***
Кали се нуждаеше от нови дрехи и вместо да отиде до къщата в Хемптън, за да събере това, което беше останало от вещите ѝ, тя просто отиде да пазарува в града. Сега, когато получаваше толкова добра заплата, тя реши, че не може да навреди да похарчи малко (все още нямаше достатъчно пари, за да похарчи много).
След като си купи облекло за около четиристотин долара, тя се върна в градската кола и накара шофьора да я закара до имението в Кънектикът.
След като пристигна в дома, тя го уведоми, че не очаква да има нужда от услугите му до края на деня. Шофьорът беше твърде щастлив да си вземе почивка до края на деня.
Кали прекара следващите няколко часа в ядене на лека храна (риба тон на багел, зелена салата), плуване в басейна (като се стараеше да не мисли за Хънтър) и накрая гледаше телевизия съвсем сама в огромната всекидневна.
Накрая започна да дреме, а след това заспа непробудно на дивана.
Когато се събуди малко по-късно, Ред си беше вкъщи. Влезе в стаята и я видя да седи и да си бърше очите. Той се усмихна, явно изтощен след целия ден и нощ, прекарани в болницата с Никол.
– Знаеш ли, можеше просто да си избереш стая за гости и да подремнеш там. Не може да е много удобно да спиш на този диван – каза той.
Тя се протегна и зяпна.
– Всъщност беше. Твърде удобно. Не съм планирала да спя.
Той я погледна, после се върна към телевизора, където вървеше някакъв лош филм с Робин Уилямс и Джон Траволта.
– Как мина денят ти? – Каза той. – Прави ли нещо забавно?
– Отидох да пазарувам в града.
– Това винаги е хубаво.
– И отидох в Музея за модерно изкуство. – Той ѝ се усмихна.
– Добър избор.
– Да.
Той сякаш усети сдържаността ѝ.
– Може да е малко объркващо и скучно, ако не си падаш по модерното.
Кали се засмя.
– Не беше това. Просто се сблъсках с едно старо гадже, което беше там, и това беше малко неловко.
Тя веднага съжали, че го е казала, не знаеше защо му е казала нещо.
Очите на Ред се присвиха за миг, но после изражението му се смекчи.
– Знам какво е това – каза и той. – Но тук, в Ню Йорк? Този човек от Охайо ли е?
Тя заекна и се запъна да обясни.
– Той е нещо като родом от този район. Честно казано, дори не си струва да се говори за това. – Тя се огледа, опитвайки се да измисли начин да смени темата. – А ти? Как мина денят ти?
Той въздъхна и сложи ръце на хълбоците си.
– Дълъг. Все още трябва да се справям с работните неща, когато мога, а с бизнеса, който започва да набира скорост толкова бързо, става трудно да се прави от болничната стая. А и винаги се появяват луди неща, които изникват изневиделица. – Той сякаш се сети за нещо, като се усмихна на себе си.
– Какво се случи? – Попита го Кали. – Нещо смешно?
– Ами, моментът е неудачен. Някой иска да направи корица за мен за GQ. Обикновено бих се хвърлил на това, но не мога да отделя толкова време, колкото обикновено, с Никол и бебето и всичко останало. Така че трябваше да откажа.
– О, това е много лошо. Може би могат да отложат и да направят статията по-късно?
Ред сви рамене.
– GQ наистина се беше нагърбил с моята история за предстоящия брой – той е посветен на хора, които са се завърнали в спорта, бизнеса и развлеченията. Така че предполагам, че сега аз съм момчето от плаката за завръщания.
– Има и по-лоши неща, за които можеш да бъдеш плакат – отвърна тя.
– Аз ли не го знам. – Той се обърна от нея. – Просто ще си легна – каза той. – Абсолютно съм мъртво уморен и искам да стана рано и отпочинал. Както казах, Кали, не се притеснявай да вземеш която стая искаш.
Ред се качи горе в леглото и Кали реши, че вероятно трябва да вземе пример от шефа си и да направи същото. Беше прибрала нещата си в една от стаите за гости, точно до главния вход. Реши да се премести по-надолу по коридора в една от стаите близо до задната част на къщата.
Реши, че ще е хубаво да има малко уединение за разнообразие. Беше израснала в сравнително малка къща с петима братя, делеше една стая, докато растеше, и имаше съквартиранти през целия колеж. Работейки за семейство Данвърс, тя нямаше почти никакво лично пространство – особено Трина се чувстваше свободна да нахлува в стаята ѝ по всяко време и да изисква от нея неща.
Затова с облекчение започна да разопакова дрехите и вещите си в тази нова стая, толкова отдалечена от кухнята и всекидневната – чувстваше се сякаш най-накрая има свое собствено пространство и свой собствен живот.
Заспивайки тази нощ, унасяйки се, Кали си каза, че нещата, честно казано, не могат да бъдат по-добри.
И все пак един призрак я преследваше. Усмивката му, очите му, звукът на гласа му, докосването на ръката му върху крака ѝ – дори сега не можеше да го остави.
Казах му да ме остави на мира, да си върви. И въпреки че главата ми казва, че това е правилното нещо, сърцето ми казва, че правя най-голямата грешка в живота си.