КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово желание – книга 7 – част 2

***

Хънтър Риърдън гледаше Кали – гледаше я право в очите и ѝ казваше, че иска да контролира всичко, което се случва между тях.
– БДСМ е въпрос на власт – каза ѝ той, докато тя седеше на пътническата седалка в колата му и се опитваше да го слуша.
Но да слушаш е трудно, когато си объркан и притеснен, а също и обзет от чувства на желание, които са достатъчно силни, за да те накарат да се съмняваш в собствения си здрав разум.
– Чия е силата? – Попита тя. – Твоя или моя?
– И на двамата, разбира се.
– Звучи така, сякаш имаш нужда да управляваш мен.
Хънтър направи пауза, като се замисли.
– Ще постигнем предварително споразумение какви точно са правилата между нас. Това не работи, освен ако и двамата не можем предварително да сме наясно какво искаме от това.
Тя поклати глава.
– Това не е първият път, в който предлагаш подобна сделка на някоя бъдеща приятелка. Би ли ме нарекъл изобщо своя приятелка или получавам някаква друга титла – робиня, може би?
– Няма да ми бъдеш робиня – засмя се той. – Освен ако не искаш да бъдеш.
Кали мразеше начина, по който той говореше за това… дори не знаеше как да го нарече. Това „предложение“, което и беше направил. Изглеждаше студено и пресметливо и напълно неромантично. Колкото повече мислеше за него, толкова по-малко ѝ харесваше.
– Не мисля, че искам да участвам в БДСМ или каквото и да е друго, което искаш да правим с теб, Хънтър.
– БДСМ не е някаква мръсна, гадна тайна. Това, което той описва, е определен вид взаимоотношения. Това е динамика на властта, която може да направи чудеса, ако правилните хора я използват. – Продължи Хънтър, а сексапилната му уста се изкриви в усмивка. – И аз мисля, че ние с теб сме правилните хора. Ние си пасваме.
– Не мисля, че си пасваме.
– Знаеш, че си подхождаме – отвърна той. – Помниш ли как си паснахме снощи?
Кали наистина си спомни. Помнеше твърде добре как ръцете му се усещаха върху тялото ѝ, как с лекота поемаше управлението. Спомняше си ясно усещането, когато ръцете му държаха китките ѝ над главата ѝ, и как тежестта му я притискаше, докато той вкарваше мъжеството си в най-дълбокото ѝ, най-интимното място.
Тя поклати глава, за да се върне към реалността.
– Спомням си – призна тя. Той се усмихна по-широко, сякаш победоносно.
– Но помня и начина, по който се отнасяше с мен след това – каза му тя.
За първи път в разговора Хънтър изглеждаше леко неловко. Той въздъхна и погледна встрани.
– В това е проблемът – каза той. – Не успях да ти обясня, че трябва нещата да са по определен начин, ако това ще работи между нас…
– Искаш да кажеш, че имаш нужда нещата да са по определен начин – прекъсна го тя.
Очите на Хънтър се присвиха и ноздрите му се разшириха, когато той отново насочи поглед към нея.
– Права си, Кали. Имам нужда нещата да бъдат по определен начин. Но скоро ще разбереш, че начинът, по който аз се нуждая от нещата, е най-добрият и за двама ни.
– Ами аз мисля, че си арогантен и самовлюбен. Безумно е да предполагаш, че искам точно същото нещо, което искаш и ти, без дори да ме питаш.
Хънтър се ухили.
– Това не е арогантност, а наблюдателност. Мога да те погледна в очите и да видя колко много искаш това. Мога да наблюдавам начина, по който тялото ти реагира на мен, и знам – дори да се опитваш да го скриеш. Всъщност точно сега виждам как кожата ти е почервеняла, температурата ти е с няколко градуса по-висока, а очите ти непрекъснато се стрелкат към мен, а не от мен. С други думи, ти си невероятно привлечена от мен, независимо дали искаш или не.
Кали се опита да се изсмее на твърдението му, но вътрешно беше едновременно ужасена и развълнувана от това колко ясно той е възприел възбудата ѝ. Тя го искаше, но също така беше и някак отблъсната – отблъсната от прекалената му самоувереност, емоционалната му дистанцираност и нежеланието му да я срещне наполовина.
– Имахме гореща нощ заедно – отвърна тя тихо. – Няма да си правя труда да отричам това. Но ние не сме подходящи един за друг. Няма да се отнасяш с мен така, както се отнасяш с жените в живота си.
Изведнъж той се пресегна и докосна предмишницата ѝ с върховете на пръстите си, като за миг леко докосна кожата ѝ. Само този кратък контакт и смелостта на жеста я развълнуваха неимоверно. Моментално зърната ѝ станаха твърди и сковани.
Сърцето ѝ се ускори, а знанието, че той усеща вълнението ѝ, някак си го направи още по-силно.
– Не става въпрос за това, което интелектът ти казва, че е правилно – обясни Хънтър, като седна леко назад и я наблюдаваше. – Става дума за това, което тялото ти знае, че имаш нужда.
Точно в този момент, когато тя се канеше да признае, че всъщност има нужда от него – има нужда от докосването му – че би била готова да му се отдаде там и тогава, ако той я докосне още веднъж, един дълъг черен седан спря на тротоара зад тях.
– Мисля, че това е колата, която изпратиха да ме вземе – каза Кали, възвръщайки си самообладанието.
В изражението на Хънтър проблесна кратко раздразнение, но после той само кимна леко и се усмихна.
– Добре, тогава добре. Предполагам, че ще трябва да продължим този разговор някой друг път.
Кали не отговори. Тя отвори вратата и слезе от колата на Хънтър, усещайки погледа му върху себе си, знаейки, че той няма да се откаже толкова лесно. И осъзнавайки, докато затваряше вратата и отиваше към седана, който я чакаше – тя не искаше Хънтър Риърдън да се откаже точно сега.

Назад към част 1                                                               Напред към част 3

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!