***
Вероятно този вик ме държеше на ръба на съзнанието. Но останалите думи на негово височество чух като през гъста мъгла:
– Проявете своята разсъдливост на която Дез толкова се възхищава и разберете че, всеки друг ход на събитията би довел до цивилни жертви. Познавате майка Йоланта достатъчно добре, за да знаете, че хора като нея не се предават без бой и лесно можете да си представите докъде биха стигнали най-високите чинове на Църквата, за да не загубят властта. А ако открито ги предизвикаме, цялата империя ще бъде въвлечена в междуособици и ще бъде пролята кръвта на онези, които са достойни както за бъдещето, така и за живота.
Останах безмълвна, сведох глава и погледнах стиснатите си длани. О, Пресвета, бих се радвала да не знам всичко това… Просто да не знам! Да не мисля, да не разбирам…
Известно време каретата пътуваше в пълна тишина, после се чу скърцане на отварящи се порти, лай на кучета, тревожни гласове, а щом придружителите обясниха кой е в каретата, тревогата се смени с радостно: „Негово височество! Черни магове!“
– Поне веднъж съм добре дошъл тук. – усмихна се горчиво принц Теодор.
Смачквайки гънката на полата си, аз попитах:
– Предполагате ли, че те вече са наясно с приближаващото зло?
– Несъмнено. – отвърна негово височество.
Вглеждайки се в жестокото му лице, попитах предпазливо:
– Не се ли страхувате, че съветниците на баща ви могат да свържат появата на разбунтувалите се мъртъвци с вашето пристигане?
Теодор се усмихна, намигна ми и каза съвсем спокойно:
– В момента се предполага, че се връщам от едно учение, което се проведе днес близо до централното пристанище. Всъщност отсъствам от столицата вече около три седмици. И за да не задавате повече въпроси, ви съобщавам, че сега двамата с вас ще се отправим към покоите на майка ми, където ще ви представя на императрицата и нейната свита, а след това ще пием по едно питие, докато чакаме Дезмънд. Не вие! – Не разбрах за какво беше последното уточнение – След това – продължи негово височество – ще си направим пиянски запой и ще си легнем, въпреки всички молби да спасим столицата.
– Ами хората?! – бях възмутена.
– Добре – усмихна се широко принцът – ще налеем и на вас едно питие.
В следващия момент каретата спря.
Първи излязоха двамата магове, последвани от негово височество, който, спирайки на вратата, ми подаде ръка. С треперене излязох от каретата, държейки полите си нагоре.
И както се оказа, изпитанията ме очакваха отпред.
– Теодор! – по огромното мраморно стълбище с поне сто стъпала слезе красивата, светлокоса, грациозна и изящна лейди Диана Лаенер, съпруга на Негово височество – Теодор, това е ужасно!
Въпреки че от няколко години не бях имала честта да видя лейди Дияна, я разпознах веднага и гледайки някогашната любимка на ученичките на майка Йоланта, не забелязах веднага лакеите, които бяха замръзнали на стълбите, както би трябвало да бъде, но които демонстрираха страх и тревога по напълно неуместен начин. После забелязах слугите и придворните, които надничаха от прозорците и вратите на двореца. Обръщайки се, потръпнах, когато разбрах, че цялата столица вече свети заради свещената сплав, сигнализираща за опасност.
– Теодор! – продължи Диана, която вече беше изминала половината път по стъпалата – Не виждаш ли? И камбаните, Теодор, всички камбани в столицата звънят!
И тогава чух думите на нещо, което ми се стори напълно непознато, а тонът, студен и презрителен, с който говореше негово височество, също ми беше напълно непознат:
– Изобщо не ме интересуват църковните камбани, нито пък вашите викове, ваше височество.
Диана спря рязко на стъпалата, сякаш се бе блъснала в невидима стена. В очите ѝ проблесна нещо, подобно на отвращение и принцесата отвърна поглед от Теодор, така че да ме види. Смъртоносна бледност превърна бледата кожа на нейно височество в мъртвешко сиво и дамата заговори шокирано:
– Лейди Уотърби, това вие ли сте?!
Длъжна съм да изразя уважението си към кралското семейство, затова се поклоних първа, като възнамерявах да поправя принцесата по-късно.
Но принц Теодор го направи вместо мен.
– Лейди отон Грейд. – каза той студено.
Като вдигнах поглед, видях как принцесата нервно прехапа устна, после забърза надолу по стълбите към нас, приближи се до съпруга си и каза с най-очарователната си усмивка:
– И какво прави тук лейди отон Грейд, позволете ми да попитам?
Негово височество не отговори и мълчаливо ми подаде ръка. Поставих треперещите си пръсти върху сгъвката на лакътя му, повдигнах края на роклята си и се канех да направя крачка, когато нейно височество заговори нервно:
– Теодор, не можеш да представиш лейди Уо… лейди отон Грейд на двора!
– Наистина? – Попита подигравателно принцът. После добави почти заплашително – И кой ще ме спре, Ди?
В подобна ситуация смятах, че е най-добре учтиво да замълча. Щом негово височество се придвижи нагоре по стълбите, аз го последвах.
Принцесата веднага препречи пътя ни. Погледна ме нервно и опитвайки се да говори убедително, дамата каза:
– Теодор, струва ми се, че такова представяне в двора…
Тя нямаше време да довърши, тъй като тъмният маг се втурна към момичето, сграбчи я за масивната златна огърлица, както би сграбчил мъж за ризата му, придърпа я към себе си и каза:
– Кучко, ти знаеше всичко.
Бледата принцеса преглътна нервно, но веднага се усмихна, размаха мигли и издиша:
– Теодор, за какво говориш?
Негово височество пусна жена си, сякаш беше докоснал нещо мръсно, избърса ръкавицата си с кърпичка, която захвърли настрани, обърна се към мен и каза с тъжна усмивка:
– На Дезмънд много му провървя с вас, лейди отон Грейд. На мен не, както вие имахте възможност да се убедите.
И той ме поведе нанякъде, покрай зашеметената и нервно стиснала юмруци принцеса, толкова прекрасна в розовата си моаре коприна, с разтворени рамене и шия, с високо вдигнати бели дантелени ръкавици, с диамантени кичури в елегантната си коса. Наистина можех да кажа с пълна сигурност, че Нейно височество Дияна беше най-красивата дама, която някога бях виждала. Истински ѝ се възхищавах, когато я видях за първи път в лицея на Дева Есмера, и не бих могла да открия и най-малкия недостатък сега, когато дори в гнева и объркването си дамата успяваше да запази прилично и учтиво изражение на лицето си. Дамата сякаш беше идеал, еталон за красота, безупречност, вежливост. Тя не обърна глава, когато минавахме покрай нея, не реагира на подигравките на тъмните магове, които не смятаха за нужно да скрият собственото си презрение. Майка Йоланта винаги беше казвала, че ако завистта, омразата и злобата не се отнемат, те остават у дарителя. Сега презрението оставаше при черните магове, а нейно височество беше отвъд това. Тя мина бавно покрай каретата, навлезе в сянката на дворцовия парк, с идеално изправен гръб следваше пътеката, сякаш бе напълно погълната от съзерцанието на красивата …
– Някога бях лудо влюбен в нея. – каза негово височество, забелязвайки непрестанния ми поглед към принцесата – Дишах за нея, живеех за нея, бленувах за нея, не можех да не ѝ се възхитя… Тогава се опитах да се боря, сринах се, бях готов да убия всеки, който я погледнеше с повече обич, отколкото мен… Но вече разбрах, вече разбрах всичко. Не можеш да вървиш на пръсти през живота, лейди отон Грейд, и аз започнах да забелязвам резервите, несъответствията, откровените лъжи. И една прекрасна сутрин, отново завърнал се от про… престъпни елементи с много повече топлина в тях, отколкото в нея, седях в креслото си, гледах я как спи и изведнъж осъзнах, че не е останала никаква любов. Нищо не беше останало. Пет години празнота и борба за любовта на някого, който приличаше повече на безупречна мраморна статуя, отколкото на жена, бяха твърде много дори за един черен маг.
Изкачихме бавно стълбите, а зад нас столицата блестеше с приглушена синкава светлина, камбаните биеха все по-силно и по-тревожно, чуваха се викове, тропот на крака, заповеди на дворцовата стража да затвори централната порта…
– И всичко стигна до своя край, когато Дез взе дневника на майка Йоланта. – продължи принц Теодор, сякаш не забелязвайки суматохата и паниката.
Трябваше да замълча, но попитах тихо:
– Вие мразехте ли съпругата си?
Негово височество се усмихна, после каза тихо:
– Ако бях потърсил ръката ѝ за брак, ако бях постъпил с нея така, както Дез постъпи с теб, като те взе без съгласие, ако бях допуснал да изпитам чувствата и или дори мисълта за това… Но не беше така. Диана беше упорита, тя беше тази, която ми призна любовта, която никога не е имала, и говореше за брак, който би я направил най-щастливия човек на света…
– Съжалявам. – промърморих слабо, като по някаква причина съжалявах и за двамата.
– Вече съм го преодолял. – отвърна Теодор подигравателно – Вие как се чувствате?
Преходът беше внезапен.
– Добре съм, благодаря ви. – отвърнах с известно колебание.
– Чудесно. – Негово височество се усмихна по изключително доволен начин – Между другото, вие сте била повлияна от Рейн, повърхностно, и Дез забрани повече, мислейки, че на вас и така ви е писнало, но сега ще чуете чуруликане, когато някой се опита да ви повлияе психически.
– Какво?!
– Не се притеснявайте – захили се негово височество – нито аз, нито Рейн и Джас ще ви изпуснем от поглед, но за всеки случай решихме да се подсигурим.
Принц Теодор не ми позволи да осъзная чутото, ускори темпото си, а аз трябваше да държа очите си в краката.
Втурнахме се нагоре по стълбите и спряхме на полираната плоча, която облицоваше прохода от стъпалата към вратите на двореца. Негово височество се огледа, погледа известно време обхванатата от паника столица, после се обърна и ме въведе с царско величие в крепостта на императорската власт.
За първи път бях в двореца. Семейство Уотърби, въпреки славната си история, никога не е било близко до кралската династия, станала императорска с неотдавнашното обединение на северните земи, и единственото, което бях виждала преди, беше високата желязна ограда, обграждаща дворцовия парк и Алеята на славата, където бяха изложени бюстове на най-известните генерали, учени и политици на кралството. И така, самият дворец разглеждах с най-жив интерес.
Стените на императорската резиденция бяха боядисани в пурпурни цветове и покрити с позлата от долната третина до пода. Балюстрадата от бял мрамор и колоните изглеждаха чудесно на фона на яркия интериор – строги, със съвършено правилна форма, те сякаш те караха да държиш гърба си изправен, а главата – високо вдигната.
– Вгледайте се внимателно в колоните Ариела, – каза тихо негово височество – малко хора знаят, че всяка от тях може да бъде смъртоносен капан за онези, които нападат императорското семейство.
Като се мъчех да запазя изражението на пълно безразличие на лицето си, разгледах по-отблизо предметите, но те изобщо не изглеждаха опасни. Имаше някаква умела резба, а главите на мраморните колони, имитиращи разцъфнали рози, изобщо не изглеждаха заплашителни.
– Невероятно.
– Красотата на императорския дворец е смъртоносна. – усмихна се Негово височество – Дез ми каза, че сте имала нещастието да се разхождате през нощта по коридорите на Орлово гнездо и едва не сте умряла, но – той направи пауза и ме погледна насмешливо – в двореца не бихте имали шанс да оцелеете.
Продължихме по коридора, водещ от главния вход към тронната зала. Тя беше изненадващо празна, макар че можех да се закълна, че имаше поне петдесет лица във вече празните прозорци, докато вървяхме нагоре по стъпалата. Възползвайки се от липсата на свидетели, попитах студено:
– Какво искате да кажете с това?
Теодор спокойно обясни:
– Не излизайте от покоите си след полунощ без ескорта на Дезмънд.
– Вие ме плашите. – неволно издишах.
– Предупреждавам ви. – поправи ме негово височество – Лесно се поддавате на манипулации, лейди отон Грейд, както ясно показа отвличането ви. Съзнавам, че оттук нататък Дез винаги ще има контрол, но се чувствам длъжен да ви предупредя.
Споменаването на това как глупаво се бях поддала на провокацията на управителя господин Анелски накара бузите ми да порозовеят. А мислите за замъка на семейство Грейд ме доведоха до един въпрос:
– Как негова светлост разбра за отвличането?
В първия момент си помислих, че принц Теодор няма да отговори, но черният маг, хвърляйки ми зъл поглед, каза:
– Гръм виел.
Аз сведох очи.
– Работил е черен маг. – продължи негово височество – Едва много по-късно разбрахме, че това е бил лорд Аури. Той беше прехвърлил следа от твоята аура върху един от ранените слуги. Дез, който не очакваше такова нещо от духовниците, се втурна в града. Едва когато настигна каруцата на лечителите, разбра какво се е случило. За това, да ви догоним по горещи следи вече не можеше да става и дума.
Минахме покрай входа на тронната зала и аз само зърнах внушителния позлатен трон на императора и много по-малкия трон за императрицата върху пиедестал с поне девет стъпала, водещи към него.
– До сутринта бяхме блокирали всички пътища във всички посоки – усмихна се Теодор – и се доверихме на призива на твоя амулет. Когато настигнахме каретата, в която пътувахте тази сутрин, от нея беше останал само медальонът. Духовниците бяха оставили охраната на каретата на нас.
Потръпвайки, погледнах уплашено към принца.
– Естествено, че не сме тормозили никого, лейди отон Грейд! – възкликна раздразнено Негово височество. После добави спокойно – Дори ги погребахме в градското гробище.
– Това е чудовищно! – не можех да се сдържа.
– Чудовищно е да бъдеш погребан жив. – каза Теодор гневно – А ние сме убили почти всички от тях… мисля.
Той се намръщи, сякаш си спомни за случилото се, и промълви:
– Мисля, че всички…
Мислех, че съм на косъм да припадна.
– Това няма значение, – каза негово височество – така че за какво говорим?
Спрях, затворих очи и си поех дълбоко въздух. Задържах дъха си, преброих до десет, издишах и продължих по пътя си, решена никога, ама никога да не пренебрегвам молбите на лорд Грейд. Никога повече!
– Вие реагирате прекалено остро. – замислено каза принц Теодор.
– Аз реагирам адекватно – отвърнах откровено – и наистина не мога да разбера как някой може да бъде толкова жесток!
Не гледах към негово височество, нито пък го погледнах, дори когато паузата в разговора се проточи. След като минахме по друг коридор, принцът изведнъж попита язвително:
– А над убитото и добре изпържено пиле вие също ли роните сълзи?
Осъзнавайки, че ме омаловажават, отговорих ядосано:
– Не, то е било като начало убито. И чак след това, добре изпържено!
– Манастирска логика. – каза не по-малко язвително принц Теодор.
– Виждате ли – отвърнах аз – това е универсална логика. И само черните магьосници са готови да изпържат добре пилешкото бутче като за начало, за да могат да го отрежат от живото същество и да го изядат, докато наблюдават страданията на нещастника.
Негово височество се усмихна и кръвожадно продължи:
– С кръв е по-вкусно…
Окончателно се разпалих, погледнах принца и не по-малко язвително попитах:
– Вие се опитвате да ме накарате да повярвам, че черните магове са невероятно жестоки?
Усмихвайки се, негово височество поклати отрицателно глава и снизходително обясни:
– Не, лейди отон Грейд, това, което искам е да се появите пред двора на майка ми, не като уплашена едва освободена послушница от манастир, а като самоуверена и малко раздразнена светска личност, която може да отвърне на всеки присмехулник. Намираме се в дворец, скъпа моя, научи се да бъдеш силна.
Направих пауза и казах откровено:
– Това е отвратителен начин да го направите, Ваше Височество. Той отнема апетита ми към месото и вярата ми в бъдещето ми като съпруга на черен магьосник. И бих ви помолила отсега нататък да говорите откровено и да не използвате методи, които са далеч от човечността!
С това разговорът ни приключи за наше взаимно удовлетворение и ние продължихме през галерията, свързваща вътрешния и външния дворец, в мълчание.
Едва пред резбованата позлатена махагонова врата принцът заговори учтиво:
– Майка ми е тъмният кон в тази игра. От една страна, тя е черен магьосник, което априори я прави противник на църквата, а от друга… В момента нямам причина да не ѝ се доверявам, но е по-добре Дезмънд да не ѝ обръща гръб. Постарай се да бъдеш внимателна и не забравяй, че няма да те оставя сама нито за миг.
Не разбрах всичко а и от неясните намеци на негово височество трудно щях да разбера нещо, но един въпрос ме интересуваше много:
– Защо ме доведохте в двореца?
Хвърляйки към мен подигравателен поглед, Теодор Лаенер отговори също толкова подигравателно:
– За да се грижа за теб лично, докато Дез е зает. И това е единствената причина, лейди отон Грейд.
Назад към част 33 Напред към част 35