Глава 17
Трябваше да се контролирам, за да запазя чертите на лицето си застинали в безцветната си маска.
– Какво добро предположение. Ще бъдеш хит на карнавал. Искаш ли да се опиташ да определиш ръста и теглото ми?
Ашаел се засмя, напомняйки ми, че малко неща ме разстройват толкова, колкото демон да ме намери за забавна. Неусетно в съзнанието ми нахлуха спомени. Кръвта покриваше кожата ми. Гласът ми е изчезнал от крещене. Нещо мокро и тежко, което се изливаше от изкормената ми вътрешност, преди да се навие като алени змии до мен…
Примигнах, прогонвайки спомена за това мъчение и убийство, преди стотици други да го заменят. Дагон беше използвал способността ми да възкръсвам като основа за собственото си поклонение, твърдейки, че той е този, който ме е възкресил от мъртвите. През първите две десетилетия от живота си аз му вярвах. Той ме убиваше отново и отново, за да спечели власт за себе си, и аз му се покланях за това.
От всички жестокости, които Дагон ми беше причинил, тази беше най-непростимата.
– Не знам височината и теглото ти, защото този образ на изплъзващо се момиче със сини очи и жълта коса не е истинската ти същност. – Ашаел почти мъркаше към мен.
Захвърлих блясъка си. Сега това беше най-малката ми тайна. Дългата ми сребристосиньо-златиста коса се спускаше по гърба ми, докато тялото ми се пълнеше, докато не опъваше дънките, които носех. Пуловерът ми беше обемист, за да ми помогне да се предпазя от ниските температури, така че поне той все още беше удобен.
Погледът на Ашаел ме обходи с такава задълбоченост, че ароматът на Иън се изостри от гняв. Добре, помислих си аз. Все още не бях преодоляла трика, който беше направил със сервитьорката.
– Зашеметяващо – измъкна демонът.
– Нетърпелива – отвърнах аз. – Имаме ли сделка, или не?
Ашаел махна с ръка на Мао, после изчака, докато тя затвори преградната врата зад себе си, преди да заговори. Предполагам, че доверието му към нея имаше своите граници. – Изпълни моите условия и може би ще се договорим – отвърна Ашаел.
– Алчността е естествена за демоните, но се опитай да се сдържаш – каза меко Иън. – Смъртта на Дагон е всичко, което ще получиш.
Ашаел сви рамене.
– Вие така или иначе ще убиете Дагон, така че това не е стимул за мен. Но има една древна реликва, която ме интересува. Донеси я за мен и имаме сделка.
Иън го погледна с цялата предпазливост, която изпитвах и аз.
– Първо ми докажи, че можеш да ни доставиш на Йона.
Ашаел изсипа съдържанието на чашата си върху чинията. После с нокът разряза китката си. Когато чашата се напълни с кръвта му, Ашаел затвори очи. Той не говореше, нито пък ръцете му се движеха, но магията се лееше, докато не накара кожата ми да настръхне. Когато тя се разля, Ашаел отвори очи.
Кръвта му се надигна от чашата, разтегли се и образува главата на плешив мъж на средна възраст с римски нос и дълбоко поставени очи. Когато тази глава се обърна, за да види и трима ни, и изражението му показа изненада, разбрах, че творението не е просто оформяне с помощта на магия. Това беше конферентна връзка, покрита с кръв.
– Йона – каза Ашаел на главата на арамейски, когато той се обърна към него. – Може би ще изпратя двама пътници при теб.
Йона погледна назад към Иън и към мен.
– Това ли са пришълците?
Ашаел хвърли студена усмивка по наш адрес.
– Ако отговорят на теста ми.
Иън се премести, докато не застана с лице към главата.
– Ако това е истинският Йона – каза той, също на арамейски – кажи ми името на червенокосия демон, който те срещна преди няколко години и те попита за убежище.
– Натанаил – отвърна веднага Йона.
Иън кимна, сякаш доволен.
– Разкажи ми за тази реликва – каза той на Ашаел.
Кръвожадната глава се превърна отново в течност, която се разплиска върху чинията. Това ми напомни, че съм гладна, а не че ще се нахраня от демонична кръв. Освен отвращението ми към техния вид, демоничната кръв беше и вампирско опиянение.
– Това е древен рог – отвърна Ашаел. – Охраняван, разбира се, макар че пазачите са вампири, така че би трябвало да ти е лесно да минеш покрай тях. Ето защо отиваш сам, Иън.
– Какво дявол да го вземе – казах веднага.
Ашаел въздъхна.
– Ариел…
– Веритас. – Гласът ми беше остър. – Не знам как си чул това друго име, но аз не отговарям на него.
Ашаел наклони глава.
– Тогава Веритас. Може да не ти харесва това условие, но то не подлежи на обсъждане. Освен това, с допълнителното предимство на силата на Дагон, Иън не би трябвало да има особени проблеми с преодоляването на половин дузина вампирски стражи.
Изражението на Иън не се промени, но той все още държеше ръката ми, така че усетих как температурата му се повиши с една степен.
– Виждаш ли това? – Попита той с небрежен тон. – Не знаех, че силите ти включват и забелязване на доказателства за демонична марка.
Ашаел се усмихна.
– Ти вече не си заклеймен от Дагон. По някакъв начин притежаваш силата му по друг начин.
Температурата на Иън отново се повиши; нещо, което не би било възможно за нормален вампир, но Ашаел току-що бе потвърдил, че знае, че Иън не е нормален. По-важното е, че Ашаел потвърди, че подписът на силата на демона е толкова уникален, колкото се надявахме. Сега наистина се нуждаехме Йона да направи това проследяващо заклинание.
– Защо искаш Веритас да остане тук? – Попита Иън, сякаш нищо важно не се беше случило.
Усмивката на Ашаел изчезна.
– Не ти се доверявам. Да, това, което знам за Веритас, означава, че тя има всички основания да не ме предаде, но виждам как задържаш рога и продаваш местонахождението на Йона на този, който предложи най-много, а я оставяш да плати цената.
Изпуснах презрителен смях, дори когато Иън отрони:
– Това няма да се случи.
– Докажи го – заяви Ашаел. – Открадни безценен артефакт и ми го дай, вместо да го запазиш за себе си. Тогава ще разбера, че я цениш повече от прословутата си склонност да добавяш поредното съкровище към огромната си колекция от уникати.
– Готово – отвърна Иън и пусна ръката ми.
Измърморих проклятие на шумерски, след което вдигнах чашата на Ашаел и изцедих от нея останалата кръв на демона.
Иън ме погледна учудено.
– Какво правиш?
– Напивам се – отвърнах язвително. – Не мога да понасям повече желанието ти да се убиваш, докато съм трезва.
Той изхърка.
– Няколко вампирски стражи едва ли ще ме убият…
– Ако това беше толкова лесно, Ашаел щеше да го направи сам – прекъснах го аз. Проклетата демонична кръв трябваше да ме удари със силата на бутилка текила. Вместо това я почувствах само като няколко шота. – Той лъже за опасността и ти го знаеш.
– Разбира се, че лъже – каза Иън с раздразнен тон. – Но аз все още мога да се справя с това.
Вероятно можеше. Аз бях тази, която не можеше да понесе това, и не знаех как да накарам постоянния си, ирационален страх да спре. Мразех да бъда толкова неконтролируема, когато ставаше въпрос за Иън! Ако можех да изтръгна чувствата си и да ги убия, щях да го направя.
– Това ли е частта, в която ми казваш да се държа настрана, само защото искаш да те последвам? – Попитах с рязък тон. По-добре да му се разсърдя, отколкото да усещам как през мен преминава граничещата с паниката реакция.
– Ако ти бях казал, че Ашаел трябва да знае какво представляваш, преди да ни разреши да преминем в Йона, щеше да му покажеш, независимо дали искаш или не – отвърна Иън, без да помръдва от гнева ми. – Като ти казах, че Ашаел ще забележи природата ти от пръв поглед, като същевременно ти казах да не идваш, аз направих така, че ти да избереш да му се разкриеш. Не е аз.
Емоциите ми се разкъсаха по средата и ми се прииска да зашлевя Иън, а после да го целуна, докато никой от нас не можеше да мисли. Той безсрамно ме манипулираше, но го правеше, за да ме защити. Как можах точно аз да не го разбера?
– Тя е истинска кучка – промълвих аз.
Иън ме погледна предпазливо.
– Коя?
– Кармата. Трябва да е жена. Нищо друго не е толкова злобно, търпеливо и ефективно.
Усмивка разтегна устата на Иън.
– Колко си пиянa, любима?
– Не достатъчно пияна – казах мрачно. – Но ако правиш това сам, трябва да ти дам нещо. Насаме.
Ашаел се изправи.
– Ще ви дам и на двамата един момент…
– Не такова уединение – прекъснах го, без да откъсвам поглед от Иън. – Заведи ме там, където никой не може да ни види или подслуша.
Иън ме придърпа в прегръдките си и каза:
– Скоро ще се върна. Не ходи никъде – обърна се към Ашаел.
След това ни телепортира оттам.
Назад към част 18 Напред към част 20