***
И дори виното и чувството на опиянение не станаха пречка за ужаса, който ме обзе след тези думи. Демонстрацията на жестокостта на лорд Грейд от предишния ден веднага се върна в съзнанието ми и сякаш силни пръсти щяха да се свият около врата ми, лишавайки ме от въздух. Да ме лишат от гордост и самоуважение. Лишавайки ме от живот. Отдръпнах се назад, но прозорецът беше зад мен и первазът се впиваше в гърба ми, а пред мен беше разгневеният херцог и разплахата за моята невъздържаност.
Но последният член на династията Грейд стоеше и ме гледаше мълчаливо, а изглеждаше, че не само лицето, но и очите му са вкаменени. Той продължаваше да стои неподвижно, докато зад прозореца камбаните биеха все по-тревожно, гърмежите гърмяха, светкавиците проблясваха и в един момент, чувствайки се замаяна, осъзнах, че през цялото това време не съм дишала.
– Изплашена ли сте? – попита изведнъж херцогът.
Имаше гръмотевици! Толкова близо, че усетих вибрациите от грохота им с цялото си тяло. Светкавица! Ярка, ослепителна светкавица и бледото лице на магьосника с черните, бездънни вдлъбнатини на очите му за миг светна. Грохот на гръмотевица! Това ме накара да изкрещя от ужас и да затворя очи, без да мога да гледам повече собствената си смърт.
Но дори със затворени клепачи различих друга светкавица, ярка, ослепителна…
Гръмотевица!
Толкова близо, че съдовете на масата потрепериха и свещите паднаха от свещниците с оглушителен трясък, а вятърът, вятърът внезапно нахлу в терасата, не крадешком, не на порив, а като пълен господар, свирейки, виейки, отваряйки другите прозорци. И в същия миг херцогът ме привлече към себе си, притискайки ме толкова силно, че аз самата изглеждах като малка, уплашена купчинка, замръзнала от ужас. Но когато лорд отон Грейд покри устните ми със своите, едва успях да сдържа писъка си. Мъчех се да се освободя, хваната в капан, в който не съществуваше нищо друго освен воят на вятъра, болезнената хватка на мъжа върху мен и докосването, което ме лишаваше от въздух.
Гърмеж, който сякаш се носеше в сърцето ми, и тласък, който ме накара да усетя пода под краката си. И пелената от дъжд, която сякаш ни отряза от замъка! Едва когато видях, че замъкът Грейд се отдалечава от нас, разбрах, че ние… летим! Летим!
– Бурята, Ари! – прошепна херцогът и целуна косата ми – Аз обещах.
И нагоре, към безкрайните потоци дъжд, към светкавиците и гръмотевиците, които сякаш разтърсваха самите небеса. И забравяйки какво се беше случило току-що, аз се вкопчих в лорд отон Грейд, усещайки как роклята ми се мокри все повече и повече, страхувайки се да не се подхлъзна, падайки надолу след капките вода.
– Разбрах. – каза той, сякаш беше прочел мислите ми.
И с един порив на вятъра изведнъж се устремихме в тъмнината, падайки и издигайки се отново, напълно мокри, придружени от светкавици и свистене на вятъра.
И при някое следващо падане в непроницаемия мрак херцогът внезапно спря и сграбчвайки ме по-силно около кръста, извика, застъпвайки шума на бурята:
– Истаркан.
Обърнах се по гласа му и видях огромен светещ кръст на върха на планината, който беше осветен от сини като самия него потоци. И през пелената от дъжд това изглеждаше невероятна, нереална гледка.
– Рудата свети, прелетях твърде близо. – обясни лорд отон Грейд – Не замръзваш ли?
– Не. – излъгах аз и го прегърнах по-силно.
Една светкавица удари толкова близо, че аз изкрещях от уплаха. А херцогът изведнъж протегна ръка, като прихвана част от разряда в дланта си, и едва мълнията угасна, в дланта му заблестяха тъмносини кристали, които проблясваха, сякаш сега в тях искряха мълнии. Той се обърна, в светлината на блестящите кристали, окъпани във водни струи, лицето му изведнъж изглеждаше лукаво изчаквателно, а след това лорд отон Грейд отново се наведе до самото ми лице и прошепна, докосвайки устните ми:
– Искаш ли?
Кристали? Ако не беше нуждата да задържа херцога, с удоволствие щях поне да ги докосна, но както и да е, оставаше ми само да призная:
– Много.
Херцогът, който ме гледаше с някакво задъхано очакване, протегна длан, предлагайки ми да взема камъните. Но аз се страхувах дори да си помисля да разтворя пръстите си, да спра да се държа за мага, защото усещах тежестта на мокрите си дрехи.
– Хайде! – подкани ме негова светлост.
Вятърът се усили, дъждът също, а аз, отчаяно чувствайки се едновременно беззащитна и в опасност, не можех да се стърпя да попитам:
– Лорд отон Грейд, към какво се стремите?
Очите на херцога проблеснаха и в същия миг три мълнии, разклонения на една огромна, удариха около нас. Въздухът зашумя, а след това избухна с гръмотевичен рев, който сякаш разтърси целия свят. И едва тътенът утихна, чух спокойния глас на мага:
– Да се научите да ми се доверявате, Ариела.
И гневът отново премина през съществото ми.
– Да ви се доверя? – изкрещях над шума на вятъра и звука на падащата от небето вода – Да се доверя на вас ли, лорд отон Грейд?! След като вчера едва не ме удушихте, а днес едва не предприехте действия, които ви характеризират като всичко друго, но не и като добре възпитан лорд!
Беше изключително неприятно, че аз крещях, а херцогът не, но чух ясно какво каза:
– Не съм ви удушил. И не съм ви взел насила. И да, лейди отон Грейд, ако искате този брак да има бъдеще, ще трябва да се научите да ми се доверявате.
Гневни сълзи бодяха очите ми и не съм сигурна дали не бяха просто дъждовни капки, които се търкаляха по лицето ми. Но като прехапах зачервените си, подути от случилото се на терасата устни, безмълвно разтворих пръсти, хванах с дясната си ръка твърдото на пръв поглед като скала рамо и, усещайки как се плъзгам все по-надолу по тялото на последния член на династията Грейд, протегнах трепереща, мокра ръка.
Едно движение и херцогът постави камъните върху отворената ми длан, след което сви пръстите ми, принуждавайки ме да стисна камъните.
– Приготви се! – прозвуча студеният му глас, ясно чуваем дори в тази лудост на стихиите.
Свих се вътрешно. Изобщо не очаквах нищо добро.
Лорд отон Грейд се усмихна, после се наведе към мен, целуна ме нежно, почти нежно, после ръката му покри дланта ми, отчаяно се вкопчих в рамото му, пръстите му се стегнаха, принуждавайки ме да стисна собствената си ръка в юмрук и да загубя опора, а в следващия момент устните на херцога внезапно се разделиха с моите и неговите…
– Вие какво! – изкрещях, отдръпвайки се.
И магьосникът ме пусна!
Светкавица!
Гръмотевица, която ме накара да изкрещя. И празнота! Абсолютна, съвършена пустота навсякъде около мен, а аз бях напълно сама в дъждовната пелена! Съвсем сама! С кристалите, които стисках в юмрука си и с бездната под мен! И единственото, което ми попречи да изпадна веднага в истерия, беше гневът към херцога, чието искане за доверие се беше превърнало в… изоставяне в небето!
И тогава дойде странното осъзнаване, че не съм паднала. Треперех от студения вятър и дъжда, но не бях паднала! Продължавах да вися във въздуха, треперех от вятъра и с ужас се оглеждах за съпруга си, който ме беше оставил на милостта на магията.
– Страхувате ли се? – чух подигравателен глас зад мен.
– Вие, чудовище! – издишах гневно.
– А вие не сте маг – силните му, топли ръце се плъзнаха около кръста ми, а после ме придърпаха към топлото тяло на херцога.
– А вие друго ли си мислехте? – възкликнах сърдечно, без дори да направя опит да се освободя.
Напротив, беше ми толкова студено и страшно, че ми се искаше да се обърна и сама да прегърна магьосника.
– Имах своите съмнения. – гласът на херцога прозвуча близо до слепоочието ми и аз неволно затворих очи, вслушвайки се в думите му, за да не чувам воя на вятъра – Виждате ли, лейди отон Грейд, изучил съм ви достатъчно добре, за да разбера, че изобщо не можете да лъжете. Но проблемът е, че познавам и себе си достатъчно добре, за да осъзная, че в природата ми не е да губя контрол. Това се случва с вас през цялото време и ми е изключително трудно да го спра. Не би трябвало да се учудвам на предположението си, като се има предвид, че Диана е използвала магия върху Теодор.
Трепнах с разтворени мигли, после наклоних глава назад, излагайки лицето си на дъжда, след което отбелязах:
– Негово височество Теодор Лаенер е магьосник, при това черен. И ако изхождаме от думите ви, че на черните магове не може да се влияе, такова нещо е невъзможно по принцип.
– Може би, – парира херцогът. После ме стисна по-силно и добави – но всеки мъж се влияе от жената, която обича. Това е вратичката, от която се възползва лейди ен-Аури. И тази, от която се възползва Диана.
Направих пауза, за да обмисля ситуацията, и заговорих:
– Вие грешите, лорд отон Грейд. Първо, не съм се опитвала, не се опитвам и честно казано, не бих рискувала да се опитвам да ви повлияя по какъвто и да е начин, като се имат предвид непредсказуемите ви реакции. И второ, сам казахте „жена, която обичате“, а това определено не е нашата ситуация. Вие изобщо не умеете да обичате и аз не очаквам никакви чувства от този брак, освен плахата надежда за взаимно уважение.
Очаквах отговор. Няколко думи. Щеше да ми е безумно интересно да чуя още от разсъжденията на лорд отон Грейд, но противно на очакванията, той каза само:
– Замръзваш.
И потеглихме в полет, който ми се стори замайващ, толкова бърз беше.
Не знам как херцогът се ориентира, но ние продължихме напред и напред през дъжда, докато прозорците на замъка не заблестяха отпред, а когато наближихме, видях как слугите се суетят по терасата, подреждайки запалените свещи.
Прелетяхме през отворения прозорец и веднага лорд отон Грейд, без да обръща внимание на присъстващите, ме взе на ръце и ме отнесе от ветровитата стая. Толкова бързо, че се затича нагоре по стълбите, а не минаха и пет минути и негова светлост ме внесе в собствената си стая, а след това с ритник на крака – в банята, от която се измъкнаха две уплашени прислужнички.
– Спрете! – заповяда херцогът с такъв тон, че и двете жени замръзнаха в полупристъп – Донесете горещо вино, подправки и вечеря. Свободни сте.
Слугините избягаха, без да вдигнат глава и да ни погледнат.
Аз обаче се възползвах от паузата, за да се опитам да се освободя, и когато разбрах, че няма да ме пуснат, плахо обявих:
– Това е вашата баня.
Получих снизходителен, леко подигравателен поглед. След това се чу звукът на крановете, които се отвинтиха без ничие докосване, и водата се изля във ваната.
– Лорд отон Грейд, имам собствена баня.
– Какво се опитваш да ми кажеш? – попита херцогът, докато ме спускаше на крака.
Мократа материя прилепна неприятно към тялото ми. На всичкото отгоре студът свиваше мускулите ми и аз се мъчех да се изправя.
– Не се опитвам – гласът ми също беше дрезгав – казвам ви, че това е вашата баня и аз ще се изкъпя в своята.
Направих реверанс и решително се отдалечих, а после застанах неподвижно, когато вратата се затръшна по най-невероятния начин.
– Лейди отон Грейд – чу се глас зад гърба ми – ще се съблечете ли сама, или имате нужда от помощ?
Обърнах се и шокирано погледнах негова светлост. Херцогът ми хвърли спокоен поглед и методично разкъса остатъка от ризата си и започна да разкопчава колана на панталоните си. Трябваше ли да възразя и да се възмутя от това? Нямаше смисъл от това, като се има предвид опитът ми с последния член на бруталната военна династия Грейд. Примирих се с неизбежното, като се опитах да не обръщам внимание на неприятното скърцане на водата в мокрите ми обувки, приближих се до съпруга си и попитах:
– Хайде веднага да ми кажете какво искате да чуете от мен. Ще отговоря на всичките ви въпроси и няма да се намесвам в оправянето ви.
Херцогът спря да разкопчава колана си и с едно движение го измъкна от примките, после го захвърли настрани, погледна ме студено и каза:
– Тази рокля изобщо не ми харесва, така че едва ли ще запази целостта си, ако се намеся в нея.
Споменът за вчерашното съвместно къпане изпрати хлад по премръзналото ми тяло.
– Вижте – гласът ми трепереше – сега ще бъда напълно откровена, без разпит във водата и…
Лорд отон Грейд пристъпи мълчаливо към мен, пръстите на тъмния магьосник стискаха яката на роклята ми, черните му очи се взираха студено и неизбежно в моите.
Звук от скъсване!
Помислих си, че ме е ударила мълния. Но херцогът се наведе, сграбчи роклята с две ръце и я разкъса от яката до подгъва без видимо усилие. Роклята и долната риза. А върху мен остана само най-тънкото късо долнище, полупрозрачно заради влагата.
– Обувки и чорапи, лейди отон Грейд! – студеният, отнесено учтив глас на негова светлост прозвуча почти подигравателно.
След това свали от мен разкъсаната рокля като халат и захвърли мократа дреха до вратата. След това отново започна да разкопчава собствените си панталони.
Обърнах се рязко, стоях няколко мига, стиснала безсилно юмруци и не знаех откъде да намеря сили да се сдържа. Беше откровено дразнещо да осъзная, че лорд отон Грейд отново е замислил някакъв разпит, инспекция или нещо друго в своя военно-деспотичен дух. И беше безумно студено.
– Ариела – прозвуча отвратително спокойният глас на херцога – предишния ден те информирах, че родовия брак има своите особености. Би било крайно неудачно да повтарям това, което вече съм ти казал.
С конвулсивна въздишка разтворих десния си юмрук, погледнах към вече угасените кристали, в които вече нямаше мълнии. Преминах към тоалетката, внимателно пуснах камъчетата, а после, без да се навеждам, се опитах да събуя мокрите си, прогизнали обувки. Не се получи и трябваше да се наведа и да ги издърпам от ледените си крака. Но не ми хрумна да сваля чорапите си. И все така, без да поглеждам към негова светлост, а всъщност се страхувах да погледна, знаейки безсрамието му, отидох в банята, спуснах се внимателно и се потопих в горещата вода със задъхано блаженство.
Назад към част 15 Напред към част 17