***
Боунс се върна доста след падането на нощта. Сигурно нещата се бяха проточили, а може би ограничаваше времето, през което щеше да се занимава с мен. Бог знае, че аз щях да се бавя, ако бях на негово място. Ако Денис не беше с мен днес, може би щях да се катеря по стените.
Вместо това направих женски неща. Пробвах новите си дрехи. Редувахме се с Денис, като си правехме маникюр и педикюр, а после и процедури за лице. Оставих я да ми прави различни прически. Денис беше в момичешкия рай.
Не и попречих, но не бях. Това ли трябваше да ми харесва? Разбира се, беше хубаво и много се радвах, че приятелката ми е там, но още един ден игра на „Бъди Барби“ щеше да ме накара да бягам за ножовете си. Какво не беше наред с мен? Докато ми слагаха къдрици в косата, аз си спомнях за кървави битки и бягства на косъм от смъртта.
Ето защо с облекчение чух завръщането на Боунс. По дяволите, почти се бях хвърлила по стълбите, за да го видя, преди да осъзная, че може би просто иска да спи. Неприлично ли беше да го поздравя, ако наистина е уморен, или неприлично да не го поздравя? Кое беше по-лошо – да ме възприемат като нахълтващ паяк или като дистанцирана съпруга? Трябва да има наръчник за това.
Избрах план С: да се метна на балкона на горния етаж и да видя дали ще ме потърси. Не се заключвах в стаята, но и не размахвах опашка до вратата. Ако само бях взела книга, можех да изглеждам законно заета. Както и да е, нямаше какво да правя, освен да се взирам в нощното небе.
На долния етаж чух как Боунс поздравява Анет. Спейд представи Денис като своя приятелка, тъй като, разбира се, Боунс не я помнеше. Когато той попита: „Къде е Катрин?“, сърцето ми подскочи. Колко жалко да си толкова емоционална заради едно прост въпрос.
– Тя избяга, когато влезе – весело каза Анет.
Кучка – помислих си с вътрешен стон.
– Наистина ли? – Отговори Боунс. – Къде?
– На външния балкон на третия етаж. – Отново предоставено от Анет. По-добре да заключи вратата си тази вечер.
– Ако можеш да ме извиниш?
Чу се общо мърморене на съгласие, а след това леките му, бързи стъпки по стълбите, надолу по коридора и извън прозоречните врати, затварящи балкона. Изправих се и се обърнах.
– Просто ти дадох възможност да се отпуснеш… – започнах, после спрях. Начинът, по който ме погледна, ме накара да се изнервя още повече. – Какво?
– Каза ми да не се лаская, но не мога да си помогна. Изключително красива си.
Боунс продължаваше да ме гледа, а очите му шареха от моето
лице към роклята ми и обратно. Седнах, защото не знаех какво друго да направя. Господи, ухажването беше по-лесно, когато се запознахме за първи път. Бях ръмжала и замисляла да го убия; той ме блъскаше и се подиграваше с напредъка ми в тренировките.
Тогава как се справих с новите ни напрегнати обстоятелства? С бърборене. Идиотско, непрестанно бърборене.
– Денис ми направи прическата, ноктите и всичко останало. И дрехите са нови, което е хубаво. Не се налага да се чудя кой е носил бельото преди мен. Без значение дали знаеш, че са чисти, има нещо неприятно в това да носиш бельото на друго момиче….
Боже мой, наистина ли говориш за бельо? – Изпищя логичната част от ума ми. Престани да говориш сега, глупако! Но аз сякаш не можех да млъкна.
-…въпреки че никога не си правя труда да правя всичко това обикновено. Всъщност през повечето време почти не нося грим и си правя прическа само ако излизам да убия някого – което, откакто напуснах работа, вече не е често. Не знам защо позволих на Денис да ме гримира, защото когато не го направя отново, ще се чудиш защо съм го направила само в началото и всички ще ти кажат: „О, нещата се променят, когато момичето се чувства удобно, това е бракът за теб“ и… О, по дяволите, трябва да тръгвам!
С това се измъкнах от балкона и отидох право в стаята си, като затворих вратата. Дори това не беше достатъчно далеч. Влязох в банята, включих душа и скочих под струята, все още напълно облечена, докато се проклинах, че съм десет нюанса по-глупава. Представях си как по-късно тази вечер Боунс ще разговаря със Спейд.
Лекувала ли се е някога от шизофрения? Не? Надзор, приятелю. Веднага ще се заема с това.
Главата ми се удари в плочките. Още няколко такива епизода и Боунс щеше да ме предаде на Грегор с голяма червена панделка. Може би трябва да продължа да го правя. Поне тогава той ще е в по-голяма безопасност.
В унисон с новата си нелепост останах в стаята си и не излязох. Денис почука след час, но аз я отблъснах с неубедително извинение за главоболие. Тя не настояваше. След още няколко безполезни часа, в които се взирах в тавана и се самобичувах, че се държа като глупачка пред Боунс, заспах.
Разбира се, точно тогава се появи Грегор.
Около мен шуртеше вода, твърде много, за да плувам в нея. Как съм попаднала в океана? Защо не можех да плувам? Къде бяха всички?
– Някой да помогне!
Викът ми остана без отговор. Водата сякаш ме дърпаше надолу. Задъхвах се, задушавах се и усещах паренето и в дробовете си. Така щях да умра. Сама и давеща се. Смешно, винаги съм си мислел, че ще умра в битка…
– Хвани ме за ръка.
Сляпо протегнах ръка – и тогава осъзнаването ме удари и аз дръпнах ръцете си назад.
– Проклет да си, Грегор, остави ме на мира!
Той се материализира пред мен, носейки се точно над водата. Невидим вятър развяваше пепеляворусата му коса, а опушените му зелени очи светеха в изумруден цвят. Вълните се плискаха в краката му, но не го засмукваха. Тази неумолима подводна вълна беше само за мен.
– Сега за Боунс ти не си нищо друго освен нежелано бреме. Как се чувстваш, като знаеш какво би предпочел да прави и всички жени, с които би предпочел да го прави?
– Сега има една от тях по-малко, нали? – Изпъшках, опитвайки се да задържа главата си над тази гъста вода.
– Оуи, това беше неочаквано. Ще съжаляваш за това, mon amour. Ела при мен сега и можеш да спестиш на останалите гнева ми.
– Няма шанс, Грегор. Единственият начин да ме получиш е да умреш.
– Защо го правиш – изкрещя той, отказвайки се от фалшивото си спокойствие. – Предлагам ти всичко, а ти предпочиташ да бъдеш курва на курва!
Нещо беше във водата с мен. Имах чувството, че ръце са се увили около глезените ми и ме дърпат надолу. Може би Грегор наистина можеше да ме убие в съня ми. В края на краищата Патра едва не го беше направила.
– Защото съм по-щастлива да бъда курва на курва, отколкото да бъда с теб.
След като го изрекох, престанах да се боря. Оставих се да увисна и водата се затвори над главата ми. По някакъв странен начин се чувствах като промита, защото изведнъж се движех надолу много бързо и тогава…
– Събуди се, Катрин! – Разтърси ме Боунс.
Инстинктивно се закашлях, но в дробовете ми нямаше вода. Бях в леглото и единственото мокро нещо по мен беше собствената ми пот.
– Събудих се – промълвих.
Боунс ме пусна и тогава забелязах, че бузата ми ме щипе. Предполагам, че беше правил нещо повече от това да ме разтърсва.
– Каза, че няма да има повече побоища – пошегувах се, за да се отърся от това колко разтревожена ме беше направил сънят на Грегор.
Боунс изпусна облекчен смях.
– Накара ме да наруша обещанието си много бързо, нали? Чарлз ми каза как ще изглежда, ако Грегор се свърже с теб в съня ти, но е ужасно да го видиш. Сякаш си мъртва, само че чувам как сърцето ти бие. – Боунс се наведе по-близо, отмахвайки финия слой пот от челото ми. – Това е дело на Грегор, нали? Подла гад.
– Добре съм. – Седнах, като придърпах завивките върху себе си, откъдето ги бях изритал.
Той ме гледаше, без да мига.
– Викаше, че се давиш. Това е много далеч от това да си добре.
Един поглед към часовника показа, че е близо пет сутринта. – Не може да го опита отново днес. Нужни са няколко дни, преди да е достатъчно силен, за да се опита отново да ме удари, така че съм добре. Наистина.
Боунс бавно се отдалечи, без да откъсва поглед от мен. Това ме накара да си спомня колко време беше минало, откакто бяхме заедно в леглото. Седмици? Повече? Страхливо затворих очи, притискайки възглавницата към бузата си, сякаш бях изтощена.
– Можеш да се върнеш в леглото, Боунс. Както казах, аз съм добре.
За момент нямаше нищо друго освен заредена тишина, после най-накрая го чух да става и да излиза, затваряйки вратата след себе си.
Отворих очи и изпуснах въздишка на неудовлетвореност. Проклет да е Грегор и проклета да съм аз глупачката, която му беше позволила да влиза в съня ми преди. Какво бих дала, ако можех да върна всичко назад и да не отида с него онзи ден. Боунс – старият Боунс – беше прав. Не трябваше да ме е грижа за изгубените ми спомени. Те не бяха откраднали силата ми и не ме бяха направили опасно уязвима, както бяха направили изгубените спомени на Боунс. Кой би предположил, че един ден ще му трябва кръвта на Грегор, за да отключи откраднатото от съзнанието му? Жалко, че не си бях взела допълнителен флакон с кръвта на Грегор за из път, когато пих от него онзи ден…
– Това е!
Надигнах се от леглото, а умът ми забърза от внезапния прилив на надежда. Бях изпила кръвта на Грегор. Достатъчно ли беше тя все още в организма ми, за да помогна на Боунс?
Влязох направо в стаята на Боунс, без да почукам. Той тъкмо се настаняваше в леглото си и в развълнуваното си състояние се впуснах напред, без да се замислям.
– Изяш ме, бързо. Може да не е твърде късно!
Вместо да посегне към врата ми, Боунс ме метна на леглото и дръпна долнището на пижамата ми надолу.
– Какъв е проблемът ти? – Задъхах се и го зашлевих. След това издърпах панталоните си обратно. Той ги беше свалил за миг.
Боунс седеше на хълбоците си и докосваше невярващо лицето си.
– Какъв е твоят, мила?
Изведнъж осъзнах превода му. Вместо да се извинявам, аз бях недоверчива.
– Имах предвид да ме изядеш като да ме ухапеш. Уау, ти дори не ме познаваш, но просто… просто ще се гмурнеш, а? Хайде, един виртуален непознат тупва тук и казва „изяж ме“, а ти дори не протестираш? Трябваше да поискаш поне ръчна работа!
Боунс просто ме погледна и след това свали ръката от бузата си.
– Объркваш ме, Катрин.
Това свали част от настървението ми. Е, това и начинът, по който чаршафите едва покриваха скута му.
– Гол ли си? – Попитах, преди да се уловя.
Той ме изгледа с подозрение.
– Това поредният въпрос с уловка ли е?
– Не, няма значение. Виж, ето какво имах предвид – изпий кръвта ми. Преди няколко седмици пих кръвта на Грегор, така че част от нея може би все още е в мен. Може би достатъчно, за да има значение. Разбираш ли?
Изражението на Боунс се втвърди и той направи жест към мен с нетърпелив замах.
– Ела тук.
О, сега той беше изцяло делови.
– Не мога да повярвам, че щеше да ми позволиш да ти заповядам да ме ближеш – измърморих аз, заобикаляйки леглото, за да седна до него.
Ръката му се изстреля, придърпвайки ме по-близо.
– Като се има предвид какво си подслушала онзи ден, смятам, че това е най-малкото, което мога да направя.
Нямах възможност да отговоря. Устните му се насочиха към гърлото ми, усетих как езикът му търси подходящото място, а после захапа.
Топлината ме обзе почти веднага. Ръцете на Боунс ме поддържаха, усещайки кога гръбнакът ми се превърна в желе. Дълбоки, равномерни засмуквания свиваха пръстите ми, докато топлината преминаваше през мен. Знаех, че издавам леки задъхани звуци, но проклета да съм, ако можех да си помогна. Това не беше просто горещо, хубаво и чувствено усещане. Чувствах се необходима. Сякаш ако не ме изпиеше, някак си аз щях да съм тази, която щеше да остане гладна.
Изстенах името му и се протегнах, за да го докосна. Той хвана ръцете ми, държейки ги отстрани, докато се отдалечаваше и затваряше пробожданията с кръвта си. Поклащах се без неговата подкрепа, радвах се, че съм седнала, иначе можех да падна.
– Боунс? – Този път произнесох името му с въпрос, а не с издишване на удоволствие.
– Нищо не се промени, Катрин. Най-добре е да си тръгнеш сега.
Той погледна настрани, когато го каза, раменете му бяха твърди. Всичко в него беше далечно и почти гневно.
Станах, като се проклинах, че не съм се сетила да опитам по-рано. Ами ако още няколко дни щяха да променят всичко?
– Съжалявам – прошепнах аз и се върнах в стаята си толкова бързо, колкото я бях напуснала.