***
Балконът беше красив, както беше обещала. Той гледаше към заобиколен от градина плувен басейн. Където и да се намираше това, надявах се, че ще останем за известно време, въпреки странността на това, че бяхме „Къща“. Ако можех да се движа навън, може би да плувам или да се разхождам, щях да се радвам.
– Има ли място на тази пейка?
Главата ми се вдигна.
– Денис!
Най-добрата ми приятелка се залюля назад, смеейки се, когато се хвърлих към нея. Все още бълвах извинение за това, че Влад е подпалил къщата и колите, когато тя ме прекъсна.
– Нищо лошо, нищо лошо. Пик му е издал фактура, не е ли смешно? Три дни по-късно Влад изпрати чек. О, но не плати за тавана, през който беше промушил Тейт, защото смяташе, че това е вина на Спейд, който не е контролирал госта си. Вампири, нали?
Аз също се засмях, в комично недоверие към протокола на немъртвите.
Тогава Денис ме дръпна за ръката.
– Имам нещо за теб. Това е една от причините, поради които не бях тук снощи. Ела с мен.
Последвах я до спалнята на втория етаж, макар че леглото беше почти скрито от всички вещи върху него.
– Дрехи! – Обяви Денис. – Всички твой размер, всички нови. Сигурно си се чувствала като модел на Армията на спасението, винаги си носела неща, които не са били твои.
Бях потресена от внимателния жест. Не ми се струваше възможно нещо толкова тривиално като дрехите да ме накара да се почувствам по-добре, но се случи. Може би това беше момичешкото ДНК.
– Донесох и няколко снимки и DVD-та, но те са за Боунс – продължи тя. – Това е добрата новина. Лошата новина е, че…- Тя се наведе и прошепна нещо.
– Ебаси! – Избухнах.
– Толкова за изтънчеността. – Престана да се опитва да запази гласа си тих Денис. – Спейд си мислеше, че тъй като тя – хм – познава Боунс най-отдавна, той ще се чувства по-комфортно с нея тук.
– Не, Спейд все още ми е ядосан, а той е хитър кучи син – измърморих аз, вдигайки ръка, за да избегна спора и. – Насочи ме към стаята на лейди ДеУит. Не искам да разбера намеренията и, след като я изтръгвам от вратата на Боунс.
Денис ме погледна с поглед, който казваше: Не бива да ходиш, но знам, че ще го направиш.
– Един етаж по-надолу, третата врата вдясно.
– Ще се върна веднага.
Един етаж по-надолу и третият вход вдясно по-късно, почуках на вратата.
– Анет! Трябва да говоря с теб. Събуди се или спри да правиш това, което правиш.
Отвътре се чуха шумолящи звуци, а след това и нейният намръщен отговор.
– Не може ли да почака? Изморена съм.
Отворих вратата. Хей, бях я предупредил.
– Не, не може.
Анет се беше простряла гола в леглото. Един чаршаф покриваше единия и крак, който тя не си направи труда да покрие, щом ме видя. Вярно е, че от всички тя познаваше Боунс още от дните на тяхната човечност, когато той беше жиголо, а Анет беше най-добрата му клиентка.
Светлите и очи ме изгледаха лошо.
– Прелетях значителна част от времето, за да бъда тук, и веднага след като си тръгнеш, се връщам към съня си.
– Ще се опиташ ли да съблазниш Боунс сега, когато той не си ме спомня?
Тя се претърколи по гръб.
– Винаги си директна, нали? Друга жена може би щеше да ме покани на чай, да се прави на моя приятелка и да се опита да ме разубеди с чувство за вина, но не и ти. Взе ли си ножа?
– Той е на горния етаж, а ти се бавиш. Отговори на въпроса.
– Смяташ ме за заплаха?
Дадох на фигурата и груба оценка. Гърдите на Анет бяха пълни, макар и без съвършената закръгленост на младостта. По страните и имаше слаби стрии – доказателство за това, че някога е била бременна с детето на Боунс. Бедрата и краката и бяха оформени и щедри, точно така, както модата диктуваше да изглежда една жена преди последните сто години. Освен това излъчваше чувствен упадък, който правеше недостатъците и някак по-привлекателни. Когато е
била млада, Анет сигурно е била зашеметяваща до степен на плашене, но сега изглеждаше великолепна, както и много достъпна.
– Адски страшна, кучко. Поласкана ли си?
Усмивка изкриви устата и.
– Всъщност съм.
– Поласкана? Или да преследваш Боунс, след като това е най-добрият ти шанс?
Тя седна и въздъхна.
– Не, няма да кроя планове след Криспин. О, бих искала. Мислех си за това през целия полет, но не мога. Ако спомените на Криспин се върнат, той ще ме презре. Нищо не си заслужава това, скъпа. Обичам го прекалено много, за да рискувам омразата му.
Всяко друго обяснение би ме накарало да се усъмня. Но това звучеше вярно. Може и да имаше недостатъци, и то много, но тя обичаше Боунс.
– Анет, ако не мислех, че ще го приемеш погрешно, щях да те целуна.
Истината беше, че тя щеше да бъде страхотна конкуренция. Боунс не се бе връщал при нея в продължение на стотици години, защото тя му бе омръзнала. Анет ме превъзхождаше по много, много начини, така че, честно казано, изпитах облекчение.
– Ако ме целунеш, обещавам да го приема по лош начин – отвърна тя, а в тона и ясно се долавяше забавление. – А сега ме остави да си почина.
– Да, щастлива сън. – Тъй като имах отговора, който исках, бързах да си тръгна, особено след последния и коментар.