ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 45

Глава 45

Две седмици по-късно Хенеси все още не се беше появил на бял свят. Не бяха срещали негови хора и в нито една от кръчмите и клубовете, в които Кат прекарваше вечерите си. Франческа все още се опитваше да разбере за новата защита на Хенеси, а Боунс хвърляше мрежа в интернет, за да види дали Хенеси не е сменил местонахождението си и сега не събира момичета в друг район. Дотогава те чакаха, с което той беше свикнал, а Кат… не беше.
– Може би трябва да опитаме отново тази вечер – каза тя, когато излезе от банята. Все още носеше бельото, което и беше купил, макар че беше измачкано от скорошното им занимание.
Боунс хвърли многозначителен поглед към учебниците, които беше подредила на новата си маса в трапезарията.
– Каза, че трябва да учиш. Освен това е неделя. Не е голяма нощ за купонджии, немъртви или други.
– Уморена съм – призна Кат.
Без съмнение. Да учиш в колеж през деня и да ловуваш почти всяка вечер би натоварило издръжливостта на всеки. Това дори не включваше другите им усилия, последното от които се състоя на новия и диван с новия и телевизор, включен така, че да не се притеснява, че съседите и ще чуят.
Разбира се, беше възразила, че Боунс е обзавел апартамента и. Той пренебрегна това със същата упоритост, с която тя пренебрегваше настояванията му да вземе нейната част от работата им.
– Ти отказваш да ми бъдеш служителка, а аз отказвам да бъда стиснат любовник – беше казал той, когато пристигна новият и спален комплект. – А сега, ако си съвсем готова, трябва да кръстим един матрак.
След това тя престана да протестира. Поне апартаментът и вече не го караше да се мръщи всеки път, когато влизаше в него, макар че новите мебели и килими не прикриваха напълно отвратителната подова настилка, а новите картини не можеха да скрият всички петна по стените.
На вратата и се чуха три остри удара. Пицата и беше дошла рано. Боунс се изправи, но Кат го спря с усмивка.
– Остани там. Така или иначе няма да я ядеш.
Преди да отвори вратата, тя облече халат върху нощницата си от коприна и дантела. После я затръшна с вик.
– Господи!
Боунс вече беше на крака, с нож в ръка. Виждайки това, Кат изкрещя от още по-голям ужас.
Какво, по дяволите…?
– Катрин, какво става с теб? – Изкрещя майка и през вратата. – Отвори веднага!
По дяволите. Нищо чудно, че Кат беше изкрещяла. Присъствието на майка и предизвика същата вътрешна реакция и у Боунс.
– По дяволите, това е майка ми! – Каза в паника Кат. – Бързо, трябва да се скриеш!
Тя започна да го бута към спалнята си, докато викаше:
– Аз… аз сега идвам! Гола съм!
– Все още не си и казала за нас? – Не че още няколко месеца щяха да повлияят на предразсъдъците на майка и. Или още няколко години. – Наистина, котенце, какво чакаш?
– Второто пришествие на Христос и нито за миг по-рано! – С това тя отвори гардероба си и го бутна вътре.
Боунс и позволи, но погледът му и подсказа колко малко оценява това. Едва ли това беше първият случай, в който жена го скриваше от неочакван гост, но за първи път се притесни, че с него се отнасят като с мръсна тайна.
– Сега идвам – извика Кат на майка си, преди да каже: – Ще говорим за това по-късно – трескаво му прошепна тя. – Просто остани тук. Ще се отърва от нея колкото се може по-бързо.
Вратите на гардероба се затвориха, въпреки че Боунс все още можеше да види Кат през ламарините. Тя тичаше из стаята си като обладана, ритайки дрехите и обувките на Боунс под леглото си.
– Катрин! – Изкрещя майка и, този път с ритник вместо с почукване.
– Идвам! – Изкрещя тя в отговор и избяга от стаята. – Мамо – чу той миг по-късно. – Каква изненада.
Входната врата се затвори не твърде леко.
– Аз се отбивам да те поздравя, а ти ми затръшваш вратата в лицето? Какво става с теб? – Поиска майка и.
Колко време имаш? Помисли си циничноБоунс. Имам списък и той дори не включва всичко, което е по твоя вина.
– Мигрена – каза Кат, преди да добави нотка на болка в гласа си. – О, мамо, радвам се да те видя, но е лоша…
– Вижте това място – прекъсна я Джъстина с шок. – Катрин, откъде имаш пари, за да платиш за всичко това? Откъде?
Това е най-малкото, което заслужава – изсъска Боунс, докато навличаше резервния комплект дрехи, който държеше тук. И можеше да си купи повечето от тях сама, ако не беше дала всичките си пари на теб.
– Кредитни карти – отвърна Кат. – Дават ги на всекиго.
– Хм – каза майка и. – Тези карти ще ти донесат неприятности.
Не можеш да кажеш нито едно хубаво нещо на дъщеря си, нали? – Помисли си той невярващо. Никога няма да разбера защо толкова много се интересува от твоето одобрение.
– Мамо, много ми е приятно да те видя, наистина, но…
Гласът на Кат секна, а страхът изведнъж обсеби аромата и. Какво беше направила жената с нея сега?
– Това легло също ли е ново? – Попита свадливо Джъстина.
Ако Боунс издържи тази вечер, без да разкървави майка и, заслужава награда.
– Беше на разпродажба – каза Кат, като сега звучеше наистина болнаво.
Пауза, а после Джъстина каза:
– Не си топла.
– Повярвай ми – каза Кат с чувство. – Всеки момент мога да повърна.
С още едно неодобрително „хм“ Джъстина каза:
– Добре, следващия път ще се обадя, преди да дойда. Мислех да излезем на вечеря, но… мога да ти донеса нещо?
– Не! – Каза веднага Кат. После бързо добави: – Благодаря, мамо, но нямам апетит. Ще ти се обадя утре.
– Това главоболие те кара да се държиш много странно, Катрин – каза майка и.
– Да, съжалявам, обичам те, довиждане! – Отговори на звука от затварянето на вратата Кат.
Обичам те.
Думи, които той би убил да чуе, а майка и дори не си направи труда да и отвърне. И все пак Боунс беше този, от когото Кат се срамуваше. От него и от себе си. Стъклото, хвърлено от голяма височина, не можеше да се разбие толкова добре, колкото сърцето му.
Боунс приключи с обличането и излезе от гардероба. Беше стигнал до вратата на спалнята на Кат, когато тя се обърна с облекчение и вина по лицето.
– Уф – каза тя с напрегнат смях. – Беше близо.
Той я гледа дълго, преди да каже:
– Не мога повече да гледам как си причиняваш това, Коте.
Объркването сгъсти веждите и.
– Какво си причинявам?
– Продължаваш да се наказваш за греховете на баща си – отвърна той направо. – Още колко време смяташ да плащаш за тях? Колко още вампири трябва да убиеш, докато с майка ти се почувствате обезвъзмездени? Ти си един от най-смелите човеци, които познавам и все още си уплашена до смърт от собствената си майка. Не разбираш ли? Не мен криеш в килера – криеш себе си.
Тя се издуваше от гняв, но въпреки това седеше на дивана, сякаш краката и вече не можеха да я държат.
– Лесно ти е да кажеш това, майка ти е мъртва – отвърна тя с нехарактерна за нея жестокост. – Не е нужно да се притесняваш дали ще те намрази за това с кого спиш, или дали някога ще я видиш отново, ако и кажеш истината! Нима трябва да разруша връзката си с единствения човек, който е бил до мен? Майка ми ще те погледне само веднъж и ще види само зъби. – Погледът на Кат изведнъж стана умоляващ, а гласът и се пречупи. – Не разбираш ли? Тя никога няма да ми прости.
Веднага щом го каза, очите и засияха от сълзи. За да скрие това, главата и падна в ръцете, които сега се тресяха.
Да, беше жестоко да осъзнаеш, че човекът, когото си обичал, не те обича. Боунс знаеше това твърде добре. Но той не можеше да оправи отношенията с майка и. Не можеше да поправи и разбитото и чувство за собствена стойност, колкото и да се опитваше.
Само тя можеше.
– Права си, майка ми е мъртва – отвърна той тихо. – Никога няма да разбера какво би си помислила тя за човека, в когото съм се превърнал. Дали щеше да се гордее… или щеше да ме презира заради изборите, които съм направил. Но ще ти кажа едно. Ако беше жива, щях да и покажа какво съм. Всичко това. Тя не би заслужила по-малко, а и аз, честно казано, също не бих. Но тук не става въпрос за мен.
Той отиде до рафта, където беше оставил ключовете си. Стърженето на метал върху стъклопласт вдигна главата на Кат.
– Не настоявам да се срещна с майка ти – каза той, в случай че тя не го е разбрала правилно. – Но казвам, че рано или късно ще трябва да се примириш със себе си, защото не можеш да пожелаеш да прогониш вампира в себе си и не бива да продължаваш да се опитваш да го изкупиш. Така че отдели малко време, за да разберете коя си и от какво се нуждаеш, Котенце. Когато го направиш, не се извинявай за това. Нито пред мен, нито пред майка ти, нито пред когото и да било.
Болка изпълни погледа и ѝ проряза тона и.
– Ти си тръгваш? Ти… ти скъсваш с мен?
Боунс искаше да я грабне и да и каже, че я обича и никога няма да я остави. Но беше го правил няколко пъти и това не беше разклатило черупката около нея. Само тя можеше да проникне в тази черупка, както и да я разруши.
– Не, котенце. – Гласът му беше плътен от всичко, което не си позволяваше да каже. – Просто ти давам възможност да помислиш за нещата, без да съм наблизо, за да те разсейвам.
Тя се надигна, протягайки ръка към него, преди да стисне ръцете си отстрани.
– Но какво… какво става с Хенеси?
Дори сега не можеше да се насили да каже, че иска той да остане. Ако го беше направила, той вероятно щеше да направи, въпреки че знаеше кое е по-добро. Но не. Тя се преструваше, че единствената и истинска грижа е работата.
– Франческа все още няма нищо и ние се заехме да го търсим сами. Няма да навреди да му дадем малка почивка. Ако се появи нещо, ще ти се обадя, обещавам.
Той отвори вратата. В погледа на Кат се появиха сълзи, но тя не каза нищо, за да го спре.
Боунс също не каза друго, освен една дума.
– Довиждане.

Назад към част 44                                                                   Напред към част 46

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *