***
Кали разпусна в тридесетминутния горещ душ, който взе, след като Никол излезе от стаята. В края му студът, който се бе впил дълбоко в костите ѝ от стоенето навън в студения дъжд, отдавна бе изчезнал и бе заменен от усещане за отпуснати мускули и топла, сияйна кожа.
Изсуши се и се преоблече в големите, но много удобни дрехи, които ѝ беше предоставила грижовната ѝ домакиня.
След това Кали излезе на балкона и вдиша дълбоко соления въздух. Вълните в близкия океан бяха големи и се разбиваха от бурята по-рано. Макар че проливният дъжд беше спрял, небето все още беше облачно и въздухът миришеше на дъжд.
Тя се върна вътре, затвори плъзгащата се врата и издиша. Поне засега се чувстваше в безопасност, на топло и сигурно какво ще и донесе нощта. Утре можеше да се справи с несигурността какво да прави по-нататък.
Кали слезе долу и намери Никол и Ред да приготвят ранна вечеря заедно. Никол приготвяше салатата на огромния гранитен плот, а той беше вдигнал фантастична скара и я ровеше с големи щипки.
И двамата вдигнаха очи, когато Кали влезе в кухнята. На лицето на Никол се появи широка усмивка, но на Ред не му беше толкова приятно да я види и за момент усети как през нея преминава тръпка на безпокойство.
След случилото се с Брад последното нещо, което Кали искаше, беше друг мъж да има някакъв проблем с нея.
– Здравейте – махна нервно с ръка Кали.
– Изглеждаш като нов човек – каза Никол. – Чувстваш ли се по-добре?
– Да.
Ред хвърли три парчета месо на скарата, където те изсвистяха и изпукаха.
– Как ти харесва пържолата? – Каза той.
– Средна, предполагам?
Той кимна.
– Имаш я.
Ред и Никол бяха толкова подходящи един за друг – Кали веднага се вдъхнови и се възхити, но и завидя. Те имаха това, което всички искаха, нали? Човек, който би те обичал независимо от всичко – някой, който би стоял до теб докрай.
Кали дори не знаеше как и защо може да каже това за тях, но просто можеше. Те сигурно бяха полярната противоположност на Брад и Трина Данвърс и след като през последните шест месеца дишаше отровния въздух на живота на Данвърс, това беше освежаваща промяна.
Тя се отпусна и наблюдаваше как Ред и Никол разговарят, шегуват се и играят помежду си, докато приготвят храната. Всичко, което правеше Ред, беше толкова грижовно, толкова закрилящо. Тя видя начина, по който той гледаше Никол, добротата в очите му. Дали някой мъж някога е гледал Кали по този начин?
Нито веднъж, осъзна тя с прилив на меланхолия.
Скоро храната беше готова и Никол и Ред ѝ сервираха, сякаш беше стара приятелка на семейството.
Докато се хранеха, тримата стояха далеч от сериозните теми и обсъждаха неща като филми и музика, а Ред и Никол я разпитваха за семейството ѝ и колежа в Охайо.
Ред беше изненадан и заинтригуван, когато тя му каза, че произхожда от семейство, в което има пет момчета и само едно момиче.
– Какво беше това – да бъдеш единственото момиче? – Каза той.
– Интересно. Запознанствата не бяха лесни – засмя се тя.
– Сигурно.
Никол се усмихна, докато режеше парче пържола.
– Покровителстваха ли те?
– Може да се каже и така. Първото момче, което ме покани на среща, се оттегли в последния момент, защото чу, че най-големият ми брат щял да ни следва през цялото време.
– Наистина ли брат ти щеше да го направи? – Каза Никол.
Кали се засмя.
– Не, но съм сигурна, че някой щеше да го сплаши, преди да ме изведе от къщата онази вечер.
– Какво мисли семейството ти за това, че идваш в Ню Йорк съвсем сама? – Попита Ред.
Тя направи пауза и отхапа от салатата. Храната беше вкусна и тя се наслади на пикантния винегрет за няколко секунди, преди да отговори.
– Те не одобряват точно това. На родителите ми им харесва всички деца да са наоколо. Всичките ми братя живеят в рамките на един час от мястото, където сме израснали. Аз съм единствената, която е заминала надалеч.
Никол кимна разбиращо.
– Това сигурно е трудно понякога.
– Да. И си мисля, че може би съм направила грешка. Мисля, че те са били прави – каза Кали, задушавайки някои емоции.
Никол размени поглед със съпруга си.
Смениха темите и приключиха храненето със смях и леко мълчание, докато всички се наслаждаваха на храната си.
Когато приключи, Кали се опита да помогне за почистването, но Никол не искаше и да чуе за това.
– Отиди да се отпуснеш. Гледай телевизия или нещо друго.
Кали си спомни за книгата, която беше оставила в къщата на Данвърс – всъщност беше оставила всичко, което притежаваше в къщата – и почувства загуба.
– Моля те, позволи ми да ти помогна да почистиш, Никол. Чувствам се като гъба.
– Имала си тежък ден. Ред и аз можем да се погрижим за това.
Ред кимна.
– Отиди да се поразтъпчеш. Можеш да се разходиш навън или да включиш телевизора. В стаята с телевизора има и цяла библиотека с книги.
– Благодаря. Знам, че постоянно повтарям тази дума, но наистина, наистина го мисля сериозно.
– Знаем, че го правиш – каза и Никол. Тя носеше чинии до мивката и Ред започна да пуска водата.
Кали се почувства виновна и същевременно обгрижвана по начин, който не се беше случвал, откакто се беше върнала в къщата на родителите си. Тя отиде в стаята с телевизора, която беше с размерите на футболно игрище и от всички страни беше заобиколена от рафтове, пълни с книги.
При толкова много книги тя хранеше надежда, че може би – само може би – на рафтовете ще има копие на „Син хоризонт“. Но след двайсет минути претърсване на всяко заглавие, тя излезе напразна.