Глава 28
Халдам веднага се опита да избяга. Иън се телепортира и го хвана, преди да е направил и една крачка.
– Не толкова бързо, приятелю. Ти си моето доказателство А.
Халдам се бори с изненадваща проява на сила. Замразих го, без дори да спирам да мисля за това. Последният му набег към Иън завърши с плосък удар по лицето му.
Иън се завъртя с лице към мен.
– Наистина? – Каза той с ожесточено забавление.
– Знам, можеше да се справиш – отвърнах аз, примирено. – Какво да кажа? Просто ми се изплъзна.
Той извъртя очи и след това хвана Халдам за дългата му бяла брада. Повлече го за тази брада към центъра на сцената. След като се озова там, той започна да го съблича.
– Какво правиш сега? – Попита Хекима.
Чудех се за същото.
– Ние сме в съда – отвърна Иън и дръпна ризата на Халдам, за да разкрие пергаментово бледата му кожа. – Съдилищата изискват доказателства, така че аз ги получавам за теб. Обзалагам се, че е в панталоните му. Малцина биха искали да се доближат до косматия му стар задник.
С това Иън разкъса панталоните на Халдам отзад, разкривайки, че задникът на Халдам наистина е космат. Но не това ме накара да се загледам. Беше малкото, плътно струпване на димящи вихри под лявата му задница.
– Халдам има марката на Дагон – издишах аз.
Сякаш преди цяла вечност Иън се беше сдобил със заклинание, което да открива всеки, в когото има следи от силата на Дагон. Иън си беше помислил, че е усетил активирането на заклинанието преди, когато Съветът ме арестува седмици – не, месеци – преди това, в тази времева линия. Но Иън не беше сигурен, защото едва беше дошъл в съзнание, след като ни измъкна от капана на Дагон.
Когато пристигнахме тук, заклинанието трябваше да се е активирало отново и да даде на Иън доказателството. Халдам, който се върна, след като беше прободен в сърцето, беше доказателство за останалите.
– Марка на демона – каза Иън, като държеше Халдам и го разхождаше, така че всички членове на Съвета в различни замръзнали състояния на полет да го видят. – Халдам продаде душата си на демон за свръхестествени привилегии, като през цялото време гласуваше за убийството на всеки вампир, който практикуваше магия, и докато даваше решаващия глас за убийството на дете само защото е комбинация от раси. Не са ли винаги най-фанатичните гадове, които са и най-лицемерни?
– Може ли това да е вярно? – Прошепна Санджай, един от по-новите членове на Съвета.
Иън обърна Халдам с дясната страна нагоре и изпъчи гърдите му пред Санджай.
– Ако не ми вярваш, сам го пронижи със сребро в сърцето. Той всеки път ще се върне от това, защото има само един начин да убиеш някой, който е белязан от демон.
– Демонска кост и през двете очи – каза Хекима с равен тон. – Дай ми малко от кръвта му да я опитам, млади човече.
Кръвта на Халдам със сигурност щеше да предложи повече доказателства. Веднага щом Дагон го бе белязал, Халдам щеше да се е проникнал с част от силата на Дагон, а демоничната кръв беше наркотик за вампирите. Дори сега, след като клеймото на Дагон беше изчезнало, кръвта на Иън все още беше леко опияняваща, защото съдържаше следи от силата, която Иън беше погълнал от Дагон.
Иън пусна Халдам, за да донесе окървавения нож, с който го беше пробол. След това Иън го поднесе до устата на Хекима.
– Долу – каза той леко.
Хекима го облиза, като се намръщи веднага щом езикът ѝ докосна острието. Щеше да изгори, тъй като ножът не беше направен от среброто с по-ниско съдържание, което Иън използваше в личните си пиърсинги. Не, това беше висококачествено сребро, което убиваше вампири, и ако Хекима се бе съмнявала в това преди, сега нямаше да го направи.
– Кръвта му наистина е замърсена – каза тя и я изплю.
– Променен – поправих я аз. – Кръвта на никого не е „замърсена“ само защото е комбинация от повече от един вид.
Най-слабата усмивка изкриви дълбоките линии на лицето ѝ. Хекима не беше млада, когато я бяха променили, но отказа съвременните възможности да намали бръчките си, а и не боядиса черната си коса, за да прикрие свободните количества бяло. Веднъж ми беше казала, че и двете неща и напомнят, че животът понякога се е борил срещу нея и че тя се е борила.
– Тогава променен – отвърна тя.
Наклоних глава в знак на благодарност за поправката ѝ. После погледнах към останалите членове на Съвета.
– Както съпругът ми се постара да илюстрира, не искам да ви навредя. Също така не съм убила Клаудия и Пиотор. Това направи едно по-малко божество на име Фанес. Той е могъщ майстор на илюзиите и за съжаление има още по-могъщи приятели.
С това стиснах зъби и размразих всички Пазители на закона от врата нагоре. Щеше да е по-лесно да освободя изцяло властта си над амфитеатъра, но тогава с Иън щяхме да имаме над дузина висококвалифицирани стражи, които да се опитат да ни убият, преди да успеем да обясним, че не сме лошите тук. Този начин беше по-добър, дори и да се чувствах като да легна на магистралата, за да оставя трафика в час пик да ме прегази.
След като всички бяха в състояние да слушат, ги запознах с Фанес, Морана и Руаумоко. Някои от тях вече знаеха преданията за тримата, което ми спести много въпроси. Други обаче бяха по-презрителни.
От Феникс, най-младия член на нашия съвет:
– Тази богиня Морана може да охлади цялата планета? Това би решило проблема ни с глобалното затопляне – добави той с насмешливо мърморене.
– О, това ще стане – каза Иън с копринен тон. – Ще реши всички проблеми, създадени от хората, защото малко от тях ще останат, когато Морана достигне пълна сила. Ледът е убил почти целия живот на Земята преди. Искаш ли да опиташ още веднъж? Морана вероятно ще го направи.
– Ако тези богове са толкова могъщи, колкото казваш, какъв шанс имаме срещу тях? – Попита Санджай, за да чуе мърморене в знак на съгласие.
Иън махна с ръка към мен.
– Вижте какво може да направи един вампир от смесена кръвна линия. Тя е единствената достатъчно смела, за да се разкрие пред вас, но декриминализирайте смесените кръвни линии и магията, а след това седнете и гледайте как дори боговете падат пред вас.
– Няма да променим хилядите години закони, поддържащи мира, заради една недоказана заплаха! – Избухна Луциус.
Не беше шокиращо, че Луциус щеше да е най-големият противник на Съвета. Той беше най-близкият приятел на Халдам от векове, а поговорката за „еднакви птици“ беше вярна по някаква причина.
– Тогава продължаващите ни борби и криминализирането на онези, от които ненужно се страхуваме, ще тласнат враговете ни към победа – казах аз рязко. – Прибавете и допълнителните борби за власт, които са неизбежни сега, когато за първи път от векове насам се освободиха две места в Съвета, а Морана, Руаумоко и Фанес могат да седят и да гледат как се самоунищожаваме заради тях.
– Да не говорим, че единствената ви друга надежда за победа е да се съюзите с гулите – каза Иън с мек тон.
Главата на Луциус се дръпна, сякаш го бяха ударили.
– Съюз с мръсни месоядни? Никога!
– Предпочиташ да рискуваш сигурността на целия свят, вместо да се откажеш от ценните си закони, изпълнени с предразсъдъци? Разбира се, че бихте го направили – отговорих на собствения си въпрос. – Удобно ти е да оставяш други да се бият и умират вместо теб още от времето, когато си бил богат, разглезен аристократ в Рим на Юлий Цезар!
Бузите на Луций се издуха от възмущение.
– Как смееш…
Земята се свлече под мен. Всички останали останаха да висят в замразеното си във времето състояние, но аз паднах на няколко метра, преди да се приземя върху останките от кръглата сцена, която сега се разцепваше като счупена чиния. Металът изскърца, когато скелето, поддържащо трибуните, се сгромоляса, изпращайки трибуните надолу около мен.
Започнах да освобождавам замразяващата времето си хватка върху амфитеатъра, за да могат всички да избягат, след което веднага я счупих обратно, когато обгаряща пепел и газове се втурнаха нагоре, за да ме изгорят, а смъртоносно червеникаво-оранжево сияние унищожи пода.
Иън ме сграбчи и ме издигна над амфитеатъра. Едва тогава осъзнах какво се е случило. Планината Ликабет някак си мигновено се беше превърнала в изригващ вулкан.
Това не би трябвало да е възможно, особено след като планината Ликабет не беше бивш вулкан! Все пак познавах магменото изригване, когато го виждах, дори и никога преди да не бях имала ужасяваща гледка от птичи поглед.
Руаумоко.
Той беше тук, а не Фанес, и беше решил да отстрани Съвета, като взриви цялата проклета планина!
Назад към част 28 Напред към част 30