Глава 8
КУПЪР
– Президент? – Едно от момичетата в клуба, Джорджия, плахо извика и леко почука на отворената врата на параклиса.
Пени се напрегна в ръцете ми в съня си, но аз успокоих ръката си върху косата ѝ.
– Аз съм тук. – Успокоих я с нежен глас, докато притисках устни към челото ѝ. Тя се отпусна обратно срещу мен, дишането ѝ отново се успокои. Погледнах към Джорджия. – Какво? – Поисках тихо, не исках да събуждам Пени, а и щях да се ядосам, ако Джорджия в крайна сметка събуди жената в ръцете ми.
– Чудех се дали ще имаш нужда от компания тази вечер, Купър. Приготвила съм една от стаите за нея. – Каза тя, като кимна с глава в посока на Пени.
Сините ми очи потъмняха от гняв. Как, по дяволите, се осмели да предположи, че ще захвърля Пени настрана? Как се осмелява дори да си помисли, че Пени не означава нищо за мен, след като не съм я пускал от ръцете си, откакто бяхме напуснали чартъра на Саботажа? Знаех, че Джорджия не е сляпа. Беше ме виждала с Пени цяла шибана вечер.
Мразех, че жени като Джорджия са склонни да притежават мъже, които не им принадлежат.
– Махни се от погледа ми. – Изръмжах, докато прокарвах ръка по дългата руса коса на Пени.
Джорджия избяга почти мигновено. Взех една цигара от масата и само за известно време откъснах ръката си от Пени, за да я запаля и да издухам дима във въздуха над главата ѝ. Деймън влезе в параклиса.
– Как е тя? – Попита ме той.
– Вече няма ретроспекции. – Казах му тихо. – От време на време се напряга, сякаш ще има такъв, но досега успявах да я запазя спокойна.
– Знам, че не сме имали време да си поговорим. – Деймън седна на стола на вицепрезидента. Помрънках. Твърде много неща се бяха случили днес. – Но искам да изясним нещо. Знам, че се гордея с това, че съм задник, който държи всичко в себе си и не позволява нищо да се покаже, но не мога да бъда такъв с нея, и то не поради причината, която си мислиш, братко. – Каза ми той, когато насочих гневните си сини очи към лицето му.
– Тогава го изплюй. – Изръмжах, като прокарах ръка по гръбнака на Пени.
– Не можеш да я гледаш и да не показваш никакви емоции. – Каза ми Деймън. – Ако я погледна, както гледам останалите шибаняци, тя ще се затвори пред мен. Трябва да ми се довери, а това няма да стане, ако се страхува от мен, Купър. – Каза ми той.
Погледнах надолу към Пени, разбирайки гледната му точка. Той беше прав. Пени не беше човек, към когото можеше да се отнася така, както към всички останали.
Пени се размърда, зелените ѝ очи се отвориха, като първо попаднаха на Деймън, преди да погледне към мен. Очите ѝ не блестяха – бяха скучни – и аз, по дяволите, мразех това. Мразех да я гледам толкова изгубена и съкрушена.
Исках – имах нужда – тя да заблести заради мен.
– Здравей, красавице. – Поздравих меко, като загасих цигарата си и притиснах устни към челото ѝ.
– Здравей. – Прошепна тя, като отпусна глава на рамото ми.
– Ще ядеш ли нещо? – Попитах я, като я погледнах надолу.
Тя поклати глава.
– Не съм гладна.
Хванах нежно брадичката ѝ и наклоних главата ѝ, за да ме погледне.
– Моля? – Попитах я тихо. – Трябва да хапнеш нещо, красавице. След като се нахраниш, можеш да си почиваш, колкото искаш.
Тя въздъхна и седна, слизайки от скута ми, в знак на мълчаливо съгласие, че ще яде. Аз също се изправих, като хванах ръката ѝ в моята. Изведох я от параклиса и я заведох в бара, където видях как моите хора носят храната, която Джорджия и Ембър бяха приготвили.
Седнах на една от масите, знаейки, че някое от момичетата в клуба ще донесе храна за нас. Джорджия дойде почти веднага, държейки две чинии с храна. Пени ѝ изстреля малка усмивка в знак на благодарност, но тя не стигна до очите ѝ. Деймън срещна погледа ми от другия край на стаята. Сърцето ми се сви болезнено в гърдите. Мразех да гледам Пени толкова изгубена и съкрушена. Това ме подлудяваше.
– Дай ѝ време – изрече той само с устни.
Майната му. Не исках да ѝ дам време. Исках тя да е щастлива, но не знаех какво да правя. Трябваше ми да си върна Пени.
***
Приближих телефона до ухото си, докато отговарях на обаждането на Саботаж. Пени си взимаше душ и все още не ми беше казала много. Така че, ако кажа, че бях в гадно настроение, ще е меко казано. Ако тя беше нещастна, аз се чувствах изгубен.
А аз бях направо шибан задник, когато не знаех какво да правя в дадена ситуация.
– Какво? – Изръмжах, когато отговорих.
– Приемам, че отношението ти означава, че тя не е по-добре. – Каза ми Саботаж, и ми показа, че ни най-малко не се страхува от мен.
– Какво си мислиш, братко? – Изригнах.
– Когато я спасих от онази шибана курва, тя правеше същите гадости. – Каза ми Саботаж. Стиснах зъби. – Тя мина през моите мъже – чукаше се с всеки един от тях, за да се отърве от него, за да се почувства сякаш контролира с кого може да спи. – Каза ми той. Стиснах челюстта си. Не ми харесваше идеята тя да спи с когото и да било.
– И какво? – Попитах. – Искаш да я чукам? След ужаса, който тя току-що преживя в съзнанието си? – Попитах невярващо. Той беше изгубил шибания си разум. Да бъде чукана беше последното проклето нещо, от което се нуждаеше.
– Всеки се справя със сексуалното насилие по различен начин, Купър. – Напомни ми Саботаж. – Опитай. Ако скоро не измислиш нещо, мъжете ти ще се скрият.
Намръщих се. Моите мъже бяха чичковци.
– Кой от моите хора ти се обади?
Саботаж се засмя.
– Хален. Беднякът каза, че едва не си му откъснал шибаната глава по-рано, защото е попитал как е Пени.
Това беше вярно, но само защото, когато я попита, тя се беше затворила напълно, след като най-накрая беше започнала донякъде да излиза от черупката си. Деймън трябваше да ми я отнеме, когато изгубих самообладание с Хален.
Какво можех да кажа? Имах гаден, шибан характер.
– Разбери го, Купър. Ние се занимаваме с миналото ѝ от наша страна. Ще те уведомя, ако нещо се промени. Изведи я от тази гадост. Тя ми е като по-малка сестра, Купър. Не ми харесва да е такава.
Въздъхнах, преди да затворя телефона, без да си правя труда да отговоря.
– Купър? – Попита Пени тихо от банята, а матовите ѝ зелени очи се срещнаха с моите, докато стоеше на вратата на банята с хавлиена кърпа, увита около перфектното ѝ тяло.
Преглътнах трудно, докато принуждавах очите си да останат върху нейните, а не да бягат по красивото ѝ, изваяно тяло. Жената беше шибана богиня, а дори не го знаеше.
Изправих се от леглото и се приближих към нея.
– Какво има, красавице? – Попитах меко.
Долната ѝ устна потрепери, докато пускаше кърпата си. Кръвта ми забушува във вените, насочвайки се право към члена ми.
– Можеш ли да го накараш да изчезне? – Попита ме тя, гласът ѝ се пречупи, а очите ѝ се напълниха със сълзи.
Пристъпих напред, като привлякох треперещата ѝ форма в ръцете си.
– Ще направя всичко по силите си, красавице. – Обещах.
С това спуснах устните си към нейните.
И прекарах следващите няколко часа в правене на любов с нея, докато тези нейни красиви зелени очи не заблестяха отново за мен.
Назад към част 8 Напред към част 10
