КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 8

***

Никол излезе от стаята за гости и се върна в основната спалня, където претърси дрехите си. Толкова много от тях бяха просто гигантски дрехи, пригодени за бременни жени в седмия месец, и изобщо не бяха подходящи за малко момиче с малки бедра и нормални гърди.
Накрая попадна на малко по-малка тениска и анцуг. Вероятно все още щяха да са твърде големи, но засега щяха да свършат работа. Тя занесе дрехите обратно в стаята за гости и почука, преди да влезе вътре.
Кали се взираше в плъзгащата се врата, която водеше към балкона. Тя се обърна и се усмихна виновно.
– Съжалявам, не можех да си помогна. Тази гледка е просто спираща дъха.
– Не е нужно да се извиняваш за това, че гледаш през прозореца – тихо каза Никол. Тя сложи дрехите на леглото. Докато се изправяше, я връхлетя изненадваща вълна на замайване, усещане за световъртеж.
– Добре ли си? – Попита нервно Кали.
– Какво? – Никол се изпоти внезапно.
– Просто имаш странно изражение на лицето. Не знаех, че…
Усещането отмина и Никол го отмина с махване на ръка. Просто малко замайване – случваше се от време на време.
– Както и да е, ето нещо, с което да се преоблечеш. Няма да спечелиш никакви модни награди, но поне дрехите са сухи.
– О, толкова съм благодарна. Наистина.
– В съседство със стаята имаш душ и вана – каза Никол и посочи вратата на банята. – Чувствайте се свободни да използвате душа, колкото време искаш. Там има и кърпи, и сапун, и шампоан.
Кали кимна.
– Добре.
– Когато си готова, слез долу и можем да поговорим още малко за нещата. – Момичето кимна и Никол се усмихна още веднъж, след което излезе от спалнята и затвори вратата след себе си.
Бавно Никол се отправи към долния етаж. Усещаше, че е малко задъхана, вероятно от стреса на всичко. Въпреки това сложи ръка на корема си и усети успокояващ ритник в корема си.
Тя все още е там, щастлива и здрава. Остани позитивна. Помни, че всичко е наред. Лекарят е направил всички изследвания и бебето е напълно нормално.
Усмихвайки се, за да си докаже колко хубаво е всичко, Никол слезе долу и видя, че Ред я чака в голямата стая.
– И така, какво се случва? – Попита той и тя вече виждаше признаците на напрежение по лицето му.
Никол се постара да му предаде бързата, но точна версия на събитията, така както и ги беше разказала Кали.
Към края Ред беше почти бесен.
– Тези проклети хора си мислят, че понеже имат няколко допълнителни долара, които другите хора нямат, това ги прави неподвластни на правилата. Мислят, че могат да се отнасят към хората с по-малко пари като към боклук. Сякаш една бавачка е равносилна на проститутка!
Никол кимна. Изведнъж се почувства наистина уморена и реши да седне. И така, тя седна и Ред веднага беше до нея.
– Изглеждаш малко бледа. Всичко наред ли е, бебе?
– Да. – Кимна тя, като се опитваше да си поеме дъх. – Просто съм жадна.
– Дай да ти донеса малко вода. – Той скочи от дивана и отиде в кухнята, където тя го чу да бръмчи и да цъка в шкафа. След това се чу звукът от пускането на чешмата, пукането на кубчета лед, а после той се върна, за да ѝ даде чаша студена вода.
Никол отпи дълбоко и въздъхна.
– Това е точно на място. Благодаря.
Той я целуна по бузата, след което седна до краката ѝ, вдигна единия крак и бавно го масажира.
– О, Боже, това е невероятно. – Тя се облегна назад на дивана и затвори очи. Ред хвана другия ѝ крак и започна да масажира и него.
– И какво ще правим с нея сега? – Попита той. – Има ли тя някакво семейство в района?
– Не мисля. – Никол отвори очи и го погледна. – Почти съм сигурна, че каза, че е от Охайо.
Ред поклати глава.
– Предполагам, че ще трябва да ѝ помогнем да си намери полет обратно утре. – Никол седна по-изправена. Тя допря чашата със студена вода до бузата си.
– Нека просто да изчакаме и да видим.
– Какво да чакаме и да видим?
– Не знам. Не искам просто да я изгоня, да я метна на самолета и да я накарам да се прибере в Охайо. Ами ако тя не иска да напусне Ню Йорк?
– Ню Йорк не изглежда да е бил много забавно преживяване за нея – каза той.
– Сблъскала се е с няколко глупаци. Но това не означава, че тя трябва просто да избяга от това да бъде бавачка и да преживява Ню Йорк.
Ред кимна, признавайки, че тя има право.
– Все пак – каза той, а пръстите му умело разтриваха стъпалото на крака ѝ. – Не е наша работа да помагаме на това момиче да си стъпи на краката. Ти си я взела, можем да я оставим да пренощува – но след това тя трябва да измисли план за себе си.
– Можем да ѝ помогнем да си измисли план.
– Стига да включва отиване някъде другаде. Тя не може да остане в нашата къща, Никол.
По някаква причина на Никол не ѝ хареса това, което ѝ казваше, макар да знаеше, че е напълно логично. Истината беше, че тя изобщо не познаваше Кали. Кали можеше дори да не е истинското ѝ име – тя можеше да е лъжкиня и крадла – или по-лошо.
– Просто казвам, че трябва да направим стъпка по стъпка – отвърна Никол. – Тя не е бездомно кученце.
– Никога не съм казвала, че е такава.
Той я погледна внимателно.
– Ти се държиш така, сякаш е.
– Не, не е така. Просто съм човечен и съпричастен към положението ѝ.
– Ти си мъж, не можеш да разбереш през какво е преминала тя.
Очите му се свиха.
– Ти си бременна и това е най-важното нещо в съзнанието ми. Няма да излагам теб или бебето на риск, като държа някакъв непознат човек в къщата ни за неопределено време.
– Никой не е изложен на риск. Тя е съвсем сладко момиче. – Той поклати глава.
– Ти си наивна.
– Ами аз я харесвам. И това ми е достатъчно, засега. Ще го обсъдим отново утре, Ред.
Той повдигна вежди.
– Каквото кажеш, Никол. – А след това вдигна краката ѝ и отново започна да ги разтрива.
Тя отпусна глава назад и се усмихна.
– Ръцете ти са вълшебни, кълна се – каза тя.

Назад към част 7                                                                   Напред към част 9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!