Глава 31
Денис беше останала на крака в очакване на завръщането на Спейд. Когато чу хлопването на входната врата, тя побърза да излезе в коридора с надеждата да хване Спейд, преди да е изчезнал в някоя от горните стаи. Но въпреки че чакаше, никой не се качи по стълбите.
Може би отново е отишъл направо в кабинета. Денис слезе долу и провери стаята, в която се бяха скарали, но тя беше празна. После надникна в другите стаи на първия етаж. Нищо. Накрая отново отиде до предната част на къщата и сърцето и подскочи, когато долови движение до входа.
Колкото бързо се изстреля този оптимизъм, толкова бързо и изстина, когато тъмната фигура в сенките се обърна и Денис видя, че това е Алтън.
Боунс грешеше. Беше се разсъмнало, но Пик все пак не се беше върнал.
– О, здравей, Алтън – каза тя неубедително. – Аз просто… – Очевидно чакаше някой, който нямаше да се появи.
– Ако търсиш Спейд, той слезе долу – каза Алтън. – Все още изглеждаше и ядосан. На твое място бих го оставил на мира.
Точно по този начин настроението на Денис отново се промени. Той щеше да се върне. Може и да беше ядосан, да, но Спейд се беше върнал. Е, ядосан или не, те щяха да говорят. Имаха твърде много неща за решаване, за да може Спейд да я избягва.
– Какво има долу?
Алтън сви рамене.
– Закуската му.
Точно така. Това беше вампирско домакинство, което означаваше, че под тях има жив бюфет. Може би храненето щеше да подобри настроението на Спейд, преди да поговори с него. Тя можеше да се надява.
– Покажи ми – каза тя и стегна халата около себе си.
– Не мисля, че това е добра идея… Чакай!
Денис вече се беше обърнала и започна да се отдалечава. Тя сама щеше да го намери. Къщата беше голяма, но ако беше като всеки друг дом на вампирската общност, мазето щеше да бъде ремонтирано в уютна масова жилищна площ.
– Добре, ще ти покажа – каза Алтън, като звучеше разочарован.
Тя му се усмихна мило.
– Колко мило от твоя страна.
Погледът му казваше, че добротата няма нищо общо с това. Денис го последва до задната част на къщата и слезе по стълбището, което водеше към – тя се досети – плюшено пребоядисано мазе. За нейна изненада само двама души седяха на големия секционен диван и гледаха телевизия. Билярдната маса, компютърната зона, кухнята и стаята за упражнения изглеждаха празни.
– Къде са всички? – Освен ако това не беше най-малкият вампирски антураж, на който беше попадала, няколко човека липсваха.
Момчето на дивана вдигна поглед.
– Зазоряване е, значи спят. Обикновено никой не идва да се храни на разсъмване.
И тогава къде беше Пик?
– Къде е вампирът, който слезе тук преди малко?
Момчето се усмихна и посочи един коридор.
– Следвай звуците. Кристи е пищялка.
В Денис избухна гняв. Спейд не можеше да я замени с някой друг толкова бързо, нали?
Вижте какво се случи през първата нощ, когато Рейчъл и Рос бяха „на почивка“ – подиграваше се вътрешният и глас.
Денис изръмжа, повдигайки веждите на Алтън. Тя отблъсна ръката на Алтън, когато той тръгна да я хваща за ръката, стрелкайки го с опасен поглед.
– Готов ли си да се бориш с мен на земята? Защото това е единственият начин да ме спреш да тръгна по коридора.
– Това не е…
– Не какво? – Денис прекъсна Алтън. – Не моя работа ли? Аз ще бъда съдията по това!
Денис тръгна по коридора, към който младият мъж беше посочил, и се разгневи още повече, когато ушите и се изпълниха с недвусмислени силни стонове. Пик беше пристигнал преди по-малко от петнадесет минути! Гадняр!
Нещо я прободе в дланите. Денс погледна надолу, без да се изненада, че онези отвратителни нокти бяха заменили ноктите ѝ и пръстите и се бяха разтегнали на невъзможно дълги дължини. Негова грешка. Тя сви ръце, колкото можеше по-добре, без да се убоде отново, и после блъсна вратата, от която идваха звуците, а яростта я правеше безразсъдна.
– Отворете тази врата!
Няколко секунди по-късно вратата се отвори и се показа Иън, напълно гол, много еректирал и силно раздразнен.
– Какъв, по дяволите, е проблемът ти?
Денис усети как топлината изгаря лицето и. Зад Иън една гола млада жена също погледна Денис с огорчение, а Алтън изпусна нещо, което можеше да бъде задушен смях.
– Хм… няма значение – заекна Денис, завъртя се, скривайки ръцете си, а горещината по бузите и се разгорещи още повече.
Иън затръшна вратата, мърморейки нещо за грубите прекъсвания. Женските писъци от вътрешността на стаята се възобновиха почти веднага.
– Опитах се да ти кажа, че там не е Пик – каза Алтън, когато Денис се върна в стаята. Той дори не се опита да скрие усмивката си.
– Можеше да се постараеш повече – измъкна се Денис, все още опитвайки се безуспешно да изтрие от съзнанието си видяното. – Абсолютно никога не ми е било нужно да знам, че Иън е пробит там долу.
Алтън изпусна още едно хлипане, което бе прекъснато от гласа на Спейд зад тях.
– Какво правиш тук?
Охранителят тъкмо бе пуснал Спейд от килията на Натаниел, когато гласът на Денис се понесе надолу към него. Защо беше долу? Беше ли нещо нередно? Дали Раум по някакъв начин я е намерил, докато той е бил навън?
Спейд се заизкачва по стълбите към мазето точно навреме, за да види как Алтън се смее. Денис беше пред Алтън, зачервена, с ръце зад гърба си.
– Какво правиш тук? – Изиска той, хвана я за раменете и пое дълбоко въздух. По кожата и нямаше мирис на демон. Част от червеното се изчисти от погледа му.
Устата на Денис беше отворена, а очите и – широко отворени. Пик се насили да я пусне, да направи крачка назад и да не се надвесва над нея, ръмжейки. Да я гледа, толкова прекрасна, беше повече, отколкото Спейд смяташе, че може да понесе. Думите на Иън звучаха в главата му с цялата греховна съблазън на змия, която държи ябълка. На твое място щях да сменя Денис, независимо от нейното възражение…
Той се откъсна от този коварен ред на мисли, когато забеляза, че ръцете и все още са зад гърба и. Това не беше нормалната и стойка, а раменете и потрепваха, сякаш ги движеше.
Пик не я сграбчи отново, а се премести зад нея по-бързо, отколкото тя успя да се завърти. Проклятие му се изплъзна, когато видя ноктите, стърчащи от ръцете и, въпреки че се опитваше да ги скрие.
Тя отново се беше преместила частично. Егоистично, глупаво копеле – изрече си Спейд. Трябваше да обмисли тази възможност. Да, беше го вбесило, когато разбра, че Денис не възнамерява да имат общо бъдеще, но трябваше да остане. В края на краищата, разкъсаните му емоции нямаше да се проявят в ужасна физическа трансформация, както можеше да се случи с нейните.
– Денис. – Спейд направи гласа си по-спокоен, отколкото се чувстваше, докато продължаваше да се проклина. – Извинявам се, че се нахвърлих върху теб. За какво си дошла тук?
Алтън започна да се одтегля. Денис хвърли поглед към него, сякаш искаше да го последва.
– Исках да поговоря с теб, но може би трябва да изчакаме, докато се наспиш – промълви тя.
Не и когато изчакването можеше да означава още една пълна трансформация за нея. Въпреки че да бъде толкова близо до Денис беше като да прободе сърцето му със сребърни игли, Спейд нямаше намерение да позволи това да и се случи отново.
– Кажи ми сега, за какво искаше да говориш с мен?
Очите и станаха блестящи и тя примигна.
– Всичко се случва толкова бързо – почти прошепна тя. – Искам да кажа, че преди месец все още скърбях за Ранди, а сега ти ме накара да мисля за превръщането си във вампир, за да можем да имаме безброй години заедно, и аз… понякога не знам дали съм готова за това, което изпитвам към теб.
Тя мислеше да се преобрази? Спейд не можа да се сдържи и я погали по лицето, докато всеки нерв в него се напрягаше от тревожно очакване. Моля те, нека да е така. Господи, той щеше да се извини на колене за това, че си тръгна по-рано, ако беше така.
– Да си готова ли? – Попита той меко, но и с ирония. – Животът никога не чака, докато си готов. Аз не бях готов да се превърна във вампир, но го направих. Не бях готов да загубя някого, когото обичах преди много време, но се случи. Ти не беше готова съпругът ти да бъде убит, но той беше. Със сигурност не си била готова един демон да те заклейми, но той го направи. И никой от нас може да не е готов за това, което изпитваме един към друг, но това не прави тези чувства да изчезнат.
Спейд се наведе по-близо, а гласът му се сниши.
– Ето ни, Денис. Готови или не.
Тя задържа погледа му, а очите и все още блестяха.
– Прав си. Не ме интересува дали не съм готова; имам нужда от теб. И мисля, че съм измислила компромис, който ще работи и за двама ни…
Спейд не можа да сдържи глада и желанието, които го връхлетяха, когато чу Денис да казва, че има нужда от него. Устните му се притиснаха към нейните, а езикът му завладя тъмната, опияняваща сладост на устата и. Езикът и беше като мокър, копринен огън, който разпали още повече нуждата му, когато след кратко колебание го завъртя покрай него. Спейд хвана китките и с една ръка и ги задържа зад гърба и. Не от страх или отвращение от ноктите, а защото това накара гърдите и да се притиснат по-пълно към гърдите му.
Денис изстена, когато свободната му ръка докосна една от тези сочни гърди, а коприненият халат и нощницата, които беше оставил за нея, не представляваха истинска преграда пред докосването му. Той улови между пръстите си зърното и, което вече беше толкова твърдо, и го пощипна бавно, чувствено. Денис изстена в устата му.
Ароматът и узря до пристрастяваща сочност с желанието и. Тя сякаш потъваше в ръцете му, дори когато се търкаше в него с целенасочена, знойна отдаденост. Беше глупак да си мисли, че някога ще може да я пусне. Тя бе пробила бариерите, които бе издигнал около сърцето си, карайки го да чувства повече, отколкото който и да било друг. Дори и няколко десетилетия да бяха всичко, което щеше да има с нея, това трябваше да е достатъчно.
Денис сведе глава, прекъсвайки целувката им, а дъхът и се удряше в шията му на тихи пристъпи.
– Спейд… чакай…
Точно така, намираха се в мазето с двама души, които зяпаха всяко тяхно движение. Спейд вдигна Денис и бързо излезе от стаята, като поиска устата и в нова целувка. Желанието направи вкуса и по-силен и същевременно по-сладък, разпалвайки го, карайки го да не се сдържа да не погали бедрото и гърдите и, докато я носеше.
Денис издаваше приглушени звуци срещу устата му, а температурата и сякаш се повиши с няколко градуса. Опияняващият и аромат също стана по-силен, завладявайки го. Той стигна до площадката на първия етаж, когато тя откъсна устата си със сила и бързина, каквито не беше очаквал от нея. Нещо горещо, влажно и невероятно богато се разля по езика му.
– Спейд, аз…
Той не можа да се сдържи и преглътна. Гърленият му стон я накара да спре да говори по средата на изречението. Лешниковите и очи се спряха на устата му – и се разшириха. Нищо друго освен собствената му смърт не би могло да спре Спейд да оближе устните си, а после и нейните, за да улови останалите следи от кръвта и от мястото, където тя се бе движила твърде бързо и бе одраскала долната си устна върху зъба му.
Спейд почти усещаше как опияняващата амброзия се влива във вените му. Сърцето му не биеше, но той беше насочил кръвта си на юг при първата им целувка, циркулирайки я там, за да го държи твърд за нея. Кръвта на Денис сякаш също се насочи натам, превръщайки вече кипящото му желание в безсмислен глад. Сега. Цялата тя, сега.
Като последно съображение за благоприличие, той се запъти към най-близката стая, без да си прави труда да провери дали е успял да изрита вратата, преди да падне на пода върху нея.
Първата мисъл на Денис, когато видя кръвта си да оцветява устните на Спейд, беше „О, по дяволите“. След това огънят, който прескочи в погледа му, и начинът, по който той доминираше в устата и при следващата си целувка, я накараха да реши, че самосъхранението е надценено. Разбира се, трябваше да крещи на Боунс за помощ, тъй като беше ясно, че Спейд няма намерение да я пусне, докато ефектът от кръвта и не премине. Но въпреки че кръвта и очевидно му влияеше, Спейд не се беше опитал да я ухапе. Ако Денис извикаше Боунс, това щеше да означава, че Спейд щеше да спре с това, което правеше, а тя не искаше той да спира.
Езикът му многократно навлизаше в устата и, въртеше се и се усукваше с такава съблазнителна интензивност, че скоро Денис почувства, че и дишането е надценено. Едната ръка на Спейд все още държеше нейната зад гърба и, но другата… о, другата се движеше по тялото и по най-еротичния, безмилостен начин, като стискаше, галеше и опипваше плътта и във всички най-чувствителни точки. Той разкъса нощницата и халата и с шум от нетърпение, а устата му се озова на гърдите и, преди Денис да успее да си поеме въздух.
– Толкова мека, твърда и гореща едновременно – промълви Спейд, докато галеше гърдите и с език. Внезапното силно засмукване на зърното и накара гърба и да се извие, но дори докато се наслаждаваше на усещанията от това, ръката му се приземи между краката и, а дланта му се притисна силно към клитора и.
Денис не можа да спре вика, който се изтръгна от устата и. Тя погледна ризата на Спейд с неудовлетворение, като искаше да усети кожата му върху своята, а не плата. А панталоните му… мразеше ли някога нещо толкова, колкото панталоните му в този момент?
– Пусни ме – задъха се Денис, като дърпаше ръцете си.
Спейд ги стисна по-здраво.
– Не. – Ниско ръмжене срещу гърдите и, което не беше по-малко чувствено заради отказа си.
Разбира се. Ръцете и имаха грозни нокти и кошмарни пръсти. Нищо чудно, че Спейд не искаше тя да го докосва с тях; те бяха отвратителни и опасни.
Мисълта за ръцете и беше обливане със студена вода на пламенността и. Денис се отдръпна, опитвайки се да седне, въпреки че тялото на Спейд наполовина покриваше нейното.
– Спейд, може би не трябва да…
В гърдите и се стрелна светкавица на удоволствие, толкова рязка и бърза, че не можа да диша. Когато все пак си пое дъх, той завърши със стон, когато в зърното и пламна внезапна, възхитителна топлина. Нямаше време да проумее какво я е предизвикало, преди и другото и зърно да пламне от същата невероятна топлина. Какво беше направил Спейд с нея?
Денис погледна надолу и от нея се изтръгна нов вик. По зърната и се появиха капки кръв до две ясни следи от пробождане. Те пулсираха с най-удивително удоволствие в съответствие с пулса и. По някакъв начин Спейд се търкаше между краката и с точно същите интервали като това пулсиране, което почти я доведе до оргазъм точно тогава.
Въпреки това през мъглата на блаженството на Денис си проправи път частица страх. Той я беше ухапал. Колко още от кръвта и би могъл да изпие Спейд, преди да го хвърли в безумие, което щеше да го доведе до изцеждането и, може би дори до смърт?
Устните на Спейд бяха оцветени в червено, докато той ги търкаше между гърдите и, оставяйки слаби малинови петна. След това я приближи, като прокара устни по нейните.
– Целуни ме – нареди той с плътен глас.
Денис се поколеба, разкъсвана между желанието да го направи и инстинктивното си отвращение да вкуси кръвта си върху устата му.
Ръката на Спейд се премести между телата им, за да притисне зърното и. Последвалият прилив на топлина я накара да се отдръпне толкова силно, че главата и се удари в пода. Когато го направи за втори път с другото и зърно, тя почти се разплака от удоволствие.
Още. Още. Не ме интересува дали ще ме убие, просто още.
– Целуни ме.
Денис плъзна устата си по тази на Спейд, облиза устните му, опита медения им вкус, а после вкара езика си вътре, за да се преплете с неговия. Той издаде груб звук на нужда и се плъзна напред, бедрата му разтвориха краката и по-широко, а свободната му ръка дръпна панталоните му.
Твърдият удар в нея беше толкова внезапен, дълбок и силен, че Денис захапа езика на Спейд в неконтролируем рефлекс. Той изстена и се втурна отново със същата сила, предизвиквайки тръпка на удоволствие в нея.
– Толкова горещо… толкова хубаво.
Ръмженето му в ухото и я накара да потръпне от яростта му. Тя изви бедрата си в очакване на следващия му тласък – и вместо това усети как езикът му се плъзга между краката и.
Очите и се отвориха от шок, че Спейд се е плъзнал по тялото и, преди тя да го забележи. Сега бедрата и притискаха главата му вместо бедрата му, а черната му коса покриваше лицето му, докато той я галеше с твърди, невъзможно бързи движения.
– Не знам кое е по-пристрастяващо – кръвта ти или медът ти тук – промълви грубият му глас, преди поредното дълбоко облизване да я накара да се гърчи в екстаз.
След това един дълъг, силен тласък я накара да извика в следващия удар на сърцето, а Спейд я изпълни толкова дълбоко, че тя се задави от ридание. Още един огъващ гръбначния стълб удар, после още един и след това…
Устните му отново я завладяха отдолу, езикът му се втурна в плътта и със същата гладна, сладка лудост. Преди да успее да изкрещи страстта си, твърдата му плът замени езика му, карайки я да потръпне от мощните тласъци, които я разцепваха.
Денис разбра, че Спейд е пуснал ръцете и едва когато се оказа, че от един момент нататък не знае дали да стиска главата му, или бедрата му. Той се движеше на мига, безпроблемно редувайки я с уста или с тези дълбоки, умопомрачителни тласъци. Гърдите и пулсираха, а слабините и се извиваха от различните усещания, които ги бомбардираха.
Спейд се изправи на колене, като я повлече със себе си, а ръцете му се сключиха върху бедрата и, за да я задържат изправена, докато той започна да се напъва толкова бързо и силно, че от очите и се изляха сълзи. Въпреки това Денис искаше още. Не можеше да се насити на дивотата в него, на това колко здраво я държи или как стоновете му стават все по-силни и настоятелни. Гърдите и отскачаха до гърдите му при всеки пламенен, бърз удар, зърната пламтяха от триенето на ризата му върху пробожданията. Беше толкова близо до пристъпа. Толкова близо…
В следващия миг кътниците се впиха във врата и. Преди да успее да се уплаши, топлината избухна в слабините и като взривена бомба и я разтърси с вълна след вълна на екстаз. Тези спазми я контролираха, накараха я да забрави за всичко, освен за притискащите, пулсиращи усещания, които се стичаха от центъра ѝ и изпълваха тялото и с вълна след вълна от блаженство. Тя не знаеше дали Пик все още пие от нея, но не я интересуваше. Ако това е умиране, помисли си Денис, горещо го препоръчвам.