ЕЛИС
Изстрелях се между дърветата, като използвах прикритието на листните клони над главата си, за да се скрия от всички очи в небето, а слухът ми бе насочен към заобикалящата ме гора, докато тичах. Звуците на Леон, който си проправяше път през гората в гигантската си лъвска форма, ме следваха и трябваше да предположа, че ме дебне или нещо подобно, защото независимо накъде се насочвах, той продължаваше да ме преследва. А може би просто мамеше и използваше връзката за проследяване, за да ме преследва, това определено беше в негов стил.
Гейбриъл беше по-труден за следене и знаех, че е безсмислено да хабя много енергия, за да се опитвам да го заблудя. Той само щеше да използва Зрението, за да ме открие отново, а аз имах клон, който трябваше да намеря, преди той да успее да го направи.
Взех пръчки от земята, огледах ги и ги захвърлих настрани една след друга, докато ловувах за идеалната. Не знаех защо това беше толкова трудно, по дяволите. Бях планирала да грабна първата, която намеря, да се съблека гола и да изчакам Гейбриъл да ме намери на някоя поляна. Но в момента, в който започнах да хващам клони от гората, се появи инстинкт за тях, който ми подсказваше, че не са те. Не знаех дали съм си загубила ума, получавайки чувства от пръчките, или звездите ме отблъскваха от непълноценните парчета дърво, които намирах, но имах силно усещане, че е второто. Това не трябваше да е някаква случайна пръчка. Тя беше важна. Твърде важна, за да я избера по прищявка, докато бягам през гората. Но въпреки това продължавах да ги грабвам все повече и повече.
Не беше като да имам някакви възражения срещу това Гейбриъл да ме намери и да ме поиска по Лъвския начин – можеше да си опита късмета да ме доминира до подчинение точно толкова, колкото му харесва. Но знаех, че това няма да ни свърже по начина, по който се беше случило с мен и Леон. Дори и след като придобихме елисейските си партньорски връзки, бях усетила силата на лъвската връзка да ме завладява, когато Леон ме бе притиснал под себе си и ме бе поискал по този начин. Това имаше повече сила от обикновеното чукане между нас двамата и знаех със сърцето си, че това съвършено клонче ще бъде същото за мен и Гейбриъл. Само ако можех да намеря клон, който да отговаря на стандарта.
Погледнах нагоре между дърветата и трепнах, когато огромна крилата сянка премина през слънцето, а фигурата на Гейбриъл се очертаваше идеално, докато ме търсеше.
Обърнах се обратно по пътя, по който бях дошла, и се стрелнах отново, като се втурнах между дебелите клони и рискувах да се промуша през една поляна точно когато земята започна да трепери под краката ми.
Спрях, опитвайки се отново да променя посоката, но една сянка се стрелна от небето, насочвайки се право към мен, и аз вместо това вдигнах ръце нагоре, изстрелвайки порив на въздух към Гейбриъл, който се движеше към мен с криле, прибрани плътно до гърба му.
Но още преди атаката ми да го отклони от курса, земята се отвори под краката ми и аз изкрещях, падайки в огромна яма, която се отвори под мен.
Улових се на изблик на въздушна магия и скочих обратно от дупката, ускорявайки се в небето в опит да се издигна над пикирането на Гейбриъл. Но, разбира се, той видя това и крилете му се разтвориха точно когато го задминах. Магията ми го улови в създадения от мен въздушен поток и след по-малко от един удар на сърцето ръцете му се сключиха около кръста ми и ние отново се спускахме към земята.
– Всичко е мое, ангелче – изръмжа той триумфално, а аз се засмях, докато се хвърлях към него, като се стремях да забия зъби във врата му, за да го обезвредя.
Лианите се увиха около гърлото ми и ме дръпнаха назад в последната секунда, като ме накараха да изтръпна, преди да прекъснат въздуха ми за момент.
Следващото нещо, което разбрах, беше, че отново съм на крака, а лианите отпаднаха, когато устата на Гейбриъл се сблъска с моята и той ме запрати обратно към дебелия ствол на едно дърво.
Опитах се да прехапя долната му устна и той изръмжа, докато се отдръпваше назад, давайки ми достатъчно пространство, за да ударя длани в гърдите му и да го отблъсна отново с въздушна струя.
– Елис! – Изръмжа Гейбриъл, тонът му беше груб и заповеднически и правеше всякакви неща, за да свали гащите ми, докато аз се смеех, изстрелвайки се отново.
– Не си мислеше, че ще те улесня, нали? – Подигравах се, докато тичах, избирайки маршрут между плътно подредените дървета, така че той да не може да лети след мен.
Ниско ръмжене привлече вниманието ми вляво, когато профучах покрай огромен камък, и аз изкрещях от тревога, когато от него скочи огромен лъв, а от устните му се изтръгна рев, докато се нахвърляше.
Опитах се да го подмина, но той се беше притаил, явно разбрал, че идвам, и когато се опитах да се хвърля в гората, за да избягам, открих огнена стена, която препречваше пътя ми.
Лапите на Леон се сблъскаха с гърдите ми, събаряйки ме от краката ми, и аз проклех, докато падах по гръб под него, удивлявайки се на огромните му размери в променената му форма, докато ми показваше всеки от острите си зъби.
Прокарах пръсти в рошавата му златиста грива и едно мъркане отекна в мощното му тяло миг преди да се преобрази в съвсем гол, напълно прекрасен мъж.
Устата на Леон завладя моята, докато тялото му ме притискаше в пръстта, а сърцето ми се разтуптя, когато той хвана едната ми китка и я захлупи над главата ми, притискайки ме под себе си, докато притискаше възбудения си член към пулсиращата ми сърцевина през клина ми.
– Признай си, малко чудовище – каза той с тихо ръмжене. – Харесва ти да си подчинена.
Стиснах зъби и се изпънах силно, като използвах силата си и елемента на изненадата, за да го накарам да се търкулне от мен.
– Неправилно – отвърнах, скочих отново на крака и при това грабнах един клон от земята. – Не обичам да се подчинявам – обичам да бъда доминирана.
– Няма разлика – подиграва се Леон, изправи се на крака и заобиколи
надясно, сякаш се готвеше да се нахвърли отново. Очите ми проследиха перфектно очертаното му тяло, преди да се спрат на огромния му член, който стоеше твърд и горд, готов за мен, когато пожелая да се предам.
– Има – не се съгласих. – Защото бих могла да се подчиня на всяка фея, ако това е нещото, което ме възбужда. Начинът, по който ми харесва да бъда доминирана, означава, че искам да знам, че съм победена. Искам да ми бъде показано кой ме притежава. Не искам да го давам. Искам да си го вземат.
Леон се усмихна, погледът му се стрелна през рамото ми за част от секундата, издавайки напредването на Гейбриъл зад мен.
Изхвърлих ръка нагоре във въздуха, изстрелвайки магия от тялото си с цялата сила на мощта си, преди да се изстрелям във въздуха на порив на вятъра.
Погледнах надолу, виждайки как двамата са се сплескали по гръб от атаката ми, но предимството ми трая едва секунда, преди една лиана да се увие около глезена ми и да бъда издърпан отново от небето още по-бързо, отколкото се бях изстреляла нагоре.
Все повече и повече лиани се увиваха около тялото ми, по-бързо, отколкото можех да ги прекъсна с камшиците въздушна магия, които създавах, и проклинах, докато падах на колене между двамата, притисната като пиршество, готово да бъде погълнато.
Сърцето ми биеше учестено, а путката ми пулсираше, докато гледах между голите им гърди, а Леон небрежно стискаше члена си в ръка.
– Намерих клон – изпъшках, опитвайки се да си върна контрола, докато двамата ме гледаха отгоре.
– Наистина? – Попита Гейбриъл, а очите му пламнаха от горещо желание, което накара кръвта ми да се раздвижи, докато отдръпваше контролиращите ме лиани.
Изправих се на крака, като протегнах клона, който бях хванала, и му се усмихнах, когато той посегна към него. Но щом пръстите му докоснаха другия му край, изведнъж го дръпнах назад, намръщих се на буцата дърво в ръката си и поклатих глава.
– Чакай – казах, като погледнах между пръчката и него. – Може да прозвучи налудничаво, но… не мисля, че това е точно той.
Леон изхвръкна от смях, а устните на Гейбриъл потрепнаха от забавление, когато захвърлих пръчката настрани.
– Знам какво имаш предвид – каза той. – Може и да съм прекарал малко време в размисъл преди това, но всеки път, когато избирах клон, той просто не беше подходящ.
– Предполагам, че това означава, че просто ще трябва да те чифтосваме в стил „Лъв“, малко чудовище – каза Леон и се усмихна по начин, който накара пръстите ми да се свият.
– Харесва ми звученето на… – Гейбриъл прекъсна по средата на изречението си, а очите му се присвиха, докато аз се опитвах да реша как най-добре да им избягам – не че наистина исках, но бях готова да се съглася с играта и да ги накарам да работят за това.
– Какво е? – Попита го Леон любопитно, като протегна ръка, за да разроши перата на крилата на Гейбриъл.
Гейбриъл се откъсна от видението с гневно ръмжене и се завъртя върху Леон, като крилата му се разпериха широко на гърба му.
– Долу ръцете от перата – предупреди той. – И ти прецака и моето видение.
– Какво видя? – Попитах го. – Нещо голямо ли беше?
– Като моя лъвски член? – Добави, като веднага върна погледа ми към члена му и ме накара да се развълнувам за него.
– Какво? Не – отвърна Гейбриъл. – Това не беше твоят член, задник. Беше нещо… не знам, почувствах го важно и имаше някакво тежко дишане.
– Звучи ми, сякаш си ни видял да се чукаме – настоя Леон. – Което означава, че можеш да се предадеш сега, малко чудовище.
– Ами да де? – Подразних се, намокрих устни и погледнах между двамата. – Мисля обаче, че все пак ще трябва да ме надвиеш.
Обърнах се и спринтирах, но точно пред мен разцъфна светкавичен огън и аз изкрещях, докато скачах назад.
Миг по-късно силни ръце се увиха около кръста ми и Гейбриъл се ухили мрачно, докато се борех и се надигах срещу него, завъртя ме и дръпна предната част на горнището ми толкова силно, че то се разкъса по средата.
Блъснах ръцете му, докато се опитвах да се освободя, но ръката му се оплете в косата ми и той използва височината си, за да дръпне врата ми назад, карайки гръбнака ми да се извие, а циците ми да се изпънат напред, докато прокарваше ръката си по предната част на клина ми.
Засмуках дъх, когато Леон се появи пред мен, а зъбите му се затвориха около зърното ми през сутиена, точно когато Гейбриъл намери голата ми путка в клина ми.
– Нямаш гащи? – Попита той изненадано, а зъбите му докоснаха ухото ми.
– Поне все още мога да те изненадвам понякога – подразних го, преди да изстена отново, когато Леон захапа по-силно.
Гейбриъл се ухили, като без предупреждение вкара два дебели пръста в болезнената ми сърцевина и накара силен вик да се излее от устните ми.
– Моли ни да те чукаме, Елис – изръмжа той.
– Майната му – изсъсках през зъби, докато той вкарваше пръстите си по-силно, а предателската ми путка се стискаше здраво около пръстите му.
– Изглежда, че още не е научила мястото си в това взаимодействие – закани се Леон, отдръпна се и ми се усмихна, докато използваше пръстите си, за да свали сутиена ми.
– Тогава може би е време да го направи. – Гейбриъл използва хватката си за косата ми, за да ме прегъне в кръста, а издутината на твърдия му член се заби в дупето ми през дънките му и ме накара да изстена.
Опитах се да се преборя отново да се изправя, отваряйки уста, за да му кажа, че ще го запратя надолу в листата и ще яздя члена му като каубойка, но преди дори да успея да започна със заплахата, Гейбриъл натисна устата ми надолу около члена на Леон.
Изстенах от изненада, когато хватката на Гейбриъл за косата ми се затегна и той натисна главата ми по-силно надолу, като ме накара да поема пениса на Леон право в гърлото си. Искаше ми се да се отдръпна, да изръмжа и да им покажа с кого точно си играят, но друга част от мен шибано обичаше това. Обичах усещането, че ме използват, че тялото ми им дава точно това, от което се нуждаят, а аз не съм нищо друго освен съд за тяхното и моето собствено удоволствие.
Стенех около члена на Леон, когато той го вкара между устните ми с лъвско ръмжене, пръстите му се заплитаха с тези на Гейбриъл в косата ми, докато той чукаше устата ми, а аз го приемах като добро момиче.
Гейбриъл освободи косата ми, когато Леон пое управлението и звукът от спускането на ципа му ме накара да стена още по-силно.
След това клина ми беше смъкнат надолу, разкривайки на света мократа ми путка, а аз отдръпнах дупето си назад, тъй като имах нужда да го усетя в себе си дори повече, отколкото се нуждаех от въздух в дробовете си.
Пенисът на Гейбриъл се плъзна между бедрата ми, допря се до клитора ми и ме накара да изстена името му около ствола на Леон, докато натисках дупето си обратно към него с нужда.
Той разтри дължината на члена си по путката ми, след което продължи, а собствената ми възбуда се смеси с магията на водата, докато главата на члена му се притискаше към дупето ми.
– Искаш ли да ти вкарам члена си в сладката ти путка, ангелче? – Подиграваше се Гейбриъл, а бедрата му се огъваха, така че върхът на члена му се заби в дупето ми.
Леон внезапно ме дръпна от себе си, като дръпна главата ми назад, за да мога да погледна в златните му очи, които бяха горещи от желание.
– Какво ще бъде то, малко чудовище? – Попита той.
– Няма да моля – отвърнах предизвикателно.
Исках да кажа нещо повече по темата, но Гейбриъл използва това като идеална възможност да забие члена си в дупето ми с дивашко движение, което накара дъха ми да затаи дъх, а ноктите ми да се вкопчат в бедрата на Леон, за да не падна.
– Ще го направиш – обеща Гейбриъл, отдръпна се и отново го заби.
Въздъхнах от усещането за твърдия му член в тясната ми дупка, чувствах се едновременно толкова пълна и толкова празна, докато путката ми се свиваше от нуждата за внимание.
Леон гледаше как приятелят му ме чука в дупето в продължение на няколко дълги минути, докато аз само се задъхвах и стенех и прехапвах езика си срещу молби от името на путката ми, преди да вкара члена си в устата ми отново.
Едва не се задавих с пениса на Леон, когато той се вмъкна силно, но това ми харесваше, харесваше ми усещането, че ме използва за свое удоволствие, просто ми се искаше и путката ми да се включи в действието.
Двамата изръмжаха името ми, докато пръстите им се впиваха в плътта ми, а аз се борех да държа краката си изправени между напора на това, което тези две чудовища правеха с тялото ми.
Гейбриъл се дръпна рязко и за миг си помислих, че свършва, преди да осъзная, че е застанал напълно неподвижен.
– Какво е? – Изръмжа Леон, все още чукайки устата ми, а пенисът му беше дебел и твърд и вкусът му ме подлудяваше от похот.
Гейбриъл остана напълно неподвижен и аз леко се отдръпнах. Леон използва знака да извади члена си от устните ми и аз го погледнах, задъхвайки се силно, тъй като неподвижната твърдост на члена на Гейбриъл дълбоко в задника ми ме накара да се разтреперя.
– Моля те – изпъшках, като дори не осъзнавах, че се поддавам, преди вече да съм го направила, но путката ми пулсираше и не можех да понасям повече пренебрежение от нейна страна.
– Какво? – Измърмори Гейбриъл, сякаш се върна при нас.
– Имам нужда от още – казах по-силно. – Моля те, умолявам те.
Леон мърмореше, докато ме буташе изправена в ръцете на Гейбриъл, а аз се навеждах назад, така че гръбнакът ми да се притисне към гърдите му. Изтръгнах стон, тъй като промяната на ъгъла накара члена на Гейбриъл да ме изпълни по съвсем нов начин и двамата ми крале изстенаха в отговор.
Гейбриъл отново започна бавно да влиза и излиза от мен, докато Леон падна на колене и свали обувките и клина ми от тялото ми.
– В ума ми танцуват видения – дишаше Габриел в ухото ми, а ръката му намери зърното ми и го дръпна.
– За какво? – Задъхах се, когато Леон разтвори бедрата ми и се наведе напред, за да засмуче клитора ми в устата си.
– Мисля, че е за Райдър – промълви той. – Но има и толкова много похот, че не мога да се концентрирам, за да го видя правилно. Ти си твърде разсейваща.
– Може би звездите ти казват да бъдеш груб с мен, както е той – подразних го аз.
– О, не съм ли достатъчно груб? – Изръмжа Гейбриъл, а пръстите му се движеха около гърлото ми, за да ме задържи на място, докато започна да чука дупето ми по-силно, а тласъците му бяха свирепи и отнемаха дъха ми.
С езика на Леон, който работеше върху клитора ми, аз се разпаднах за нула време, путката ми се сви, а дупето ми се притисна около дебелия вал на Гейбриъл, докато виковете ми от удоволствие оцветяваха въздуха.
Преди да успея да се съвзема, Леон отново се изправи на крака, с жестока усмивка на устните си, които бяха мокри от желанието ми, докато закачаше краката ми около кръста си и поставяше члена си така, че най-накрая да даде на путката ми това, за което копнееше.
– Мисля, че искам да чуя още малко от тези молби – изръмжа Леон. – И Гейб, трябва да кажеш на звездите да се махат, докато си с топки дълбоко в нашето момиче. Искам да си на ниво, а не да си изгубен в шибаната си глава.
– Млъкни, задник – изръмжа Гейбриъл, но се вмъкна още по-силно, сякаш искаше да докаже, че не се бави с нищо.
И когато Леон също заби члена си дълбоко в сърцевината ми, забравих всички видения, звезди и всички други глупости в живота ни, докато се изгубих в усещането, че съм унищожена от двамата, докато циците ми подскачаха, а те ме чукаха без дъх. Все пак не можеше да има нищо толкова важно като това, което се случваше точно сега.
Назад към част 16 Напред към част 18