ДЖАНИН ФРОСТ – Бягство на гробните момичета ЧАСТ 9

Глава 9

Да се родя наполовина вампир означаваше, че съм се напивала само веднъж, след като един призрак ме беше подмамил да изпия цяла бутилка нешлифован самогон. Дори моята полувампирска природа не беше достатъчна, за да ме направи неуязвим за половин галон 180-градусова „бяла мълния“, както се оказа. Все пак, въпреки относителната ми неопитност в опиянението, се чувствах подготвена да се справя с чудатите странични ефекти на кръвта на Ашаел.
О, какво сладко заблудено дете бях!
Първата струя се стрелна покрай устните ми и влезе право в гърлото ми. Ако мускулите ми все още работеха, щях да се задавя.
Бъди малко по-джентълмен, когато изстрелваш товара си, Ашаел!
Поне нямаше нужда да се притеснявам за липсата на способност да преглъщам. С каква сила истреля кръвта си, сякаш влезе направо в стомаха ми и… уау, този килим беше толкова дебел. И пищен. Винаги ли се е чувствал така? А цветовете в тази стая бяха толкова ярки, особено когато се отразяваха в светлините от всички счупени стъкла.
– Прекрасно – въздъхнах аз, а после изпищях от възторг.
Отново говорех! Разбира се, за да произнеса думите, бях покапана с кръв, но на кого му пукаше? Така или иначе нямаше да нося тази рокля отново.
– Още – казах след това и хванах Ашаел за китката.
– Ако тя се движи сега, това достатъчно ли е? – Попита Денис.
– Не – измърморих аз, преди Ашаел да успее да отговори. Всяка глътка правеше света по-красив, по-топъл и по-славен.
– Забави темпото, Кат – чух да казва Денис.
Обичах я, но тя сериозно трябваше да замълчи.
Тъмните къдрици на Ашаел докоснаха лицето ми, когато той се наведе близо до ухото ми. Дори това леко докосване беше като коприна, която се разхождаше по кожата ми.
– Последна глътка, малък вампир – промърмори той, а гласът му се изви около мен като топли, тъмни води.
– Не – казах аз, задръжките ми бяха потънали. – Ям те… цяла нощ.
Смехът на Ашаел беше по-упадъчен от най-богатия десерт.
– Ако обстоятелствата бяха други, щях да ти позволя, но уви.
После китката му изчезна и този пристрастяващ поток спря.
Опитах се да дръпна китката му обратно и в крайна сметка само хванах въздуха. Подскочих и видях Ашаел от другата страна на стаята, който ми размахваше пръст.
– Ах, ах, ах, прекрасна моя. Ти си отрязана.
Втурнах се към него, а после се спънах от изненада, когато подът се издигна, за да ме спъне.
– Престани – изръмжах към пода.
Той се развълнува в отговор, дразнейки ме. Тупнах върху него и той се надигна с рязка вълна, която ме повали на земята.
Задник.
Денис се втурна към мен.
– Кат! Добре ли си?
– Добре – казах аз и я отблъснах. Това беше между мен и пода и аз ритах полирания му задник от дърво.
Скачах нагоре-надолу по него с всички сили. Дъските се пропукаха и поддадоха. Когато се озовах до глезените в отломките на пода, изревах победно.
На ти го, копеле!
– Кат…- Денис звучеше притеснена, но не би трябвало да е. Бях победила пода, така че той не можеше да я нападне следващия път.
– Не си прави труда да се опитваш да я вразумяваш – каза Ашаел. – Тя е твърде високо. Дай и няколко минути да се приспособи към въздействието на кръвта ми. Дотогава тя ще се почувства по-добре.
– Добре съм – казах на Ашаел. – Всъщност съм страхотна.
Усмивката му беше дразнеща със самодоволството си. Трябваше да му дам урок. Да го накарам да се разкървави малко… и после да го оближа.
– Тя, ти, ръмжи – каза Денис със загриженост.
Ашаел махна с ръка.
– Не и обръщай внимание. А сега, искаш ли да разкажеш какво се е случило, че двете сте се сблъскали с морския бог?
– Морски бог? – Повтори Денис.
– И двете сте заразени със заразна магия на морски бог, така че трябва да сте се сблъскали с такъв – каза Ашаел.
Щях да отговоря, но изведнъж цялата стая се наклони. Шибаният под отново беше в действие! Хванах се за стената, за да остана изправена, объркана да видя, че Ашаел и Денис все още стоят без помощ. Защо подът не беше нападнал и тях?
Денис въздъхна.
– Не можах да видя по-голямата част от това, което се случи, но от това, което знам, Кат вбеси куп вещици и те я удариха със заклинание за неподвижност. Сигурно и мен са ме ударили с него, макар че моето започна да действа едва след като си тръгнаха.
– Не са ти направили заклинание. Това е направила Кат – каза Ашаел. При шокирания поглед на Денис той продължи: – Не нарочно. Знаеш, че виждам магията толкова лесно, колкото ти виждаш цветовете. Така видях, че магията на Кат е заразна. Щом тя се е заразила, е заразила и теб. Щеше да заразиш и мен, ако не бях демон. Този вид магия се среща много рядко, така че какво е направила Кат, за да разгневи тези вещици?
– Тя им попречи да убият едно дете – каза Денис, като сега звучеше малко замаяно.
Ашаел изсвири.
– Ах. Това ще ги разгневи. Древните богове нямат чувство за хумор, когато става дума някой да се намесва в жертвоприношенията им, а това дете сигурно е било жертвата на бога.
– Така казаха – допълних аз, като вече нямаше нужда да прегръщам стената, за да се изправя. Главата ми също се чувстваше малко по-ясна, макар че все още ми се струваше, че подът ме предизвиква към бой.
Тъмният поглед на Ашаел се спря върху мен.
– Ето защо морският бог е дал на своите съмишленици силата да те закърмят със заразна магия.
– Богиня – поправих го аз.
– Тогава богиня. Разказаха ли ти нейните аклити за другото заклинание, което са запечатали върху теб?
– Какво друго заклинание? – Попита изненадано Денис.
Точно така, тя не знаеше. Изведнъж се почувствах много по-трезва.
– Онова, което ме превръща в новата жертва на богинята при пълнолуние. – След това гласът ми се задъхваше не само от разтърсващия стаята ефект на кръвта на Ашаел, когато добавих: – И всеки, когото съм заразила със заклинанието, също е нейна жертва.
– Но ти си вампир – изпсува Денис. – Само обезглавяване или сребро в сърцето може да те убие, а мен нищо не може да ме убие освен демонична кост през двете ми очи.
Ашаел изглеждаше замислен.
– При нормални обстоятелства това е вярно, но при древните богове всички залози са изключени. Имаш време до пълнолунието, а? Това ти дава две нощи.
– И така, как да убием тази богиня? – Поиска Денис.
Ашаел се ухили.
– Не трябва. Морето е по-старо от всичко на тази планета, така че боговете, които е създало, са сред най-древните и могъщи. Не можеш да я убиеш. Нито пък аз мога.
Започнах да говоря, а после се оригнах с такава сила, че косата около лицето ми зашумя. Сложих ръка на устата си, ужасена. После, въпреки много сериозните ни обстоятелства, изведнъж не можех да спра да се смея.
– Не съм се оригвала, откакто бях човек! Уау. Това звучеше като години наред, в които затвореният въздух се е изтръгнал от мен, нали?
– Трябва да има начин да спрем това – каза Денис, игнорирайки коментара ми.
Ашаел я погледна сериозно.
– Повечето заклинания умират заедно със заклинателя си, така че убий вещицата, която е заклела Кат, и това би трябвало да го направи. Предупреждавам те обаче: вещица, достатъчно силна, за да насочи магията на морските богове, няма да умре лесно, а моята раса има примирие с други богове, така че не мога да ти помогна. Морската богиня би сметнала, че убийството на нейни съмишленици е нарушение на това примирие. Но вампирите и хората нямат такова примирие, така че докато предлагаш на морската богиня заместваща жертва, тя не би трябвало да отмъщава на своите аклити, ако ги убиеш, за да развалиш магиите.
Наистина? Това бяха някакви глупости.
– Лоша богиня – казах аз.
Изглежда, че Денис не се интересуваше от отказа на морската богиня да отмъсти за своите поддръжници.
– Как да намерим вещицата, която е заклинала Кат, за да я убием?
Размахах ръце.
– Знам как! По същия начин, по който те ме проследиха – чрез магията в заклинанието си. Така е нали?
Ашаел наклони глава.
– Това бих могъл да направя за теб, но освен това и да ти оставя още от моята кръв, за да предотвратя заклинанието за неподвижност на Кат, трябва да остане настрана от това.
– Вече си направил толкова много – каза Денис и докосна рамото му. – Не знам как да ти благодаря.
Усмивката на Ашаел беше наполовина сардонична, наполовина тъжна.
– Вече го направи, когато ти и съпругът ти ме приехте за семейство миналата година. И двамата имахте причина да мразите демоните, а Веритас само бе поискала да проявите уважение към мен, но вие ме нарекохте семейство, без да очаквате нищо в замяна. – Той докосна ръката, която тя бе поставила на рамото му. – Ти не знаеш колко рядко се случва това, но аз знам.
– Имах предвид това – каза Денис тихо.
Той леко стисна ръката и.
– Знам. Затова и дойдох веднага, когато се обади.
– Ооо – казах аз и се приближих до тях. – Толкова мило. Групова прегръдка!
Дениз ми позволи да я прегърна, но Ашаел се телепортира точно когато се приближих достатъчно, за да щракна с зъби по врата му.
– Твърде бавно – каза той и се засмя, докато аз го проклинах с неудоволствие. – И твърде очевидно. Трябва да си много по-прикрита, ако се опитваш да откраднеш част от кръвта ми.
Денис ме погледна свенливо, а после се обърна към Ашаел. – Колко време има преди кръвта ти да спре да и дава имунитет срещу заклинанието за обездвижване?
Той потърка челюстта си.
– Вероятно няколко часа. Ето защо ще оставя още кръв за теб. Тя ще има нужда от нея, за да можеш да я изведеш на безопасно място, преди да тръгнеш да търсиш вещицата, която я е закърмила, а с това и теб.
– Денис няма да прави това сама – възразих аз.
Ашаел вдигна вежди.
– Мислиш ли, че можеш да и помогнеш в твоето състояние?
– Мамка му да – казах аз, вбесена от презрението в гласа му.
– Кат. – Внимателно неутралният тон на Денис ме накара да се извърна, за да я погледна. – Може би ще е по-добре, ако седнеш на масата.
Тя не смяташе, че аз мога да помогна? Съмнението се разпени, прикривайки гнева ми. Дали бяха прави?
Отново ли бях… безполезна?
Майната му на това!
– Ела при мен – казах на Ашаел, а решението беше взето. – Никакви демонични трикове. Ти ще играеш злата вампирска вещица, аз ще бъда себе си и ако ме спреш да те пронижа със сребро в сърцето, ще остана назад.
Ашаел въздъхна.
– Не можеш да се биеш. Едва ли можеш да стоиш.
– Тогава това няма да отнеме много време. – Махнах му с универсалния жест за „заповядайте“.
Ашаел просто стоеше и ме гледаше.
– Мързелив демон – измърморих аз и го нападнах.
Той се отклони встрани с лекота, която толкова ме ядоса, че не забелязах стената, докато не се ударих в нея. Тогава един удар в задната част на главата ми ми донесе още едно лице, пълно с мазилка. Когато се завъртях, Ашаел изучаваше ноктите си, сякаш замахът му не ми беше донесъл второ забиване на лицето във вече вдлъбнатата стена.
– Свършихме ли? – Попита той с лек тон.
Гневът ме изгаряше, сякаш някой беше детонирал факел в мен.
– Почти да.
Нападнах го отново, като този път се отбих в страничната му крачка. Прекалената му самоувереност му струваше скъпо и аз нанесох удар, който отметна главата му назад. Когато тръгнах за още един, той се завъртя и подсече краката ми. Главата ми се удари в пода, когато паднах тежко.
По дяволите! Трябваше да предвидя подсичането на краката. Това беше „Борба 101“, а аз се бях поддала на нея. Все още бях твърде небрежна и той се възползва от това, както всеки противник.
Въздишката на Ашаел, който стоеше над мен, ме жегна повече, отколкото ударът ми в пода.
– Аз само се бия, сякаш съм обикновен вампир, а ти все още не си в състояние да ме надвиеш. Спри сега, Кат. Това става неудобно.
Гневът за кратко разсея мъглата в главата ми. Бях обучена от най-твърдия, най-мръсния боец в света на вампирите! Може и да бях дрогирана и небрежна, но нямаше да се предам толкова лесно.
Изправих се и се нахвърлих върху него, като този път не се борих с небрежността си. Той го видя и отново се насочи към подсичане на краката. Точно преди да го достигна, паднах ниско и се плъзнах под ритника му, докато удрях другото му коляно с всички сили.
То се счупи със звучно пукане. Веднага дръпнах все още вдигнатия му крак, като го извадих от равновесие. Счупеното му коляно се сгромоляса, когато тежестта му се прехвърли върху него, и той се срина върху мен достатъчно силно, за да видя за кратко звезди.
Няма проблем. Нямаше нужда да виждам. Всичко, което трябваше да направя, беше да мисля. Сега, нож! Сега!
Миг по-късно усетих трясък, когато нещо се удари в гърба на Ашаел. Денис въздъхна, а Ашаел се претърколи настрани, показвайки дръжката на ножа, която сега стърчеше от гърба му. Слава Богу, че моята млада телекинеза не беше небрежно пияна като останалата част от мен.
– Кой се смущава сега? – Изрекох.
Ашаел отметна глава назад и се разсмя.
– При боговете, дори и дрогирана, ти си толкова злобна, колкото и красива. Сигурна ли си, че обичаш съпруга си, моя разюздана червенокоска? Ние с теб бихме могли да се забавляваме толкова много.
При последната дума гласът му се задълбочи, докато не се почувства като акустична ласка.
Изправих се с подсмърчане.
– Няма шанс, а повярвай ми, аз се забавлявам много. Боунс не е просто името на съпруга ми, а на практика е мотото на живота му.
– TMI – промърмори Денис, но Ашаел отново се разсмя.
– Тогава ще приема поражението си с грация, ако трябва.
Той изчезна, оставяйки ножа да падне на пода, след като вече нямаше гръб, в който да се забие. Острието все още беше покрито с кръвта му и аз го грабнах и го облизах, преди да ми хрумне колко грубо постъпвам. След това не ми пукаше, тъй като кръвта му запали сетивата ми още повече.
О, това усещане беше толкова хубаво!
– Трябва ли да се притеснявам за нейния нов… ентусиазъм към демоничната кръв? – Попита Ашаел Дениз, когато той се появи отново до нея.
– Само ако я потърси, след като сте победили вещиците – отвърна Ашаел. – В противен случай това е само временно влечение, докато е под влияние, макар че силно те съветвам да не и позволяваш да шофира.
Дениз го погледна с поглед, който казваше:
– Мислиш ли ме за глупава?
Ашаел се усмихна, преди изражението му да стане сериозно.
– Ще се върна по-късно с още кръв, а по-късно отново, щом намеря вашите вещици. Междувременно нека Кат те научи как да се биеш. Ти имаш мощни способности, но онези вещици имат мощна магия, така че ако искаш да оцелееш, се нуждаеш от нещо повече от уменията си за промяна на формата.
– Мога да се бия – изплю Денис.
– Готово! – Казах с весело махване към Ашаел.
Той ми кимна, а после изчезна с вихрушка от сенки, която беше много по-впечатляваща от димния трик на вещиците.
Денис въздъхна и се обърна към мен.
– Има твърде много хора, които биха могли да се приближат достатъчно, за да ги заразим, ако останем тук, така че трябва да си тръгнем.
Кимнах, опитвайки се да не обръщам внимание как простият жест накара стаята да заплува. Чувствах се много по-съсредоточена, докато се биех с Ашаел, но това сигурно беше ярост, съчетана с мускулната памет от всичките ми години на битки. Сега обаче се чувствах направо замаяна. Дали малкото количество кръв, което бях облизала от ножа, ме беше влошило толкова много? Или пък наистина усещах колко съм нависоко, сега, когато вече нямаше какво да доказвам?
Така или иначе, Денис беше права. Трябваше да си тръгнем, преди да заразим някой друг.
– Да, и щом сме на сигурно място, ще те превърна в задник от световна класа.

Назад към част 8                                                                  Напред към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *