ДАНТЕ
Опитах се да не забелязвам възбуденото хленчене, което се чуваше в съседната кабина, но всички разсейващи фактори напуснаха проклетата сграда, когато Елис избра песен, на която да танцува. Тя ме погледна с поглед, който беше горещ като вулкан и изпрати течна магма да се излее в сърцевината ми.
Интродукцията на Dirrty на Кристина Агилера предизвика лукава усмивка на устните ми и аз се облегнах назад на стола, разтворих крака и опрях ръце на бедрата си. Погледнах я с очакване, когато погледът ѝ се стрелна към мен под дантелената маска, а изгарящата топлина в очите ѝ прокара линия директно към вече твърдия ми член.
Oh mie stelle…(Ох мой живот…)
Ритъмът спадна и тя падна заедно с него в нисък клек, сложи ръце на коленете си и разтвори крака достатъчно широко, за да ми даде възможност да зърна малките ѝ черни гащички.
Въздъхнах, боксерките ми станаха по-тесни, когато тя отново се изправи, наведе дупето си навън и постави ръка на бедрото си. В миг на вампирска бързина тя се разпъна в скута ми, държейки тежестта си върху мен, докато притискаше ръцете си към голите ми рамене и се извиваше напред, за да разтрие циците си по гърдите ми, а след това право в лицето ми. Наведох се, за да прокарам език по деколтето ѝ, но тя се завъртя и вместо това бях надарил дупето ѝ, докато тя танцуваше в такт. Роклята ѝ докосна разкрача ми и аз я хванах за бедрата с жаден дъх, придърпвайки я към себе си.
Пенисът ми беше толкова твърд, че на практика излизаше от панталоните ми, а Елис се притискаше към него толкова перфектно, че трябваше да захапя кокалчетата на пръстите си, опитвайки се да накарам съзнанието си да се съсредоточи върху болката, а не върху това колко близо бях до изпускането на товара си.
– Мерда Санта – издишах аз и Елис изчезна, оттегляйки се да танцува за мен, докато в гърдите ми се разнасяше гладно ръмжене.
Статиката във въздуха се засилваше и очите на Елис танцуваха с проблясъците на моята сила, която се разпръскваше по кожата ѝ. Почувствай всичко, Кариня. Толкова много те искам.
Тя танцуваше като шибан професионалист и аз трябваше да се чудя как е станала толкова добра в това. С такива движения и тяло, което ме караше да настръхвам, тя щеше да стане топ аура в този клуб. Не че някога щях да ѝ позволя да танцува за някой друг, освен за мен.
Поех си дълбоко въздух и тежест изпълни дробовете ми. Електричеството във въздуха се разсея внезапно, но бях твърде опиянен от желанието, за да се запитам защо.
Елис падна на пода в такт с музиката, пълзеше по него и облизваше устни, което ме накара да издишам ругатни на моя език. В този момент намразих Райдър повече от всякога. Защото той ме държеше далеч от нея. Шибаната сделка ми пречеше да я целувам, да я чукам, дори да масторбирам над нея, докато тя беше точно пред мен.
Ръката ѝ се плъзна нагоре по бедрото ми и премина по твърдия хребет на члена ми, от което главата ми се завъртя и инстинктивно грабнах шепа от косата ѝ.
Тя ме погледна с желание в очите, погледът ѝ се плъзна към ципа ми и аз бях готов да прецакам сделката. Да прецакам всичко, за да я оставя да следва мисълта си.
В ушите ми се разнесе писък, който ми подсказа, че нещо не е наред. Наистина не е наред. Още един писък и вече бях на крака, като повлякох Елис до себе си. Очите ѝ бяха широко отворени, докато ме търсеше за отговор, но, по дяволите, имаше само един, който ми дойде наум.
Втурнах се към завесата и я дръпнах достатъчно, за да надникна в клуба. Мъже и жени се изсипваха през входа, лицата им бяха покрити с газови маски, а ръцете им се вихреха от магии. Челюстта ми се закова здраво, когато Райдър се появи сред тях, а очите му бяха безкрайно тъмни. Той беше единственият от групата без поставена маска. Отне ми още секунда, за да разбера какво, по дяволите, се случва. Тук имаше някаква отрова, която не можех да видя, нещо в шибания въздух.
От устните ми се изтръгна ръмжене и аз свалих маската от лицето си. Елис последва примера ми, разкривайки тревогата, която се прокрадваше в изражението ѝ.
Стриптийзьорките тичаха голи, всички във формата на феи, стремейки се към задния изход, и аз изведнъж осъзнах каква е отровата. Усещах я като липсващ крайник, но бях твърде пристрастен към Елис, за да усетя странната бариера, която се издигаше в гърдите ми.
Пуснах завесата, обърнах се към Елис и я открих да прокарва палец по кучешките си зъби с израз на страх. Бяха къси, изобщо нямаше следи от вампирските ѝ кътници. Очите ми се насочиха към вентилационния отвор в горната част на задната стена и гневът пулсира в мен, черна сянка се очерта през погледа ми, когато ме обгърна ярост.
– „Братството“ е тук – казах ѝ с мрачен глас, който я накара да се успокои. – И са блокирали шибаните ни форми на Ордена с някаква отрова.
– По дяволите – изсъска тя, когато отблизо до нас достигна звук от обръщане на маса. Последваха още писъци и трясъкът и взривът от сблъсъка на магиите заглушиха музиката в клуба.
Умът ми се въртеше, докато гневът се трупаше в червата ми, натрупваше се и се натрупваше, докато мускулите ми не се сгърчиха и свиха. Бях преброил поне трийсет души от Братството, а зад тях се изсипваха още.
– Ти каза, че искаш да видиш тъмната ми страна, Кариня. Така че не ме съди, когато всичко свърши. – Хванах се за ръба на завесата, а Елис побърза да се приближи до мен.
– Може би ти също си на път да видиш моята, Драго. – Тя се опита да мине покрай мен, но аз я повалих на стола зад нас с твърд поглед.
– Не се меси в това – изисках, преди да хвърля завесата настрани и да предизвикам вихър от въздух между пръстите си. Не успях обаче да уловя силата на бурята и това ме вбеси.
Очите ми се спряха на Райдър в другия край на стаята, който се биеше с един от братовчедите ми, докато навсякъде около него се проливаше кръвта на хората му.
В моя клуб.
На моя територия.
Наранявайки моите хора.
Тръгнах напред, като хванах един мускулест мъж. Една от стриптийзьорките беше мъртва в краката му и смъртта ѝ беше подпечатала собствената му съдба. Тъмнината ме погълна и аз го изтръгнах с едно движение на ръката си.
Потрих рамене с членовете на моя клан и изтръгнах острието от ръцете на един от тях, преди да се спусна към жертвата си. Забих острието в него, преди той да успее да се пребори с мен, разрязвайки кожата и костите с груба сила, докато не достигнах безполезното му сърце. Очите му срещнаха моите и той изрече думата „Ад“ точно когато умря.
Изтръгнах острието, като разлях кръв, докато борбата се разрастваше около мен. Едно огнено кълбо се стрелна право към мен, но аз вдигнах ръка, като откраднах кислорода от сърцето му, докато то не се разсея и не се превърна само в дим. Пожелах облакът да попадне в очите на Лунното братство, заслепих група от тях и се втурнах напред, за да наложа предимството си.
Една лиана се закачи за ръката ми, но аз я прекъснах със силно дръпване, преди да открия виновника и да му прережа гърлото. Мъжете до него паднаха също толкова бързо, като въздушната ми магия ги задържаше, докато приключвах жалкия им живот. Кръвта им се стичаше по дрехите им, смесвайки се с кръвта на моя клан, на моето семейство.
– Ti ammazzo tutti!(Ще ви избия всички!) – Изревах.
Копитата се разхвърчаха по пътя ми, когато един тъмносин пегас ме нападна. Адреналинът се вля във вените ми, когато се хвърлих настрани, едва не улучих рога му, а после забих острието си в задния му фланг и загубих хватката си върху него.
Каквато и отрова да е имало във въздуха, тя трябва да е изчезнала, защото почти всички от Братството се преместиха, захвърляйки газовите си маски на земята. Но тя все още беше в кръвта ми и държеше Дракона ми в окови.
Един минотавър замахна към мен и огромният му юмрук се заби в слепоочието ми. Ударих се на сцената, крайниците ми посиняха, докато се улавях и открадвах въздуха от дробовете му със силата си. Въпреки че не можеше да диша, звярът продължаваше да се приближава, всичките му осем метра. Той спусна говеждата си глава, насочвайки заострените си рога към мен.
Хвърлих въздух към него с пълна сила, за да го задържа, но отвличането на вниманието ми струваше всичко, тъй като един юмрук се удари отстрани в лицето ми. Не се появи никаква болка; единственото, което усетих, беше студена, твърда ярост.
Завъртях се към нападателя си, като вместо това насочих порива въздух към него. Минотавърът все още се задушаваше, но беше свободен да се втурне отново към мен, докато аз заключвах ръката си около Медузата, която ме беше ударила. Змиите ѝ съскаха и впиваха кътниците си в кожата ми, отровата замъгляваше зрението ми, докато всяка от тях на главата ѝ ме хапеше отново и отново. Кръвта се търкаляше по плътта ми, но аз не забавих ход, заключвайки ръката си около шията ѝ все по-здраво, докато остър пукот не огласи смъртта ѝ.
Когато я пуснах, сянката на Минотавъра се втурна към мен. Залитнах, крайниците ми бяха слаби от отровата на Медузата, докато се сблъсквах със сцената. Все още задушавах притока му на въздух и накрая звярът падна на колене, когато силата ми открадна живота му.
Лицето ми изтръпваше, а крайниците ми натежаваха. Ако скоро не се сдобиех с противоотровата на Медуза, щях да бъда парализиран. Обикновено това траеше няколко минути, но с дозата, която получих, щях да съм аут за половин шибан ден.
По някакво чудо успях да стигна до бара, преди да изгубя чувствителност в краката си, вкопчих се в него и се повлякох отгоре му, като едва се задържах на краката си. Запасихме противоотровата точно тук. Много хора обичаха да се чукат под парализата на Медуза. Макар да знаех, че съм близо до хладилника, от който се нуждаех, сърцето ми туптеше извън ритъм, костите ми се чувстваха крехки, а мускулите ми се изтощаваха с всяка секунда. Но онова, което ме отслабваше повече от всичко това, беше звукът на Елис, която крещеше.
Обърнах се, за да я потърся, но открих, че зад мен стои мъж, който се усмихваше демонично, докато ме притискаше зад бара и стягаше ръката си около китката ми.
Препънах се назад, опитвайки се да извикам въздух, но пръстите ми не помръдваха.
Ебаси, не, не, не. Хайде.
В свободната му ръка пламна огън и той я насочи към лицето ми, докато аз се държах за бара, за да не падна.
– Кажи сбогом на това красиво лице и на цялата кожа по тялото си, Ад. – Той замахна с пламъците към мен и аз се дръпнах назад, губейки хватката си за бара. Ръката му ме освободи и аз се ударих в пода. Нещо изгарящо горещо заля гърдите ми отгоре и аз примигнах към мъжа, който сега се беше проснал на бара, а кръвта се стичаше на потоци от зеещата рана на врата му.
Елис скочи над него и се приземи до мен. Счупената бутилка в ръката ѝ беше омазана с кръв, но не успях да сътворя усмивката, която исках да ѝ подаря. Лицето ми беше разтреперано, устните ми едва успяваха да помръднат. Тялото ми се поддаваше на комата и знаех, че това означава, че имам само определено време, докато бъда намерен и убит от Братството.
– Махни се… от… тук – принудих езика си да работи.
Елис падна на колене, а в погледа ѝ проблясваше паника, докато гледаше многобройните змийски ухапвания по кожата ми.
– Няма да си тръгна. – Тя вдигна ръка, за да излекува ухапванията, но аз успях да поклатя глава на половин сантиметър.
– Анти… доте. Ре-фриг-ер-атор – казах, а устата ми сякаш беше пълна с памук. Извърнах очи настрани, за да погледна право към сребристия хладилник в далечния край на бара.
Елис се задъха, като се държеше ниско, докато магията проблясваше и избухваше над главата. Тя се запъти към него, като отвори вратата с удар.
Битката бушуваше отвъд бара, но не изглеждаше някой друг да ни е видял да идваме тук. Трябваше само да се надяваме, че късметът ни ще продължи.
Елис се стрелна обратно към мен, извъртя главата ми на една страна и заби игла във вената на врата ми – доверете се на вампира, че знае къде да направи това.
Антидотът заля тялото ми като лед, който се топи в кръвта ми. Усещах как се разпространява в замръзналите ми крайници, в изтръпналото ми лице. Но можеше да отнеме минути, за да подейства, и можеше да ни открият всеки момент.
Елис се опита да ме подхване и да ме отведе на по-безопасно място, но без вампирската си сила не можеше да го направи.
– Върви – помолих аз, когато езикът ми се развърза достатъчно, за да освободя думата.
Тя коленичи до мен, а челюстта ѝ беше упорито забита.
– И да позволя на Братството да убие моя Буреносен дракон? Не мисля, така.
– Твоя? – Въздъхнах, усещането се върна в устните ми, така че успях да се усмихна нахално.
Тя извъртя очи, но и в тях се появиха сълзи на облекчение.
– Моя – потвърди тя, а пръстите ѝ се сключиха около ръката ми. – А сега побързай и върни усещането във всеки мускул на проклетото си тяло.
– Мисля, че пенисът ми отново работи, можеш ли да провериш? – Извиках.
– Сега изобщо не е време за шеги, Данте – изсъска тя, снижи се и ме покри като щит, когато в стаята се разнесе силен взрив.
Изчаках, разочарован до дъното на душата си, докато тялото ми бавно възвръщаше чувствата си.
Накрая притиснах Елис назад и се изправих на колене. Клубът беше станал обезпокоително тих и аз се преместих напред, за да надникна през ръба на бара.
Потиснах ръмженето си, когато забелязах Райдър, застанал до своята заместничка Скарлет Тайд, с гръб към мен, докато гледаха надолу към около двайсетте членове на клана Оскура, които бяха подредили на пода на колене. Опитах се да забележа чичо ми Феликс сред тях, но той или беше мъртъв, или беше избягал.
Червата ми се свиха, когато се спуснах обратно зад бара, придърпах Елис по-близо до себе си за ръка и прошепнах:
– A morte e ritorno, carina. До смъртта и обратно.
Назад към част 43 Напред към част 45