***
Двете жени стояха и се гледаха една друга.
Грейс мълчаливо предизвикваше Вера да каже още една обида. Но Вера не направи нищо подобно. Тя сведе поглед, а когато отново вдигна очи, те бяха пълни с неизплакани сълзи.
– Направих това, което направих, заради семейството си. Никога няма да разбереш какво означава това, колкото и да се опитваш да се вживееш в ролята си.
– Никога няма да се опитам да се харесам в твоите очи, Вера. Не си струва да ти отделям време.
В този момент Лиъм застана между тях.
– Добре, добре, сега – каза той, хвана нежно Грейс за раменете и я погледна в очите, сякаш искаше да ѝ каже, че е отишла достатъчно далеч.
Междувременно хората, които бяха отпразнували бизнес сделката си около масата, сега всички напускаха стаята колкото се може по-бързо – което не беше толкова бързо, като се има предвид възрастта им.
Но те не искаха да имат нищо общо с клана Хюстън. Това беше очевидно.
– И това е всичко? – Попита Ексли, а гласът му режеше като нож. – Влизаш тук и ни обвиняваш, пускаш малката си приятелка на сестра ни, а след това унищожаваш сделката ни? Сделка, по която с Вера работим от месеци.
Лиъм насочи вниманието си към Ексли.
– Това не са обвинения, братче, и ти го знаеш. Напълно съм сигурен, че си платил на Кандис Макартър, за да каже тези неща за баща ни. Както всички знаем, майка обичаше да слага морални клаузи във всичките си договори. Преценил си, че ако опетниш името на татко и го лишиш от адвокатски права, той няма да има претенции към бизнеса.
– Това е теория – сви рамене Ексли.
– Може би е само теория – каза Лиъм. – Но съдебните счетоводители няма да имат проблеми да проследят плащанията ти, след като им кажа какво да търсят. И не мисля, че баща ни ще бъде много щастлив, когато разбере, че си бил готов да го хвърлиш под автобуса, без дори да се опиташ да говориш с него преди това.
– Не би го направила – каза Вера. – Няма да му кажеш тези неща и да го нараниш само за да ни ядосаш. Това не е в твоя стил.
– Не, Вера, точно това е стилът на Лиъм – отвърна Ексли. Той пристъпи напред, а аристократичните му черти се превърнаха в маска на омраза и отвращение. – Той никога не е искал да бъде част от нашето семейство, така че по всичко личи, че предпочита да види как всички ни изгарят до основи.
– Престани да драматизираш толкова – отвърна Лиъм. – Ако ти и Вера можете да се държите прилично пет минути, ще помисля дали да не позволя на татко да остане в неведение кой стои зад тези изстъпления. Кандис ще си отиде тихо и баща ми ще се радва да остави всичко това зад гърба си.
– А какво ще кажеш за нас? – Каза Ексли. – Ами Вера и аз? Ние сме оставени на сухо ли?
– Не може да ти се позволи да имаш каквато и да е власт, не и за дълго време – каза му Лиъм.
– Ще се борим с теб – каза Вера, но гласът ѝ вече не звучеше уверено. – Ще изгребем и името ти в калта. Не можеш да ни отрежеш…
– Глупости – каза и Лиъм. – Мога да правя каквото си поискам. Аз отговарям за цялото имение, цялото богатство на Хюстън е мое и двамата го знаете. Ти само се надяваше да ме контролираш, да ме използваш като марионетка. И това проработи за дълъг период от време, срам ме е да призная. Но това вече е минало и е по-добре да свикнеш с него.
– Все още можем да ти усложним живота – каза Вера. – Никой не вярва в теб. Ще свикаме извънредно заседание на борда на директорите…
– Бордът на директорите е пълна шега – засмя се Лиъм. – Дори ти не вярваш наистина, че бордът има някаква реална власт.
Вера преглътна звучно.
– Ще видим.
Челюстта на Лиъм се изправи.
– Ако още веднъж ми се противопоставиш, ще потопя и двама ви толкова дълбоко в дупката, че никога няма да изплувате.
– Няма да посмееш. Ние сме семейство…
Смехът на Лиъм отслабна и погледът му се втвърди.
– Никога не си разбирала това за мен, Вера. Толкова много обичах семейството си, че бях готов да те оставя да играеш игрите си, готов да приемам ударите ти. Приехте това за слабост и това беше вашата грешка. Аз вече не съм слаб.
Грейс го погледна и усети как любовта и възхищението към него избликват като фонтан в нея. Лиъм изглеждаше като крал, като безстрашен бог сред хората, и тя знаеше, че би го последвала до ада и обратно, ако той само кажеше думата.
– Ще се спукаш отново – каза тихо Ексли.
– Не ме притискай – каза му Лиъм. – Обещавам, че и на двама ви няма да ви хареса как ще се чувствате на студа.
– Значи ти и твоята малка златотърсачка ще вземете всичко за себе си? – Извика Ексли, а гласът му внезапно се повиши.
Лиъм се стрелна напред, хвана брат си за брадичката и го избута назад, като го блъсна право в стената.
– Извини се веднага – предупреди го Лиъм и стисна лицето на по-младото момче така, че устните му се изкривиха в странна и болезнена гримаса.
– Не – каза Ексли през изкривеното си лице, докато пръстите на Лиъм се впиваха дълбоко в кожата му.
– Извинявай се, или да ти помогна – ще те изхвърля оттук по задник и никога повече няма да говоря с теб, гаднярче.
– Лиъм, престани! – Изкрещя Вера. – Ти го нараняваш! – А после се обърна към Грейс. – Ти няма ли да го спреш?
Грейс скръсти ръце.
– Лиъм може да взема сам решенията си.
Вера я погледна с чиста, неподправена омраза, а после се обърна обратно към Лиъм. Лиъм все още беше хванал брат си за лицето и това изглеждаше болезнено.
Ексли извика от болка, но Лиъм не спря.
И накрая по-младият мъж изкрещя извинение.
Лиъм го пусна.
– Кажи го отново и бъди мил. Или ще ти сложа главата в шибаната стена.
За първи път Ексли изглеждаше уплашен, наистина уплашен. Разтревожените му очи се насочиха към Лиъм, а след това най-накрая се спряха върху Грейс.
– Съжалявам, Грейс. Не трябваше да те обиждам. Прости ми, моля те.
– Разбира се – каза Грейс. – Прощавам ти, Ексли.
Червените бузи на Ексли пламнаха. По бузите и брадичката му все още се виждаха отпечатъците от пръстите на Лиъм – бели точки, които едва сега избледняваха. Лиъм разтри челюстта си.
Вера се втурна към него и го придърпа в прегръдките си, гукайки и успокоявайки го, сякаш беше негова майка.
Грейс изпита съжаление към тях, но и отвращение.
Ако зависеше от тях, тя щеше да е сама и нещастна.
Бизнесът на Скот за планиране на сватби щеше да остане съсипан.
Репутацията на собствения им баща щеше да бъде унищожена и той вероятно щеше да бъде лишен от адвокатски права.
А Лиъм нямаше да бъде нищо друго освен празна черупка, пионка, която те да движат и манипулират, за да изпълнява заповедите им.
Грейс погледна към Лиъм.
– Какво сега? – Попита го тя тихо.
– Това е нашият замък – каза ѝ Лиъм. – Искаш ли да живееш тук?
Тя се замисли, шокирана от подобна идея, която ѝ бе предложена. После поклати глава.
– Не, тук има твърде много неща от миналото ти. Искам да започнем нов дом заедно, нещо, което да е наше.
Лиъм ѝ се усмихна и кимна одобрително.
– Тогава е решено. – Той се обърна към брат си и сестра си. – На вас двамата ви е позволено да останете в замъка, стига да се държите прилично и да уважавате мен и Грейс, както и положението ни в семейството. Скоро ние двамата ще управляваме тази династия, а аз ще имам вашата безрезервна и неоспорима подкрепа. В замяна на тази подкрепа ще запазя за себе си истината за ужасния ви план срещу баща ни. Но ако някога отново ми попречите, ще му кажа какво сте направили. И това не е напразна заплаха. Разбирате ли?
Ексли кимна, а след това и Вера кимна нещастно.
Двамата приличаха на скарани деца, умалени и малки.
– Ами парите? – Попита Вера, като тонът ѝ беше почти умолителен.
– За вас ще продължат да се грижат по начина, по който сте свикнали, и ако се окажете поправени, тогава с времето ще получите увеличения, които ще позволят и на двамата да придобиете известна финансова независимост. Надявам се, че след няколко години тази грозотия ще остане в миналото, забравена.
– Някак си се съмнявам, че някога ще ни позволиш да забравим – промърмори Вера.
– Изглежда, че винаги го подценяваш – отвърна Грейс. – Кога ще се научиш?
Вера отвори уста, сякаш искаше да отвърне гневно, но вместо това затвори устата си и се замисли. В очите ѝ сякаш просветна разбиране.
Тя установи контакт с Грейс и Грейс се изненада, като видя ново изражение на лицето на жената.
Беше израз на новооткрито уважение.
– Права си, подценила съм брат си – каза Вера. – Но мисля, че ти си човекът, когото съм подценявала най-много, Грейс.
Грейс се усмихна многозначително.
– Права си за това – каза тя. А после се обърна и излезе от стаята.
Остави тримата да имат момент за себе си.