Джанин Фрост – Вечната целувка на мрака – книга 2 -част 14

Глава 13

Менчерес прекоси стаята и се приближи до Кира, а яростта му избухна, когато се вгледа в разбитото ѝ лице. Едно подсмърчане разкри, че макар да е била тежко малтретирана, не е била изнасилена, което променяше съдбата на похитителите ѝ. От бавна, мъчителна смърт тя се превръщаше само в бърза, болезнена смърт.
Тогава Менчерес видя ръката на Кира – подута, окървавена и деформирана – с парчета кост, пронизващи кожата ѝ. Тогава това беше бавна, мъчителна смърт.
Той не отдели поглед на тримата вампири, докато внимателно я вземаше в ръцете си. По аурите им личеше, че са твърде млади и слаби, за да представляват някаква заплаха за него, дори и да е обърнат с гръб. Устата на Менчерес се стегна, когато усети, че Кира се отдръпна от докосването му. Дали от болката, която изпитваше, или от страх от него?
Той разряза китката си с кътници и поднесе окървавения разрез към устата на Кира. За негово облекчение тя не се опита да отвърне глава, макар че се намръщи, докато преглъщаше. След това тя изтръгна тежък дъх.
– Ръката ти ще те боли, докато оздравее. Това бързо ще премине – каза Менчерес, като продължаваше да притиска китката си към устата ѝ. Въпреки че раната му се затвори за секунди, по китката му все още полепваха капки кръв, които Кира можеше да преглътне.
Нещо ниско се сви в него, когато усети как топлият ѝ език се плъзга по плътта му. Пред погледа му носът на Кира се изправи в нормалния си, прекрасен наклон, подутото ѝ око се изчисти, устната ѝ се заздрави, а ръката ѝ се разтегна, пръстите ѝ загубиха изкривената си, осакатена деформация, докато отново станаха прави и гладки. Макар че не беше необходимо повече кръв, Манчерес задържа китката си до устата ѝ просто защото искаше да усети устните ѝ върху себе си още няколко мига.
– Да… значи ти трябва да си Менчерес – каза гласът зад него. – Аз съм Флейър, а това са Дредлок и Балди.
Той ги пренебрегна, съсредоточавайки се върху очите на Кира, докато болката напускаше погледа ѝ и дишането ѝ губеше своята накъсаност. Тя подсмръкна, после се закашля, когато част от останалата кръв от счупения ѝ преди това нос се върна в носните ѝ канали. Менчерес нямаше носна кърпа, затова избърса лицето на Кира с ръкава си, като най-сетне махна китката си от устата ѝ.
– Болката отмина ли? – Попита той.
– Отмина. – Погледът ѝ се стрелна към него, преди да се отклони. – Съжалявам – прошепна тя. – Опитах се да не им казвам името ти, но…
– Но веднага щом го направи, не я докоснах повече – прекъсна го същият глас зад гърба му. – Ей, ти би постъпил по същия начин с някого, който е разбил жилището ти и се е опитал да отмъкне имуществото ти, нали?
Сега другият вампир бе привлякъл цялото му внимание. Менчерес се обърна и впери поглед в Флейър.
– Бих ли го направил? – Попита той, като изрече думите тихо.
Кира беше жестоко малтретирана от лоялност към него, макар че той само ѝ беше заръчал да не говори за него или за вампирите пред никой човек. Знаеше колко мъка би причинило нараняването на ръката ѝ с изобилието от нервни окончания. Флейър също щеше да знае това, а този глупак очакваше от него да не отмъсти за страданията ѝ?
– Ако бих измъчвал човек за опит за действие, което не би могъл да извърши – продължи Менчерес, като всяка дума бе обляна в лед – тогава какво мислиш, че ще направя с вампир, който ненужно малтретира някого под моя закрила?
Изражението на Флейър стана тревожно. Другите двама вампири започнаха да се отдръпват от Менчерес, но той ги притисна в неподвижност с едно движение на ума си.
– А сега слушай – започна Флейър и протегна ръце. – Тя не искаше да каже на кого принадлежи, а аз не можех да контролирам съзнанието ѝ, за да разбера по друг начин.
Менчерес се замисли дали да не ги зареже, преди още безполезни думи да нахлуят в ушите му, но после се отказа. Кира бе преживяла достатъчно насилие тази вечер. Освен това тези стаи вероятно бяха обхванати от охранителни камери и той нямаше да остави нищо, което би могло да създаде проблем на Кира по-късно.
Щеше да убие тези тримата друг път, на по-особено място.
– Аз само се опитах да помогна на едно младо момиче да се върне при семейството си – каза Кира. Тя посочи към един човек, приседнал в ъгъла. – Той я отвлече и я принуди да се съблече тук.
Флейър сви рамене.
– Тя искаше да се включи в света на вампирите. Желанието ѝ се сбъдна. Не мога да и помогна, ако сега плаче за това.
Още една причина да убиеш глупака. Младите вампири, които се славеха с това да малтретират хора само защото можеха, щяха да причинят още повече неприятности, когато пораснеха и потърсеха по-предизвикателен спорт. Беше откровена лъжа, че не е имал друг изход освен мъченията, за да разбере на кого принадлежи Кира. Те дори не бяха опитали да използват друг начин.
– Тръгваме си – каза Менчерес на Флейър, а гласът му предизвика другият вампир да възрази.
Стъпките се приближиха. Менчерес погледна нагоре, очаквайки да види Горгон, който беше дошъл тук с кола, вместо да лети като Менчерес. Но вампирът, който влезе в стаята, не беше неговият верен приятел. Той беше най-старият му враг.
Раджедеф се усмихна.
– Менкаре, изглеждаш изненадан да ме видиш.
– Радже. – Гласът на Менчерес беше едва сдържано ръмжене. – Сега ме следваш? Колко празни трябва да са дните ти.
– Аз последвах него – каза Радже и кимна на Горгон, който се появи зад него във вратата. – Ти беше малко прекалено прибързан, за да те проследя, но за мой късмет той не беше.
– Извинявам се, господарю – каза Горгон, като звучеше едновременно разочарован и разкаян.
– Кой е той? – Попита плешивият, когото Флейър представи като Дредлок.
Раджедеф се изправи на пълните си шест фута.
– Аз съм Пазител на закона.
– Не ми се вярва, копеле, защото има нужда от такъв – промърмори Флейър.
– Какво имаме тук? – Попита Радже, като се приближи. Менчерес се премести, сякаш отегчен, но с това се постави точно между Кира и Радже. По усмивката на стария му враг личеше, че действието не е останало незабелязано. – Отново същият този човек? Менкаре, откривам ли необичаен интерес от твоя страна?“
– Ако под интерес имаш предвид да дойдеш да прибереш имуществото ми, тогава да, интересувам се – хладнокръвно отвърна Менчерес.
Кира си пое рязко дъх, когато я нарекоха „собственост“, но Менчерес не се обърна да я погледне. Беше по-защитена, ако Раджедеф вярваше, че Кира не струва за него повече от всеки друг човек, когото бе обявил за свой роднина.
Изглежда, че Раджедеф обмисляше искреността на Менчерес. – Ти много защитаваш хората си, дори собствеността си. Но според мен тук има нещо повече. Ти. – Погледът на Радже се насочи към Флейър. – Намекнахте, че се радваш, че тук има Пазител. Защо? Какво се е случило с Менчерес и този човек?
Флейър погледна Менчерес, преди да проговори.
– Е, хванах този човек, когато чух, че казва на момичето ми, че има оръжие със сребърен пълнител, за да я отведе от мен. След това тя не ми каза на кого принадлежи без подкана, но накрая каза, че е с Менчерес. Обадих му се, той дойде, изглеждаше доста ядосан на нас, че сме я блъскали, но не е готино някой да се опитва да ми открадне собствеността, нали?
Менчерес мълчаливо се проклинаше, че не е откъснал главите на Флейър, Пейчъс и Рейф веднага щом е пристигнал. Тогава Раджедеф нямаше да има нищо срещу него. Само господарите на другите вампири щяха да го направят, ако решат да воюват с Менхерес заради смъртта на Флейър, Дредлок и Балди.
Радже се усмихна лукаво, като погледна от Менчерес към Флейър, усещайки как примката се затяга.
– Менчерес заплаши ли те? Не забравяй – аз съм Пазител, така че трябва да ми отговориш честно.
Флейър разбърка краката си.
– Не съвсем. Той тъкмо се канеше да си тръгне с нея, когато ти се появи.
Радже се засмя, толкова силно и весело, че Кира подскочи. – О, ти, бедният глупак. Ако си тръгваше, без да изрече дори една остра дума по твой адрес, значи не е имал намерение да те остави да доживееш до следващия изгрев на луната. Когато старият ми приятел е истински ядосан, той никога не се притеснява от думи. Той само убива.
Менчерес запази безстрастното си изражение, но не си направи труда да го опровергае. Раджедеф го познаваше твърде добре.
– Това са сериозни обвинения срещу теб, Менкаре – продължи Радже, все със същия весел тон. – Как ще пледираш? Признаваш ли, че си изпратил свой човек да открадне имуществото на този вампир?
– Не, не го е направил.
Менчерес се завъртя с лице към Кира. Той се канеше да каже „да“, той ръководеше всичките ѝ действия, но тя се изказа, преди да успее да изрече и дума.
– Не казвай нищо друго – изръмжа Менчерес. Раджедеф можеше само да му наложи жестоки парични санкции и да навреди на авторитета му пред Съвета на пазителите, но Кира беше много по-уязвима за преценките на Пазителя.
– Няма да стоя тук и да позволя да те обвиняват за действията ми – измърмори Кира.
– Не… – започна Менчерес.
– Мълчи! – Изръмжа Радже, а всякаква преструвка на любезност изчезна. – Аз съм Законът и освен ако не решиш обвиненията срещу теб да станат още по-тежки, Менкере, няма да я прекъсваш повече.
През него премина разочарование. Ако принудително накара Кира да онемее със силата си, щеше да е в пряко противоречие със заповедта на Пазителя – със свидетели. Раджедеф бе чакал безброй векове Менчерес да допусне подобна грешка. Ако сега изобщо проговори, съуправителят му и народът му щяха да платят за това, не само той.
– Не съм виждала Менчерес от повече от седмица – продължи Кира, а челюстта ѝ се бе заковала в онази упорита линия. – Той нямаше представа, че ще дойда тук. Аз съм частен детектив и разпознах Дженифър от едно от досиетата на случаите в работата ми. Тя явно не беше тук по своя воля, затова и предложих да и помогна да избяга. И да, казах ѝ, че съм въоръжена. Менчерес се намеси едва когато Флейър ме хвана и му се обади.
– От това, което знам, е точно така – промълви Флейър. Дредлок и Балди също промърмориха съгласието си.
Радже изглеждаше разочарован, но единственото, което Менчерес можеше да направи, бе да не реве от болка. Кира нямаше представа какво бе направила току-що.
– След като е разбрал за действията ти, Менкаре не е направил нищо, за да те смъмри? – Прозвуча скептично Радже. – Това е равносилно на разрешаване на действията ти.
– Не сме стигнали дотам. Сигурна съм, че Менчерес ми е много ядосан. – При тези думи Кира го погледна, сляпа за капана, който сама си беше изкопала. – Но ти се появи точно след като той дойде тук, така че нямаше възможност да направи нищо по въпроса.
Радже издаде разочарован звук.
– Много добре, Менкаре, твоят човек те е оправдал. Ти ли ще я убиеш сега, или аз?

Назад към част 13                                                               Напред към част 15

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!