***
Хънтър най-накрая се свърза с нея отново на следващата вечер, около полунощ.
Изпрати ѝ един кратък текст.
Срещни се с мен утре в дома ми в 15:00 часа.
Тя му изпрати отговор, в който му каза, че ще бъде там, а той така и не и отговори на това. Това е нормално, помисли си тя.
Но все пак беше развълнувана.
Умът ѝ се въртеше, докато се опитваше да заспи през нощта, чудейки се какво ли ще направи той на следващия ден, когато се видят. Дали ще иска да я заведе в мазето и да изпробва някоя от машините си? Или това щеше да е една от нощите, в които я обичаше в спалнята си, целуваше я страстно, гледаше я в очите, караше я да се чувства истинска, видяна и разбрана?
Без значение какво ще избере, Кали искаше да го види отново. Хънтър беше объркващ, объркващ и дори тревожен, но никога не беше скучен. И тя искаше да разбере повече, дори и да не се предполагаше, че се опитва да разбере каквото и да било.
Накрая, в някакъв неизвестен момент, Кали успя да се унесе в неспокоен сън. Когато се събуди на следващия ден, тя беше разтреперана от вълнение за предстоящото следобедно рандеву.
Междувременно трябваше да свърши още няколко задачи. Беше дошла новината, че Райли ще бъде изписан от болницата. Затова Никол се уверяваше, че се е погрижила за всички дреболии в къщата, и искаше Кали да отиде до магазина и да вземе някои неща.
– Също така, можеш ли да вземеш пощата ни на връщане? – Попита я Никол. Кали кимна, докато си отбелязваше в телефона задачите.
– Разбира се – каза тя.
– Уау, някой е бодър днес – усмихна се Никол. – Събуди се от дясната страна на леглото ли?
– Нещо такова – усмихна се Кали в отговор. И след това тръгна към магазина.
Когато пристигна на първата си спирка – CVS (за някои от рецептите на Никол), Кали забеляза, че батерията на мобилния ѝ телефон е изтощена.
– По дяволите. – Тя го хвърли обратно в чантата си, като си каза, че ще го зареди по-късно.
Извършването на поръчките ѝ отне около час и половина. На връщане спря на входната врата и попита за пощата на Никол и Ред.
– Разбира се, госпожо – отвърна прекалено учтивият пазач. Кали забеляза, че са станали по-официални и вежливи, откакто Ред им се скара, че са пуснали майка му да мине без предупреждение. Оказа се, че майка му им е разказала някаква полуизмислена история за изненадващо посещение, което непременно е трябвало да бъде запазено в тайна, и който и да е бил дежурен, е бил твърде уплашен, за да я пренебрегне и да се обади точно тогава.
Кали трябваше да отдаде дължимото на старата жена – тя беше умна.
И очевидно беше намерила още един начин да премине през охраната, защото Кали не можеше да не забележи, че има малък, тънък пакет, адресиран до Никол – а името на обратния адрес беше Ерика Джеймсън.
– О, не – каза си тя. Това не може да е нещо добро.
Пренасяйки пакетите в къщата, тя откри, че Никол работи на лаптопа си в кухнята.
– Всичко наред ли е? – Попита Никол, като все още кълвеше на компютъра си и дори не вдигаше поглед.
– Да – каза Кали и сложи чантите на земята. – Но имам и лоши новини.
Сега Никол я погледна.
– Кажи ми. – Лицето ѝ вече беше напрегнато и притеснено.
– Искам да кажа, че не съм сигурна, че е лоша новина…
– Просто ми кажи, вече, Кали.
– Съжалявам. – Кали си пое дъх и ѝ подаде тънкия пакет. Беше по-скоро от онзи вид пликове, в които се поставят документи, снимки, такива неща. – Погледни обратния адрес.
Никол го взе и го разгледа. Когато видя от кого е, очите ѝ се свиха.
– Чудесно. – Тя поклати глава и направи физиономия. – Да го отворя ли?
Кали вдигна рамене.
– Не знам. Имам предвид, че може би…
– Ти би ли го отворила?
Тя се замисли за секунда.
– Да. Определено бих го отворила.
Никол се засмя.
– Сигурна съм, че ще го направиш. Ти си по-смела от мен. – И тогава тя разкъса пакета и погледна вътре. – Това е някакъв вид CD или DVD.
– Наистина? Като от магазин?
– Не. – Никол извади малък пластмасов калъф, в който имаше само едно DVD без етикет. Към него беше прикрепена малка бележка. Никол я прочете на глас.
– Скъпа Никол, след последната ни приятна среща сметнах, че е редно най-накрая да видиш с какво се занимава съпругът ти. Може би някой ден ще ми благодариш, че ти казах истината. С уважение, Ерика.
Лицето на Никол беше пепеляво, докато гледаше DVD-то.
– Добре ли си? – Попита я Кали.
Отначало Никол не отговори.
– Не съвсем – каза тя след малко. – Каквото и да е това, имам чувството, че не е добро.
– Може би просто трябва да го изхвърлиш, Никол. Не я оставяй да си играе с теб на мисловни игри. Тя иска да те разстрои – иска да те накара да се съмняваш в хубавите неща в живота си.
Никол кимна, все още вперила поглед в калъфа на DVD-то.
– Ти би ли го изхвърлила, Кали?
– Не говорим за мен – каза Кали.
– Ти би го гледала. Разбира се, че ще го гледаш. – Никол пъхна DVD-то обратно в плика и погледна Кали със странна усмивка.
– Трябва да си вземеш почивка до края на деня.
– Наистина? Сигурна ли си?
– Така или иначе имаш свободен следобед – каза Никол. – А и ти си свършила всичко тази сутрин, така че продължавай. Забавлявай се. Вземи колата, ако искаш.
– Не знам дали трябва да те оставя така.
– Имам Ред. Той ще се прибере скоро, а аз, честно казано, съм добре. Върви, моля те.
Кали и благодари, като се чудеше колко ли знае или подозира Никол за заниманията и с Хънтър след работа. Вероятно много, като се има предвид, че беше приятелка с Даниела, а Даниела не беше най-добрата в пазенето на тайни.
Това обаче беше перфектно. Кали се притесняваше да стигне до къщата на Хънтър в уречения час, а сега имаше достатъчно свободно време. Кали отиде в стаята си и се съблече, след което си взе дълъг душ. Когато приключи, тя се преоблече в къса пола и секси горнище.
След това събра малка чанта с дрехи и тоалетни принадлежности, в случай че той поиска да прекара нощта…
Изведнъж си спомни за телефона си. Батерията беше изтощена. Кали грабна зарядно устройство и го хвърли в чантата си – по-късно щеше да зареди телефона си в дома на Хънтър.