ЕЛИС
Докато Атласът ми звънна, за да ме вдигне от леглото, бях спала общо три часа през цялата нощ, като през по-голямата част от тях бях притисната под един Немейски лъв. Останалото време прекарах в очакване да видя дали Гейбриъл ще ми изпрати отново съобщение и в опити да планирам следващия си ход срещу него.
Той знаеше нещо. Просто все още не знаех дали е напълно отговорен или не, а той беше толкова могъщ, че не можех да рискувам да направя по-пряк ход срещу него, докато не се уверя. Ако Гейбриъл беше парчето гадина, което беше убило брат ми, тогава щеше да е много трудно да го убия. Той беше силен и магията му беше мощна, а освен това беше параноик, което означаваше, че така или иначе винаги очакваше нападение. Зрението можеше дори да го предупреди, че идвам за него.
Малко се замислих как да го направя, но червата ми се свиха рязко само при тази идея. Той ме беше спасил след партито. Рискуваше живота си, за да ми помогне. Можех ли наистина да го нараня, когато му дължах живота си? Но ако той беше взел този на Гарет, тогава трябваше да го направя.
Преместих се неудобно в леглото си, тъй като част от мен се противопоставяше на идеята на инстинктивно ниво. Намръщих се на себе си и реших да го изхвърля от ума си. Щях да видя как ще се развият тези съобщения, да потърся още доказателства и тогава да се справя с тях. Нямаше да си позволя да се разгорещявам за каквото и да било, докато не се уверя в това.
На екрана проблесна дневният ми хороскоп и аз го прочетох бързо, чудейки се дали има нещо, което да казва как може да се развие това противопоставяне с Гейбриъл по телефона за еднократна употреба.
Добро утро, Везни.
Звездите са се изказали за твоя ден!
Днес планетите се преместват през картата ви и влиянието им може да ви помогне или попречи в зависимост от избора ви. Марс прави компания на Венера за вас, така че трябва да помислите за сърцето си, преди да влезете в пътя на войната. Ако днес изберете да се сблъскате, вместо да постигнете мир, може да ви е трудно да разрешите конфликта, породен от гнева ви.
Представям си обаче, че яростта ми доста би искала отдушник, така че може би конфликтът би си струвал, ако сблъсъкът ми дойде в повече. Предположих, че просто ще трябва да видя по какъв начин ще се развие днешният ден, преди да се замисля дали трябва да разрешавам нещо.
Прозях се широко, докато се свличах от леглото си.
Гейбриъл беше замълчал преди часове и аз изключих отново телефона, преди да го скрия в училищната си чанта заедно с дневника на Гарет. Винаги носех със себе си адски много уличаващи доказателства в училище, но не бях сигурна каква е алтернативата ми. Можех да си намеря скривалище някъде в кампуса, но какво щеше да стане, ако го откриеха? Или някой да ме забележи, че често посещавам необичайно място? Не бях сигурна кой е по-големият риск. Заклинанията ми за прикриване бяха доста добри, но ако някой ги търсеше директно, тогава не бях убедена, че ще издържат. Трябваше само да се надявам, че на никого няма да му хрумне да ме шпионира.
Слязох от леглото и взех кърпа и чиста униформа, преди да се обърна да отида под душа. Данте излезе от койката си, преди да успея да си тръгна.
– Върна ли се? – Попита той, като усмивка повдигна ъгълчето на устата му.
– Наистина ли ме нямаше? – Попитах пренебрежително, а погледът ми се рееше по мускулестото му тяло, докато стоеше пред мен по боксерки. По дяволите, бедрата му изглеждаха по-силни от цялото ми тяло, дори и с оглед на вампирската ми сила. И това не ми беше съвсем противно в него.
– Може би тогава Леон не е могъл да уцели мястото? – Подиграваше се той, като направи крачка по-близо до мен. – А ти осъзна, че е време да спреш да танцуваш около мен.
Аз също се преместих напред, въздухът се разтресе в сантиметъра пространство, който ни разделяше, когато електрическата му енергия се разля от плътта му. Не бързах да проследявам погледа си по дължината на тялото му и открих, че той се усмихва, когато стигнах до устата му. Изкушението не покриваше напълно начина, по който се чувствах около него, и за момент трябваше да прехапя устната си, за да спра да мисля за начина, по който можеше да се чувствам притисната до устата му.
– Леон уцели мястото – мърморех, наблюдавайки как очите му проблеснаха, макар че не беше с гняв, както очаквах, а ми приличаше повече на желание. – Искаш ли да ти разкажа за него?
Данте изръмжа и статичното електричество отново се пропука между нас, но гневът му все още не идваше. Очите му светеха със странен вид глад, който ме накара да се запитам дали наистина иска да чуе за това.
– Не, не, не искам да го чуя! – Обади се Лайни от тясното пространство на койката си и аз не можех да не се разсмея.
Данте също се засмя, протегна ръка, за да вземе собствената си кърпа, и ме последва, когато излязох от стаята.
– Защо не дойдеш и не ми разкажеш за това под душа? – Попита той с тих тон, от който по гърба ми преминаха тръпки.
– Не знаех, че толкова се интересуваш от представянето на Леон, Данте – подразних го, докато вървяхме по коридора. – Дали ще трябва да се притеснявам, че ще откраднеш вниманието му от мен?
Данте се засмя.
– Може би – пошегува се той. – Винаги съм си падал по блондинки. – Погледът му за миг пропътува косата ми и понижи гласа си, докато продължаваше. – Поне докато не осъзнах, че новият ми любим цвят е люлякът.
– Така ли е?
– Да. Ще дойдеш ли на партито на Оскура в Желязната гора в петък?
Червата ми се свиха при споменаването на това, че ще отида в тези дървета. След като гледах как едно момче се самоубива там, нямах истинско желание да се връщам. А и все още нямаше съобщения за открито тяло. Сякаш това дори не се беше случило. Но се беше случило. Знаех го в сърцето си. Ако шибаният Гейбриъл просто си го беше признал, може би бедните родители на момчето щяха да се успокоят досега. Част от мен се изкушаваше да отиде да търси тялото. Но от нивото на организация, което изглеждаше, че има тази извратена секта, не очаквах, че ще намеря такова.
– Не знаех, че сте организирали парти – подхвърлих аз.
– Само с покани. Записана си в подбора, Бела.
– Ооо, трябва ли да припадна? – Подиграх се.
– Няма да се оплаквам, ако го направиш – каза той и аз се усмихнах, опитвайки се да изтласкам всички мисли за мъртви тела от съзнанието си.
– Мога ли да помисля за това?
– Не. Искаш ли да ме молиш?
– Няма да ти е неприятно – признах с усмивка.
Данте се засмя мрачно.
– За теб може и да ми е приятно. Но не по време на парти. Ела, забавлявай се с нас. Не е нужно да се записваш в клана, дори ще кажа на вербовчиците да те оставят на мира. Никога не правиш нищо забавно през уикендите.
– Може би ми харесва тишината и спокойствието, докато всички останали са навън – казах слабо, защото истинските причини да нямам социален живот бяха липсата на приятели и средства.
– Бугиарда – промълви той с усмивка.
– Какво означава това? – Кълна се, че човекът говореше на фаетонски само за да ме възбуди понякога.
– Лъжеш. Мисля, че можеш да се забавляваш с най-добрите от нас.
Нещо се раздвижи в червата ми от предизвикателството в погледа му. Киплингите ме бяха помолили да помогна да предизвикат още едно разсейване тази вечер, за да могат да получат повече продукти в кампуса, така че вероятно щях да мога да си взема нещо ново за носене със спечеленото, ако реша да отида.
– Добре – казах леко.
– Добре? Ще бъдеш там? – Потвърди той, без да си прави труда да скрие усмивката си от този факт.
– Освен ако не си мия косата – съгласих се аз. Което ми напомни, че вероятно трябва да си взема и още боя.
– Трябва да ми обещаеш сега – каза той.
– Защо? – Попитах.
– Perché mi spezzerai il cuore se non lo fai(Защото ще разбиеш сърцето ми, ако не го направиш) – каза той сериозно и стомахът ми трепна, когато отново заговори на родния си език. Нямах представа какво означава, но трябваше да призная, че беше наистина убедителен.
Прехапах устни, докато го гледах нагоре.
– Достатъчно справедливо. Ще дойда.
Данте ми хвърли усмивка, от която топлина заля крайниците ми.
Бяхме стигнали до края на коридора, където баните стояха от двете ни страни.
– Влизаш ли, за да ми разкажеш за снощи? – Попита Данте отново.
Предложих му подигравателна усмивка, докато влизах в момичешката баня, а той тръгна към мъжката с вдигане на рамене.
– Следващия път, тогава, Бела.
– Може би – отвърнах аз.
Назад към част 9 Напред към част 11