КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 12

***

Когато се върнаха около петнайсет-двайсет минути по-късно, Даниела и Кали бяха облечени в бикини. На Кали ѝ се искаше да има тениска или нещо друго, с което да се покрие поне временно, но единственото, с което разполагаше, беше кърпата, която Даниела ѝ беше предоставила. Тя я преметна през рамо и се опита да я използва като щит, докато минаваше покрай другите гости, повечето от които бяха напълно облечени.
Отидоха до басейна и Кейн и Ред се приближиха, като и двамата пиеха бутилки бира. Ред видя облеклото на Кали и веждите му се повдигнаха, но не коментира.
– Готина мамка му – каза Кейн.
Даниела направи едно завъртане.
– Гледай ме как се гмуркам – каза тя, а после веднага направи майсторско гмуркане и се носеше през водата като риба.
– Ти също ли влизаш? – Попита Кейн Кали.
– Не мога да се състезавам с това – каза тя. – Пожелай ми късмет! – И тогава скочи, правейки надеждното старо гмуркане с молив, като първо краката ѝ проникнаха в хладната вода, а след това тя се потопи напълно.
Сякаш попадна в друг свят, хладен и тъмен свят, в който всички звуци бяха приглушени и тя се движеше на забавени обороти – после изскачаше от водата и се поклащаше на повърхността.
Ред и Кейн разговаряха и отпиваха от питиетата си, а миг по-късно заедно изчезнаха в останалата част от тълпата.
Даниела се отби до мястото, където Кали стъпваше във водата.
– Перфектно е, нали? – Попита я Даниела.
– Да, температурата е точно такава, каквато трябва.
– И така, как точно се срещнахте с Никол? – Попита тя, като примигваше и избърсваше излишната вода от носа и устата си.
Кали се притесни. Петминутният разговор на плажа не обясняваше защо сега е отседнала в дома на Никол и придружава съпруга ѝ на парти. Но от друга страна, тази жена не знаеше, че е отседнала при тях. Кали започна да разказва накратко как са се запознали, когато наблизо се чу някаква суматоха.
В плиткия край на басейна две момичета седяха на раменете на гаджетата си и се бореха – пилешки бой, както мислеше Кали – докато едното от момичетата не успя да повали другото в басейна.
Победителите започнаха да празнуват, сякаш току-що бяха спечелили златен олимпийски медал.
– Никой не може да ни свали – каза момчето, докато момичето на раменете му напрягаше бицепсите си и крещеше нещо неразбираемо.
По някаква причина Кали се почувства наистина раздразнена от детинската им проява. Друга двойка реши да се изправи срещу тях и също бързо загуби. Сега празненството вече наистина беше пресилено.
Даниела се измъкна от водата.
– Прекалено много викане и пръскане за моя вкус. Искаш ли да вземем по едно питие или нещо друго?
Кали искаше да каже „да“, но тогава с ъгълчето на окото си видя, че секси момчето от по-рано я гледа. Или поне така ѝ се стори.
Кали погледна назад към Даниела, а сърцето ѝ биеше бързо. – Не знам – каза тя. – Може би просто ще постоя в басейна още няколко минути. Толкова е освежаващо.
Даниела сви рамене.
– Ще се върна след няколко минути.
Кали се усмихна и кимна, благодарна, че някой поне се опитва да бъде приятелски настроен към нея. Даниела изглеждаше приятен човек и доста невзрачна – въпреки че се оказа по-богата от Лейди Гага.
– Хайде, кой иска от това? – Изкрещя неприятното момиче, докато още по-неприятното ѝ гадже я подкачаше на раменете си и изискваше още конкуренция.
– Хайде – толкова ли всички се страхуват от нас?
Докато отвръщаше поглед от техните щуротии (които вече привличаха вниманието на повечето гости), тя случайно отново влезе в контакт с тъмнокосото момче с познатото лице.
Той се усмихна и заплува към нея с няколко бързи движения на силните си ръце, а тя усети как стомахът ѝ трепва и как по всеки сантиметър от кожата ѝ се появяват ситни тръпки, докато той се приближава към нея.
– Какво ще кажеш? – Попита я той, след като пристигна на няколко метра от нея. – Искаш ли да свалим тези двама глупаци от пиедестала им или как?
– Не знам – каза тя, внезапно изнервена.
– Хайде – каза той. – Ще бъде забавно. – А после я хвана за ръката и я повлече със себе си.
Той вдигна другата си ръка от водата.
– Добре, ще опитаме! – Извика той.
Неприятната двойка веднага започна да се мляска, докато малка тълпа се събра да наблюдава новия кръг на състезанието.
Новият партньор на Кали се обърна към нея, като все още държеше ръката ѝ под водата. Докосването му беше вълнуващо, а увереността му – зашеметяваща.
– Готова ли си да се качиш на борда? – Попита той с усмивка, а тъмните му очи я гледаха неотклонно.
Тя се зачуди дали той знае как звучи този въпрос и реши, че вероятно знае, което я накара да трепери още повече. Кали се опита да си спомни кога за последен път е имала подобна реакция към мъж и реши, че не си спомняше. Нещо в него просто натискаше копчетата ѝ по начин, който едновременно я вълнуваше и плашеше.
Знанието, че скоро ще се докоснат с гола кожа, беше почти прекалено голямо, за да го понесе. Но тя си помисли, че тъй като им предстои да спечелят пилешка битка, трябва да си сложи лицето на играч и да забрави колко е секси.
Той се сниши достатъчно ниско във водата, за да може тя да прекара краката си през мускулестите му рамене.
Кожата му беше гладка и хлъзгава и той веднага обгърна със силните си ръце подбедриците ѝ по начин, който тя можеше да опише само като „твърд и решителен“. Тя знаеше, че той няма да я пусне – независимо от всичко. Тазът ѝ беше притиснат към тила му и когато той се издигна от водата, тя се почувства стабилна, напълно уверена в партньора си.
Двамата отвратителни боклуци ги чакаха, готови за битка. Отблизо тя ги харесваше още по-малко. Момичето беше ниско и закръглено, с тъмна коса и обърнат нос, който идеално подхождаше на държанието ѝ.
– Лесна плячка – изръмжа пълничкото момиче.
Приятелят ѝ беше висок и слаб, но очевидно силен и в добра форма. По гърдите му имаше серия от татуировки, а двете му уши и устната му бяха пробити.
– Съжалявам, но трябва да те извадим от строя, скъпа – каза той на Кали. – Не се сърди. – Той се запъти към тях, бавно, а закръглената му партньорка се усмихваше, докато седеше на раменете му.
– Нека се изморят – каза непознатият на Кали. – А после ще се заемем с убийството.
– Разбрах – отвърна тя.
И тогава другата двойка беше при тях, а пълничкото момиче хващаше ръцете на Кали и я буташе, дърпаше я. Кали се чувстваше така, сякаш всеки момент можеше да бъде изхвърлена, и честно казано, беше изненадана от силата на другото момиче. Нищо чудно, че бяха победили другите отбори толкова лесно – това момиче беше като футболен защитник!
Но партньорът на Кали нагласи ръцете си над коленете ѝ, като ѝ помогна да се задържи на раменете му и да не бъде изтръгната от неистовото бутане и дърпане на по-агресивното момиче.
Скоро хората от целия басейн ги аплодираха, докато мачът продължаваше. Кали издърпа ръцете си от хватката на другото момиче. Сега те се въртяха една около друга, сякаш ставаше дума за битка на живот и смърт в римски колизеум.
– Тарин, тази мацка е нищо – каза татуираният мъж. – Тя е слаб сос, скъпа. Свали я.
– Добре! – Изкрещя в отговор Тарин, очевидно раздразнена. Те се втурнаха за още един опит. Тарин отново хвана ръцете на Кали, дърпайки и бутайки без резултат. Кали видя, че момичето вече започва да диша малко по-тежко.
Разделиха се и гаджето на Тарин извърна очи към нея.
– Какъв е проблемът? Тази мацка тежи около двайсет килограма и изглежда така, сякаш силен вятър ще я събори. Хайде!
Тарин ядосано поклати глава към него.
– Ти си нестабилен. Продължаваш да губиш равновесие.
Непознатият на Кали сега я погледна нагоре.
– Готова ли си?
– Готова – каза тя и му вдигна палец. Изведнъж той се зареди с пълна скорост и беше шокиращо колко бързо можеше да се движи в басейна, с вода до гърдите. Другата двойка не го очакваше и когато се приближиха достатъчно, Кали хвана момичето за едната ръка и я дръпна веднъж, много силно, за да я повали напълно с лице напред във водата.
Тълпата край басейна нададе радостен възглас.
Кали вдигна ръце във въздуха и направи бърза юмручна помпа. Непознатият вдигна едната си ръка и хвана нейната, стискайки я.
– Беше доста яко – каза и той.
Тя започна да отмята крака си от него, но татуираният още не беше свършил.
– Хей, най-добрите от три рунда – каза той. – Ние сме шампионите. Не можеш да ни победиш, освен ако не си най-добра в три.
– Свърших – каза Кали.
– Разбира се – отвърна момчето. – Тя знае, че тази победа беше пълна глупост.
Тарин му кимна. Но Кали виждаше, че другото момиче не иска да участва в още един рунд.
Нещо в това момче ѝ напомняше за всички припряни, снобски хора, на които се беше натъквала в Хемптън, и Кали реши, че може би е време да заеме позиция.
– Добре, да вървим тогава. Най-добри от три – каза тя.
Непознатият се засмя под нея.
– Продължаваш да ме изненадваш.
– Външният вид може да бъде измамен.
– Очевидно.
Тарин мрачно се качи на раменете на приятеля си. Този път бяха по-предпазливи, докато двата отбора бавно се приближаваха един към друг в басейна. Заобиколиха се един друг и тогава Тарин тръгна да хване ръката на Кали, а вместо това я хвана за косата и все пак я дръпна. Кали нададе лек, задушен писък. Болеше. Много. Но после я обзе гняв, защото това беше измама, просто и ясно.
Кали винаги бе мразила измамата, а и като израсна в къща с пет момчета, се бе сблъсквала с доста грубости и измами. Грубостите бяха нищо, но измамата я вбесяваше.
Въпреки че Тарин държеше косата ѝ с огромен юмрук и я дърпаше, Кали успя да закачи ръката си под мишницата на Тарин и я завъртя така, че тя едва не се изсипа напред. След това, докато и тя, и татуираното ѝ гадже се опитваха да изтеглят тежестта си назад, за да уравновесят движението напред – Кали блъсна момичето в гърдите, като запрати и нея, и гаджето ѝ право назад във водата.
Те потънаха като камъни, а цялата наблюдаваща ги публика се развълнува, сякаш това беше страхотен удар във футболен мач.
Кали се свлече от раменете на мъжа и той изведнъж я прегърна. Усещането на гърдите му срещу нейните, кожата му, тялото му – не приличаше на нищо, което беше усещала досега. Топлината му беше невероятна, а докосването му – абсолютно магнетично. Беше напълно възбуждащ във всяко едно отношение.
Загубилият отбор се отдалечи, а непознатият само се ухили. – Понякога добрите момичета наистина завършват първи – каза той.
– Не знам. Сигурен ли си, че аз съм от добрите?
Тъмните му очи се опулиха и усмивката му за момент угасна. – Е, аз съм сигурен, че си. Може би просто съм късметлия, че те намерих.
Кали се опита да не покаже колко много ѝ харесва, че е казал това.
– Тук си с приятели или нещо подобно?
– Не – каза той. – Познавам Кейн Райт, защото правеше реклама на един от филмите, които продуцирах.
– О – каза тя, без да знае как да отговори. Той беше някакъв голям филмов продуцент, а тя – опозорена бавачка от Ийст Хемптън.
– Искаш ли да излезем от този басейн сега? – Каза той, като се огледа наоколо. – Всички останали си тръгнаха, а ръцете ми се превърнаха в сушени сливи.
– Определено е време да излезем – съгласи се тя, съзнавайки, че очите му са върху тялото ѝ, докато излизаше от водата. Откри, че по-скоро се надява това, което вижда, да му хареса. Трепереща, тя се прегърна, докато стоеше капеща на ръба на басейна.
Той излезе, видя я да стои там, очевидно замръзнала и мокра, и ѝ даде кърпата си.
– Ето – каза той, – увий я около себе си. Ще се върна след секунда, само трябва да взема кърпа за себе си.
И след това изчезна през тълпата от хора, а Кали остана да стои там и да се надява, че той ще се върне. Тя чакаше, чудейки се кой е той и дали е права да усеща, че между тях има връзка.
Може би той беше просто симпатичен мъж, който също така беше приятен и донякъде рицарски настроен. Но някак си Кали си мислеше, че в него има много повече от това. Тя установи, че отчаяно иска да разбере повече за него, но си каза да не бъде глупава. Той беше богат филмов продуцент, дошъл тук на почивка, и вероятно живееше в Лос Анджелис. Нямаше защо да се вълнува.
Просто бъди поласкана, че ти обръща внимание, помисли си тя, и го остави така. Някой най-накрая я изтръгна от мислите ѝ.
– Чакай малко – каза познатият мъжки глас. – Ти сигурно се шегуваш с мен. – Тя се обърна, като някак си знаеше, че е лошо, още преди мозъкът ѝ да събере на кого принадлежи гласът.
Стоеше там с марков панталон и моден син пуловер, с перфектно подстригана коса и ехидна уста – беше Брад Данвърс.
Кали не можеше да повярва на очите си, нито на лошия си късмет. Какво, по дяволите, правеше той тук – помисли си тя.
– Трябва да си ходя – промълви тя.
– Чакай само една проклета минута – каза той, като гласът му беше достатъчно тих, за да не привлече нежелано внимание. – По-добре да не си тръгваш от мен.
– Нямам какво да ти кажа.
– Нямаш?
– Не.
– Какво ще кажеш за извинение за това, че напусна насред работа, остави двете ни деца напълно без грижи и дори не си направи труда да си вземеш нещата или да се обадиш, за да се извиниш? – Каза той.
Кали беше шокирана, че той имаше наглостта да се преструва, че не знае защо е напуснала. Но всъщност не ѝ пукаше, ако това беше историята, която той беше решил да разкаже за нея. Тя просто искаше да се махне от него колкото се може по-далеч и по-бързо.
– Няма да ти обяснявам нищо. А сега, моля те, остави ме на мира. Не ме следвай.
Тя се обърна и тръгна в обратна посока, но дори без да се обръща, знаеше, че Брад все още е зад нея.
– По-добре да разбереш какво си направила – каза той. – Ще се уверя, че името ти е в кал, разбра ли?
– Както искаш – каза тя и тръгна по-бързо.
– Можеш да се обличаш в малките си курвенски бикини и да си клатиш циците и дупето из града за малко, но това няма да те отведе далеч, скъпа.
Кали усети, че сълзите щипят очите ѝ, и започна да тича. Той я сграбчи и тя усети как ноктите му действително одраскаха китката и ръката ѝ, но продължи да бяга, като не искаше нищо повече от това да избяга от гласа на Брад и от спомена за това, което ѝ беше направил в пералнята.
И тогава тя се втурна право в ръцете на непознатия си.
– Хей, какво става? – Каза той, хвана я за раменете и я погледна. Сега беше облечен с бяла тениска, но все още носеше банските си.
Кали не можеше да говори. Тя трепереше и плачеше и не искаше да прави още по-големи сцени. Непознатият вдигна поглед и видя Брад, който стоеше там и се опитваше да обясни на някой от близките хора какво е направила Кали.
– Това момиче тотално остави мен и жена ми в безизходица. Ебати жалкото, разбираш ли? – Обърна се Брад към всеки, който искаше да го слуша.
Непознатият на Кали я остави настрана и започна да върви към Брад.
– Момичето плаче, така че просто се успокой и се върни на партито.
Кали се обърна и го гледаше, едновременно ужасена и също така въодушевена, че някой всъщност я защитава.
– Както и да е – каза Брад и се обърна от непознатия с поклащане на глава. – Тези шибани бавачки, които водят – обзалагам се, че дори не са им направили проверка или нещо подобно. Напълно долни курви.
– Сериозно – каза му непознатият. – Престани, предупреждавам те.
Брад само извъртя очи.
– Може да е сладка и всичко останало, но съм сигурен, че има повече венерически болести от тайландска проститутка.
Изведнъж непознатият на Кали хвана Брад за ризата и го завъртя. А после се отскубна и удари Брад в лицето. Удари го толкова силно, че Брад падна в около пет други души. Мястото избухна в стълпотворение.
Непознатият побягна обратно към Кали.
– Добре ли си? – Каза той. Хората навсякъде говореха и сочеха към тях.
Той погледна надолу и видя, че китката и ръката ѝ кървят от мястото, където Брад я беше одраскал.
– Хайде – каза непознатият, – да се погрижим за тази рана. – И после бързо я издърпа в тъмнината на площадката до басейна, където не можеха да бъдат видени.
Щом се озова в тъмнината, той я хвана за ръка и забави крачка.
– Аз просто исках да те махна от тази сцена – каза и той. – Но ще те заведа обратно в къщата и ще ти взема нещо за тази рана.
– Не е нищо страшно, просто драскотина – каза му тя.
– Този задник всъщност е сложил ръка върху теб – каза той, все още явно разярен.
Двамата се върнаха към къщата и успяха да се слеят с група гости, които се връщаха обратно вътре, като никой изглежда не знаеше, че Кали е участвала в някаква схватка.
След като влязоха в къщата, лесно се отделиха от тълпата и се насочиха към стълбището.
Непознатият изглеждаше запознат с къщата.
– На горния етаж има баня, където не бива да се притесняваме, а аз мога да се погрижа за раната ти – каза той.
Кали трябваше леко да се усмихне на определението му, че драскотината ѝ е „рана“, макар че сега тя доста силно щипеше.
Изкачиха се по стълбите, а после той я поведе по огромен, дълъг коридор, който можеше да е безкраен, доколкото тя знаеше.
– Добре, ето я.
Той отвори вратата на богато украсена баня с голяма вана, издигната над останалата част от помещението, на мраморни стъпала. Всичко в стаята беше бяло или златно.
– Бих могла да живея в тази баня – каза Кали. – Почти съм сигурна, че е по-голяма от къщата на родителите ми в Охайо.
– Ти си от Охайо? – Попита непознатият.
Тя кимна, внезапно осъзнала факта, че сега двамата са сами. Наистина сами.
Той се увери, че затваря вратата на банята, все така делово. Придвижи се до мивката, пусна водата и провери температурата.
– Да намажем раната със сапун и вода – каза ѝ той.
Кали се усмихна.
– Добре съм, кълна се.
Непознатият просто я погледна.
– Ноктите на онзи кретен сигурно са били пълни с мръсотия и прах. Няма да рискувам да получиш инфекция. – Макар и сериозен, тя имаше чувството, че той определено докарва „раната“ ѝ за ефект.
Е, тя нямаше да се оплаче, че я глезят и се грижат за нея. Тя си спомни за вчерашния ден, когато бе наблюдавала как Ред се грижи за Никол. Не заслужаваше ли и тя малко от това?
Непознатият нежно я хвана за китката и постави ръката ѝ под водата, като изтърка драскотините ѝ със сапун.
– Сега я подсуши върху тази кърпа – каза той.
Тя потупа ръката си с кърпата.
– Всичко е готово – каза му тя.
– Не – каза той, скръсти ръце и поклати глава. Така отблизо очите му бяха още по-тъмни и наситени, отколкото си беше помислила в началото. Устните му бяха пълни и меки. Тя можеше да го усети – миришеше на чисто, като водата в басейна. Но под този аромат се криеше друг – мъжки, силен и някак успокояващ.
– Не? – Каза тя тихо.
Той отново поклати глава.
– Не мисля, че още сме приключили тук.
– Защо не?
Нещо в поведението му се беше променило. Гласът му сега беше по-нисък, дълбок, хрипкав и гладък.
– Позволи ми да погледна отново раната ти. – Той бавно посегна към ръката ѝ с двете си ръце, а докосването му беше твърдо, но нежно. Той се наведе и разгледа кожата ѝ, като изглеждаше, че се вглежда във всяка пора. – Погледни това – прошепна той. – Мисля, че има нужда от целувка.
– Какво? – Попита тя, а дъхът ѝ на практика застина в гърдите.
– Трябва да целуна ръката ти за късмет – усмихна се той съблазнително. – Никога ли преди не си чувала за това?
– Не.
Тя наистина искаше устните му върху кожата си. Не ѝ пукаше, че е странно и че не го познава достатъчно добре.
Той приближи ръката ѝ до устните си и я целуна нежно. Устните му бяха като коприна, но горещи, изгарящи плътта ѝ от желание.
– Усещаш ли как ти нося късмет? – Каза той.
– Не знам – отвърна тя.
– Добре, тогава. Може би още една целувка ще го направи. Той се наведе и целуна малко по-нагоре по китката ѝ. И после отново. Той се движеше нагоре по ръката ѝ и цялото ѝ тяло потръпна.
Кали вече осъзнаваше колко близо са телата им, тъй като краката му докосваха нейните, а гърдите му се приближаваха до нейните. Беше само по оскъдни мокри бански и зърната ѝ се бяха втвърдили. Чувстваше ги как се подават доста настойчиво през горнището ѝ. Под долнището на бикините положението беше още по-страшно, макар и не толкова очевидно. Беше напълно мокра от желание.
Ръцете му внезапно я хванаха за бедрата и я придърпаха към него.
– Може би имаш нужда от още една целувка – каза той – за да ти покажа какво точно имам предвид.
Тя не искаше да признае колко силно се нуждае от още една, но той сигурно така или иначе знаеше.
Изведнъж устните му се озоваха върху нейните, отначало дразнещи, а след това леко докосващи устните ѝ, когато тя се наведе напред. Ръцете ѝ бяха върху мускулестите му гърди, усещайки твърдостта на торса му. Той беше толкова силен, тялото му беше здраво и стегнато, а това беше изключително секси. Всяко негово движение, жест, тонът на гласа му – тя го искаше. Почти се чувстваше така, сякаш се нуждаеше от него.
Начинът, по който я беше защитил от Брад в басейна – колкото и жестоки да бяха средствата му – той беше направил нещо, което никой друг не беше направил. Беше попречил на този човек да я нарани, да продължи да я насилва. И тя беше благодарна за това, но също така беше напълно възбудена от това колко лесно този мъж беше овладял ситуацията.
И сега той отново поемаше контрола, докато я целуваше по-дълбоко. Езикът му бавно навлезе в устата ѝ. Дъхът му имаше вкус на мента – тя не откриваше и следа от алкохол.
Ръцете му се спуснаха от бедрата ѝ и се плъзнаха нагоре по голия ѝ гръб, като я придържаха плътно, така че гърдите ѝ се впиха в гърдите му. Сега тазовете им се събраха, докато целувката им се задълбочаваше още повече. Тя усещаше, съвсем очевидно през тънките пластове дрехи между тях, че той е възбуден. Беше твърд и много голям. Достатъчно голям, за да бъде дори малко страшен, помисли си тя – ако някога се стигне дотам.
Но засега просто се наслаждаваше на твърдостта му, която се притискаше към влагата ѝ през миниатюрните бански, и си мислеше как би се чувствала, ако между тях нямаше нищо.
Целувките им станаха по-страстни, а после той се отдръпна и я погледна в очите. Ръката му нежно погали бузата ѝ.
– Чувствам се така, сякаш те познавам цял живот – каза той. – Което е напълно безумно, знам.
– Аз също имам чувството, че те познавам – призна тя. И това беше вярно – имаше нещо шокиращо познато в него. Но дори и сега не можеше да го определи. – Срещали ли сме се преди? – Каза тя.
Той се засмя.
– Не трябваше ли това да е моята реплика?
– Просто ми се стори, че те познавам.
Смехът му малко утихна и тъмните му очи отново потърсиха нейните.
– Не ми казвай, че ме сваляш.
Сега беше неин ред да изпита недоумение.
– Да те свалям?
– Знаеш ли кой съм?
– Не знам. Имам предвид, че си ми познат, но… трябва ли да те познавам? – Той въздъхна и се отдръпна.
– Може би.
Точно тогава на вратата се чу силно, стакато, което накара Кали да подскочи.
– Има ли някой там?
Кали разпозна този глас. Това беше съпругът на Никол. Тя сложи пръст върху устните на непознатия и след това отговори.
– Да, аз съм тук!
– Слушай, вероятно трябва да тръгваме. Вече е много късно, загубих представа за времето.
– Добре, веднага излизам! – Обади се тя, след което отиде и пусна водата в тоалетната. Непознатият завъртя кранчето и я придърпа към себе си, за да може да и прошепне в ухото.
– Искам да те видя отново – каза той.
Тя кимна. После се обърна и прошепна в ухото му.
– Аз дори не знам името ти.
– Казвам се Хънтър.
И тогава тя се сети. Удари я като тон тухли и светкавица едновременно и тя едва не се свлече от шока. Разбира се, сигурно е била пълна глупачка, за да не си го спомни. Той беше Хънтър Риърдън, авторът на книгата, която беше чела през последните няколко дни. Написал е „Син хоризонт“.
Изглеждаше достатъчно различно от снимката от корицата на книгата – косата му беше по-дълга, може би имаше малко повече набола брада по лицето, беше малко по-възрастен – и на нея не ѝ беше хрумвала идеята, че такъв човек някога би могъл да се намира на същото място, на което тя се подвизаваше.
Хънтър Риърдън я беше целунал – искаше да я види отново.
Дали обаче това беше наистина той? Тя отново го погледна скришом и да. Сега беше очевидно, като една от онези разбъркани снимки, в които се взираш достатъчно дълго и изведнъж образът изскача пред теб и не можеш да повярваш, че не си го видял през цялото време.
– Как се казваш? – Прошепна той. Тя се наведе.
– Кали.
– Кажи ми номера си – каза той.
Почукването се повтори, този път по-силно.
– Какво става? Излизаш ли или какво? – Каза Ред, явно недоволен. Може би беше чул за боя.
– Трябва да тръгвам – каза тя, все още шепнейки. А после се наведе и му каза номера си, без да знае дали изобщо ще го запомни, или ще ѝ се обади, ако го направи.
Хънтър кимна и сякаш се опитваше да го запомни за миг. А после я целуна отново.
Когато целувката прекъсна, тя отвори вратата достатъчно широко, за да се измъкне в коридора.
– Съжалявам – каза тя. – Просто трябва да взема нещата си от Даниела.
Изражението на Ред беше меко казано притеснено.
– Нека да го направим бързо. Да се надяваме, че тя няма да има нещо против теб, че си започнала кавга в бара на нейното парти край басейна.
Устните на Кали се стегнаха, като чу какво каза, и регистрира, че той не е точно доволен от поведението ѝ на това малко събиране.
Но въпреки неодобрението на съпруга на Никол, тя не можеше да не почувства в гърдите си парещо щастие. Беше срещнала някой специален човек. Беше срещнала мъж който изглеждаше различен от всички, които е срещала – някой, който се беше застъпил за нея.
Това беше нещо, което братята ѝ щяха да направят, ако бяха тук. Беше защитен, като семейство.
И на всичкото отгоре той беше написал може би най-любимата ѝ книга, която някога е чела,-е, почти завърши да чете.
И така, Кали и Ред намериха Даниела, а Кали отиде и си взе нещата.
И скоро след това се прибраха у дома в мълчание.
– Мога ли да те помоля за една услуга? – Каза тя след известно време.
– Какво? – Отвърна той, като не звучеше особено заинтересован от предоставянето на услуги.
– Можеш ли да не кажеш на Никол за боя? Не искам тя да се чувства зле заради това че, ме изпрати на партито на приятелката си.
Ред я погледна и за кратък миг очите му омекнаха. Той кимна бавно.
– Добре. Но следващия път може би просто трябва да кажеш на приятеля си да не ходи да удря хората и тогава няма да имаме този проблем.

Назад към част 11                                                        Напред към част 13

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!