Джанин Фрост – Нощен бунтовник – Порочни обещания – Книга 2 – част 25

Глава 23

Бих могъл да започна виц с:
– Вампир, демон и гул влязоха в района на басейна – но погледите, които приближаващото трио ни хвърли, не предразполагаха към хумор. След като трябваше да отворя времеви разлом, за да видя скрит от блясък остров, на който трябваше да кацнеш аварийно, преди да преминеш покрай пълни с левиатани морета, по-скоро си мислех, че всеки, който се запъти към задния двор на къщата на Йона, вече е преминал теста за сигурност, но от изражението на тримата охранители личеше, че не са съгласни.
– Имената – каза вампирът с кожа от слонова кост, като руският акцент оцвети думата. Не позволих на деликатното ѝ телосложение, роклята в стил саронг или красивия гребен от мидички в гъстата ѝ кафява коса да ме заблудят. Външният ѝ вид говореше, че е прекрасна и чуплива, но силата, вибрираща от аурата ѝ, казваше: Изпробвай ме на свой риск.
– Иън – отвърна той, като слабо изви вежди към мен.
– Ариел. – Едва ли можех да използвам името на пазителя на вампирския ми закон. Освен това не носех никакъв блясък, което накара синеокия, русокос демон да се задържи върху външния ми вид.
– Тяло като на Бионсе, коса като на Денерис Таргариен – промълви той с открита похот.
– Темперамент като на Наказателя – отвърнах аз. Признателният поглед е едно, но след това енергично чукане с очи имах чувството, че имам нужда от душ. – Със съпруг, който си представя десет различни начина да те убие, преди дори да си откъснеш погледа от задника ми – добавих, виждайки новия, смъртоносен пламък в погледа на Иън.
– Двадесет – поправи ме Иън с тон, гладък като добре забито острие. – И то толкова малко само защото току-що си призна за нещо, което отричаше от седмици.
Какво? О, по дяволите, бях го нарекла с думата със „С“! Къде беше Левиатан, който да ме удави безкрайно, когато имах нужда от него?
– Тук сме, за да се видим с Йона – казах аз, сякаш това можеше да заличи новото, трескаво напрежение между мен и Иън. – Ашаел каза на Йона да ни очаква, така че посочете пътя или се отдалечете.
Усмивка изкриви устата на руския вампир.
– Следвайте ме.
Силвър тръгна зад нас, когато влязохме в стаята с изглед към басейна. Единствената украса или мебелировка, с която разполагаше, бяха растения на различни стойки. Голотата подчертаваше големия каменен фонтан с издълбана Медуза в средата на стаята. Тя не изглеждаше грозна или чудовищна, както твърдеше легендата. Тази Медуза беше красива, змиите нежно обгръщаха главата ѝ с преданост, вместо с прословутата си безмислена заплаха.
Охранителите ни отведоха покрай стаята с фонтаните в библиотеката. Стените до тавана бяха покрити с рафтове, а около откритото каменно огнище в центъра на помещението бяха подредени кожени дивани. Първо фонтани, а сега огнища. Ако минехме покрай калното светилище в следващата стая, всички елементи щяха да бъдат представени.
– Чакайте тук – нареди руският вампир, като посочи едно от щедрите по размер канапета. – Ще доведа Йона при вас.
Седнах, а умората ме подтикна да се протегна, докато не се наместя. Устоях на изкушението, въпреки че зората вече обливаше прозорците със златни ивици. Ако бях нов вампир, нямаше да имам друг избор, освен да заспя, но бях минала хиляди години от анестезиращия ефект на изгряващото слънце.
Силвър седна на пода до мен, а Иън сгъна дългата си, слаба фигура в противоположния ъгъл на дивана. Изглеждаше напълно отпуснат, с ръце, опрени на облегалката на дивана, и крака, изпънати пред него, но очите му разказваха друга история. Те обхождаха обстановката с тактическа задълбоченост, като преценяваха заплахите и предимствата.
Не знаех защо и аз не правех същото. Ашаел беше обещал, че тук ще бъдем в безопасност, но думата му едва ли се е оказала безпогрешна. Бях уморена, но и преди бях оставала нащрек, докато бях почти мъртва на краката си от изтощение. Така че защо не бях огледала мястото, докато бях свита и готова за бой, както беше направил Иън?
Не е нужно.
Истината за това ме удари неочаквано като снайперистки куршум. Тенох ме беше научил да разчитам само на себе си, но сега не се борех да бъда в най-добрата си форма, тъй като знаех, че Иън ще ме предупреди, ако нещата вземат опасен обрат. Дотогава можех да се отпусна за миг, знаейки, че съм в безопасност, защото той нямаше да позволи на нищо да ме нарани, докато съм уязвима.
Това ли беше… това ли беше усещането за доверие?
Ако е така, то беше като да се потопиш в топла вана след ужасно жесток ден. Искаше ми се да се обгърна с това славно, непознато чувство, но то беше и обвинение за всичко, което бях направила, откакто Иън се беше върнал от мъртвите. Мислех, че Иън не може да преживее заплахите, с които все още трябваше да се сблъскам, но той се оказа повече от способен да се справи с всяко предизвикателство, от което се страхувах, плюс няколко, за които дори не бях помисляла. Сега аз бях тази, която се опираше на него, а не обратното.
Бях разкъсала сърцето си през последните няколко седмици напразно, нали? За нищо! Ако не изглеждаше силно психопатично, щях да започна да се удрям в лицето.
Стъпки насочиха вниманието ми към далечния ъгъл на стаята. Тримата ни охранители се появиха отново, когато един от рафтовете с книги внезапно се наклони и разкри врата. Скрит проход: колко старомодно. От тайния вход на рафта с книги излезе и нов, плешив вампир със среден ръст. Имаше кожа с цвят на пясък, римски нос, приятни черти и телосложение на плувец. Иън скочи на крака, когато го видя. Последвах примера му, като се усмихнах, за да покажа приятелски намерения, защото го познах от вчерашния конферентен разговор на Ашаел, напоен с кръв.
– Йона – казах аз. – Радвам се, че най-накрая се запознах с теб.
Ръцете на Иън заиграха с бързи движения. За един шокиращ миг си помислих, че изрича заклинание. След това усмивка обля лицето на Йона и ръцете му се раздвижиха с подобна скорост.
Език на знаците. Не ASL или някой от другите жестови езици, които владеех. Този не го знаех. Не е изненада, че Иън го знаеше.
– Наложително е това да остане между нас – довърши Иън на глас, докато продължаваше да изписва. Тогава устната част трябва да е била в моя полза.
Погледът на Йона ме проследи, задържайки се върху косата ми. В очите му блеснаха искри на разпознаване, преди да забули изражението си. Все пак това беше достатъчно. Или е видял баща ми в истинската му форма, или някой му е казал за мен. Кое беше по-добре? Нямах представа.
– Явно си срещнал трудности по време на пътуванията си – отбеляза Йона, този път също на глас.
Вярно, дрехите и косата на Иън все още бяха в кървава каша. Поне така беше по-трудно да се види рогът между разкъсаната му риза и засъхващата кафеникава кръв, оцветила бледата кожа на Иън.
– Също така имахме разногласия с нашия ескорт и се разделихме с Ашаел малко след като пристигнахме – казах аз, като все още се усмихвах, сякаш не се беше случило нищо важно. – Но се радваме, че сме тук.
– Радвам се, че сте тук – отвърна Йона, което накара тримата стражи, които се спотайваха край изходите на стаята, да се отпуснат. Предполагам, че това беше начинът на Йона да им каже да се оттеглят. – Ще искате да се освежите преди празненствата ни тази вечер, така че ще помоля Кацана да ви покаже стаите ви. Балът ни в чест на новия член на нашия остров започва привечер.
Иън изписа нещо, което се надявах да е учтив отказ. Сега, когато най-сетне бяхме лице в лице с Йона, исках да видя дали той може да изолира силата на Дагон, за да можем да формулираме заклинание за проследяване. Не да присъствам на бала…
– Наистина? – Йона го прекъсна на глас.
Повече изписване от Иън. Изражението на Йона се начумери, докато изписваше. После сви рамене – жест, който не изискваше тълкуване.
– Тогава ще се видим по здрач – каза Йона и ми кимна.
Отвърнах му с кимване. Кацана, кафявокосата руска вампирка, размърда палеца си в универсалния жест за „следвай ме“.
Ние го направихме. Кацана ни поведе към стълбището в задната част на имението. Вместо нагоре, слязохме надолу. Щом слязохме долу, необичайната украса изчезна, заменена от коридори за поддръжка, сервизни помещения и други неща, които може да се очакват в мазето на голямо имение/малък хотел. Продължихме, докато дори тези следи от комфорт изчезнаха, оставяйки само тъмен коридор, който започваше да мирише на мухъл и море. Силвър се притисна достатъчно близо, за да усетя перата му върху краката си. Тази нова обстановка не му харесваше повече от на мен.
Къде беше чудесното място за убийство на нежелани гости? Под имението, където никой нямаше да види и където изхвърлянето на телата беше много удобно, като се има предвид голямата пещ, която току-що подминахме.
Ако аз се колебаех, то крачките на Иън бяха дълги и бързи, докато на Кацана не ѝ се наложи да ускори темпото си почти до тръс, за да предпази Иън от блъскане в нея. Повдигнах рамене. Тогава щях да се доверя на Иън и в този случай. Освен това, само един вампир срещу мен и Иън? Това не беше никаква заплаха, независимо дали аурата на Кацана беше страховита или не.
– Ето тук – каза Кацана, като спря до една метална врата.
Иън я бутна и откри малка, слабо осветена стая с бетонен под, празно бюро, полупразно легло и душ, който би предизвикал пристъпи на паника у всеки, който страда от клаустрофобия.
– Това ще свърши работа – каза Иън и ме зашемети. Това не се доближаваше до обичайните му високи стандарти. Приличаше на място, където работниците по поддръжката подремват, докато са в почивка.
– Заведи домашния ни любимец в кухнята, ще е гладен – продължи Иън. – Той е на специална диета, така че само зеленчуци.
Пристъпих между Кацана и Силвър, когато тя се наведе да го вземе.
– Той остава тук. – В никакъв случай нямаше да позволя на някакъв непознат вампир да вземе Силвър, когато във вените му течеше вампирската версия на наркотик.
Иън похърка.
– Това е последното място, където някой би му навредил, но много добре. Тогава му донеси чиния със зеленчуци тук.
Носът на Кацана се смръщи.
– Ще изпратя някой друг да го направи.
– Достатъчно добре. – Бях зашеметена, когато Иън почти ме избута в стаята, казвайки „Остани“ на Силвър, преди да затвори вратата, а той все още беше в коридора.
– Какво, по дяволите? – Поисках.
Иън се обърна, а в очите му блестеше див мрак.
– Адът е това, през което ме прекара, но той спира сега.

Назад към част 24                                                        Напред към част 26

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!