Глава 8
Елена изкрещя и се хвърли към Влад, който я отхвърли настрани достатъчно силно, за да счупи няколко кости. От тълпата се надигна колективен възторг, след което всички масово ни нападнаха.
За секунда просто гледах с изумление. Иън беше казал, че са хора, и от ударите на сърцето, които чух, се оказа прав. Може и да бяха хора с магически наклонности, но никой от тях не изглеждаше да има истински сили, така че какво си мислеха, че ще направят? Да ни зашеметяват до безсъзнание с триковете си с карти?
Ето защо не свалих ръкавиците си за отблъскване на тока, когато няколко от тях ме пресрещнаха. Напрежението от дясната ми ръка можеше да ги убие. Както и да е, трябваше само да изчакам, докато електричеството се забие в тях, когато влязат в близък контакт с тялото ми. След това нападателите ми оредяха, когато Влад започна да ги отблъсква, като някои се удариха в тавана.
– Спокойно, не могат да ме наранят“ – казах аз и се намръщих, когато видях как един човек се строполи след тежко падане на пода.
Иън също се опитваше да приложи ненасилствения подход.
– Това е достойно за съжаление недоразумение! – Изкрещя той, избягвайки серия от бутилки с вино, които започнаха да се торпилират в него.
– Елена, можем…
– Той уби Клаус! – Изръмжа тя и махна на тълпата, която беше спряла в бандитския си устрем след безмилостния отговор на Влад.
– Какво чакате? – Продължи Елена. – Хванете ги!
– Ненормалници – промълви Влад. – Все пак това е най-бързият начин да разберем дали някой от тях има истински способности.
Щях да споря, но Клаус беше съсипал правенето на това по мирен начин. И все пак, ако успееше да изкрещи името на Влад, можеше и да издълбаем послание в кожата ми, за да знаят похитителите на Мирча, че ги преследваме. Освен това вероятно нямаше да отнеме много време и Пазителите на закона да чуят за това, а ние нямахме нужда от още хора, които да се опитват да ни убият.
– Не ги наранявайте прекалено много – казах аз. – И нека се разделим, така ще е по-бързо. – Когато Влад не помръдна от позицията си пред мен, го бутнах решително. – Ако видя някакъв намек за опасна магия, ще викна към теб, добре?
– По-добре – изръмжа той и очите му заблестяха.
Усмихнах се достатъчно широко, за да покажа, че кътниците ми са извадени.
– Върви.
Той го направи, макар и след като изрита настрани първата група хора, които отново ни нападнаха. Тогава аз бях тази, която се прикриваше, докато бутилките от бара летяха по пътя ми. Стъклото се разби, тъй като бързите ми маневри накараха някои от тях да се ударят в стената зад мен. Победата ми беше краткотрайна, тъй като кадифените дивани, на които се възхищавах, бяха следващият залп. Един от тях за кратко ме повали на земята, макар че другите повалиха хората, които се опитваха да се справят с мен, така че повече ми помогнаха, отколкото ми навредиха.
Блаженото ми отношение се промени, когато следващите предмети, магически хвърлени по пътя ми, бяха ножове. Те се втурнаха към мен толкова бързо, колкото можех да се люшкам, да се премятам или да ги отхвърлям, а тези, които избегнах, се завъртяха във въздуха, преди отново да се насочат към мен. Дори с моята скорост два се забиха в гърба ми и когато след като ги изтръгнах, все още усещах пареща болка, погледнах по-внимателно остриетата.
Покриваха ги накъсани парчета от друг метал, а тази продължителна болка в гърба ми означаваше само едно нещо.
– Сребро! – Изкрещях, като се завъртях, за да притисна гърба си към стената, преди още отзад да ме удари някое от тези смъртоносни остриета. Това оставяше предната ми част уязвима, но аз грабнах дебел кристален пепелник и го пъхнах в сутиена си. Сега вече имах защитена от ножове лепенка върху сърцето си. Влад обаче нямаше и още ножове със сребърни остриета идваха сякаш от нищото.
Нещо искрящо привлече вниманието ми. Голяма група пръстени, огърлици, гривни и други бижута се носеше на около двайсет метра над бара. Докато гледах, една огърлица отлетя от гърлото на един от нападателите ми и се присъедини към тази маса. След това парченца от сбирката бижута се отделиха и залепнаха за кухненските ножове, които висяха във въздуха до сбирката бижута.
Ако животът ни не беше в опасност, щях да се възхищавам на хитростта на заклинателя. Говорим за това как да се възползваме максимално от това, което е на разположение. И все пак същият този някой беше издигнал тази борба на съвсем ново ниво. Кой беше той?
Не някой от нападателите ми, реших аз, тъй като те влагаха всичките си усилия във физическото нападение. Отблъснах ги настрани по-зверски, отколкото го бях направила преди, и се огледах за заклинателя.
Елена лежеше на пода на около двайсет метра от него, а краката ѝ все още бяха сгънати под странен ъгъл. Тя не пълзеше далеч от хаоса, нито правеше нещо друго, което би направил нормален човек. Вместо това ръцете ѝ бяха вдигнати нагоре, сякаш в знак на молба, и под различните звуци от борбата около нас долових, че тя мърмори на странен език.
Не можех да преведа какво казваше, но разпознах какво правеше. Тръгнах към нея, после спрях, когато облак от ножове със сребърни остриета внезапно образува защитна бариера около нея. Може би нямаше да мога да я достигна, но познавах човек, който можеше.
– Елена е заклинателката! – Изкрещях.
Също толкова бързо Иен изкрещя:
– Каквото и да правите, не я убивайте!
Влад се завъртя, като дори не погледна човека, който блъсна стола в него, щом му обърна гръб.
– Спри – нареди той на Елена, като вдигна пламтяща ръка в знак на предупреждение.
Тя изплю непозната дума и вдигна ръцете си по-високо. Влад стисна юмрук и цялото тяло на Елена се взриви, сякаш беше погълнала торба с гранати. Помръкнах, но той я беше предупредил, а това беше повече, отколкото правеше обикновено.
Хората, които ни нападаха, хвърляха ужасени погледи към пламтящите, разпръснати останки на Елена. После всички спряха да се бият и започнаха да тичат към асансьора. Помислих си, че е страх от това, което Влад беше направил, но после усетих, че земята започва да се размества. Цялата стая започна да се спуска надолу, сякаш се беше превърнала в асансьор, чиито кабели бяха прерязани.
– Какво става? – Изкрещях.
Иън стигна пръв до мен, хвана ме за ръката и не обърна внимание на електричеството, което се стрелна в него.
– Смъртта на Елена задейства заклинание, което отвори хилядаметрова пропаст под нас, така че ако си цениш задника, трябва да си тръгнем!
Влад стигна до нас точно когато от тавана започна да се сипе дъжд от бетон. Стените също се напукаха и нагънаха, докато не изглеждаше така, сякаш и стаята е била притисната от гигантски юмрук по време на безумното си свободно падане. Влад ме притисна до себе си, а от другата му ръка се стрелнаха огромни огнени изблици. Иън преметна ръце около кръста ми в мига преди Влад да ни издигне нагоре.
Силата на огъня взриви парчетата отломки, които заплашваха да ни хвърлят в разрухата долу. Трябваше да затворя очи от всички камъни и пепел, които ме заслепяваха, докато Влад продължаваше да проправя път към повърхността. Не можех да преброя всички удари, които усетих по пътя. Един от тях за кратко ме повали в безсъзнание, а неведнъж огънят се приближаваше толкова близо, че усещах как стопява части от дрехите ми.
После болката престана и ужасните звуци на разрушението заглъхнаха. Примигнах силно и през облаците дим видях, че вече сме далеч от подземния клуб. Всъщност вече бяхме над целия градски квартал. Е, това, което беше останало от него. Пропадането беше отнело много повече от бара-примамка. Сега вместо редица плътно скупчени сгради имаше само димяща дупка с размерите на футболно игрище, дълбока няколко етажа.
– Казах ти да не убиваш Елена – промълви Иън, а силната му хватка върху мен предизвика появата на нови синини по-бързо, отколкото старите успяха да заздравеят. – Тя може и да е била само посредствена бръмчалка за мен, но теб те прецака както трябва, Цепеш.
Назад към част 7 Напред към част 9
