Глава 21
– Как разделянето е добра идея? – Изсъсках на Кай, докато минавахме през поредната пищна всекидневна.
– Можем да покрием повече земя. Колкото по-бързо намерим Надин и се измъкнем, толкова по-добре. Ако успеем да избегнем сблъсъка с Варвара…
Той се измъкна и побърза да премине през друга арка и да влезе в грандиозен коридор с дванайсетметрови тавани и златни полилеи с чудовищни размери. В предната част на къщата огромно извито стълбище доминираше над триетажното фоайе.
– Варвара иска лоялността на Надин – прошепнах аз. – Мисля, че тя ще избягва да се отнася с Надин като с абсолютен затворник. Нека да проверим спалните.
Той кимна и ние се заизкачвахме по стълбите до третия етаж и се впуснахме в коридор, покрит с дълбок, луксозен килим.
Време за викторина. Колко спални има едно имение за милиони долари, с площ от 20 000 квадратни метра? Отговор: твърде много. Кому са нужни толкова много спални? Беше абсурдно! За щастие, те бяха лесни за проверка, защото, изненада, всички врати бяха отворени. И, за същия късмет, в тях нямаше никакви неприятни изненади. Ако не знаех по-добре, никога нямаше да предположа, че тук живее зла магьосница.
В края на коридора най-накрая открихме подозрителна стая. Какво ни подсказа? Вратата беше затворена.
Двамата с Кай застанахме пред вратата, обмисляйки възможностите си. Неприятното в Аркана беше, че ако руните не се виждаха, магията трудно можеше да бъде открита. А ние не разполагахме с магьосници, които да ни помогнат.
Извадих моята Дама Пика и се разположих пред вратата. Предпазливо Кай докосна дръжката. Нищо не се случи, затова той завъртя полираната дръжка. Заключено. Инструментите му отново излязоха и за пет секунди той отвори вратата. Надникнахме вътре.
Едва забелязвайки облицованите стени, пищните драперии и струпването на неудобни кресла, се спрях на огромното кръгло легло, издигнато върху килимена платформа, над което висеше още един колосален полилей. Полилей в спалня? Фъф.
На леглото, напълно облечена и с лице, заровено във възглавницата, се бе простряла Надин. Направих нетърпелива крачка в стаята, но Кай ме хвана за ръката. Тогава забелязах мъглата във въздуха, сладък, опушен аромат, който не разпознавах. На масичката до леглото бели пипала се навиваха от кадилницата, образувайки неестествено съвършени къдрици. Алхимия? Нещо, което да държи Надин заспала?
Кай извади от джоба си черна носна кърпа, разтърси гънките и я завърза над носа и устата си.
– Добре, сега наистина приличаш на нинджа – заявих аз.
Той изпъшка.
– Да се надяваме, че димът не действа прекалено бързо.
Исках да тръгна вместо него, но на него щеше да му е по-лесно да вдигне момиче. Пъхнах картата обратно в джоба си и се хванах за вратата. Инстинктите ми изкрещяха. Прекалено лесно. Това беше прекалено лесно.
Кай вдиша дълбоко, после влезе в стаята.
Не знам какво ме накара да погледна. Някакъв слаб шум? Невидим импулс на магия? Каквото и да беше, погледнах към перваза на прозореца, където девет руски кукли бяха подредени от най-голямата до най-малката, а изрисуваните им лица се усмихваха добродушно.
Кай пресече пътя на куклите и телата им се отвориха с тихо щракване. От вътрешността им избухна зелена мъгла – и блестящи светкавици се стрелнаха към него като куршуми.
– Кай! – Изкрещях, но предупреждението ми беше твърде късно.
Той се дръпна настрани и го чух да се задъхва – дишаше в парфюмирания дим, който изпълваше стаята. Улови се, хвърли се към леглото и хвана краката на Надин. Издърпа я до ръба на матрака, прехвърли мъртвата ѝ тежест през рамо и спринтира обратно към мен. Дръпнах вратата, когато той се спъна, дишайки тежко.
Свалих Надин от рамото му и я спуснах така, че да се свлече до стената. Когато се обърнах обратно към него, той изваждаше три сребърни игли от бицепса си. По ръката му се стичаха тънки следи от кръв. Още шест метални шипа бяха забити в жилетката му.
Взирайки се в стрелите, аз преглътнах.
– Какъв е шансът тези неща да са отровени?
– Сто процента.
– По дяволите. – Трябваше да го измъкна оттук. Трябваше му лечител или алхимик – или и двете. Приклекнах и разтърсих рамото на Надин. – Здравей, Надин. Събуди се. Хайде, отвори си очите.
Тя изстена, а после клепачите ѝ трепнаха. Примигвайки, тя вдигна глава.
– Тори! Какво правиш тук?
– Спасявам те, хлапе. – Хванах ръката ѝ и я издърпах на крака. – Последния път, когато ти предложих, ти не искаше да те спасявам, но предполагам, че това се е променило?
Тя се поколеба, преди да запази равновесие.
– Как си… няма значение. Трябва да се измъкнем оттук. Варвара – моята съседка – тя е митична. Тя си мисли, че ме спасява от друида, но не разбира, че…
– О, тя разбира – прекъснах я мрачно, като я повлякох в движение с Кай по петите ни. – Варвара е магьосница от тъмните изкуства и не ти е приятелка. Трябва да те измъкнем оттук, преди…
– Ах. – Въздъхващото възклицание ме накара да се плъзна по средата на тъмния коридор. – Какви ужасни лъжи – продължи силно акцентираният глас. – Надин, девушка, не слушай.
Коридорът беше слабо осветен, но не можех да видя говорещата – едва когато тя се раздвижи, излизайки от облака от сенки, който не бях забелязала до този момент. Висока, върбова, с фини линии, които грациозно състаряваха аристократичните ѝ черти. Тънките ѝ устни бяха боядисани в тъмнопурпурен цвят, дълбоките ѝ очи бяха украсени с опушен грим, а сребристата ѝ коса беше прибрана в елегантен топ-възел. С кафяв панталон с висока талия, горскозелена блуза и дълго палто, преметнато през раменете, тя изглеждаше готова да се разходи из ексклузивна художествена галерия.
– Варвара! – Надин се задъха. – Вярно ли е това?
Магьосницата стисна червените си устни.
– Защо ще вярваш на тези кучета? Друидът ги е изпратил да те откраднат.
– Вече ти казах, че друидът не е такъв. Той…
– Той те е уловил, скъпа. Тези хора? Те са част от неговия капан. Тази жена, която лъже, я познаваш чрез друида, да? Тя се сприятели с теб по негова заповед.
Очите на Надин се стрелнаха към мен, после отново към Варвара.
– Н-не, това не е…
– Това – прекъснах я гръмко, – е най-голямата глупост, която някога съм чувала. Можеш ли да бъдеш по-клиширана?
– Ще те защитя, Надин, – каза спокойно Варвара. – Скоро ще се опомниш и ще видиш, че той е този, който те е измамил, а не аз.
– Аз не искам да си тръгвам.
Макар да беше добре прикрито, видях проблясък на нетърпение в лицето на магьосницата. Не ѝ харесваше цялата тази игра, но беше твърдо решена да привлече Надин на своя страна, като накара Зак да изглежда като истинския враг. Поне не бързаше да ни атакува – повече ценни секунди, за да могат Аарон и Езра да чуят суматохата и да си вдигнат задниците тук.
– Надин, – казах тихо. – Друидът ми каза, че иска да се върнеш у дома. Той обеща да те защити.
В очите на Надин се появиха сълзи, а устните ѝ се раздвижиха, образувайки безмълвна дума. Дом.
– Аз ще те защитя. – Този път Варвара не можа да скрие гневната хапка в гласа си. – Ела с мен и ще те отведа далеч извън неговия обсег.
Надин вдигна брадичката си.
– Не. Не искам да отида с теб.
Злобна ярост изпълни очите на магьосницата.
– Не ми оставяш друг избор. Правя това заради теб, девушка.
Варвара вдигна ръката си и тя заблестя със злато – сложно, свързано помежду си бижу. Пръстени обикаляха всеки пръст и палеца ѝ, свързани с по-големи парчета, които покриваха гърба на ръката ѝ. Всички те бяха свързани с широка гривна. Пръстите ѝ бяха завършени с двусантиметрови златни нокти.
Докато се движеше, Кай се заби в гърба ми. Тежестта му ме притисна, почти ме избута на пода, и той закачи ръка за рамото ми, за да се подпре. Протегна другата си ръка през рамото на Надин, разперил широко пръсти.
Въздухът затрещя. Всички косъмчета по тялото ми настръхнаха.
Бяла светлина се стрелна по ръката му, изви се между пръстите му, после избухна от дланта му. Светкавицата прескочи коридора, след което се разкъса на хиляди змиевидни клони. Всичките ми мускули се напрегнаха, през мен преминаха горещи тръпки и болки.
Всичко свърши за миг, оставяйки след себе си само миризмата на изгорял килим. Светлината беше угаснала, потапяйки къщата в мрак, и бели петна осеяха погледа ми.
Кай ме хвана за ръката, а аз изтръгнах ръката на Надин. Заедно се втурнахме по коридора до задънена улица. Повлякох ги със себе си и влязох през отворената врата в огромна спалня. Лунната светлина, която проникваше през прозорците от пода до тавана, хвърляше сребристи квадрати по тъмния килим.
Тръгнахме към прозореца. Кай се облегна на стената до него, кашляйки задъхано. Хванах една крехка крайна масичка за краката и я запратих към прозореца. Стъклото се счупи в пръски от назъбени парчета и хладният нощен въздух нахлу в задушната стая.
Измъкнах глава през счупения прозорец и се загледах надолу към бетонната тераса. Можехме да скочим – ако искахме да си счупим краката.
Надин се задъха.
Въртейки се, почти се притиснах обратно към прозореца, преди да си спомня, че съм го счупил. Варвара стоеше на прага, невредима от експлозивната атака на Кай. Тя отново вдигна ръка, а от тънките ѝ устни се отрони бързо заклинание на латински.
Пред златистите ѝ пръсти бълбукащ черен дим се оформи във формата на дълъг връх на копие.
Издърпах картата си „Дама Пика“.
– „Ori repercutio!“
Едва успях да изрека думите, когато върхът на копието избухна в движение. Въздухът се разкъса от картата ми и отхвърли призрачното острие назад. То се стрелна покрай рамото на Варвара, прекоси коридора и проби дупка в стената.
Веждите на Варвара се повдигнаха елегантно.
– Колежка магьосница? Произношението ти е хамско.
Стискайки картата си, се борех да не изкарам ужаса от лицето си. Бях използвала Дама Пика и сега нямаше да имам никаква защита поне пет минути, докато заклинанието се презареди. Зад мен Кай се беше облегнал на стената, дишаше плитко. Не можех да разчитам на неговата помощ. Къде, по дяволите, бяха Аарон и Езра? Дали бяха отишли да плуват в проклетия басейн?
Варвара вдигна ръцете си, и двете украсени със заклинателни бижута, и започна същото заклинание. Две мастилено черни върхове на копия се превърнаха в съществуване – едното насочено към мен, другото към Кай.
– Варвара, спри! – Извика Надин.
Тя спря заклинанието си.
– Не мога, дете. Ще те защитя, дори и да си спечеля омразата ти.
– Не ги убивай! – Ръцете ѝ се стиснаха. – Аз ще дойда с теб. Нека просто си тръгнем.
– Не, Надин! – Изръмжах. – Не смей!
Варвара погледна замислено към желаната си ученичка, после спусна ръце. Копията се изпариха.
– Ако това е твоето желание. Ела, девушка.
Стиснах зъби. Надин ми хвърли болезнен поглед, сякаш ме молеше за разбиране, после тръгна към Варвара. Поставяйки ръка на рамото на Надин, магьосницата ми се усмихна мило. Другата ѝ ръка се плъзна в джоба ѝ и докато водеше Надин в коридора, тя хвърли малък предмет обратно в стаята, преди да хлопне вратата.
По килима се търкулна тъмно топче. В момента, в който спря да се движи, от него се изсипа чернота. Мъглата се разнесе по пода на вълни, като се разпространяваше непрекъснато.
Завъртях се към Кай. Подпрян на стената, сякаш стоенето изискваше пълната му концентрация, той сви рамене, потискайки кашлица. Нещо тъмно се стичаше по брадичката му от ъгъла на устата му. Кръв.
Той кашляше кръв.
Несъсредоточените му очи срещнаха моите и аз разбрах, че времето му изтича – и това дори не включваше злата черна мъгла, която се разпространяваше неумолимо към нас. Тя се простираше на пода пред единствения изход, а аз не бях достатъчно глупава, за да вляза в нея. Точно това искаше да направи Варвара.
Хванах ръката на Кай и я преметнах през раменете си, но нямах представа накъде да вървя. Картата ми „Дама Пика“ се зареждаше поне за три минути, а мъглата щеше да ни достигне преди това. Така или иначе не ми се струваше, че ще подейства на алхимична субстанция.
Мъглата течеше по-близо, само на два метра от нас. Кай увисна срещу мен, дишайки прекалено бързо.
Хладно течение танцуваше през счупения прозорец, носейки със себе си дразнещ намек за аромат. Вдишах рязко през носа си, чудейки се дали не съм полудял. Но не. Момчетата ми бяха казвали отново и отново да им се доверя. Да имам вяра. Да вярвам в тях.
Затова издърпах Кай на перваза на прозореца и когато черната мъгла стигна до глезените ни, го избутах през отвора и изскочих след него.
Назад към част 21 Напред към част 23
