***
Тази нощ…
Любов.
Толкова много любов, че тя едва дишаше. Но от друга страна, дишаше по-лесно, отколкото някога е дишала, и може би това беше истинският проблем.
Как би могла да се справи с това да получи всичко, което някога е искала?
Лиъм Хюстън беше върху нея, топлото му, мускулесто тяло беше покрито с най-сладката пот, капчици се стичаха по гърдите и релефния му корем.
Разтворила крака, Грейс го прие по-дълбоко, докато той я разцепваше, и това беше изискано, това беше любов, това беше секс и беше по-дълбоко от най-дълбокия океан.
Тя извика, докато Лиъм се втурваше, меко, бавно, напъхвайки се в нея, докато не можеше да бъде запълнена повече.
Задъхвайки се, тя се хвана за кожата му и го придърпа надолу, така че той я покри като одеяло, и обви краката си около него, държейки се за него на драго сърце, докато той проникваше в централната ѝ точка отново и отново и отново.
– Боже, толкова си мокра – прошепна той в ухото ѝ.
– Лиъм, ще свърша – каза тя и тогава това се случи. Тя свършваше, не само веднъж, а отново и отново.
Лиъм я чукаше, правеше любов с нея, всичко наведнъж.
Никога не беше изпитвала толкова голямо доверие. Толкова много любов.
Толкова много за губене.
Но вече не можеше да се притеснява, че ще загуби. Не можеше да се тревожи за това какво може да се случи в живота, за да ги отдалечи един от друг.
– Винаги ще се грижа за теб – каза ѝ той, когато се отдръпна от вътрешността ѝ и се свлече, въздъхвайки дълбоко. Обърна се обратно към нея и нежно я погали по бузата. – Никога повече не се страхувай – каза той, сякаш знаеше точно как работи съзнанието ѝ.
И може би наистина знаеше.
Грейс се усмихна, почти мъркайки, беше толкова доволна.
Голи, те се сгушиха един в друг. Бяха толкова близки, телата им бяха свързани, лекотата им един с друг беше трудно извоювана и не оставаше никакво съмнение, което да накърни красивото съвършенство на тази нощ.
– Обичам те толкова много – каза тя, а думите и заседнаха в гърлото.
– Ще се оженим – каза ѝ Лиъм. – И ще имаме прекрасно семейство – деца, които ще тичат навсякъде.
– Мисля, че това би ми харесало – призна тя тихо.
– Стига да си щастлива – каза той. – Защото ти ме спаси, Грейс Ноулс. И аз никога няма да забравя това. Никога няма да спра да се опитвам да ти се отплатя, да ти направя дори на четвърт от това, което ти направи мен щастлива.
– Сигурен ли си обаче? – Попита тя.
– Никога не съм бил по-сигурен в нещо през целия си живот. – Той я погали по лицето, сякаш никога преди не я беше виждал.
– Как се намерихме един друг? – Изуми се тя.
– Истинската любов винаги се намира. Ние сме част от една и съща душа и сме се търсили – кой знае колко години, колко живота – докато се намерим един в друг.
– Наистина ли?
– Наистина – отговори той.
И тя знаеше, че е така.
Много, много дни по-късно.
Бяла.
Бяла рокля, каквато никога не си беше представяла за себе си, и все пак беше тук. Носеше бяла рокля, която се спускаше зад нея, а Лиъм стоеше до нея и си размениха обети. Погледнаха се един друг и казаха тези думи – тези съдбовни думи, а Грейс усети как сърцето ѝ се блъска толкова силно в гърдите, че си помисли, че може да се пръсне.
Да.
Завинаги.
Някак си тя издържа, без да припадне. Може би защото Лиъм я хвана за ръце и очите му сега бяха толкова спокойни.
Ще се оправя. Ще се оправим.
И тогава онази целувка, целувка, толкова сладка, колкото първата хапка от праскова, откъсната току-що от дървото.
Целувка, толкова сладка, колкото първата целувка, която бяха споделили заедно, и въпреки че понякога изглеждаше, че от тогава до сега е минал цял живот – Грейс знаеше, че всъщност не е било толкова дълго.
А след това дойде и празникът.
В замъка Слау бяха сключили брак и Грейс не можеше да отрече симетрията на всичко това. Да се омъжи на пищна церемония, планирана от брат ѝ, същият брат, който ѝ беше казал колко безнадеждна е връзката ѝ с Лиъм Хюстън… във всичко това имаше прекрасна ирония.
Не просто да се омъжи, а да се омъжи на същото място, където двамата с Лиъм се бяха срещнали за първи път. На същото място, където беше толкова ядосана и озлобена, че мразеше всички присъстващи на сватбата на Истън и Кенеди.
Но сега много от същите тези хора се бяха върнали и тя изпитваше любов към всички тях – дори към Вера и Ексли.
Бащата на Лиъм.
Всички.
Любов.
Скот най-накрая бе принуден да признае, че е грешал за всичко това, и с удоволствие го направи. В момента сватбеният му бизнес процъфтяваше, беше влюбен в прекрасен партньор, а Лиъм и Грейс празненството струваше толкова много, че бизнесът на Скот можеше да оцелее от приходите от сватбения им ден през следващото десетилетие.
След клетвите дойде ред на приема.
Навън, под прекрасното залязващо слънце, те хапнаха, а след това танцуваха на обширната зелена морава, която се простираше докъдето погледът стигаше.
Бяха направени снимки.
Оркестърът свиреше музика, която вдигаше на крака цялото парти в продължение на часове.
Лиъм и Грейс седяха заедно и наблюдаваха как гостите им се забавляват.
– Виж Истън и Кенеди – каза Лиъм, докато държеше ръката на Грейс, тялото му беше отпуснато, а краката – изпънати.
Старият шеф на Грейс и съпругата му танцуваха, сякаш нямаше утре.
Наблизо Никол Джеймисън гледаше бебето на Кенеди, за да даде време на Кенеди и Истън да празнуват. А Ред Джеймисън си играеше с Райли, като я люлееше в ръцете си, докато тя държеше светеща искрица, която изпращаше светлинни дъждове във всички посоки.
– Всички изглеждат толкова щастливи – каза Грейс и очите ѝ засияха.
Когато най-накрая погледна към Лиъм, той я гледаше.
– Виж се – каза той с мек глас. – Как се сдобих с този проклет късмет?
– Ти си се родил късметлия – каза тя и го побутна.
– Вярно е – каза той и отново се изправи на крака. – Стига си почивала – каза той и ѝ протегна ръка. – Време е да танцуваме.
– Краката ме болят.
– Утре краката ти могат да си починат. – Усмихна се Лиъм и очите му блеснаха, но сега имаше само любов, никаква тъмнина от миналото не проблясваше дори зад усмивката му.
Грейс се изправи на крака и Лиъм я дръпна в тълпата от празнуващи гости, много от които изпищяха, когато видяха, че булката и младоженецът отново са се присъединили към тях.
Всички бяха облени в пот, танцуваха и пееха, докато групата забиваше стара, но добре позната мелодия.
Грейс запя, обгърнала с ръце съпруга си.
Двамата си хвърлиха погледи и се засмяха, а после отново се целунаха.
Около тях тълпата продължаваше да се весели и за кратко време бяха само двамата – сами сред веселието.
В избледняващата дневна светлина, под бързо залязващото слънце, устните им се срещнаха още веднъж.
Тя усети Лиъм точно там, усети присъствието му, тялото му толкова близо, устните му върху нейните.
Всичко, което някога съм искала, е на една ръка разстояние.
Но както се оказа, всичко, от което някога съм се нуждаела, е бил той.