***
Лорд отон Грейд не бързаше да осъществи къпането, за което толкова настояваше. Известно време от него не се чуваше нито звук, после херцогът излезе от банята и скоро се върна в странни бели панталони до коляното и с две чаши, от които се вдигаше пара. От нея се разнасяше и миризмата на алкохол.
– Няма да пия това! – откровено предупредих негова светлост – Или вие ще се опитате да настоявате, твърдейки, че родовия бракът включва и съвместно пиене на алкохол?
Странна усмивка проблесна по скованите устни на последния член на династията Грейд. Херцогът се спусна във ваната, постави една чаша на ръба до мен, после се спусна във водата, отпи глътка, погледна ме студено над чашата и каза:
– Мога да настоявам, без да прибягвам до излишни оправдания. Съжалявам, лейди отон Грейд, че не желаете да осъзнаете истината по въпроса – винаги ще правите това, което сметна за необходимо да ви заповядам.
Отвратително положение на нещата.
Придърпах коленете си нагоре и ги обгърнах с ръце, осъзнавайки, че е безсмислено да протестирам, и се надявах, че както вчера, херцогът ще се ограничи с няколко неприятни въпроса. Но негова светлост мълчеше, гледаше ме и бавно отпиваше от питието си.
Напрежението нарастваше.
– Ариела, любопитно ми е – внезапно каза лорд отон Грейд, след като бяхме седели във водата поне половин час – осъзнаваш ли, че именно ти накара проклятието ми да изчезне?
– Не се бях замисляла за това. – нервно отговорих на негова светлост.
– Аз разбрах! – информира ме той с насмешка.
Поправяйки косата си, гледах право в полуголия магьосник и без да крия възмущението си от ситуацията, си позволих да задам въпрос:
– Колко време трябва да остана тук? – и след това, като не позволих на херцога да отговори, добавих – Има ли някаква разпоредба по този въпрос в кодекса за родовия брак?
Отговорът беше странна крива усмивка. После почти заплашителното:
– Самозабравяте се, Ари.
И това беше последната капка.
– О, значи отново става дума за доверие, което, без съмнение, трябва отново да проявявам безропотно, чакайки търпеливо да премине следващата ви прищявка! – попитах язвително херцога.
И лорд отон Грейд моментално престана да се усмихва.
Очите му се стесниха. Вече празната чаша дрънчеше в стиснатата му длан.
Но подобна проява на ярост не ме уплаши ни най-малко.
Издържах на яростния поглед и искрено си признах:
– Омръзна ми да се опитвате да ме обучавате, лорд отон Грейд. Това е нетърпимо. И ви призовавам да престанете с вашите игри с неизвестни за мен мотиви и цели!
Въпреки гнева си, аз откровено се страхувах от ситуацията и то с основание – негова светлост вече беше демонстрирал както собствената си невъздържаност в гнева, така и необузданата си ярост. Но противно на опасенията ми херцогът мълчаливо постави собствената си чаша на ръба на басейна, след това сгъна ръце на голите си гърди, погледна ме тъжно и се усмихна:
– Повярвай на думите ми, Ари, наистина няма да ти хареса това, което ще последва след прекратяването на игрите. И ако имах някаква, дори и най-малка надежда, че ще възприемеш друго отношение, нямаше да се поколебая нито за миг. Но вие последователно, с упоритостта на истинска монахиня, потъпквате надеждите ми за най-доброто.
Поразена от отговора му, известно време размишлявах върху чутото. След това, неволно потреперила под силния му и почти немигащ поглед, произнесох:
– Лорд отон Грейд, аз не желаех този брак и не го криех, но вие решихте друго, без да поискате мнението ми. Въпреки това приех съдбата си и се заклех да ви бъда вярна и почтена съпруга. И искрено не разбирам какво в това обещание и следването му потъпква надеждите ви за най-доброто. Освен това, единствено в името на справедливостта, трябва да отбележа, че неведнъж съм правила опити за помирение, а вие всеки път ме обезкуражавате с подозрения, обвинения, изблици на неконтролируем гняв и непредсказуеми реакции на най-невинните ми забележки.
В отговор на не безпричинния упрек черният маг само сви рамене, след което каза тъжно:
– Тъмнината ми забранява да ви обичам, лейди отон Грейд.
Не можейки да се сдържа, аз уморено му напомних:
– Не се нуждая от любовта ви, лорд отон Грейд.
Той не отговори нищо, само се обърна и доста дълго гледа някъде встрани, сякаш в стената, но изглежда херцогът не я виждаше.
Тогава той каза:
– Замъкът е обезопасен, можете да го напуснете утре, но не излизайте отвъд първата стена.
– Благодаря ви! – благодарих му искрено, доволна, че ще мога поне да отворя прозорците, да не говорим за разходка из парка, който днес беше достъпен само за окото.
Кимвайки и все още без да ме погледне, негова светлост продължи:
– Ако имате нужда от нещо, ще дадете списъка на госпожа Вонгард, но трябва да ви предупредя – всичко закупено няма да премине първата стена преди да се появя и едва след моята проверка ще можете да получите това, от което се нуждаете… и което желаете.
– Добре. – Какво друго можех да кажа на подобно нещо.
Без съмнение щях да искам да разгледам града в подножието на хълма, който беше крепост на династията Грейд, но предвид интереса на църквата да лиши господарството от наследниците му, разходката не беше най-добрата идея.
– Ако имате някакви желания или молби към мен, готов съм да ги изслушам. – каза херцогът тихо и без емоции.
Искания нямаше, но имаше един въпрос:
– Сега, когато църквата знае за нашия брак, какво възнамерявате да направите?
Херцогът ме погледна, усмихна се и отговори:
– Ще ги преследвам, Ариела.
Протегнах ръка, за да докосна водата с пръсти, вдигнах дланта си, гледах как капките се плъзгат надолу и реших да не крия собствените си мисли по въпроса:
– От това, което разбрах, църквата е изключително пристрастна към богатството на черните магове. Вие, освен че притежавате магия, имате и едно от най-впечатляващите състояния в империята. И можете отново да ме обвините в шпионаж, но познавайки историята на лорд Аури, мога спокойно да предположа, че духовниците биха направили всичко, за да се доберат до богатството ви лорд отон Грейд.
Негова светлост ме изслуша внимателно, след което каза:
– Пропускате още една важна подробност.
– Да, – потвърдих ентусиазирано аз – лорд Аури.
Херцогът вдигна вежди с интерес.
Смятайки, че това е разрешение да продължа, направих следното предложение:
– Лорд Аури толкова силно желаел да има наследник, че сключил сделка със светата църква. И е бил жестоко измамен. Не само че не се сдобил със законен наследник – а получил незаконна дъщеря, но и загубил почти цялото си състояние и магията си, права ли съм?
Получих кимване, като го погледнах замислено.
Окуражена от съгласието на херцога, продължих:
– Не знам много за маговете, но знам достатъчно много за аристократите – вярвам, че лорд Аури е разчитал да се сдобие с част от състоянието ви, след като се ожените за дъщеря му.
Усмивката на лицето на херцога носеше по-скоро оттенък на горчивина, отколкото на радост. Тогава негова светлост направи внезапно признание:
– Условията на сделката ми налагаха не само финансови задължения. Парите са второстепенни за маговете.
Шокирана от признанието му, аз издишах:
– И вие се съгласихте?
Усмихвайки се, лорд отон Грейд поклати глава малко укорително и каза:
– Вие никога не сте обичала, Ари.
Облегнах се назад към ръба на ваната, наранена от упрека му, и отбелязах:
– Любовта не е сделка. Това са само чувства и те отминават, а вие… вие почти…
Но лорд отон Грейд не ми позволи да продължа и ми зададе един свой въпрос:
– Какво според вас има значение, Ариела, ако не чувствата?
След кратък размисъл отговорих честно:
– Чест, достойнство, вярност към идеалите. – после добавих – И да, запазването и умножаването на богатството, което е важно, като се има предвид наследството на децата.
Херцогът кимна в такт с думите ми и каза замислено:
– Чест… достойнство… вярност към идеалите… богатство… деца… – Той ме погледна в очите, усмихна се жестоко и с друг, студен, гневен тон каза – Честта на жената се губи от един акт на насилие и колкото и честна да е тя, пред целия свят тя става опозорена, опозорена и мръсна. Достойнството е толкова разтегливо понятие, че границите му отдавна са размити според представите на всеки. Мъжествеността се е превърнала в крилат израз за част от тялото, която никога не сте виждали преди, лейди отон Грейд. Верността към идеалите? Не толкова отдавна бяхте вярна на Църквата, но какво е останало от вярата ви сега?! Състояние, деца… – усмивка – Мъжете обичат децата от жената, която обичат, Ариела. Ние нямаме майчински инстинкт, имаме друг инстинкт, инстинкт на защитник. Има ли смисъл да защитаваш нещо, което не предизвиква отзвук в сърцето ти?
Зашеметена от речта му, аз останах безмълвна. Лорд отон Грейд, усмихвайки се, продължи:
– Любовта е дар от боговете, Ариела, нещо, което трябва да се цени и пази, нещо, за което си струва да се бориш.
Отпих глътка от охладената напитка от чашата, намръщих се от вкуса на вино, върнах я обратно и погледнах херцога. Последният член на династията Грейд ме гледаше с някакво нескрито съжаление.
После изведнъж попита:
– Да разбирам ли, че негово височество принц Хенри не ви е очаровал, когато сте се запознали с него?
Усетих как лицето ми почервенява от срам. Хубавата лейди отон Грейд, която вторият принц на империята ще запомни като лицеийка, крадяща кайсии, е добро момиче.
– Негово височество беше много мил, възпитан и деликатен. – отвърнах, осъзнавайки, че мълчанието след такъв въпрос ще изглежда странно.
Херцогът се усмихна и попита подигравателно:
– Къде е възторгът? Къде е възхитеното въздишане? Ариела, нима девическото ти сърце не е спечелено още от първата ти романтична среща?
Погледнах съмнително негова светлост, но не можех да разбера защо е този полуподигравателен тон и саркастичните въпроси. И все пак сметнах за необходимо да отговоря:
– Бях очарована от негово височество и разговаряхме часове наред, но любовта… Лорд отон Грейд, любовта във висшето общество е недостъпен лукс. И докато лордовете могат да си го позволят, за една дама подобна глупост е позор, присъда, петно върху репутацията на децата ѝ. И всичко, което остава за младите момичета от лицея като мен, са мечтите за балове, леки флиртове, любовни писма, но не повече. Само простолюдието може да си позволи да обича силно и страстно, както е описано в женските романи. Тези, на които е позволено сами да избират партньора си в живота. А за дамите, от раждането до смъртта, има само задължения, най-важното от които е да пазят честта на семейството.
Лорд отон Грейд замълча за известно време, след което отбеляза сухо:
– Тъжно.
– Дали е така? – усмихнах се – Но и вие, ваша светлост, не се интересувахте ни най-малко от моето мнение, моите желания или моите чувства по време на брака. А сега говорите за любов, като ясно намеквате, че нямате желание да защитите мен и децата ми, защото обичате лейди ен-Аури, но не и съпругата, която планирате да обучите и не криете това.
Херцогът замълча.
Въздъхнах конвулсивно и като се опитах да запазя дистанцирано изражение на лицето си, казах:
– Мисля, че този труден за мен разговор трябва да се смята за приключен. Може ли да бъда извинена?
Лорд отон Грейд ме погледна студено и каза:
– Ще прекарате нощта в моето легло.
– Както желаете. – отвърнах аз равнодушно.
Надигнах се от водата, като отчаяно се надявах, че като добре възпитан лорд негова светлост ще се отвърне. Но херцогът продължаваше да ме гледа, изглеждаше уморен и ядосан едновременно. Потискайки срама си, излязох от банята и се увих в една кърпа. След това, като намерих един халат, го облякох, а после, мърморейки „моля за извинение“, побързах да изляза от банята.
В салона на херцога масата беше сложена по време на банята ни, а камината беше запалена. По предчувствие влязох в спалнята на негова светлост, където на леглото лежеше нощницата, която той беше приготвил за мен. Взех си дрехите и отидох в собствената си стая и още щом влязох в хола, разбрах нещо неприятно: камината не беше запалена, спалнята не беше подготвена, а два от прозорците бяха отворени за проветряване, от което ми стана студено.
Трябваше да отложа мъмренето на слугите за утре, днес нямах нито сили, нито желание да изяснявам каквото и да било. Влязох в спалнята, свалих мокрите си и студени чорапи, а после с треперене свалих халата и кърпата и се отървах от мократа си риза. Набързо облякох суха нощница, отидох до гардеробната и намерих халат. Той беше отвратително копринен и затова безумно студен.
А после, стискайки зъби срещу собственото си нежелание, се отправих към покоите на негова светлост, както той бе наредил.
Назад към част 16 Напред към част 18