Глава 37
Ашаел се върна след час с мрачната новина, че деветдесет и шест души са замръзнали до смърт и в момента в целия Ню Орлиънс вали сняг. Дотогава Жак беше събрал лейтенантите на Мари и ги заведе в дома ѝ, където тя им нареди незабавно да се заемат с контрола на щетите от смъртните случаи и свръхестествения аспект на новия сняг. Преди да си тръгнат, тя също така ги информира, че гулите временно са се съюзили с вампирите срещу новите богове, които са дръзнали да ударят в нейния град. Никой не се осмели да възрази, поне не в лицето на Мари.
След това Мари ги отстрани и се обърна към мен.
– Ще изпратя всичките си духове да търсят Морана. Където и да е тя, останалите няма да са далеч.
Кимнах.
– Ние също имаме духове, които ги търсят, така че с късмет те няма да могат да се крият дълго.
Над устните ѝ увисна усмивка.
– Никой не може да се крие дълго от мъртвите, ето защо разполагаш само с дванадесет часа, за да привлечеш Съвета на вампирите към този нов съюз.
Държах се така, сякаш не бях изненадана, че тя знае, че съм дошла тук без одобрението на съвета.
– Разбира се.
Погледът ѝ стана остър.
– Те също така трябва да направят своето потвърждение на този съюз публично и официално, както направих аз.
Все още дори не бяха отменили смъртната си присъда над мен, но каква беше още една невъзможна задача в списъка ми със задачи?
– Разбирам. – Исках да предложа да помогна на хората, които бяха загубили живота си, но Мари вероятно щеше да се обиди на това. Тя ги смяташе за свои, за да отмъсти за тях, така че щеше да ги смята и за свои, за да ги погребе и да осигури издръжката им.
Не, единственото, което можех да направя, беше да се опитам да гарантирам, че никой друг няма да загуби живота си, което беше невъзможна задача номер едно в списъка ми.
– Ашаел, ще трябва да ни заведеш до съвета – казах аз.
Иън хвана ръката ми и постави другата си на рамото на Ашаел.
– Започни с Хекима. Тя е най-интелигентната.
Много вярно. Поставих свободната си ръка върху брат си, който наведе глава към Мари.
– До следващия път, ma belle.
Каквото и да беше отговорила, се изгуби, тъй като Ашаел ни телепортира надалеч.
Следващото нещо, което видях, беше ред след ред черешови дървета. Намирахме се на балкон с изглед към улица, която беше достатъчно известна, за да я разпозная дори без високия бял обелиск на Вашингтонския паметник, който се извисяваше над небето.
– Ти си довел най-висшия член на Съвета на вампирите в седалището на властта на хората в Америка?
Ашаел се усмихна.
– Умно, нали?
Иън му вдигна ръка.
– Обичам го.
Поклатих глава. Поне този шикозен хотел на Пенсилвания авеню щеше да е едно от последните места, на които Морана, Руаумоко или Фанес щяха да търсят Хекима.
– Трябва да почукаш – каза Ашаел. – Записах хотелската ѝ стая така, че само Хекима да може да отваря прозорците и вратите.
Умно. Почуках на плъзгащите се стъклени врати към балкона, макар че Хекима вероятно вече ни беше чула. След миг завесите се отдръпнаха, за да разкрият познатата ѝ солено-пиперлива коса. Тя ни се намръщи, но отвори вратите.
– Дрехите ти са мокри – каза ми тя вместо обичайния поздрав.
Погледнах надолу. Да, бяха. Досега не бях забелязала, защото едва ли имаше значение, но част от леда, останал от атаката на Морана, беше полепнал по мен и после се беше стопил.
– Нищо страшно – казах аз.
Тя се отдалечи, като ни направи жест да я последваме от спалнята. Леглото с балдахин все още беше застлано, а Хекима беше в елегантно облекло за свободното време вместо в спално, така че не я бяхме събудили. За вампирите три сутринта не беше толкова късно.
– Работата ти трябва да е спешна, за да се появиш без предупреждение, но можеш да я обсъдиш в сухо облекло – каза ми тя и отвори гардероба в коридора. – Тъй като ме закараха тук без вещите ми и ми забраниха да напускам, купих няколко неща от магазините на хотела. Разбира се, ще ви ги възстановя парите – добави тя към Ашаел. – Междувременно, Веритас, избери си една.
– Не си правете труда да ми възстановявате парите – каза Ашаел с усмивка. – Толкова много политици имат демонични сделки в този град, че цялата ни раса на практика има отворена сметка тук.
Щеше да е грубо да откажа подаръка ѝ, затова благодарих на Хекима, избрах нещо, което смятах, че ще ми пасне, тъй като бях по-висока и по-извита от нея, и се преоблякох в банята.
Когато излязох, Иън и Ашаел си помагаха с бърбън от високия, добре зареден бар в дневната, а Хекима седеше на един от няколкото дивана. Ашаел определено я беше настанил добре. Спалнята беше разкошна, банята – мраморна от стена до стена, а отвъд просторната и луксозна дневна имаше официална трапезария в пълен размер.
Може би не се беше шегувал, че демоните имат „отворен списък“ в този град.
– Благодаря – казах аз и приех бърбъна, който ми подаде Иън. След като опитах един път, оставих чашата и погледнах Ашаел с критичен поглед. – Ти го подправи с капки от твоята кръв?
Веждите му се извиха.
– Ако след случилото се тази вечер не можеш да използваш истинско питие, то определено ще ти е нужно за това, което трябва да се случи през следващите дванайсет часа.
Погледът на Хекима се стесни.
– Какво трябва да се случи?
Вдигнах отново чашата си. Ашаел беше прав; за това ще ми трябва истинско питие.
– Нищо особено – каза Иън с весел тон, докато преглъщах. – Съветът трябва само да не провали новия съюз, който Веритас е сключил с Мари.
Ако бях човек, щях да се задавя с преглъщането си. Той не беше казал това само на Хекима!
– Какво има предвид Иън… – изпъшках през хранопровода, все още пълен с алкохол.
– Това е, че за първи път от хиляди години вампирите имат военен съюз с гулите – продължи Иън. – Такъв съюз ще ни е нужен, защото Морана предлага западното полукълбо на този, който и помогне да победи вампирите, а има много могъщи същества, които ще се присъединят към нея, за да получат тази награда.
– Вярно ли е това? – Попита ме Хекима.
Най-накрая свалих последната част от течността, за да говоря с пълни изречения.
– Да, така е. Морана замрази целия Градински район за две секунди, убивайки десетки хора, само за да покаже на Мари, че не обича да ѝ се отказва. Тя също така претендира за половин Евро-Азия, дава на Фанес Средиземноморието, а Руаумоко взема Австралия, Нова Зеландия и каквото и да е по дяволите Зеландия.
Тъмните очи на Хекима се разшириха.
– Богове или не, трима души не могат да мечтаят да завладеят толкова много!
– Лесно е, когато не ти пука колко хора ще убиеш. – Непринуденият тон на Иън не съвпадаше с погледа му, докато поставяше чашата си. – Да забравим за момент за Морана, която с нейното его щеше да я замръзи, но това е извън темата. Всичко, което Руаумоко трябва да направи, е да избухне един, може би два супервулкана, и тогава ще имаме световна ядрена зима, която ще убие повечето растителни, животински и човешки организми. Сега, вампирите и гулите биха могли да оцелеят в отровния въздух, вода и екстремния студ, но колко време смяташ, че ще мине, преди да се разкъсаме един друг заради малкото останали хора, от които да се храним, а? Години? Или само месеци?
Чертите на Хекима се втвърдиха. Ашаел обаче изсвири.
– Това би улеснило завладяването на целия свят, добре. Демоните не са искали да изтребват хората, защото са твърде забавни за измама, но Морана и Руаумоко нямат такива резерви.
Щеше да ми стане лошо. Бях се съсредоточила върху това, че Морана охлажда света до степен, в която милиони ще умрат, но да, Руаумоко можеше да доведе до пълно унищожение. Само за една нощ той беше превърнал една обикновена планина в изригващ вулкан. Избухването на няколко спящи супервулкана би било детска игра за него.
– Съветът трябва да се съгласи с този съюз – казах аз. – Вампирите могат да се върнат към фанатизма, както обикновено, по-късно. Оцеляването е на първо място. В противен случай никой от нас няма да остане, за да документира как, подобно на много други култури, сме били победени, защото не сме могли да спрем да се бием със съперниците си достатъчно дълго, за да се съберем срещу по-голямата заплаха, готова да ни унищожи.
Хекима протегна ръка. Бях объркана, докато тя не кимна към полупразната ми чаша. Плъзнах я по масата към нея и тя я изпи с една глътка.
– Гладко – каза тя със задушен глас, когато свърши.
Ашаел скри усмивката си, докато бодеше пръста си и пръскаше още няколко капки от кръвта си в нова чаша. После я напълни с бърбън и я постави пред Хекима.
Този път тя отпи, вместо да я изцеди, но все пак беше изпила нещо, което за човек се равняваше на цяла бутилка водка. Не знаех дали това е добър или лош знак.
– Дори и с гулите като съюзници, как можем да се надяваме да ги победим, ако са толкова силни? – Попита тя, след като беше допила и половината от тази чаша.
– Един вампир от смесен вид има оръжие, което ще завлече Морана и Руаумоко обратно в отвъдния свят – каза Иън. – Тя просто трябва да се приближи достатъчно близо до тях, за да го задейства. Така че, докато убеждаваш съвета да се съюзи с гулите, ще трябва да отмениш и закона, който прави хората като нея незаконни.
– Това не е необходимо – започнах аз.
– О, но е необходимо – каза веднага Иън. – Да, така или иначе ще рискуваш живота си, за да ги свалиш, но точно в това е смисълът. Ще рискуваш всичко това, като не искаш нищо от същата тази група, която ще ти позволи да спасиш живота им, а след това весело ще те убие заради въображаемото престъпление на твоето съществуване.
Хекима въздъхна.
– Бих отменила този закон на мига. Знаеш това, Веритас. Но ако се опитам, отново ще бъда прегласувана.
– Не е нужно да бъдеш. – Богатият баритонов глас на Ашаел стана още по-гладък. – Сега ти си най-старшият член на Съвета, така че ако се позовеш на член седми, можеш сама да назначиш следващите двама членове на Съвета, без обичайното гласуване.
Хекима изтръпна.
– Откъде знаеш за член седми?
Аз също не бях чувала за него, а бях най-дългогодишният пазител на закона в историята на съвета.
Ашаел се усмихна толерантно на Хекима.
– Демоните са се борили с вампирите още от времето на Каин. Мислиш ли, че Халдам е бил първият член на Съвета, който е бил демонична къртица? Вероятно знам повече от вас за тайните членове на вашите закони.
– Тогава знаете, че никога досега не е бил използван – каза Хекима с твърд тон.
– Да, но той е създаден за обстоятелства като тези – възрази Ашаел. – Съществува пряка заплаха за вампирския вид и местата в съвета неочаквано се освободиха, което попречи на приемането на спешни закони, необходими за спасяването на вашия вид. Просто, законно и неопровержимо. Хайде сега, Хекима. – Гласът му се задълбочи още повече. – Ти вече си мислила за това. Аз само го казвам на глас.
Хекима не каза нищо за дълъг момент. След това вдигна чашата си, пресуши я и каза:
– Някой да ме свърже с кралицата на гулите с видеовръзка.
Ашаел набра номера на Мари и подаде мобилния си телефон на Хекима.
– Какво? – Каза Мари, когато отговори, като звучеше едновременно заета и раздразнена. После по чертите ѝ премина изненада, когато видя Хекима да се взира в нея вместо Ашаел.
– Поздрави – каза Мари с нов, официален тон.
– Поздрави – отвърна Хекима със същата формалност, което беше впечатляващо, като се има предвид, че сега сигурно е доста наедряла от кръвта на Ашаел. – Обаждам се, за да проверя предложението за съюз с вашия народ, което Веритас ми представи.
– Потвърждавам предложението, което е валидно през следващите единадесет часа и ако бъде прието, важи до разрешаването на войната срещу тримата богове-ренегати – каза Мари.
Хекима кимна кратко.
– Благодаря ви за потвърждението и за уточнените подробности по условията. Съветът на вампирите ще ви съобщи решението си до зазоряване.
Мари наклони глава.
– Дотогава.
– Дотогава – повтори Хекима.
Когато закачиха слушалките, Хекима върна мобилния телефон на Ашаел.
– Вие ни държите на отделни места и конфискувахте мобилните ни телефони, за да не могат да бъдат проследени, но знам, че имате хора, които ни наблюдават. Свържи се с тях и използвай мобилните им телефони, за да включиш останалата част от съвета във видеоконференция.
– Ще ни трябва лаптоп – каза Ашаел. – Не мога да вкарам всичките девет членове в едновременна видеоконференция с мобилен телефон.
Иън ми се усмихна.
– Тогава отивам да открадна лаптоп.
Той си тръгна, а аз погледнах с копнеж сместа от бърбън и кръв на демони. Въпреки това не вдигнах чашата. Ако това минеше добре, щях да имам нужда от всяка частица от разума си за предстоящата битка. Ако не се получи… е, всички питиета с подправки на света нямаше да имат значение.
Назад към част 37 Напред към част 39