***
Когато д-р Уолш най-накрая излезе да говори с Кали, бяха минали часове, откакто Хънтър беше откаран в хирургията. Но на Кали ѝ се струваше, че са минали дни или дори седмици.
Сигурно съм остаряла с десетилетие през последната седмица.
И сега, когато миниатюрният лекар влезе през вратите на чакалнята, за да говори с нея, Кали имаше чувството, че моментално е остаряла с още десет години. Стресът в този момент беше невероятен. Тя едва дишаше.
Лицето на д-р Уолш беше толкова каменно и студено, че Кали веднага разбра, че новините не са добри.
„Съжалявам, но Хънтър почина по време на операцията.“
Ето какво чу Кали да казва докторът – чу го толкова ясно, сякаш беше изкрещяла през мегафон в ухото ѝ.
Само че д-р Уолш така и не изрече тези думи.
Кали го очакваше, разиграваше го толкова живо, сякаш се беше случило, но този момент така и не настъпи.
Вместо това устните на лекарката се изкривиха в изненадващо нежна усмивка, а очите ѝ се присвиха топло.
– Кали, операцията беше успешна.
Кали се обърна към Скарлет, която стоеше на няколко метра назад, и протегна ръце.
– Беше успешна! – Извика тя, а Скарлет се затича към нея и се прегърнаха за момент.
– Сега, разбира се, трябва да ви дам стандартната реплика, че Хънтър все още не е напълно излязъл от опасност. Преминал е през ужасно много неща, както добре знаеш.
Кали и Скарлет се обърнаха да слушат отново, като усмивките им изчезнаха, докато възприемаха новата информация.
– Но той ще живее – ще се възстанови, нали? – Попита Кали.
Д-р Уолш кимна колебливо.
– Ще бъда много изненадана, ако не се възстанови напълно, въз основа на това, което открихме, че е причинило усложненията му.
– Какво открихте?
Д-р Уолш въздъхна.
– Това е много трудно да се обсъжда, защото има някои правни аспекти. – Тя поклати глава и за пръв път, откакто се бяха запознали, Кали видя несигурност в очите на обикновено самоуверената лекарка. – Но трябва да ви кажа, че при повторното отваряне на мястото на първата операция се натъкнахме на чуждо в раната.
– Чуждо тяло? – Кали дори не можеше да си представи какво означава това. – Ами, очевидно в раната е останала някаква марля и тя се е втвърдила и е причинила инфекция.
– Кой я е оставил вътре?
– Предполагам, че е оставена там случайно от д-р Форест по време на първата спешна операция, на която Хънтър е бил подложен.ю
Кали трудно можеше да говори, но усещаше как лицето ѝ почервенява от ярост.
– Това е небрежност – каза тя, а челюстта ѝ се напрегна. – И с цялото си блъфиране и заплахи той едва не уби Хънтър заради некомпетентността си. Трябва да го съдя за всичко, което струва.
– Разбирам, че сте много ядосана – каза лекарят, като протегна ръце и запази гласа си тих.
– По дяволите, права си – каза Скарлет. – Има пълното право да бъде.
Докторът погледна и двете ни.
– Моля ви, позволете ми само да кажа това в контекста. Д-р Форест е отличен хирург от десетилетия и е спасил стотици, ако не и хиляди животи с работата си в областта. Казвам това като човек, който е може би най-голямата опозиционна сила, с която се е сблъсквал през последните години. Между мен и д-р Форест няма изгубена любов, но в същото време трябва да призная труда му.
– Както и да е – каза Кали, – той е изложил нечий живот на опасност поради своята некомпетентност и трябва да бъде спрян.
– Съгласна съм. – Д-р Уолш я погледна равномерно. – Уведомих главния лекар за ситуацията и се свиква спешна среща, за да обсъдим въпроса. Почти мога да гарантирам, че д-р Форест ще бъде помолен да спре да практикува медицина. Със сигурност ще бъде пуснат в безсрочен отпуск, който ще започне веднага, докато провеждат разследването.
Кали сгъна ръце.
– Е, това е началото.
– Но предполагам, че това, което ви моля да вземете предвид – каза д-р Уолш – е, че този човек е посветил целия си живот на това да служи на другите. И най-голямата му грешка е била, че е искал да продължи да върши работата си след времето, когато все още е бил способен да работи на най-високо ниво.
Кали усети как част от гнева я напуска, докато възприемаше думите на лекаря.
– Ще обмисля това, което ми казахте. Разбира се, че ще го направя – особено защото знам, че си стояла на косъм заради мен, правейки такава рискована операция на Хънтър с толкова много неизвестни фактори.
Д-р Уолш се протегна и сложи ръка на рамото на Кали.
– Просто си помисли ден-два, преди да извикаш армия от адвокати по този въпрос. Добре?
– Добре. – Издиша Кали. – И така, какво става с Хънтър? Къде е той сега?
– Той е в стаята за възстановяване, но ще се върне в стаята си в интензивното отделение
вероятно в рамките на следващия час. А след това сте добре дошли да го посетите.
– В съзнание ли е?
– Все повече. Все още е замаян от анестезията, но предполагам, че ще е по-добре, докато го видите.
След това тя зададе въпроса, който я изнервяше най-много. – На апарат за изкуствено дишане ли е?
– Не, не вярвам да се наложи да бъде вентилиран отново. След като отстранихме марлята, която причиняваше цялото това възпаление и инфекция, състоянието му веднага се подобри. Заедно с антибиотичния курс, на който го подложихме, смятам, че той трябва да продължи да се подобрява час по час.
Кали отново избухна в сълзи, прегърна Скарлет и се разплака – този път това бяха сълзи на радост и облекчение.
Д-р Уолш им каза, че след малко ще излезе медицинска сестра, за да им съобщи кога Хънтър ще се върне в стаята си, и след това си тръгна от тях, след като получи дълга, силна прегръдка от Кали.
Веднага след това Кали и Скарлет излязоха навън и Кали започна да се обажда по телефона и да пише на хората, като съобщаваше на всички, че Хънтър ще се оправи. Двете все още плачеха, усмихваха се и се смееха.
Кали се чувстваше така, сякаш е в най-големия възход в живота си. Всичко навън изглеждаше толкова свежо, ново и жизнено. Самият въздух изглеждаше толкова свеж и чист и тя го вдиша дълбоко.
Всички, на които каза, бяха във възторг – от родителите ѝ и Шон, детектива, та чак до Никол и Ред и дори Даниел.
Скарлет пушеше и наблюдаваше Кали, докато тя правеше телефонно обаждане след телефонно обаждане и съобщаваше добрите новини. Накрая и последното обаждане беше направено, и последният SMS беше изпратен, и Кали я погледна. Тя усети, че нещо не е наред в начина, по който Скарлет я гледаше.
– Какво става? – Попита тя.
– Нищо – каза и Скарлет. – Просто… имаш толкова много прекрасни хора в живота си. Просто съм щастлива за теб, това е всичко. – Тя се усмихна, но на Кали ѝ се стори, че усмивката ѝ е някак тъжна.
– Хайде, да се върнем вътре. Не искам да пропусна момента, в който ще ни кажат, че можем да отидем да го видим.
Беше права, че не им се налагаше да чакат много дълго. Около петнайсет минути след като се върнаха в чакалнята, излезе една медицинска сестра и им съобщи, че Хънтър е в интензивното отделение и може да приема посетители.
Сърцето на Кали биеше с километър в минута, докато прекосяваха коридорите, за да стигнат до личната му стая. Беше направо замаяна от радост и облекчение. За известно време тя искрено вярваше, че никога повече няма да го види, и все пак само след няколко мига те щяха да се съберат отново.
– Може би трябва да изчакам отвън – каза Скарлет, докато се приближаваха към стаята.
– Защо?
– Просто не се чувствам добре – да вляза с теб. Не искам да се намесвам в твоя момент, Кали.
– Не бъди глупава.
– Това е твоето време – каза Скарлет. – Аз ще се разходя.
– Скарлет…
Но вече беше твърде късно. Скарлет се обърна и започна да се отдалечава, а Кали остана да се чуди дали наистина е добре. Но после изхвърли Скарлет от съзнанието си, защото тя не беше нищо в сравнение с Хънтър. Хънтър беше само на няколко крачки от нея и цялото тяло на Кали трепереше, когато си представи как той лежи в леглото и я чака да дойде да го види.
Последните стъпки до вратата бяха забавени и самото време сякаш спря. Беше като сън. Когато отвори вратата, тя видя, че той я е чакал.
Лежеше в леглото, а очите му срещнаха нейните и той избухна в широка усмивка.
– Ето това е нещо, което не се вижда всеки ден. Истински жив ангел в болничната ти стая.
Кали се затича към него, като искаше да се хвърли върху него, но знаеше, че той все още е твърде крехък физически за подобно нещо. Вместо това затрупа лицето му с целувки, а Хънтър се засмя, докато го правеше.
– Леко, леко – ще ни изгонят – пошегува се той.
– Не мога да спра – каза му тя, взе лицето му в ръцете си и погали бузите му. Тя погледна в тъмните му очи. – Почти те загубих.
– Не бъди глупава – отвърна той, но очите му ѝ подсказаха, че добре осъзнава колко близо е била.
– Изглеждаш много по-добре. Лицето ти отново има цвят – нормален цвят.
– Това е добре да се знае. Искам да кажа, че не е лесно да си зелен и всичко останало.
Кали се засмя и отново го погали по лицето. Тя не можеше да повярва колко невероятно красив беше той, но нещо повече – не можеше да повярва колко красив беше духът му, душата му.
– Знаеш ли колко много те обичам? – Попита го тя.
Изражението му стана по-сериозно.
– Разбира се, че знам. Твоята любов е това, което ме държи жив.
– Обещай ми, че оттук нататък никога няма да се излагаш на опасност. Не мога никога повече да преживея нещо подобно.
– Ще бъда като момче от хор. Освен ако не се наложи да те защитя. – Той се усмихна и сега ръката му докосваше бузата ѝ. – Бих направил всичко отново – каза той. – Не съжалявам за нито една секунда от всичко това.
– Това е, защото си луд.
Той кимна.
– Предполагам, че това е вярно.
– Колко от последните няколко дни изобщо си спомняш?
– Не чак толкова много – призна той. Беше започнал да разлепва част от лентата от венозната инжекция на ръката си.
– Ей, недей да го правиш.
– Сърби ме – каза той, играейки си с лентата, която беше откъснал от ръката си.
– Това те притеснява след всичко, което си преживял? –
Попита тя, сядайки възможно най-близо до леглото му.
– Ще се изненадаш. Когато се събудих за първи път след прострелването, това, което не можех да понасям, беше колко съм жаден. Исках една сода повече от всичко на света, въпреки че гърдите ми бяха сякаш някой ги е използвал за тренировка за стрелба по мишена на стрелбището.
– Как се чувствате сега?
– Почти същото. – Той продължи да си играе с медицинската лента, сякаш беше майстор скулптор, който работи с нова глина.
– Разликата е, че сега наистина се възстановяваш. Най-лошото е минало.
– Откъде знаеш това? Получи ли лиценза си за медицинска практика докато аз лежах тук?
– Може би.
Той я погледна сериозно.
– Не бих се съмнявал в теб, Кали. Можеш да направиш всичко, за което се сетиш.
– Ти се събуди от дясната страна на леглото.
– Повече няма да си позволя да се събуждам от грешната страна. Изгубих твърде много време да се самосъжалявам, да се обвинявам, да се правя на жертва. Това е минало.
– Какво доведе до тази промяна?
– Мисля, че може би съм бил мъртъв – или толкова близо до това, че на практика няма разлика – и се кълна, че нещо се е случило с мен, нещо, което се съмнявам, че някога ще мога да обясня.
– Какво имаш предвид?
Той облиза устните си и за кратко затвори очи.
– Сякаш си бях отишъл, но всъщност не си бях отишъл. Не мога да го опиша с думи. Просто усещах, че и баща ми никога не е отивал никъде и че никога не съм го губил истински. Не наистина.
– Не съм сигурна, че го разбирам – призна тя.
– Аз също – каза той, а на устните му се появи малка, озадачена усмивка. – Просто излязох от него, знаейки, че да бъда тук с теб по този начин е толкова ценно, че не бива да губя и секунда. Нито секунда. – Той се върна към бъркането с медицинското тиксо.
– Това ми харесва – засмя се тя. – Аз също не искам да губя нито секунда. Когато си помислих, че можеш да умреш, едва не си изгубих ума. – Той изведнъж се повдигна на лакът, с голямо усилие се обърна към нея.
– Сега ще кажа още няколко неща – каза той, а бузите му
почервеняха.
– Хънтър, не се напрягай. Легни. – Тя започна да става от стола си.
– Не, просто ме послушай – каза той, а в гласа му прозвучаха някои от старите му интензивности.
Кали направи каквото и каза.
– Добре, добре. Слушам.
– Искам да ти кажа, че съм влюбен в теб и че винаги съм бил влюбен в теб, от първия момент, в който те видях на басейна онази вечер. Все още си спомням начина, по който изглеждаше, блясъка на водата в очите ти, усещането на кожата ти, когато те докоснах.
Думите му бяха като огън, който я изгаряше, но по най-приятния начин. Тя си спомни и първата им нощ заедно – магията ѝ, несигурността, осезаемата химия, която я бе накарала да се завърти в объркване.
– Спомням си, че ме докосваше – усмихна се тя.
– От онази първа нощ насам бягам от това, което знаех дълбоко в себе си – каза той. Едната му ръка беше свита в юмрук, преметната отстрани на парапета на леглото, докато я гледаше.
– Какво знаеше?
– Че искам да бъда с теб и че трябва да бъда мъж, който те заслужава. Преди не мислех, че съм такъв мъж, но сега знам, че съм. – Юмрукът му се отвори и разкри медицинската лента, която беше изработена във формата на кръгъл пръстен. Той я протегна към нея като дар. – Кали Йънг, ще ми окажеш ли чест – най-голямата чест в живота ми – и ще се омъжиш ли за мен?
Тя не можеше да повярва на това, което чуваше. Но после осъзна, че всичко, което е имала, е било вярата, че някак си, по някакъв начин, нещата между тях ще се получат. Дори когато всички шансове са били насочени срещу тях, тя никога не се е отказвала истински.
– Разбира се, че ще се омъжа за теб – каза тя. – Нищо на света не може да ме направи по-щастлива.
Тя взе „пръстена“ и го сложи на пръста си.
– Ей, пасва – засмя се тя.
– Не е кой знае какво, знам – но това е най-доброто, което мога да направя в толкова кратък срок. И както казах, не искам да губя нито секунда повече. Скоро, когато се махна оттук, ще имаш нещо малко по-съществено, с което да го замениш.
– Това не ме интересува. Обичам този пръстен повече от който и да е диамант – каза тя и не излъга. Тя погледна пръста си с пръстена от лентата и в очите ѝ се появиха сълзи.
– Обичам те, Кали – каза той.
– Аз също те обичам – прошепна тя.
– Сега ела тук и ме целуни – каза ѝ той.
Тя се надигна от стола си и направи каквото ѝ заповяда.