***
Пътуването до лекарския кабинет беше напрегнато и тихо, а Ред правеше неуспешни опити да запази лекотата и спокойствието, но не успяваше. И двамата се страхуваха да не изгубят бебето и никой от тях не можеше да се преструва на друг.
В болницата веднага бяха прегледани от д-р Розен, която направи всичко възможно да ги успокои. Но когато Никол описа симптомите си, лекарят се притесни.
– Има подуване на крайниците, което наричаме оток – каза лекарката, докато разглеждаше ръцете на Никол. – По принцип това е излишък на течност в която и да е част на тялото.
– Какво означава това? – Никол попита, а сърцето ѝ заби.
– Може да ожначава различни вещества – не искам да говоря твърде рано. – Лекарката започна да докосва бузите на Никол и да плъзга пръсти над и под очите ѝ. – Мисля, че откривам и някакъв оток около очите ви.
Никол погледна към Ред, който се опита да ѝ се усмихне и да ѝ даде да разбере, че всичко е наред. Ръцете му обаче бяха сгънати, а челюстта му – стегната – тя можеше да го чете като книга и той беше изключително притеснен.
Д-р Росен измери жизнените показатели на Никол – два пъти измери кръвното ѝ налягане, без да каже нито дума, после се вслуша в дишането ѝ, като движеше стетоскопа около гърдите и гърба ѝ за тревожно дълго време.
– Чувате ли нещо странно? – Пошегува се с висок глас Никол.
Д-р Росен дори не отговори. След това прослуша стомаха на Никол, като местеше стетоскопа от място на място и изглеждаше особено внимателна.
Накрая лекарката седна изправена и погледна и двамата.
– Трябва да изследваме урината на Никол за белтък, но в момента подозирам, че симптомите и се дължат на прееклампсия – състояние, което е доста често срещано, но трябва да се следи.
– Бебето добре ли е? – Попита Никол, а ръцете ѝ се свиха в юмруци.
Д-р Росен кимна.
– Открих сърдечен ритъм, всичко изглежда нормално в това отношение. Кръвното ви налягане е повишено, макар и не тревожно, но поради симптомите, които описахте, и отоците съм достатъчно загрижена, за да препоръчам комбинация от почивка на легло и минимална активност. Можете да прекарвате по малко време всеки ден на крака, да се разхождате съвсем леко, но абсолютно нищо, което да е дори далечно натоварващо или стресиращо.
Никол облиза устните си.
– Значи бебето е добре.
– Да. И се стремим да остане така.
– И какво следва? – Попита Ред.
– Ще направим този тест на урината и ще погледнем нивата на протеина, за да се уверим, но подозирам, че ще установим, че в урината ти има значително количество протеин. – Д-р Розен погледна и двамата и се усмихна, лицето ѝ се отпусна. – Сега не се опитвам да ви тревожа. Това е доста често срещано състояние. Въпреки това трябва да се следи внимателно и ако има някаква прогресия в симптомите, може да се наложи да родиш по-рано.
– Наистина? – Попита изненадано Ред.
– Нека преминем по този мост, когато стигнем до него – каза д-р Розен. – Точно сега не виждам тази възможност като много вероятна. Това, което искам да направите, е да си вземете апарат за измерване на кръвното налягане от аптеката – можете да го купите за петдесет долара. Измервайте кръвното налягане на Никол няколко пъти на ден, веднъж сутрин, веднъж вечер и още веднъж междувременно. Бих искала да ми изпратите резултатите по имейл в края на седмицата, за да видя как се справя тя и да ми кажете за други забележителни симптоми или притеснения.
– Наистина оценяваме, че сте направили тази допълнителна стъпка – каза и Ред.
– Това е моята работа – каза д-р Розен. – Ще определим друга среща за следващите няколко седмици, за да ви върнем тук и да проверим какъв е напредъкът ви.
Никол кимна и усети как очите ѝ се пълнят със сълзи. Д-р Росен сложи ръка на рамото ѝ.
– Не се притеснявайте. Добре сте се справили с това, Никол. Просто се опитай да се отпуснеш, да си починеш, да оставиш Ред да свърши тежката работа. Добре?
– Добре – прошепна тя и се опита да се усмихне.
Лекарката накара Никол да отиде в близката баня и да даде проба от урината. Когато тя се върна, д-р Росен отново премина през плана и им каза да не се притесняват прекалено много, колко типично е това, инак.
Накрая Никол и Ред напуснаха кабинета заедно, хванати за ръце. Те вървяха много бавно заедно, насочвайки се към асансьорите, за да се приберат у дома.
***
Когато се прибраха у дома, Ред веднага се заема да осигури на Никол възможно най-голям комфорт. Когато Кали слезе долу, те ѝ обясниха какво се е случило и тя веднага предложи да им помогне с всичко и от всичко, от което се нуждаеха.
Ред и каза, че това не е необходимо, но Никол се зарадва, като видя, че Кали вече е превърнала в своя лична мисия да поеме работата в къщата.
Никол се оттегли в стаята си и поспа известно време. Когато се събуди, Кали влезе и я попита дали е гладна, а тя беше. Никол ѝ каза, че сирене на скара звучи добре, и няколко минути по-късно Кали се върна с идеално препечен сандвич. Сиренето беше лепкаво, а хлябът – маслен и Никол отбеляза, че това вероятно е най-добрият сандвич, който някога е яла.
Малко след това дойде Ред и ѝ измери кръвното налягане.
– Сто четиридесет на деветдесет и пет – каза той.
– Това е високо – отвърна Никол. – Не ми позволявай повече да виждам цифрите. Колкото повече се изнервям, толкова по-високо вероятно ще бъде то.
Той кимна.
– От какво друго имаш нужда в момента?
– Нищо. Само теб. Много ми помагаш, като се грижиш за мен.
Той я погали по косата.
– Знам, че всичко ще бъде наред – каза той.
Тя кимна, но не можа да срещне очите му. По някаква причина Никол не споделяше убежденията му.
През останалата част от деня тя остана в леглото и изгледа поредица от ужасни телевизионни риалити предавания, токшоута като „Джери Спрингър“ и „Доктор Оз“, а след това и един ужасен филм, който беше толкова лош, че дори не си направи труда да разбере как се казва. Никол се унасяше в сън, като сънуваше неспокойни полукошмари, в които лекарят я побутваше и измъчваше, и един, в който раждаше бебето под вода и не можеше да се пребори да излезе на повърхността.
Тя се събуди, задъхвайки се, а Кали стоеше до леглото.
– Хей, добре ли си? – Попита Никол разтревожено.
– Да. Просто сънувах кошмар. – Никол се плъзна в леглото до седнало положение.
– Влязох, за да видя дали искаш още една чаша вода.
– Да, моля.
Кали грабна празната чаша от нощното шкафче. Върна се след няколко минути.
– Ред е долу в кабинета си и върши някаква работа. Каза ми да ти кажа, че е наблизо, ако имаш нужда от него.
– Съжалявам, че се наложи да ме гледаш днес – каза Никол, взе чашата с прясна вода и отпи с благодарност от нея. – Това не беше планирано, само за да знаеш.
Кали се засмя.
– Радвам се да помогна. В края на краищата, ако не беше дошла и не ме беше взела онзи ден, сигурно и сега щях да се скитам по злокобните улици на Източен Хемптън.
– Ти повече от компенсираш това, Кали. Наистина оценявам добротата ти.
Кали погледна надолу към нея.
– И при мен е така. Ти ми беше нещо като сестра. – Признанието сякаш я смути.
– Извинявай, понякога ставам супер надута и емоционална. Не исках да драматизирам.
Никол се засмя.
– Аз също никога не съм имала сестра, така че… може би е късмет, че се срещнахме, когато се срещнахме.
Малко след като Кали излезе от стаята, влезе Ред с лаптопа си и няколко файла.
– Здравей, красавице – каза той и се усмихна.
– Това изглежда официално – каза Никол, когато той сложи нещата на леглото и се наведе, за да я целуне.
– Така е. Много официална работа. Осъзнах, че всъщност трябва да свърша някаква работа, докато сме тук, но също така искам да бъда с жена си. Това се нарича добър старомоден компромис. – Той се изтегли до таблата и седна с гръб към нея, а компютърът беше подпрян в скута му.
– Това изглежда забавно.
Той я погледна.
– Имаш ли нужда от нещо? – Погледна я и видя, че е с пълна чаша вода. – Гладна ли си?
– Мисля, че Кали скоро ще приготви вечерята.
Той изсвири през зъби.
– Тя наистина се справя добре тук. Трябва да кажа, че съм впечатлен.
Никол кимна.
– Тя сякаш предусеща всяка моя нужда. Тя е толкова услужлива и мила и…
– И може би трябва да остане за известно време – довърши Ред.
Никол го погледна.
– Мислех, че си казал, че да я имаш наблизо е лоша идея.
– И преди съм грешал – отвърна той и заби в лаптопа си.
Беше забавно колко бавно пишеше за човек с неговите способности и постижения. Никол го намираше за очарователно.
– Грешил си и преди? Не мисля.
– Аз мисля. Всъщност казвам, че е така. – Той ѝ се усмихна. – Какво мислиш за това?
– За това, че Кали ще остане да ми бъде прислужница?
Ред се засмя.
– За това, че тя ще остане да помага тук, докато ти се възстановяваш. Досега тя се справя добре и, честно казано, можем да се възползваме от помощта ѝ. Работата се увеличава, а на мен не ми харесва идеята да не мога да ти дам грижите, от които се нуждаеш.
Никол въздъхна.
– Добре съм, Ред.
Той просто я погледна. И двамата знаеха, че тя не е добре. – Е, какво мислиш?
– Това е добра идея. Можем да ѝ платим и да ѝ дадем място за живеене и може би това ще ѝ позволи да продължи да работи в Ню Йорк, вместо да бъде принудена да се върне у дома.
– Тогава всичко е решено – каза той.
– Първо ще проверим дали изобщо иска да остане.
– А, точно така. Забравих. – Той започна да кълве на клавиатурата си.