ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 26

Глава 26

Тед открива няколко следи от мобилния телефон на мъртвия бодигард. Телефонът е бил предплатен, така че самоличността на собственика му все още е загадка. Повечето от обажданията, които телохранителят е провел, също са били на предплатени телефони. Но всички бяха небрежни. Бодигардът не правеше изключение.
Боунс прекара първата половина от седмицата в проследяване на двете обаждания, които бяха направени на други телефони. Едното от тях не доведе до никъде, но другото доведе до шофьор на камион, който наскоро беше уволнен, след като беше взел фирмената машина на неразрешена разходка. Шофьорът също не си спомняше да го е правил. Спомняше си само, че е пил бира в любимата си кръчма, а след това се е събудил на два щата разстояние в влекача с ремарке на компанията си.
Под силата на погледа на Боунс бедният мъж си спомни това, което мъртвият бодигард го беше накарал да забрави: не беше отишъл на пиянска разходка. Бил е принуден да открадне 18-колесния камион, да го закара до магазин за домашни потреби и да изчака, докато задната част се напълни с неизвестен товар. След това го е закарал до един пристанищен склад в Чикаго, където други двама вампири са разтоварили съдържанието на ремаркето.
Именно тогава шофьорът е зърнал момичетата. Видял ги е само за секунда, а и е било много тъмно, така че не е имал полезни описания, които да даде на Боунс. Но присъствието им беше достатъчно. Както и адресът на склада.
Боунс пристигна в склада същата вечер. Все още беше твърде късно. Мястото беше празно и далеч по-чисто, отколкото би трябвало да бъде в който и да е склад, особено в този, който се намира в по-сериозната част на чикагските докове. Всичко, което Боунс усещаше, беше миризма на белина, амоняк и други почистващи химикали, докато на територията на склада не беше оставен нито един резервен строителен пирон.
Хенеси сигурно е предполагал, че Боунс ще проследи бившия му бодигард до това място. Боунс беше изненадан само, че Хенеси не му беше устроил засада и там. Хенеси или беше много предпазлив, или му беше свършило времето да организира хирургическо почистване на склада и достатъчно голяма засада, за да повали Боунс.
За пореден път Боунс се увери, че никой не го следи, когато се върна у дома. Ако не произхождаше от род на майстори вампири с летателни способности, щеше да му е много по-трудно да изгуби евентуална опашка. Все пак наследствените черти даваха на вампира само шанса да ги притежава. Способности като летенето трябваше да бъдат спечелени чрез сила и чиста воля.
Боунс се нуждаеше и от тези две черти, за да се справи с една прекрасна червенокоска. Кат трябваше да се срещне с него в сряда вечерта, но Боунс реши да използва битката им, за да ги отдалечи малко. Точно сега трябваше да се съсредоточи върху Хенеси. Кат искаше да продължи да отрича това, което чувства? Той я остави, като и каза, че заминава извън града за няколко седмици и ловът им на вампири е спрян, докато се върне. Тя вероятно щеше да се зарадва.
В сряда вечерта Боунс имаше плик с пари за „почивката“, които Кат да похарчи, докато той уж отсъстваше. Да се надяваме, че тя щеше да е твърде заета с пазаруване, за да мисли за самостоятелен лов на вампири.
Осем часа дойдоха и си отидое, без да има и следа от Кат. После девет, после десет. Боунс и звънна. Телефона отиде направо на гласова поща.
Да върви по дяволите.
Той отлетя до дома и. Малката постройка, подобна на плевня, имаше достатъчно близък дъб, за да може Боунс да се скрие в него, докато изпрати сетивата си вътре. Четири удара на сърцето, два по-бавни от възрастта и два нормални ритъма на по-младите възрастни.
После чу гласа на Кат.
– Стани по-късно, мамо!
– Не гледай пак телевизия цяла нощ – отвърна Джъстина, последвана от скърцането на дъските, докато майка и се качваше по стълбите. После Боунс я видя през прозореца на стаята, която споделяше с Кат.
Джъстина Крауфийлд изобщо не приличаше на дъщеря и. Косата и беше наситено кафява, кожата и – загоряла до кафеникаво, беше с три сантиметра по-ниска и с около два камъка по-тежка. Прекрасна сама по себе си, да, но грозна в очите на Боунс заради начина, по който беше наранила Кат.
Истината е, че той не харесваше и бабата и дядото на Кат. Нощем ги чувах да си шепнат за мен – беше казала Кат за неволното си подслушване като дете. Изглежда, че баба ѝ и дядо и не са се затоплили много оттогава. Все още караха Кат и майка и да делят една стая, въпреки че имаха офис, който можеха да превърнат в трета спалня. Бог знаеше, че дядо и вече не го използваше. От няколко години Кат и майка и се занимаваха с всички административни аспекти на овощната градина.
Боунс се скри зад един по-дебел клон, когато Кат влезе в спалнята малко по-късно.
– Лека нощ, мамо – каза Кат, докато се качваше в леглото си.
Сърцебиенето и доказваше, че Кат не е уморена, но майка и я беше наставлявала да не остава до късно, така че тя си беше легнала, въпреки че това беше началото на вечерта за много хора на нейната възраст, да не говорим за такива, които са наполовина вампири.
Гневът на Боунс се изчерпа. За пореден път Кат се опитваше толкова много да угоди на хората, които би трябвало да я обичат и без такива усилия. Нищо чудно, че беше толкова гадна в признаването на чувствата си към него. Продължаваха да бъдат потъпквани от всички останали.
Боунс вдиша, долавяйки аромата на Кат през отворения прозорец. Естественият и аромат на мед и сметана беше помрачен от по-острия аромат на по-тъмни емоции. Тя беше разстроена. Още едно отхвърляне на семейството? Или съжаляваше, че не е дошла при него тази вечер?
Дори и да беше така, отсъствието и беше за добро. Когато Кат най-накрая се появи, Боунс щеше да и даде извинението си за почивката. Дотогава щеше да и даде необходимото пространство, докато продължаваше да издирва Хенеси.
Лека нощ, Котенце – помисли си Боунс, пренебрегвайки угризенията, докато отлиташе. Да я остави можеше и да боли, но не толкова, колкото да я види да кърви. Ако имаше късмет, това щеше да отнеме само още няколко седмици. Той можеше да издържи да бъде далеч от нея толкова дълго.
Вероятно.
Боунс си наложи да не мисли за Кат, като се обгърна с познатия си, притъпяващ вътрешен хлад. Това проработи до петък вечер, когато отговори на мобилния си телефон и чу неистовия глас на Кат да се разнася по линията.
– Боунс, аз току-що убих някого!
Ледът му се разпадна, сякаш никога не е съществувал.
– Къде си?
Тя му каза.
– Не мърдай – каза Боунс и веднага тръгна.

Назад към част 25                                                                 Напред към част 27

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!