***
Кали не беше подготвена за това, което откри, когато влезе в къщата.
Във фоайето се водеше шумен спор и отначало тя почти се зачуди дали не са я закарали в грешното имение.
Имаше възрастна жена, облечена в прекрасен маслинов шинел, с дръпната шапка и застанала до малък куфар на колелца. И тази жена крещеше на Никол, а Никол и отвръщаше с викове.
– Не знам как сте минали през входната врата – казваше Никол на възрастната жена, скръстила ръце, а лицето ѝ беше по-червено, отколкото Кали някога го беше виждала.
Кали веднага си помисли за кръвното налягане на Никол.
– Никол, всичко ли…
Възрастната жена напълно игнорира Кали.
– Ще ти кажа как преминах през входната врата. Казах им коя съм. Аз съм майката на Ред Джеймсън и го познавам много по-дълго от теб. Отгледах го още когато беше в пелени. Знаеш ли какво означава това? Не, нямаш представа.
– Това, което знам или не знам за отглеждането на дете, няма нищо общо с това – каза и Никол. – Ред не иска да те вижда точно сега. Опитах се да направя всичко възможно…
– Опитала си се? – Засмя се майка му. Всъщност тя се разкрещя, помисли си Кали. Очите на жената бяха като две малки черни топчета, които се търкаляха в главата ѝ. Изглеждаше напълно откачена.
– Постарах се – каза Кали. – Опитах се да ви помиря, опитах се да бъда буфер. Но ти го правиш невъзможно, Ерика. Ако беше изчакала да сме готови да те поканим…
Ерика пристъпи напред, посочвайки.
– Искам да видя сина си и искам да видя внучката си. Няма да бъда третирана по този начин, Никол.
Кали беше напълно изненадана. Тя нямаше представа какво се случва и какво е предизвикало ситуацията, но беше повече от наясно със здравословните проблеми на Никол.
Но Никол не отстъпваше. Тя също пристъпи напред и беше по-висока от Ерика, а очите ѝ изведнъж бяха също толкова свирепи.
– Слушай ме – каза тя. – Това е моята къща. Искам да се махнеш оттук, или ще те изхвърля.
Кали видя как по лицето на по-възрастната жена премина странно изражение на страх – или може би беше омраза. Но после тя просто се обърна, хвана дръжката на куфара си и започна да върви към входната врата.
Кали беше застанала на пътя ѝ и тя се отдръпна.
Ерика я погледна неприятно нагоре-надолу.
– Това ли е тази, който щеше да ме изхвърли от къщата? Бих искала да я видя как се опитва.
– Просто се махай, иначе сама ще те изхвърля – каза Никол уморено.
Ерика погледна към Никол с насмешливо, дърпащо се изражение.
– Има някои неща, които може би предпочиташ да не знаеш за своя невероятен, прекрасен съпруг, Никол. Предупреждавам те. Ще съжаляваш, че се отнасяш с мен по този начин. Може би е време да осъзнаеш за кого всъщност си се омъжила.
И с това Ерика отвори вратата и си тръгна. Кали я затвори и заключи след себе си.
Никол въздъхна с облекчение, но след това бързо отиде до телефона на стената.
– Здравейте, свекърва ми по някакъв начин беше пусната през входната врата без наше разрешение…разбирам. Тя вече си тръгва. Моля, погрижете се да напусне имота ни незабавно. – Никол окачи слушалката, след което се обърна, слагайки ръце на хълбоците си.
– Хайде, трябва да седнеш и да пиеш вода – каза ѝ Кали.
– Добре съм.
– Никол, това е нареждане на лекаря. Хайде. – Кали я придружи до хола, до един от удобните столове. Донесе ѝ табуретка за крака, за да може да си сложи краката, и чаша вода.
– Тази жена е сертифицирана – каза Никол, когато Кали и донесе напитката. Тя я поднесе към челото си и отново въздъхна. – Сертифицирана.
– Какво стана? Каква е историята ѝ? – Попита Кали, като седна наблизо.
– Това е дълга история – каза Никол. – Основното е, че тя не е много приятна жена, а Ред не е заинтересован да я има в живота си в момента. Въпреки този факт се опитах да я включа малко, където можех, опитах се сама да изградя връзка с нея. Но както виждаш, тя е просто неприятна работа.
Кали кимна.
– Тя ме изплаши.
– Тя и мен ме плаши. – Никол поклати глава, сякаш се опитваше да изчисти спомена за майката на Ред от съзнанието си. – И сега се притеснявам, че тя ще продължи да ни тормози. Чу ли какво каза накрая?
Кали кимна.
– Сигурно обаче бяха само празни заплахи – каза тя, без да вярва особено. Тази жена не ѝ изглеждаше като човек, който отправя празни заплахи. Изглеждаше като жена, която обича да си отмъщава болезнено.
– Не мога да направя нищо за нея. – Най-накрая каза Никол. – Просто ще се съсредоточа върху невероятните неща, които имам. Дъщеря ми, съпругът ми. Добри приятели. – Тя хвърли бързо намигване към Кали.
– Добра идея – каза Кали. – Ще разкажеш ли на Ред за това, което се случи днес с майка му?
Никол се замисли.
– Предполагам, че трябва, макар че е въпрос на предположение как ще се справи с това. Може да се опита да я арестува и да я вкара в затвора. – Тя се засмя, показвайки, че не говори сериозно. – Или пък може да се отърве от всичко това.
– Жалко, че на света има такива хора – каза Кали.
Никол кимна и отпи от водата си.
– Но от друга страна, има и също толкова невероятни хора. И заради това всичко си заслужава.
Тогава Кали се замисли за Хънтър и се зачуди дали не греши, като вярва, че той е един от онези невероятни хора, заради които животът „си струва“, както би казала Никол.
Само ако можеше да разбере повече защо той прави нещата, които прави – само ако можеше да свали стените си поне малко. Ако можеше да преодолее някои от защитните му механизми, може би щеше да разбере със сигурност дали това не е нещо повече от луда игра, която играят един с друг.
Може би просто трябва да се постарая повече, за да науча истината – помисли си тя внезапно. И тогава осъзна, че ще се постарае много повече, дори ако това означава да рискува всичко.
Назад към част 10 Напред към част 12