***
Когато Кали се събуди на следващата сутрин, тя не бързаше да стане от леглото и да влезе под душа. Всъщност реши да си вземе дълга, неангажираща вана, която продължи близо четиридесет и пет минути. Водата беше гореща и успокояваща.
Тя затвори очи, облегна глава на ваната и се отпусна. Водата се плискаше по кожата ѝ и в тъмнината на съзнанието ѝ отново се появи лицето на Хънтър. Той ѝ се усмихна.
Тя усети силен пристъп на копнеж и тъга, чувство за загуба.
Защо трябваше да се бори срещу това, което Хънтър ѝ предлагаше? И какво от това, че той не беше подходящ за брак? Беше млада, биологичният ѝ часовник още не беше започнал да тиктака – можеше да си позволи вълнуваща, забавна афера с богат, див мъж, който знаеше как да натиска всички правилни бутони.
Дали наистина католическото ѝ възпитание, простите учения на родителите ѝ и църквата ѝ пречеха да направи това, което всъщност искаше? Или може би просто вътрешният ѝ компас ѝ подсказваше, че Хънтър Риърдън не е нищо друго освен въплъщение на лоши новини и лоши намерения.
В размислите си тя продължаваше да си го представя – дори успя да си представи усещанията от единствената им нощ заедно. Начинът, по който я докосваше, целуваше, усещането, че е вътре в нея, че я взема точно както иска, а накрая – точно както и тя искаше да го направи.
Очите ѝ се отвориха и тя осъзна, че се е киснала във ваната кой знае колко дълго. Водата беше хладка и почти хладна. Излезе от ваната и се подсуши, отърсвайки се от остатъците от фантазиите си.
Върни се в реалността, Кали. Забрави за Хънтър Риърдън и вече продължи напред.
Докато си миеше зъбите, гримираше се, обличаше се, сресваше косата си, Кали мислеше за начини да го изхвърли от ума си. Може би беше време да направи нещо драстично, като например да се присъедини към сайт за запознанства и просто да се запознае с колкото се може повече мъже.
Нуждаеше се само от един хубав мъж, който да отвлече мислите ѝ от единствения лош мъж, когото не можеше да спре да я обсебва.
Най-накрая тя излезе от стаята си и се отправи към основната жилищна площ с намерението да си направи хубава закуска, а след това да измисли какво да прави през останалата част от деня. Смяташе, че по това време на сутринта ще разполага с къщата за себе си, тъй като Ред беше ранобудник, който несъмнено отдавна щеше да е в болницата и да седи до Никол.
Но когато отиде в кухнята, видя, че Ред е на плота и си налива кафе.
– Здравей – каза тя, изненадана да го види. – Помислих си, че вече ще си в болницата.
Той кимна и добави сметана в кафето си.
– Имаше малка промяна в плановете. Помниш ли онази статия от GQ, за която ти говорих снощи?
– Да – каза Кали и влезе в кухнята.
Ред разбърка кафето си и отпи дълга глътка.
– Авторът настоя да се срещна с него за пет минути тази сутрин. Искаше отново да ми представи идеята и каза, че е в района.
– О, значи имаш бизнес среща. Трябва ли да направя нещо? – попита тя. – Бих могла да приготвя малко разядка за вас, момчета. Багети, кроасани, да направя още една кана кафе…
Ред поклати глава и отказа.
– Неискам да го насърчавам. Планът ми е да изслушам какво има да каже и след това учтиво да откажа. Просто нямам време да прекарам с него точно сега.
– Изглежда, че той не приема „не“ за отговор – засмя се тя.
– Не, няма да приеме. Но ще му призная, че почти ме върна на оградата, а никой никога не може да ме накара да се замисля, след като съм взел решение.
– Е, аз ще се погрижа за себе си. Скоро ли ще дойде?
– Ще дойде всеки момент, но не се притеснявай да се забавляваш, Кали. Това не е някаква свръхсекретна среща.
Ред насочи вниманието си към вестника, разстлан на плота, а Кали избра зърнена закуска вместо по-сложното ястие, което беше планирала. Всъщност ѝ беше доста любопитно да присъства на срещата на Ред с този журналист от GQ.
Няколко минути по-късно телефонът иззвъня и това беше входната врата, която уведомяваше Ред, че журналистът е пристигнал.
– Изпратете го вътре – каза им Ред.
Не след дълго Ред отиде до входната врата и пусна човека да влезе. Тя чу как Ред го поздравява.
– Здравейте, радвам се да ви видя.
Другият глас беше нисък и думите не се чуваха, но Кали получи странно усещане в стомаха си, докато слушаше от кухнята.
Не може да е така, помисли си тя. Невъзможно е. Умът ти си прави шеги.
И тогава чу, че вървят по коридора и минават наблизо по пътя си към всекидневната.
– Искате ли чаша кафе? – Попита Ред.
Журналистът се обърна в последната секунда и я погледна. Това беше Хънтър Риърдън. Той се усмихна и Кали се опита да не припадне.
– Чаша кафе звучи чудесно – каза Хънтър и се усмихна.
– Кали? – Попита Ред.
Тя се опита да събере самообладание, но за миг не успя дори да помръдне или да отговори.
– Кали? – Попита отново Ред.
Тя се съвзе от ситуацията.
– Веднага – каза тя.
– Как го пиете?
– Черно – отвърна Хънтър със срамежливо намигване, което Ред не можеше да види.
– Да си поговорим тук – каза му Ред и се настани до кухненския плот.
– Добре е – каза Хънтър.
– Готов съм да слушам – каза Ред – и ще се опитам да запазя отворено съзнание. Но вече ти казах, че сега не е подходящ момент за мен.
– Абсолютно – кимна Хънтър, като погледна бързо към Кали и обратно. – Имаш много работа и нямаш нужда от някакъв досаден журналист, който да те преследва и да я допълва.
– Предостатъчно. Освен това трябва да прекарвам време с възстановяващата ми се съпруга и недоносената си дъщеря. Те са моите приоритети в момента. Ако можем да отложим с няколко седмици или дори с месец…
Хънтър поклати глава с „не“.
– Страхувам се, че трябва да е сега или никога.
Ръцете на Кали трепереха, докато тя наливаше кафето в чаша и я носеше до мястото, където седеше той, облечен в тъмносиньо сако и дънки, отпуснат и внушителен – също толкова уверен, колкото беше и Ред Джеймсън.
– Както казах, Хънтър – мисля, че сме в задънена улица. Искам да работя с теб по тази статия, но не смятам да жертвам здравето или личния живот на семейството си заради нея.
Настъпи неловка пауза и Кали я запълни, като подаде на Хънтър чашата. Той я взе нежно от нея, като върховете на пръстите му обхождаха гърба на ръката ѝ, докато я приемаше от нея.
– Благодаря – каза той тихо.
– Няма за какво – промълви тя, а сърцето ѝ трепна в гърдите. Усещаше одеколона му и аромата на шампоана му. Обичаше всичко в начина, по който се носеше, дори начина, по който миришеше. Защо не можеше да го има?
И освен това, какво, по дяволите, правеше той тук точно сега? Нямаше как това да е чисто съвпадение. Тя знаеше, че той е замислил нещо.
– Какво мисли жена ти за това, че правя тази статия? – Попита накрая Хънтър.
Ред се премести неудобно.
– Тя… това не е важно.
– Наистина ли не е?
Ред се усмихна, сякаш признавайки подхода на Хънтър.
– Аз съм този, който има последната дума.
– Значи тя не е против.
– Не тя е проблемът тук. Аз съм. – Ред кръстоса ръце, но нещо в езика на тялото му се промени. Кали не можеше да каже защо, но имаше чувството, че Хънтър по някакъв начин е разгадал кода – може би все пак е накарал Ред да се върне на оградата.
– Добре, добре – каза Хънтър, като постави чашата си настрани. – И така, какво ще ти е необходимо, за да се случи това? Как мога да направя така, че да е лесно за вас?
– Цялата идея на статията ви е да прекарате време с мен, да ме следвате за ден-два и да видите как управлявам новия си бизнес и новия си живот. Така ли? – Попита Ред.
– Това е доста точно.
– Не мога да те оставя да правиш това, докато прекарвам толкова много време със съпругата си. Освен това няма да се получи много интересна или точна статия. Точно сега по-голямата част от времето ми не е посветена на бизнеса ми. То е прекарано в седене в болницата, носене на чаши вода, храна и забавление на жена ми, докато можем да прекараме известно време с нашето бебе.
Хънтър потърка замислено брадичката си.
– Може би можем да разтеглим малко графика – каза той. – Може би ще мога да се направя на ваше разположение, а междувременно ще се занимавам с други неща.
Кали стоеше наблизо, като се опитваше да се слее със стената, но не можеше да се отстрани напълно от ситуацията.
– С какво ще се занимаваш междувременно? – Попита Ред.
Хънтър сви рамене. После погледна към Кали и я посочи, сякаш току-що се беше сетил за това.
– Тя може да ме заведе на обяд или нещо подобно, да ми покаже малко имота, да ме занимава, докато ти прекарваш време с жена си и новороденото. Но ако имаш свободна минута за разговор, кажи ми и аз ще бъда там. Ще бъда на твое разположение, така да се каже.
За пръв път Ред изглеждаше зашеметен.
– Е, не бях помислил за това. Кали, би ли се противопоставила на това? Знам, че съм ти дал малко отпуск…
Тя преглътна дрипаво.
– Аз ли?
– Да, ти – засмя се Хънтър. – Обещавам, че не хапя. Направи услуга на един писател, а, и ми прави компания за ден-два, докато шефът ти има време за мен. – Ред я погледна и усети дискомфорта ѝ.
– Знаеш ли какво – ще трябва да откажа още веднъж. Казах ѝ, че ще има почивка до края на седмицата, и не мога просто да се обърна и да я поставя в тази ситуация сега. Не би било честно.
Кали осъзна, че целият този сценарий е просто измислен от него, за да прекара време с нея. Ред можеше да се заблуди, но тя не беше.
Ето защо беше толкова изненадана, колкото и всички останали, от това, което излезе от устата ѝ след това.
– Ще го направя – каза тя.
Ред я погледна.
– Не го прави само защото си мислиш, че ще се разочаровам или ще се ядосам, ако откажеш.
– Правя го само защото смятам, че тази статия ще бъде наистина добра за бизнеса ти, и искам да помогна. Освен това и без това не знаех какво да правя през ваканцията си. – В изказването ѝ имаше много истина. Тя наистина смяташе, че корица на GQ ще бъде от полза за Ред, а да му помогне да го постигне, щеше да ѝ донесе точки за доброто.
Основателният факт, че тя все още искаше да прекарва повече време с Хънтър, беше нещо, което тя приемаше, но се правеше, че не забелязва.
Ред ѝ се усмихна, а Хънтър се усмихна с тайна усмивка, която ѝ се стори досадна.
– Е – каза Хънтър и се обърна към Ред. – Изглежда, че тук успяхме да постигнем приемлив компромис. Ще остана наоколо няколко дни, ще добия представа за живота ти, без да се натрапвам много, а когато имаш време – кажи ми и ще получим по-задълбочен материал за статията ми.
Ред се засмя.
– Трябва да ти отдам дължимото, Хънтър. Ти си хитър като масло, приятелю. Браво. – Той се изправи и двамата си стиснаха ръцете.
И двамата бяха по-спокойни сега, когато всичко беше уредено. Разбира се, за Кали това беше едва началото.