока.
– До килера на чистача. Трябва да почистя шкафчето ѝ. – Не казах чие. Не беше нужно. В това училище имаше само едно шкафче, което се нуждаеше от почистване.
– Ще отида с теб.
– Няма страшно. Райкър ще ни осигури извинения и ще ми помогне.
Аса кимна.
– Добре. Ако нямаш нужда от мен, ще се видим след часовете.
– Разбрахме се. Но благодаря.
Започнах да вървя отново, когато Аса се обади.
– За протокола, мисля, че не знаем истинската история. Не мисля, че тя го е направила.
Ако не бях станал свидетел на самата целувка, вероятно и аз нямаше да повярвам. Не отговорих, защото нямах какво да кажа. Тайната ми щеше да си остане точно такава. Особено сега.

Назад към част 43                                                            Напред към част 45

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!