***
По време на пътуването до дома на Ред и Никол Кали седеше на задната седалка на градската кола и мислеше за това, което Хънтър ѝ беше казал.
Беше объркана и докато се взираше през прозореца и гледаше как пейзажите се разминават, се опитваше да осмисли чувствата си.
Кали знаеше, че иска Хънтър повече от всеки друг мъж, когото някога е срещала. Той беше всичко, което тя намираше за привлекателно – тъмен и красив, мистериозен, очарователен и най-вече страстен. Начинът, по който я докосна снощи, все още беше толкова ярък за нея, сякаш се беше случил само преди няколко минути.
Дори и сега Кали усещаше кожата му върху своята, устните му, които я докосваха, ръцете му върху гърдите ѝ, твърдостта му, притисната към най-интимното ѝ място.
Тя гореше за него, горещ пламък, който сякаш не можеше да бъде угасен. И тя искаше да потуши пламъка, защото Кали знаеше, че Хънтър е лоша новина. Сега, след като изслуша речта му за БДСМ, знаеше дори повече.
Единственото нещо, което Кали знаеше за БДСМ, беше от времето в колежа, когато с няколко приятели прекараха една нощ в кикотене и четене на глас на откъси от еротичен роман, който някой беше донесъл в общежитието.
Тя не беше взела това на сериозно, за да се запита дали се възбужда от концепцията – тогава всичко изглеждаше глупаво и напълно абстрактно.
Но сега Хънтър беше влязъл в живота ѝ, сякаш съдбата го беше създала специално с цел да изпита истинските желания на Кали. Сякаш, смеейки се онази вечер в колежа на тази глупава книга, тя бе разгневила някакви тъмни богове.
И това беше нейното наказание.
Само ако можеше да спре да мисли за миналата нощ – само ако очите на Хънтър не я преследваха, само ако ръцете му не обещаваха да я докосват по нови и вълнуващи начини, само ако не и се струваше, че може да изкрещи от толкова силно желание за него.
Пейзажът зад прозореца на колата вече се променяше, докато наближаваха къщата на Ред и Никол. Намираха се в много заможен район на Кънектикът и беше очевидно, че всички, които живееха наоколо, дишаха различен въздух.
Дори не можеше да ги опишеш правилно като къщи – те бяха имения, просто и ясно. Дворовете бяха огромни – къщите бяха богато украсени и заплашителни.
Въпреки че беше прекарала шест месеца като бавачка на семейство Данвърс (които сами по себе си бяха доста заможни) и въпреки че беше ходила в Хемптън и беше видяла много богаташи и начина им на живот, Кали все още не беше свикнала с всичко това.
Тя произхождаше от скромен дом и дори делеше една спалня с един от братята си, докато не замина за колежа. Така е било в нейното семейство и в повечето семейства, които е познавала, когато е растяла.
Идеята да живее в някаква огромна къща с двайсет и повече спални ѝ се струваше абсурдна – както и фактът, че повечето от хората, които живееха в тях рядко използваха или посещаваха по-голямата част от къщата редовно.
Поне замъкът на Хънтър не беше толкова показен, колкото тези чудовища, помисли си тя, докато подминаваха имение след имение, като всяко от тях изглеждаше все по-голямо и по-нелепо.
Накрая колата пристигна в имението на Джеймсън. Единствената къща, която се доближаваше до размерите му, беше къщата на Кейн и Даниел Райт в Хамптън. Но тя беше ходила в дома им през нощта, а тук беше посред бял ден.
Сега, докато колата минаваше покрай входната врата (където бяха спрели за кратко, за да проверят документите ѝ), Кали погледна към километрите имот, простиращи се във всички посоки, докъдето стигаше погледът. Имаше зелени хълмове, огромно езеро, гора, а после и самата къща, която беше красива и страшна едновременно.
Ще живея тук – помисли си тя и поклати глава от възхищение.
Как би могла изобщо да свикне с този нов живот? Дали изобщо искаше да свикне с него?
Накрая паркираха пред имението и шофьорът се обърна към нея.
– Не бързайте. Аз просто ще седя тук и ще чета вестника, докато се върнете.
– Благодаря.
Шофьорът се усмихна и отвори вестника си – беше „Ню Йорк Пост“, а не „Таймс“. Той четеше спортните страници. По някакъв начин тази малка подробност накара Кали да се почувства по-добре. Ако баща ѝ беше живял в Ню Йорк, може би щеше да е шофьор на лимузина и със сигурност щеше да чете спортните страници в „Пост“ всяка сутрин.
Тя слезе от колата и отиде до входната врата, набра кода на клавиатурата, а после използва ключовете, които Ред ѝ беше дал, за да отключи самата врата.
Пристъпвайки вътре, тя бе зашеметена от величието и грандиозността на имението. Ръката ѝ се свлече на гърдите, докато оглеждаше мрамора, високите сводести тавани, огромните прозорци и дългите коридори, които се разклоняваха и простираха до безкрайност.
В крайна сметка успя да се опомни. Изкачи се по дългото стълбище към главната спалня и огледа стаята.
Ред ѝ беше казал къде да отиде и какво трябва да вземе със себе си в болницата. Отиде в главната баня и взе някои тоалетни принадлежности, малко грим за Никол, за да се разкраси за гостите, които посещават болничната и стая, такива неща.
След това отиде до гардероба и взе един голям куфар на колелца, за който ѝ беше казал Ред.
Кали отвори куфара и го сложи на пода, след което се премести при скрина, където намери много дрехи. Трябваше да ги подреди, за да намери меки дрехи, които Никол да може да носи удобно през целия си престой.
Изглежда смятаха, че тя ще остане в болницата една седмица, преди да се прибере у дома. Бебето, Райли, вероятно щеше да бъде в интензивното отделение почти месец, общо взето.
Докато вадеше дрехите от чекмеджетата и ги слагаше в куфара, тя отново започна да мечтае. Напоследък сънищата ѝ имаха много постоянна характеристика, тъй като във всяко едно от тях участваше Хънтър.
Кали отново се опита да се отърси от мислите си за вчерашната нощ, да не говорим за начина, по който я беше докоснал тази сутрин. Как ставаше така, че само една бърза ласка можеше да я накара да почувства повече от хилядите целувки на онези разкрепостени гаджета от миналото?
Не знаеше, но знаеше достатъчно, за да осъзнае, че властта, която Хънтър имаше над нея, далеч надхвърляше здравословните граници. Кали почти не познаваше Хънтър, а това, което знаеше за мистериозния писател, беше достатъчно, за да предизвика серия от червени знамена, които трябваше да я спрат на място.
И все пак тя все още се надяваше на нещо повече, нали?
Кали беше спряла да обръща внимание на това, което прави, и така на практика беше изпразнила най-долното чекмедже на скрина на Никол. Едва когато ръката ѝ попадна на нещо гумено и чуждо, Кали се върна в реалността.
– Какво, по дяволите? – Каза тя на празната стая.
Кали погледна надолу и очите ѝ се разшириха, когато извади малък черен камшик с купчина отделни нишки, висящи от дръжката. Сърцето ѝ изведнъж заби бързо и тя се почувства така, сякаш е направила нещо нередно – умишлено е шпионирала в личните вещи на Никол и Ред.
В действителност обаче тя просто правеше точно това, което Ред я беше помолил да направи. Сигурно са забравили, че в това чекмедже са държали някои от своите… играчки или каквото и да е друго… Кали разгледа камшика – изглеждаше по-скоро като онова, което си представяше под формата на Котка с девет опашки (и за което беше чела само в онази книга от общежитието на колежа). Беше кожен, малък и когато игриво го удари по крака си, не се усещаше много.
Тя забеляза също, че в задната част на чекмеджето има черен, копринен шал. Изглеждаше, че шалът е завързан по такъв начин, че сигурно е използван като превръзка за очи. Кали го взе в другата си ръка, усещайки усещането от материала по пръстите си, дори го поднесе към носа си, за да усети миризмата.
В корема на Кали се надигаше чувство на възбуда, докато разглеждаше тези инструменти, същите, които подозираше, че Хънтър възнамерява да използва върху нея някой ден. Откри, че когато си представи как писателя и слага тази превръзка на очите или я пляска по голия задник с „Котката с деветте опашки“, не изпитва страх, а по-скоро възбуда.
Веднага след тези други, по-приятни усещания, се появиха вина и срам и Кали прибра камшика и превръзката обратно в чекмеджето. Тя хвърли част от допълнителните дрехи обратно върху мистериозните предмети и след това затвори чекмеджето на скрина, сякаш затръшвайки вратата на цялата концепция за БДСМ.
Докато приключваше с опаковането на куфара, Кали установи, че въпреки себе си продължава да се връща в съзнанието си към камшика и превръзката на очите. Представяше си Хънтър, с голи гърди, с тъмните му очи, вперени в нея, докато лежи по корем на леглото му, с камшика в ръка, който се приближава към нея, за да направи кой знае какво.
Този образ не я напускаше, колкото и да се опитваше да се отърси от него.
Когато куфарът най-накрая беше опакован и Кали смяташе, че има всичко, което може да е необходимо на Никол, тя го свали долу, а после отиде до градската кола, където шофьорът я чакаше.
Шофьорът слезе и постави багажа в багажника, а после Кали се качи в колата и започнаха да карат по частния път, далеч от имението.
Никол и Ред наистина използваха тези неща, осъзна тя. Което означаваше, че може би – само може би – това не е било толкова ужасно, ужасяващо нещо. В края на краищата те имаха една от най-добрите връзки, на които някога се беше натъквала – изглеждаха по-щастливи дори от собствените ѝ родители.
Кали се зачуди дали има начин да накара Никол да говори за това.
И така, обичаш ли някога да бъдеш връзвана и бичувана? Тя си представи как небрежно пита, докато с Никол се мотаят заедно в болничната стая.
Вероятно това нямаше да се приеме много добре, но все пак. Може би щеше да има възможност да го обсъдят и ако някога види такава възможност, Кали реши, че ще се възползва от нея.
Назад към част 2 Напред към част 4