ЕЛИС
ТРИ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА…
Писъци на агония оцветиха въздуха, примесени с виковете на акушерката:
– Напъвай! Това е! – И аз отхвърлих глава назад към възглавниците си, докато потта караше люляковите кичури коса да полепват по лицето ми.
– О, мили звезди, има толкова много кръв – изпъшка Леон, стиснал лицето си и сериозно пребледнял.
– Дай да видя – изръмжа Райдър и го избута настрани, за да може и той да погледне. Лицето му падна и една вежда се изви, когато получи добър поглед точно в мястото, където бебето се беше появило. – Ебаси. Изкормил съм цял куп хора, одирал съм им кожата, изгарял съм ги живи, рязал съм ги на парчета и съм правил неща с тела, от които баба ти би сънувала кошмари от задгробния свят – но това нещо е прецакано.
– Не бъди такъв идиот – изръмжа Данте, когато звукът от задъхване и писъци се смеси във въздуха и гласът на акушерката отново ги заглуши.
– Всичко е наред! Справяш се чудесно! Просто трябва да направя епизиотомия.
Забелязах скалпела и болката в огромния ми корем се изостри, тъй като мисълта, че тя слага това нещо там, ме накара да поклатя яростно глава. Сигурно не? Не можеше да е това начинът, по който трябваше да се направи това нещо? Защо по дяволите, бебетата бяха прекалено големи, за да се измъкнат удобно от изходния отвор? Някой трябваше да е виновен за този конструктивен недостатък, искам да кажа, какво, по дяволите?
Изгубих скалпела от поглед, когато акушерката се сниши и всички крале се втренчиха един в друг, за да го разгледат отблизо.
Гейбриъл се отдръпна и колективно – Уууууу – прозвуча от всички тях, когато Леон захапа кокалчетата си и погледна между шоуто и мен с ужас, изписан в чертите му.
– Съжалявам, малко чудовище, но тази гадост е толкова шибана, че е ужасяваща – каза той и отново се преви, когато още писъци изпълниха въздуха.
– Не мога повече да гледам това – обяви Гейбриъл, премести се около леглото и побърза да хване ръката ми. – Виждал съм много неща – въздъхна той, гледайки в очите ми. – Но някои образи просто те бележат за цял живот, знаеш ли?
– Защо е толкова горещо тук? – Изпсувах, прокарах ръка по челото си, когато поредната вълна от болка премина през корема ми и аз стиснах зъби срещу нея.
– Защото бебетата обичат да им е горещо – каза твърдо Леон. – В теб е топло и ако тук бъде студено, когато излезе, ще бъде истински шок за мъничкото му телце!
– Не мога да откъсна поглед – промърмори Райдър почти на себе си, докато акушерката лаеше заповеди, за да се увери, че вниманието отново е насочено към нея. – Защо не мога да отвърна поглед?
– Това е все едно да гледаш слънцето, брато – издиша Данте с ужас. – Веднъж щом го погледнеш, то те хваща в прегръдката си и въпреки че те изгаря да гледаш, просто не можеш да спреш.
– Може ли тримата да… – избухна Гейбриъл, но бе прекъснат от колективните им въздишки на ужас.
– Това е като да гледаш клане – изръмжа Райдър.
– Разкъсахте бедната ѝ вагина – въздъхна Леон и се преви, докато продължаваше да се взира.
– Мисля, че ще повърна – прошепна Данте, когато писъците станаха толкова силни, че прегризаха черепа ми и го накараха да звънне точно когато тялото ми беше обзето от поредната контракция.
Затегнах хватката си върху ръката на Гейбриъл и трябваше да се принудя да не използвам дарбите си, само за да не счупя пръстите му.
– Изключи тази глупост – изръмжа Гейбриъл. – Елис има вече седем контракции, а това е с четири повече, отколкото планирах да я оставя да изтърпи.
– Не мога да откъсна поглед – прошепна Леон, а очите му все още бяха залепени за кървавата сцена пред него. – Продължавам да се опитвам и да се опитвам, но просто… не мога.
– Е, тогава просто ще изрежа това бебе сама – изръмжах, като се надигнах на лакти, опитвайки се да достигна около Гейбриъл до хирургическото острие, което лежеше готово на нощното шкафче.
Това най-сетне привлече вниманието им и тримата се завъртяха към мен, протестирайки шумно и бързо обграждайки леглото.
Грабнах дистанционното вместо ножа, като хвърлих смъртоносни погледи към всички, докато изключвах телевизора и звукът от всички тези крясъци най-накрая ни напусна. Не разбирах защо, по дяволите, си бяха помислили, че е добра идея да гледат предаване за смъртни, които раждат, в деня, в който щеше да се роди бебето ни. Майната му на това да си смъртен – като че ли сериозно, трябваше да изкарват насила голямо бебе от вагините си?? И явно е боляло като кучка и дори не е изглеждало, че е паснало както трябва. Заради звездите, смъртните го преживяваха тежко.
– Радвам се, че не ти се налага да страдаш при такова раждане, ангелче – промърмори Гейбриъл, като постави целувка на челото ми и прибра потната ми коса зад ухото ми.
– Майната му на това – съгласих се аз. – Последната контракция всъщност малко се раздвижи, така че мисля, че трябва да продължим с това. – Протегнах ръка за острието, но, разбира се, това само ги подтикна.
– Спечелих състезанието снощи, така че това означава, че аз ще изрежа бебето – каза твърдо Данте, опитвайки се да посегне към него, но Райдър го отблъсна с една крачка назад, поклащайки решително глава.
– Не. Защото аз спечелих този залог тази сутрин, задник – изръмжа той.
– Това няма нищо общо с това – отвърна Данте, сви очи и се изправи срещу Райдър, докато във въздуха се разнесе електричество.
Гейбриъл въздъхна и им хвърли поглед, докато те продължаваха да се карат и бутат един друг.
– Няма да е някой от вас – каза той с уморен тон.
– Знаеш ли, Фалко – започна Данте, заобиколи го и накара Гейбриъл да се обърне от мен. – Може и да имаш Зрение, но това не означава, че можеш постоянно да си пробиваш път, като се преструваш, че вече си видял как се случва.
– Да – категорично се съгласи Райдър. – Като например как се правеше, че вече си видял, че ти си този, който ще изпие последната бира онази вечер. После се замислих за това и мисля, че това беше глупост.
Гейбриъл избухна в смях, а Данте и Райдър се възмутиха, като вместо това насочиха препирните си към него.
Докато тримата се разсейваха с това, Леон се промъкна до мен, усмихвайки се развълнувано, докато навиваше ризата ми нагоре и се навеждаше, за да целуне супер бременния ми корем. Започна да пее нещо на бебето с тих глас, но тъй като останалите все още спореха, не успях да доловя какво беше то.
Леон грабна изтръпващата отвара, която Райдър беше приготвил за мен, и започна да я втрива в корема ми вместо мен, докато аз си поемах дъх при следващата контракция. Ебаси, тези неща наистина ме разкъсваха, когато започваха да се раздвижват. В никакъв случай не бих искала да знам какво е усещането при лошите. Писъците на оназ смъртна бяха достатъчно ясна причина да не разбера.
– Ти се разхождаш тук и казваш на всички, че вече знаеш какво те очаква в бъдеще, а всъщност можеш само да използваш това, за да обърнеш всяка ситуация в своя полза – каза Данте на висок глас.
– Да, като тази – съгласи се Райдър. – Мислиш си, че ако просто кажеш, че ти ще бъдеш този, който ще изреже бебето от нея, защото вече си видял как се случва, това го прави така.
– Просто казах, че няма да сте вие двамата, не съм казвал, че ще съм аз – възрази Гейбриъл, но аз знаех много добре, че той дрънка такива глупости с Прозрението, когато му е изгодно. Просто така се случи, че ми се стори смешно, така че нямаше да го изтъкна.
Леон небрежно грабна хирургическото острие и се наведе напред, за да постави груба целувка върху устните ми.
– Нямам търпение да станеш отново майка, малко чудовище – каза той с мъркане и аз му се усмихнах, когато той се премести обратно надолу, за да погледне корема ми, пеейки отново своята песен.
Едва усещах как острието се плъзга по кожата ми, докато той внимателно ме разрязваше, а на следващия дъх всички спорове бяха прекъснати, тъй като Леон запя припева на Circle of Life на Елтън Джон и вдигна малкото, покрито с кръв бебе във въздуха над главата си като Симба на Pride fucking Rock.
– Свята работа – въздъхна Райдър, приближавайки се, за да ми помогне да извадя плацентата и да ме излекува.
– Момиче е – промърмори развълнувано Данте и хвана ръката ми, докато сълзи от радост пълнеха очите му.
– О, няма как – каза Гейбриъл, преструвайки се на изненадан, докато бързаше да ме хване за рамото. Исках да му се скарам за тази глупост, защото му бях забранила да използва Зрението, за да разбере пола на бебето, но както и миналия път, той явно беше изневерил.
Протегнах ръце към нея и Леон се усмихна широко, докато ми я подаваше и все още пееше края на песента си с нисък тон. В момента, в който свърши да пее, тя започна да плаче и аз също, а облекчението и вълнението ме завладяха, докато гледах красивото ѝ лице.
Притиснах съвършеното мъниче до гърдите си и и промърморих поздрави, докато Гейбриъл внимателно използваше водната си магия, за да я почисти, а виковете и отново заглъхнаха, докато тя се сгуши плътно.
Вратата се отвори с трясък и големият ни син, Лука, нахлу в стаята, спъвайки се на малките си крачета и крещейки развълнувано:
– Бебе! – Тъмната му коса беше разбъркана с къдрици, които стърчаха на една страна от дрямката му, и предполагах, че днес за петдесети път е подхлъзнал бедната Бианка.
Той не се спъна в нищо и полетя, но Гейбриъл вече беше там, хвана го за ризата и го изправи отново на крака.
– Престани да го правиш – изсъска Райдър, когато приключи с лекуването ми, а аз се преместих, за да кръстосам краката си, въздъхвайки, когато дробовете ми се разшириха напълно за първи път от месеци и се приспособих към разликата, че най-накрая отново имам плосък корем. – Ако никога не го оставяш да падне, той няма да научи границите си.
– И аз съм ти казвал, че няма да го оставя просто да си счупи главата, защото ти е хрумнало, че може да е василиск и да му харесва да се наранява – отговори Гейбриъл с вдигане на рамене.
Лука се отскубна от двамата, докато те продължаваха да си мърморят един на друг за предпочитаните от тях методи на възпитание, а аз се усмихнах, когато нашият малък мъж се опита да се покатери на леглото, за да се срещне с новата си сестра.
– Мислех, че това трябваше да е времето за дрямка? – Подразних го, докато пълзеше по чаршафите.
– Бебе! – Отговори той, сякаш това беше достатъчен отговор, и аз не можех да не се усмихна, когато той се наведе много близо, за да погледне сестричката си.
Нагласих държането ѝ така, че да я види, а усмивката, която озари лицето му, накара сърцето ми да се свие от онази стара нужда от собственото ми братче.
– Моето бебе – изрече Лука, наведе се да я целуне по челото и една сълза се стичаше по бузата ми, докато гледах как се влюбват един в друг от пръв поглед.
– Така че ще се казва Руби, нали? – Попита Леон развълнувано.
– Решихме да изберем Джейн, Стронзо – отвърна Данте.
– Почти съм сигурен, че не сме – не се съгласи Леон, навеждайки се, за да потърка носа си в този на нашето момиченце. – Тя казва, че това не е достатъчно фантастично. А аз мисля, че всички можем да се съгласим, че това дете е фантастично като ебало.
– Татко ебати – каза весело Лука, а аз хвърлих на Леон една гримаса.
– Неее, лъвче, татко каза патица – отвърна бързо Леон.
– Квак? – Попита Лука подозрително. Той беше само на две години, но можех да кажа, че вече е схванал глупостите на татко си.
– Да – съгласи се твърдо Леон.
– Татко лети? – Попита изведнъж Лука, като вниманието му се насочи към Данте, като се изтърси обратно и скочи от леглото.
Гейбриъл направи крачка да го хване, докато Райдър му съскаше, но Данте беше готов и бързо изстреля малкия мошеник из стаята на порив на въздушна магия, докато аз се облегнах на възглавниците си и просто се взирах в малкото чудо в ръцете си.
Леон се изви, за да легне до мен, сложил брадичка на рамото ми, докато я гледаше с любов.
– Здравей, Руби – прошепна той.
– Това е Джейн – изръмжа Данте, като по-голямата част от концентрацията му все още беше насочена към нашето кикотещо се двегодишно дете, докато той се разхождаше из стаята.
Райдър дойде, като се премести от другата ми страна и протегна ръка, за да даде на мъничкото вързопче в ръцете ми пръст, за който да се хване.
– Можем да я наричаме за кратко ЕрДжей – добави Гейбриъл, прокара пръсти по меката ѝ златиста коса и също се сгуши при нас.
Данте отново постави Лука в краката на леглото и той веднага се покатери в скута ми, за да погледне още веднъж сестра си.
– ЕрДжей – каза той с най-сладкия, ужасно бебешки глас и още тогава разбрах, че няма да го сменим.
– Руби-Джейн, ЕрДжей – съгласих се с въздишка и огледах четиримата си крале, които се сгушиха по-близо и всички просто се взирахме в тези две малки чудеса, които бяхме създали. – Имам чувството, че ще бъдеш проблем.
Назад към част 64 Напред към част 66