***
Лицето на императрицата потъмня. И сега белотата изглеждаше като порцеланова маска, поставена върху това красиво лице на смъртно уморена жена. Касилия се засмя със зъл мъртвешки смях, после ме погледна и каза тихо:
– Вие никога не сте обичали, лейди отон Грейд – никога не сте обичали…
А после, рязко подскачайки напред, продължи с огромен гняв:
– Той беше просто един бял маг, а аз бях дама, невеста на императора, завинаги обвързана със задължения, дълг, етикет! Не ми беше позволено да бъда с този, когото обичах с цялото си сърце!
Тя закри лицето си с ръце, седя неподвижно няколко секунди, после уморено започна да разказва:
– Той притежаваше всичко – цялата гама от магически сили, с изключение на контрола над духовете на вятъра, а Леонас се блазнеше от идеята… – тя се засмя горчиво, а пръстите ѝ трепереха конвулсивно – А единственият, на когото духовете се подчиняваха безпрекословно, беше Грейд. Дяволски проклетия Грейд!
Спомних си Янир, Локар… по-младите духове на вятъра, които управляваха корабите на Южната армада… Духовете на вятъра са наистина невероятни, те са като самите стихии, но се подчиняват на най-силните – това е тайната. Нима белият маг не знаеше за нея…?
– Леонас се опита да предложи пари… но този гад можеше да купи всекиго сам. Позиция в армията – но Грейд го беше направил без нас. Ние нямахме какво да предложим. И тогава, като дар от съдбата научих за заговор на духовниците, които искаха от мерзавеца мините в Истаркан. И ние започнахме да наблюдаваме как Грейд се подхлъзва по ен-Аури – незаконното дете на Ерон, създадено по поръчка. Беше смешно, защото той се хвана на въдицата. И за първи път от раждането си Грейд нямаше всичко, което искаше, трябваше да спечели една непокорна дама, която искаше нещо повече от това да бъде херцогиня.
Императрицата замълча, а аз попитах тихо:
– И тогава лорд Леонас предложи на лейди ен-Аури да стане негова ученичка?
Кимвайки, Касилия вдигна ръце от лицето си, погледна ме уморено и тихо обясни:
– Той не беше лорд, Ариела… Леонас беше син на златар, на практика роб в имението на баща ми.
– О, Пресвета… – не можах да сдържа шокираното си възклицание.
За една дама връзка, още по-малко любовна афера с човек под нейния ранг, е табу. Не бива да се престъпва, не бива да се нарушава, не бива да се поставя под съмнение. Светът на жените, родени в законен брак с лордове, е ограничен до лордовете и най-малкото отклонение от правилото заплашва да отнеме името, честта, правото да прекрачи прага на прилични домове. Няма съжаление за онези, които нарушават забраната.
– Съжалявам. – казах го с цялата си искреност.
С горчива усмивка Нейно Величество едва чуто проговори:
– Винаги съм била твърде слаб маг, за да се противопоставя на баща си и да настоявам на своето. Единственото, което можех да направя, беше да споделя силата си с Леонас, позволявайки му да избяга и да се скрие. Но моят любим не искаше само да взема и така ритуалът ни обвърза и двамата, с нарастването на неговата сила нарастваше и моята. И когато успяхме да примамим Грейд, който се втурна презглава да спасява лековерната си любима, част от силата на Леонас се прехвърли върху мен.
С тих стон императрицата затвори очи, стисна ги толкова силно, че по съвършеното ѝ лице се появиха бръчки, и издиша:
– Ако бях там в нощта, когато Грейд избухна… Ако не беше проклетият бал за рождения ден на императора, Леонас щеше да е още жив! Той все още е. И вместо да се взирам в безплътния му дух, можех да го прегърна, да го притисна до себе си, аз… Колко боли да загубиш любими хора, Ариела, колко боли! – а после, отваряйки нощночерните си очи, нейно величество продължи гневно и сурово – Единственото по-страшно нещо от това е страхът да загубиш завинаги този, когото обичаш.
Тя скочи, отиде до прозореца и тревожно погледна към града.
– Грейд ненавижда духовниците. Мрази ги толкова, колкото и всички черни магове, дори слабите като мен. Ето защо избрахме най-унизителната форма на отмяна на проклятието – влюбване в монахиня. Мислехме, че е смешно, но се оказа… – тя въздъхна конвулсивно – оказа се, че това е самата нишка, която позволява на Леонас да остане в света на живите, дори като призрачна сянка на предишното си величие. Но се появи ти…
Рязък завой и поглед към мен, който ме накара да се размърдам.
– Ирек обърка всичко – усмихна се императрицата и отметна назад един кичур коса от шията си – Ти, Грейд, духовниците, ние… Казах на Леонас, че идеята да се представя за призрака на стария Грейд, който тормози тесногръдия мъж да ожени мерзавеца, няма да доведе до нищо добро. Но Ирек беше толкова забавно уплашен, толкова блед, толкова заекващ, толкова трескаво търсещ оправдания, че това се превърна в почти единственото забавление на моя любим.
И разбрах реакцията на господин Ирек на кораба, когато случайно и без никаква умисъл споменах за призрака – адвокатът беше уплашен до смърт, толкова уплашен, че се осмели да заведе мен, съвсем младата възпитаничка на манастирския лицей, при лорд Грейд, дори и да знаеше за реакцията му… О, Пресвета!
– И все пак не мога да разбера защо отвратително благородният Грейд не те пусна веднага щом те видя? – попита Касилия.
– Той наистина не си остави никакъв избор, – едва доловимо отговорих на нейно величество – бях без придружител, в крепостта Орлово гнездо нямаше жена, която би могла да защити честта ми, и всъщност…
– Вие прекарахте нощта под един покрив с един мъж. – усмихна се императрицата – Грейд разбра, че подобно нещо няма да бъде простено дори на шестнайсетгодишна монахиня, и с обичайното си благородство реши да се ожени.
„Грейд разбра…“ Да, негова светлост разбра всичко, аз не го осъзнах, тъй като продължавах наивно да се надявам, че мога да го провокирам да развали годежа… Вярвах толкова искрено, а херцогът вече знаеше, че за мен няма връщане назад. Осъзнаването на това колко глупаво съм изглеждала накара бузите ми да изгорят от огън.
– Жалко, че гадината не знаеше тогава, че църквата залага на теб. – усмихна се тя. – Хенри всъщност не се интересуваше от теб, докато не се намесих аз.
Погледнах уплашено към нейно величество и видях злорадата усмивка, която бавно се разстилаше по изкривеното лице на Касилия.
– Виждаш ли – продължи тя – синът ми, плод на любовта на бял и черен маг, няма никакви сили и затова, за разлика от Теодор, е напълно и изцяло под мое влияние. Но аз, може би единствената в цялата империя, знаех какво ще се случи, ако един Грейд дегенерат се влюби в монахиня, и така…
– Ти направи всичко възможно, за да накараш майка Йоланта да ме върне в столицата. – завърших аз.
– Умно момиче – похвали ме императрицата.
Тя отиде до шкафа на далечната стена, бавно отвори капаците, взе декантер с вода и една чаша. Водата се разля в кристалния съд с тихо шумолене. След това, без да се крие, императрицата наля няколко капки от мъничко шишенце с тъмна течност, което беше взела отнякъде. Капките, подобно на разтваряща се меласа, бавно потънаха на дъното.
– Вие ще се опитате да ме отровите ли? – попитах, щом нейно величество затвори шкафа и се приближи към мен с чашата.
– Не, – усмихна се Касилия – не искам враг като Грейд, така че просто ще те докараме до лудост, за което ще бъде обвинено прекаленото въздействие на духовниците, а гадината ще нападне тях.
И чашата с отровата беше поставена пред мен.
Докато гледах как остатъците от отровата се разтварят, предположих:
– Това е, защото знам сега твърде много?
– Това е защото не трябва да се връщаш при Грейд. – каза студено императрицата. И с омраза във всяка дума продължи – Искам той да страда така, както аз страдам. Искам той да се събужда всеки ден, усещайки болката от загубата в разкъсаното си сърце. Да проклина себе си и света, да – Чурулик!
Въпреки че бях наясно с причината за този забавен звук, не можах да се въздържа да не отвърна.
– Страхувам се, че поведението на ваше величество по никакъв начин не може да ме подтикне да участвам в толкова съмнително удоволствие, каквото е вкусването на отрова. – на устните ми случайно се появи усмивка.
Касилия се намръщи, сключи пръсти, напрегна ги и като ме погледна в очите, повтори искането:
– Чурулик!
– Интересно, – казах аз, като се усмихнах подигравателно по най-неподходящия за една дама начин – дали вашите заповеди действат на негово височество принц Теодор?
– Не всички и само при определени условия. – изсъска императрицата – Какво, в името на морския дявол, се случва?!
Без да проявявам ни най-малко желание да отговоря на въпроса, аз зададох този, който ме интересуваше:
– А на лейди Даяна също ли вие оказахте влияние?
– Само веднъж, когато момичето така се увлече по сина ми, че забрави за всички планове на църквата относно брака. Освен това вие, монахините, не сте безразсъдни и един ден Диана разбра, че да бъде съпруга на лишен от наследство принц е далеч по-малко възнаграждаващо, отколкото да стане императрица. – обясни подробно Касилия, а после поиска – Ваш ред е да бъдете откровена, лейди Грейд.
В пълно нарушение на етикета аз свих рамене и, възползвайки се от факта, че статуята на Дева Есмера, която различаваше истината от лъжата, вече не присъстваше в стаята, излъгах нагло:
– Сестрите прекалиха с влиянието си върху съзнанието ми.
Леко намръщена, нейно величество се намеси:
– И сега сте луда!
Спомняйки си колко щастлива бях при появата на лорд Грейд и изобщо не се плашех от перспективата да бъда съпруга на черния магьосник, отговорих небрежно:
– Да.
Отговорът предизвика известно объркване у нейно величество, но после императрицата се върна към вече взетото решение:
– Така или иначе ще го изпиеш, никак не съм щастлива, че Тео може да разбере за всичко.
И това, което и двете не очаквахме по никакъв начин, се чу в настъпилата тишина:
– Майко, наистина ли си мислиш, че не съм знаел?!
Нейно величество мъртвешки пребледня, а аз можех само да се усмихна, докато гледах как вратата, която изглеждаше истинска, изчезва, разкривайки негово височество, стоящ на терасата. Погледът на Теодор не беше насочен към мен, а към майка му. Той ѝ каза:
– Твоят Бял магьосник винаги е бил многословен, така че за това, чий син е Хенри, на мен ми е известно, откакто Леонас преди три дни се опита да убие приятеля ми. Проклятието на лича, от друга страна, беше разгласено на лейди отон Грейд, когато тя беше нападната. Неприятно. А аз си мислех, че ти си по-умна от това.
Касилия бавно извърна глава, погледна обречено сина си и зададе един-единствен въпрос:
– Грейд също ли знае?
Принцът се усмихна и отговори:
– Самият Дез е бил в ситуация, в която влюбването му е било използвано доста подло и той е последният човек, който би те осъдил.
Моят извод от това, което чух, се свеждаше до това, че осъзнах колко праволинейни са черните магове, но императрицата разбра нещо друго и повтори думите на Теодор с треперещ глас:
– Самият той се е озовавал в ситуация, в която влюбването му е било използвано доста подло! Леонас ме е използвал?
Негово височество продължи да гледа спокойно майка си. Касилия побледня, ръцете ѝ затрепериха, очите ѝ се отвориха широко, а от гърлото ѝ се изтръгна стон.
– Съжалявам. – тихо каза Теодор.
И сякаш жезълът, който ѝ позволяваше да запази кралския си вид и величие, беше изваден от гърба ѝ. Касилия се прегърби, остаряла с цели две десетилетия и сведе глава, взирайки се безучастно в повърхността на каменната маса.
Но без да покаже и капка от съжалението, за което сам бе споменал, Теодор продължи:
– А това, което не знаех, майко, е, че ти си в съюз с духовниците! – това прозвуча като бич, като голяма обида.
Но на Касилия изобщо не ѝ пукаше. Изглеждаше, че е изгубила всичко – желанието за живот, способността да говори, самия си разум. И да видиш такова нещо беше зловещо…
– Лейди отон Грейд, как се чувствате? – попита Негово височество.
– Добре съм, благодаря ви. – отвърнах тихо, като продължавах да гледам императрицата.
Нейно величество потръпна от думите ми, вдигна глава, погледна ме с напълно сиви, почти безцветни очи и едва чуто каза:
– Тео, какво се случва в столицата?
Принцът се усмихна и отговори злобно:
– На черен маг бих казал, на прислужница на храма – не.
Това си беше директна обида. Касилия дори не го погледна, само скри лицето си в ръцете, а гласът ѝ звучеше приглушено:
– Знаеш ли защо заложих на Хенри?
Теодор остана безмълвен.
Императрицата продължи:
– Хенри е по-безмилостен от теб, той ще убие баща си, а ти няма да го направиш.
Потръпнах, стресната от тази неприкрита откровеност.
– Не става въпрос за съжаление. – спокойно каза принцът – Първо, не смятам, че имам право да убия човека, който ми е дал живот, второ, не заслужаваш почетния статут на императрица вдовица; и трето, насилствената смяна на властта е свързана с твърде много проблеми. А що се отнася до Хенри – той е също толкова глупав и приказлив, колкото и Леонас, който го е създал, а Църквата не напразно е заложила на Ариела, знаейки отлично, че без интелигентна императрица Хенри много бързо ще загуби положението си.
Касилия се усмихна. После каза мрачно:
– Вие сте възкресили мъртвите с цел да дискредитирате властта на Църквата? Или за да попречите на войските на баща си да се приближат до двореца?
Негово височество бавно се приближи до мен, подаде ми ръка, за да ми помогне да се изправя, след което мълчаливо ме отведе.
– Тео?! – чу се откъм гърба ни.
Престолонаследникът ме изведе от терасата, затвори вратата, постави дланта си върху нея и каза нещо с тих глас, напълно непознато за мен. В същия миг свещената сплав се оживи и като клонки грозде започна да оплита терасата със заключената в нея императрица. Касилия не помръдна, гледайки мълчаливо сина си.
– Вие заключвате ли я?
– Изолирам. – потвърди Теодор.
– И вие бяхте там през цялото време? – не можех да не попитам.
– Лейди отон Грейд – получих снизходителен поглед – дадох думата си на Дез, разбира се, че през цялото време съм бил до теб.
Чу се нечий вик „Къде е негово височество?“, последван от тропот на многобройни крака. Принцът се усмихна, подаде ми ръка и каза:
– Започва се.
Теодор ме заведе обратно в салона, където придворните чакаха императрицата да се върне, заведе ме в абсолютна тишина до канапето до прозореца, настани ме и сам седна на близката маса, където вече бяха двамата магове, които помнех. Рийвс подаде на негово височество чаша вино и принцът я изпи мълчаливо.
Това, което се случи след това, приличаше на зле изиграна сцена от уличен спектакъл: вратите се отвориха, един мъж в червено-златната униформа на градската гвардия се втурна покрай изненаданите придворни, изтича до масата, на която седяха магьосниците, и изръмжа:
– Ваше височество, нападение на неживи! Огромна атака! Мъртъвците вече са завзели една четвърт от столицата и напредват бързо!
Негово височество вдигна чашата си, провъзгласи: „За неживите!“ и отпи.
Офицерът от дворцовата охрана свали ръкавиците си от изненада.
– Нещо не е наред ли, скъпи мой? – повдигна вежда Теодор.
Напълно блед, толкова блед, че се виждаха луничките, които покриваха лицето му – офицера промълви:
– Т-т-там ннннеживи
– И? – подигравателен въпрос.
– Н-н-неживи!
Принцът въздъхна тежко и каза достатъчно силно, за да го чуят придворните в малкия салон:
– Скъпи мой, очевидно не сте наясно с последните укази на негово величество и искрено съжалявам, че точно аз трябва да нося тежкото бреме на просвещението, но предполагам, че това е тежката ми участ. И така, трябва да ви напомня, че по волята на императора черните магове са изключени от решаването на вътрешните работи на държавата и това задължение е поверено на отрядите за сигурност, създадени под егидата на Църквата. Разбирате ли какво имам предвид?
Офицерът отчаяно поклати отрицателно глава.
– Какъв срам, ти си не само невъзпитан, но и глупав. – Теодор въздъхна тежко – Е, нека обясня… ако неживите идваха към нас отвън, това щеше да е проблем на черните магове, но тъй като неживите са наши, имперски, всички въпроси са за духовниците и тяхната армия.
Назад към част 35 Напред към част 37