Глава 18
Кира се принуди да постави чашата, въпреки че в нея все още беше останала една глътка. Тя я плъзна по масата към Горгон.
– Приключих.
Думите бяха може би най-тежките, които бе изричала, но тя почувства съпътстващ прилив на гордост дори през воя на глада, който изискваше да грабне чашата обратно и да оближе всяка капка от нея.
Горгон ѝ се усмихна.
– Едва пети ден си немъртва. Ти си силна, нали?
Кира позволи на стегната усмивка да се появи на лицето ѝ. – Годините на диети правят много жени силни, когато става въпрос за контролиране на апетита ни. Кой знаеше, че отказването от десертите ще се окаже тренировъчен лагер за превръщането ти във вампир?
Горгон се засмя, взе чашата си и изплакна останалата кръв в мивката. Кира забеляза, че той никога не пиеше от торбичките, които представляваха цялата ѝ храна, но всяка вечер изчезваше по няколко часа. Надяваше се, че разнообразява донорите си или че най-близките им съседи не са анемични.
След това подхвърли на Кира бутилка вода от хладилника. Тя я изпи, като се намръщи на вкуса ѝ, но вече беше предупредена, че пиенето на вода е важно през първите няколко седмици като вампир. Изглеждаше, че новото ѝ тяло изгаряше цялата храна, която получаваше от кръвта, без да остави нищо, което да я предпази от това да прилича на грозде, оставено твърде дълго на слънце. Кира не беше попитала как е възможно да може да пие и да се храни, но вече да няма нужда от тоалетна. Някои вампирски тайни все още не беше готова да и бъдат обяснени.
Плюсът беше, че никога повече нямаше да и се налага да се справя с менструацията, но да ти изтръгнат майчинството изпод краката и беше тежко. Все пак Тина бе преживяла същата невъзможност да забременее заради болестта си. Кира нямаше да си позволи да изпадне в униние заради подобното си ново бездетно състояние, още повече че винаги можеше да осинови, далеч в бъдещето, когато се примири с всичко, което новото ѝ съществуване налагаше.
– Сега. – Горгон се обърна, като държеше в ръка кутия за яйца. – Да опитаме отново.
Кира погледна кутията с яйца със смесица от разочарование и решителност. Простото правило за новите вампири беше, че ако не могат да боравят с кутиите за яйца, без да ги счупят, то тогава не могат да бъдат в близост до хора, без да рискуват да ги смачкат по невнимание с едно случайно докосване. През последните няколко дни Кира беше разрушила повече каси с яйца и ръцете ѝ бяха покрити с повече жълтък, отколкото искаше да си спомни. Все още имаше чувството, че част от лепкавата субстанция е заседнала между ноктите ѝ, независимо как се почистваше, но се подобряваше. Вече не успяваше да изтръгва врати, да оставя дупки вместо отпечатъци по пода, а в последната кутия с яйца, с която се беше справила, имаше само едно счупено яйце, когато приключи.
Кира се приближи до Горгон, като си пееше на ум „нежно, нежно“, докато посягаше към кутията. Когато успя да я измъкне от отворената хватка на Горгон, без по ръцете ѝ да се изсипят яйчени вътрешности, тя се усмихна.
– Ха! – Изглежда, че петдесетият път е бил вълшебен.
Усмивката на Горгон беше горда.
– А сега, ако успееш да я отвориш и да извадиш няколко яйца, без да ги счупиш, почти си готова отново да бъдеш сред хора.
Много бавно Кира отвори контейнера и докосна върха на едно яйце. За нейно облекчение то не се счупи. Сега ѝ оставаше само да го извади.
В периферното си зрение забеляза, че покрай нея минава Менчерес. Напоследък го виждаше предимно така – с крайчеца на окото си. Той не я избягваше напълно, но винаги изглеждаше зает с нещо друго, освен да прекарва време в една стая с нея. Не го правеше грубо. Вместо това почти излизаше, че Менчерес иска да я избягва, но не може да се насили да стои напълно настрана. Мотивацията зад присъствието му там, но не съвсем там, събуди любопитството ѝ. Дали този наистина далеч по-възрастен и изтънчен господар вампир действително се чувстваше неловко заради случилото се между тях?
– Извади яйцето – подкани я Горгон.
Кира обгърна с три пръста хладната овална форма, като натисна колкото се може по-меко, за да я повдигне. Яйцето потрепери, но не се взриви. Помисли за Тина – подкани се тя. Това не беше яйце, това беше ръката на малката ѝ сестра и тя щеше да я стисне, без да я нарани, когато я види отново…
Яйцето се измъкна от леглото си цяло. Горгон изохка. Кира почти скочи от вълнение, но разбиването на пода щеше да развали момента. Тя вдигна поглед, стиснала яйцето в ръката си, и видя, че Менчерес я наблюдава. На лицето му имаше доволно изражение, което бързо стана безстрастно, щом очите ѝ срещнаха неговите.
Все още си играе на „Господин Готин“, а? Помисли си тя и върна вниманието си към кората с яйцата.
– Ще се опитам да взема още едно – каза тя на Горгон.
Той се усмихна.
– Давай.
Докато посягаше към друго яйце със свободната си ръка, мислите ѝ се върнаха към Менчерес. След признанието му в гората Кира се замисли дали наистина е толкова подъл, колкото се беше представил. В края на краищата тя беше последният човек, който си мислеше: „Ооо, секси!“, когато един мъж признаваше, че е контролиращ, безмилостен гадняр. Вече беше преминала през подобен тип отношения, така че знаеше, че в тях няма нищо романтично или секси. Но макар че Менчерес беше нарисувал грозна картина за себе си, като се замисли, действията му бяха в контраст с думите му.
Когато я бе задържал при себе си през първата седмица, в която се бяха запознали, той се бе постарал да ѝ даде колкото се може повече свобода. След това я беше пуснал въпреки риска за тайната на расата му, а освен това беше дал на Кира средства да лекува болестта на сестра си, така че Тина да има средна продължителност на живота. След това, когато Флейър я бе хванал, Менчерес бе дошъл за нея и я бе излекувал без ни най-малко колебание.
Изправен пред ултиматума на Радже, Менчерес направи единственото, което можеше да направи за нея: Той я е върнал от смъртта. Откакто се беше събудила за пръв път в онзи самолет, той не ѝ беше поставил нито едно условие или ограничение, което да не е единствено с цел да ѝ попречи да убива невинни хора. Имаше пълната свобода да прави каквото си поиска, включително да се обажда на когото и да било, да проверява електронната си поща или дори да пазарува онлайн, за да може да има нещо друго, освен дрехи назаем. А Менчерес неведнъж бе заявявал, че щом овладее глада и новата си сила, е свободна да си тръгне. Отново.
– Почти готово – каза окуражително Горгон, когато Кира започна да вади поредното яйце. На бялата му повърхност се появи лека пукнатина. Тя стисна устни, но продължи. След още няколко секунди яйцето лежеше в ръката ѝ. Малка зигзагообразна пукнатина бе набраздила гладката му повърхност, но съдържанието му все още бе на сигурно място.
– Върни ги обратно, без да ги разбиваш, и мисля, че си се справила – каза Горгон, като ѝ намигна.
Кира раздели вниманието си между връщането на тези яйца в кората им и върху всичко, което Менчерес не каза или не направи. Онази вечер тя бе почувствала нуждата му, но въпреки че на практика бе поискала да прави секс с нея, той бе отказал с мотива, че може да е под влиянието на новите си сетива. След това ѝ беше казал ужасни неща за себе си, сякаш искаше да го порицае. Менчерес не се държеше като човек, който не се съобразява с другите. Той притежаваше изключителна власт, но не я изтъкваше. Всъщност тя го беше виждала да я използва само когато това беше от полза за други хора. Ако беше на негово място, щеше да използва тези сили през цялото време. Като например да телепортира кръвта си или водата до нея, докато седи на задника си и се отпуска – и Бог да помага на всички, ако Кира някога има способността да премества предмети, когато някой я препречи в движението.
Не, в Менчерес имаше много повече от начина, по който той така сурово се беше описал. Въпреки увещанието му да го забрави, щом възвърне контрола над новото си състояние, тя нямаше намерение да го направи.
С ъгълчето на окото си Кира наблюдаваше как Менчерес влиза в съседната стая с обичайната си плавна крачка, стойката му беше права и царствена, а дупето му изпълваше задната част на панталона със сексапил, който беше греховен.
Не, той не я отблъскваше толкова лесно. Тя щеше да разруши тази черупка, която той беше издигнал около себе си, когато ставаше дума за нея. И тогава щеше да види дали връзката между тях, същата тази, която Менчерес сякаш толкова упорито се опитваше да избегне, е толкова силна, колкото подозираше.
Кира върна яйцата в картонената им люлка, усмихна се на постижението си и вече планираше следващия си ход.
Играта започва.
Менчерес чу как вратата на спалнята му се отваря, но не отвори очи. Горещата вода във ваната действаше успокояващо. Не му се искаше да нарушава временното спокойствие от потапянето под нея заради нещо толкова тривиално като това Горгон да му занесе прането. Въпреки че беше казал на приятеля си, че може да се погрижи за собствените си дребни задачи, Горгон настояваше да ги върши сам.
И в интерес на истината, на Менчерес можеше да му отнеме няколко минути, за да разбере как се управлява съвременна пералня. Обикновено във всяка къща, в която отсядаше, имаше голям вампирски и човешки персонал, така че други се справяха с подобни задачи вместо него. Може би Горгон смяташе, че усилията му сега ще са по-добре вместо да се наложи по-късно да подменя целия гардероб на Менчерес.
Но тогава почукване отвори очите му. Той погледна през воала на банята и видя Кира в рамката на вратата, а тънките ѝ пръсти барабаняха по рамката.
В следващия миг главата му се отлепи от водата и в него се разнесе тревога.
– Нещо не е наред ли?
– Не – каза тя и влезе в банята, за да се облегне на плота. – Горгон тръгна да се разхожда – което предполагам означава да намери вечерята си – а аз се чувствах малко самотна.
Зелените ѝ очи бяха ясни и безхитростни, но Менчерес по-скоро се съмняваше в истинността на твърдението ѝ. Никога досега Кира не беше влизала дори в спалнята му, камо ли да го изненадва, докато той се къпеше. Тя имаше подбуда за действията си. Каква подбуда, той не знаеше. И все пак.
– Самотна? – Повтори той и повдигна вежди.
Тя сви рамене.
– Всички, които познавам, спят в този час, а човек може да гледа толкова много телевизия, преди да полудее. Тъй като едва се справям с глада и силите си, реших, че е добра идея да поговоря с теб, вместо да се стресирам само с обикаляне по етажите, докато Горгона се върне. Сгреших ли?
Отново онзи безхитростен поглед, но този път с нотка на предизвикателство. Менчерес усети, че устата му трепери. Тя се осмеляваше да му каже да си тръгне с намека, че това ще върне назад възхитителния ѝ напредък. Беше му любопитно да види докъде възнамерява да стигне.
– Моля. Остани.
Той се облегна на ръба на голямата вана и сви пръсти зад главата си. Погледът на Кира се задържа върху гърдите му, преди да се спусне надолу към водата във ваната, спря и след това на лицето ѝ избухна лека усмивка.
– Мехурчета. По скалата от едно до десет, ваната с мехурчета трябва да се класира на нула, що се отнася до нещата, които бих очаквала един по-възрастен от мръсотията, лош вампир да си позволи. Единственото нещо, което би ме изненадало повече, е да извадиш гумено пате“.
Той се пребори с още едно, по-силно помръдване на устните си.
– Играчките за баня са запазени само за най-старите и смъртоносни вампири. Имам цял век да остарея и още хиляда мъже да убия, преди да достигна тази свещена забележителност.
Кира се засмя, женствен, гърлен звук, който накара нещата в него да се стегнат, напомняйки на Менчерес защо през последните няколко дни се опитваше да не се задържа дълго в нейно присъствие. В слабините му се появи силно изтръпване, безмълвно искане на тялото му, което го подтикваше да изпрати кръвта си там. Той не обърна внимание на това, радвайки се, че има контрол над такива неща, вместо слабините му да правят каквото си искат.
– И как се справям? – Попита Кира, подпирайки се на плота му. Той заскърца при първото докосване на ръцете ѝ, но тя не бе упражнила достатъчно сила, за да се счупи. Отново възхитителен напредък.
Той затвори очи. Може би щеше да му е по-лесно да продължи да игнорира поривите на тялото си, ако не продължаваше да я гледа. Достатъчно мъчителен беше ароматът ѝ, който изпълваше стаята и го дразнеше с близостта си.
– Напредваш много добре. След още няколко дни ще ти покажем как да се храниш от хора. Когато успееш да го правиш без чужда помощ, няма да има нужда да оставаш тук.
– Не искам да се храня от хора – каза тя веднага, като предишната лекота изчезна от гласа ѝ. – Ще се придържам към кръвта в торбички. Загрета и в чаша, мога да се преструвам, че е наистина гъсто кафе. Но да захапя нечия кожа… не, не искам да го правя.
Менчерес не отвори очи.
– Трябва, дори и да не е предпочитаният от теб метод за хранене. Ако гладът те обземе, когато си на място, където кръвта в торбички е недостъпна, по-добре да знаеш как да се храниш, без да нараниш човек, отколкото случайно да осакатиш или убиеш някой поради собствената си неопитност.
Почти чуваше как тя дъвче устните си.
– Имаш право – каза тя накрая.
Менчерес не си направи труда да уведоми Кира, че щом веднъж е опитала кръв направо от вената, едва ли ще се върне към алтернативата си с торбички. Нямаше сравнение във вкуса между прясната кръв и торбичките с плазма. Дори енергията, получена от прясната кръв, беше по-силна от заместителя.
– Това криворазбрано ченге Радже, какво има срещу теб? – Попита го Кира, а смяната на темата го изненада достатъчно, за да отвори очи.
Той почти въздъхна. Дори да можеше да обобщи в кратко обяснение антагонизма между него и Раджеф, продължил няколко хиляди години, не искаше да го прави. Тъй като обаче ожесточената им вражда бе довела до това, че Кира бе загубила смъртността си, не беше честно да откаже да отговори.
– Радже произхождаше от владетелски род, в който на всеки наследник се полагаше определен брой години да управлява човешките си поданици. В началото на всяко управление наследникът се превръщал във вампир, което му давало шанс за безсмъртие, но също така гарантирало, че наследникът няма да има живи деца. На съпругата на наследника се осигурявали съпрузи, а от децата, които те раждали, едно се избирало за нов наследник. Тази система се спазвала в продължение на много поколения, докато не се появил Радже. Той бил огорчен, след като се отказал от определеното му време за царуване. Когато наследникът му мистериозно умрял преди края на царуването си, отговорността за избора на нов наследник паднала върху Радже. Той отложил определянето на друг и вместо това се опитал да си върне властта. Наследникът е избран въпреки възраженията на Радже, но след това той отказва да се откаже от управлението, като се позовава на опасения относно способността на новия наследник да управлява. Когато срещу този наследник били предприети опити за убийство, бащата на Радже се намесил и го отстранил от кралството със сила. По-късно дарът на властта, първоначално предназначен за Радже, е даден от неговия баща на новия наследник. Оттогава омразата на Радже пламва.
Кира се вгледа в него, а лицето ѝ отразяваше съчувствие, разбиране и нотка на гняв.
– Ти беше другият наследник, този, когото той се опита да убие.
Менчерес наклони глава.
– Да.
Зеленият поглед не се отдръпна.
– И какъв беше подаръкът, който получи вместо Радже?
– Това би варирало в зависимост от индивида, но това, което получих, беше допълнителна сила, способност да чета човешки мисли, видения за бъдещето и сила да откривам и контролирам хора или предмети само с мисъл.
Тя изпусна нещо като смях.
– О, тези тривиални неща. Вината си е негова, но тъй като е твърде безмилостен, за да си признае това, нищо чудно, че Радже те мрази. Заради по-малки ревности са се водили световни войни.
Да, и ако кажеше на Кира колко от войните, водени между хората през вековете, са произлезли от вражди, избухнали между други майстори вампири, тя щеше да се изуми.
– Значи, преди да станеш вампир, си бил някакъв вожд?
Менчерес и се усмихна леко.
– Нещо такова.
– Нищо чудно, че си свикнал да правиш мисленето на другите хора вместо тях – промърмори тя. – Точно като днешните политици.
Той потисна смеха си от злорадството в тона ѝ. – „Абсолютната власт развращава абсолютно“ – цитира той.
Тя скочи от плота, като изохка, когато подът заскърца при приземяването на краката ѝ, но изглеждаше облекчена, когато плочките под нея останаха цели.
– И вместо това Радже взе горчивината си и се превърна във вампирската версия на ченге. Изглежда странен избор.
Менчерес вдигна едното си повдигнато рамо в полупоклащане. – Пазителите на закона са в позицията на най-висшия началник сред вампирите. На Радже му е била отказана една форма на власт, затова е приел друга.
Кира изглеждаше замислена.
– Аз исках да бъда полицай. Не се получи.
Той беше заинтригуван. Беше се доказала като много решителна жена. Какво е било достатъчно, за да я откаже от тази цел?
– Какво се случи?
Тя го погледна.
– Ако искаш да ти кажа, тогава накисвам краката си във ваната ти. Ще имам нужда от нещо, което да ме отпусне за това пътуване по алеята на спомените.
Сега той беше истински заинтригуван. Менчерес наклони глава отстрани на ваната. Кира събу обувките си, преди внимателно да се настани на плоския перваз. Той премести краката си, за да ѝ осигури повече място, но това не беше необходимо. Умишлено беше избрал голяма вана, за да може да обхване цялото му тяло, когато почиваше под водата.
Кира издаде звук на удоволствие, когато краката ѝ, а след това и прасците ѝ изчезнаха във водата. Менчерес задържа погледа си върху лицето ѝ, а не върху прекрасните бедра, които бяха твърде голи и близки, като се има предвид начинът, по който беше плъзнала ръба на роклята си доста над коленете.
– Казах ти, че изпитвам чувства към нещата. Когато бях на седемнайсет, имах усещане за по-големия брат на моя приятелка и това усещане беше опасност. На пръв поглед нямаше причина за това. Пийт беше атлетичен, популярен, произхождаше от цяло семейство полицаи и самият той беше станал полицай малко след като беше завършил гимназия. Мисля, че единствената причина, поради която Пит ме забеляза, беше, че го избягвах винаги, когато се срещах със сестра му.
Менчерес не можа да сдържи лекото си подсмърчане.
– Разбира се, това нямаше нищо общо с интелигентността или красотата ти.
Тя го погледна косо.
– Пит имаше много момичета след себе си, също толкова умни и красиви. Но той започна да ми придава чар, а аз пренебрегнах това предупредително чувство към него, защото все още не се бях научила да се доверявам на инстинктите си. Започнахме да се срещаме. Отначало нещата бяха добри, но после ревността на Пийт започна да ме тревожи. Той мразеше, когато прекарвах време с приятелите си. Не можеше да понася друг мъж дори да ме погледне. Точно преди дипломирането си скъсах с Пийт. Той започна да ме плаши.
В спалнята мобилният телефон на Менчерес започна да звъни. Тя погледна към него.
– Трябва ли да го вдигнеш?
– Може да почака.
Той си спомни за папката, която беше дал на Боунс. В нея се съдържаше цялата информация за Кира – подробности, които Горгон беше събрал и които Манчерес отказваше да погледне с идеята, че колкото по-малко знае за Кира, толкова по-лесно ще бъде да я изчисти от мислите си. Сега той не позволяваше на нищо, дори на мелодията, която показваше, че му се обажда Боунс, да му попречи да чуе за тази част от миналото на Кира.
– Майка ми се зарази с бактериален менингит малко след като се разделихме. Преди Тина и аз да разберем, тя просто си отиде. Бяхме съсипани. Пийт се намеси и помогна за погребението, погрижи се за нещата – беше невероятен. Извини се за всичко преди това, каза, че е осъзнал грешките си и дори искаше да се ожени за мен. Не бях сигурна, но… Отделът за деца и семейства се беше шмугнал в Тина. Тя беше само на шестнайсет, баща ми не беше неин баща, а истинският ѝ баща не я искаше. Ако се омъжа за Пийт, Тина ще има това, което те смятат за „стабилна домашна среда“, и няма да отиде в приемно семейство. Така че, въпреки че току-що бях навършила 19 години и все още имах съмнения, се омъжих за него.
Тя направи пауза, за да се усмихне сухо на Менчерес.
– Както можеш да си представиш, Пит не се беше променил като по чудо. Притежанието му се задълбочаваше. Скоро нямах приятели, колежът беше отложен, а единственото семейство, което виждах, беше Тина, защото тя живееше с нас. Бях нещастна, но реших да изчакам, докато Тина навърши осемнайсет, преди да го напусна. Мисля, че Пит подозираше какво съм замислила. Пристъпите му на гняв се влошиха и той започна да ме бие.
Менчерес не каза нищо, но в ума си вече нареждаше на Горгон да дублира информацията, която беше събрал за Кира, за да може да намери този Пит и да го убие. Да, той познаваше този тип. Не, те никога не се променяха.
– Опитах се да скрия синините от Тина, защото тя и без това се справяше с достатъчно голям ад от болестта си. После един ден, когато чистех на тавана, намерих няколко пакетчета бял прах и купчина пари, натъпкани в една кутия. Не беше нужно да си гений, за да разбереш какво е правил Пит. Обадих се на партньора му с надеждата, че ще се намеси, но това беше грешка. Пит отрече, каза, че съм луда, партньорът му загърби информацията, а Пит ме преби до безсъзнание. Заплаши ме, че ще ме убие, ако някога промълвя и дума за парите или наркотиците пред някого. След това в къщата започнаха да се появяват странни хора по всяко време. Знаех, че Пийт се занимава с дилърство или нещо по-лошо, и това ме плашеше до смърт заради Тина. Трябваше да се опитам да получа помощ отново, независимо от това, с което ме беше заплашил. Имаше едно старо ченге, Мак Дейвис, с когото се бях запознала на сватбата си. Пит каза, че е от отдел „Вътрешни работи“. Така че отидох при него.
Гласът ѝ се промени от плоския, безчувствен тон, който беше използвала в разказа си, към нещо по-меко и богато. Само това подсказа на Менчерес, че Мак Дейвис не я е подвел.
– Мак ми повярва. Устрои сам акция, за да хване Пийт, защото знаеше, че при дългата линия на ченгета в семейството на Пийт, някой вероятно щеше да даде сигнал за Пийт, ако Мак минеше по нормалните канали. В рамките на един месец Мак имаше всички необходими доказателства от видеозаписи, записи и неща, които му дадох, за да отиде направо при прокурора. Пит и още няколко замесени полицаи бяха арестувани за разпространение на наркотици. Бях един от основните свидетели в процеса срещу Пийт. Съдията го вкара в затвора за трийсет години, но Пийт беше убит вътре в рамките на една година след престоя си в затвора.
Кира направи пауза, за да погледне право в очите на Менчерес.
– Знаех как се отнасят затворниците към бившите полицаи, когато свидетелствах срещу него. Дори знаех, дълбоко в себе си, когато за първи път отидох при Мак, че това ще доведе до смъртта на Пийт. Но въпреки че част от мен все още го обичаше, аз все пак го направих. Семейството на Пит ме нарича убиец, но аз не съм го убила. Той избра действията си и това подпечата съдбата му. Съжалявам за смъртта му, но не съжалявам, че спасих себе си и сестра си.
След това тя погледна настрани със самоунизително свиване на рамене.
– След като видях как едно добро ченге като Мак може да обърне щетите, които толкова много лоши бяха нанесли, отидох в колеж, завърших криминално правосъдие и преминах през полицейската академия. Издържах и нея, но въпреки че получих сертификат за правоприлагане, нито една полицейска агенция не ме нае. Някои от приятелите на Пит и другите полицаи ме изхвърлиха в черния списък. Така че вместо да бъда полицай, Мак ми намери работа, за да се обучавам за частен детектив. Сега това не е много отвъд преследването на изневеряващи съпрузи и тонове документи, но по-късно има потенциал да промени живота на хората. Мак почина преди една година. Неговото кредо беше да спасява по един живот при всеки удобен случай. В крайна сметка той спаси много повече от един и сега моята цел е да направя същото.
Назад към част 18 Напред към част 20