***
Никол измърка от удоволствие, докато отхапваше от превъзходния омлет с броколи и сирене, който шеф Роланд беше приготвил за нея. Той беше личният готвач на Ред и беше на разположение 24 часа в денонощието, готов да дойде в къщата в даден момент, за да приготви всичко, което Ред или гостите му пожелаят.
– Харесва ли ти? – Попита Ред, докато отпиваше от кафето си.
– Харесва ми. Много. – Тя отхапа още една хапка и поклати глава, напълно изумена от невероятния вкус на тази проста храна. Яйцата и сиренето на практика се разтопиха в устата ѝ.
Седяха на верандата, която се намираше встрани от кухнята. Никол обичаше да седи там, защото беше много открито и просторно, но все пак имаше покрив над главата и известна защита от природните стихии.
Вътре тя виждаше как шеф Роланд се суети в кухнята. Той беше мъж на средна възраст с червена коса и яркосини очи и изглеждаше, че с Ред са приятели. Те се разбираха бързо и лесно.
– Не е ли малко странно просто да имаш мъж в кухнята си, който да ти приготвя ястия по този начин? – Попита тя Ред, докато се отпусна на стола си и се наслаждаваше на кафето си.
– Може би в началото. Вече свикнах.
Тя поклати глава.
– Не знам дали някога ще свикна.
Той сви рамене.
– Можем да го освободим, ако ти е неприятно.
– Искаш да кажеш, че ще го уволним?
Ред се усмихна.
– Шеф Роланд има много възможности в света на кулинарията. Ако не ти харесва да е наоколо, той няма да е тук.
Никол отхапа още една хапка от вкусната закуска и затвори очи.
– Като се замисля, може би ще свикна с този живот.
Ред се засмя.
– Точно това си мислех.
Тя отвори очи, сложи вилицата си и изучи изражението на годеника си. Той отпиваше от кафето си и изглеждаше доволен, но само преди няколко минути беше погледнал „Уолстрийт Джърнъл“ и нещо го беше разстроило. Беше видяла напрежението в очите му и как челюстта му се стегна, докато бързо преглеждаше вестника.
В онзи момент тя го остави без внимание. Работата си беше работа, а тя все още не беше нищо друго освен прославен стажант.
Но докато наблюдаваше Ред сега, който се опитваше да изглежда спокоен, опитваше се да остане игрив и щастлив – но някак си не беше напълно убедителен – Никол усети, че каквото и да се случва, то може да е достатъчно сериозно, за да я попита за него.
– Забелязах, че четеш вестника по-рано – каза тя внимателно, като се опитваше да звучи любопитно, а не подозрително.
– Аз? Никога. Чета само блогове и то само когато са за мен. – Той се усмихна и отпи от кафето си.
Той се държеше срамежливо и тя не беше сигурна, че това ѝ харесва.
– Имаше ли нещо в „Уолстрийт джърнъл“, което те разтрои? –
Той се намръщи за кратко и въздъхна.
– Нищо, за което си струва да се мисли или говори.
– Но ти си. Мислиш за това.
Той ѝ се усмихна.
– Не си ли станала умният психолог изведнъж?
– Просто искам да се уверя, че си добре. Ако нещо те притеснява, искам да знам какво е то.
Ред облиза устните си.
– Ще ти кажа една тайна, бебе. – Той се наведе напред на стола си. – Когато става дума за бизнес, винаги нещо ме притеснява.
– Аз съм добър слушател.
– Ще имам това предвид.
– Не ме покровителствай, Ред.
– Не го правя. – Той постави чашата си с кафе на масата. -Просто искам да се насладим на тази прекрасна сутрин заедно и…
Изведнъж телефонът му иззвъня. С разочаровано издишване Ред го погледна, а после очите му се разшириха.
– По дяволите. Това е майка ми.
Никол усети търкалящо се, отвратително усещане в стомаха си, сякаш се намираше в асансьор, който се спуска двадесет етажа надолу.
– Ще отговориш ли?
Той се взираше в телефона колебливо. Никога досега не беше виждала Ред да изглежда по този начин – нервен и неуверен. Най-накрая той отговори, стана и се отдалечи на няколко крачки от масата, като се обърна с гръб към нея.
– Майко – каза той, като изявление. После се заслуша за известно време. – Съжалявам, че не ти казах сам – каза той. – Имах намерение да го направя, но нещата бяха заети за мен. – Още едно дълго мълчание, докато той очевидно слушаше.
Никол се зачуди дали майка му го тормози, дали го обижда, както е правила, когато е бил дете. Не можеше да си представи обаче, че Ред ще търпи такива неща сега.
– Ти си какво? – Каза той, като гласът му стана малко по-силен. – Кога планираш да пристигнеш? – Раменете му се напрегнаха и прегърбиха, докато разговорът продължаваше. – Разбира се… а какво ще кажеш за Джеб? Той идва ли с теб?
Никол отдръпна чинията си с яйца. Изведнъж бе загубила апетит.
– Ще се видим скоро – каза Ред след поредната дълга пауза. А после прекрати разговора, загледан в телефона си, сякаш го беше предал. Върна се на масата и седна, лицето му беше изкривено и не беше останала и следа от предишното добро настроение.
– Беше интересно – каза той със сарказъм.
– Какво става?
– Майка ми явно е чела таблоидите. Беше разстроена, че не съм ѝ казал за годежа ни, и затова сега е решила да се отбие и да се запознае лично с теб.
– О, не.
– О, да. – Той избърса с ръка лицето си. – Тя лети от Чикаго и ще бъде тук на сутринта.
– За да се срещне с мен.
– Да. – Той скръсти ръце и седна назад, като присви очи, сякаш разглеждаше тавана. – Каза, че с нетърпение очаква да стане бързо приятелка с бъдещата ми съпруга.
– О, Боже.
– Не се притеснявай, тя обикновено е много мила… в началото.
– Така че единственото, за което трябва да се притеснявам, е кога ще ми забие ножа в гърба.
– Недей да драматизираш, бебе. – Той се надигна от стола си и застана зад нея. И тогава силните му ръце разтриха раменете и задната част на врата ѝ, разнасяйки познатата топлина нагоре-надолу по цялото ѝ тяло.
– Не се опитвам да бъда прекалено драматичен, Ред. Но онези истории, които ми разказа за нея – те малко ме изплашиха.
– Не се притеснявай, няма да и позволя да те нарани.
– А ти? – Каза Никол. – Това е, за което наистина се притеснявам.
– Мога да се грижа за себе си.
Но Никол не беше толкова сигурна.
***
Останалата част от деня премина в подготовка за посещението на майката на Ред. Той поръча на почистващата си бригада да дойде на спешно посещение в къщата и те прегледаха всичко от горе до долу.
Никол също се опита да помогне в къщата и чистачите изглежда намериха това за доста странно. Те я гледаха с любопитство, докато почистваше петната от прозорците и падаше на колене и търкаше плочките в банята.
Често тя се намираше в различни стаи от работниците, но когато те минаваха и я виждаха да се поти и да работи, по лицата им се появяваше странен поглед. Никол не разбираше какъв точно е проблемът.
Една от чистачките беше младо момиче, което трябваше да е на възрастта на Никол. С тъмна коса и тъмна кожа, тя имаше красиво овално лице с бадемови очи. Беше слаба и дребна, но нещо в нея беше незабавно очарователно, помисли си Никол.
Когато тъмнокосото момиче минаваше покрай Никол с някакво спално бельо от една от многото стаи за гости, Никол ѝ махна с ръка.
– Здравей – каза тя. – Аз съм Никол.
– Здравей – каза момичето. Тя нямаше особен акцент, въпреки че повечето ѝ колеги изглежда бяха от Бразилия. – Аз съм Джулиана.
– Отдавна ли работиш тук?
Момичето поклати глава.
– Около месец. Майка ми и баща ми работят тук и решиха, че е време да започна да им помагам.
– Ученичка ли си?
– Току-що завърших гимназия. – Усмихна се срамежливо Джулиана и сви рамене. – Не съм сигурна какво да правя по-нататък.
– Има ли нещо друго, за което имаш нужда от помощ в къщата? – Попита Никол. – Завърших с основната баня.
Колебливата усмивка на момичето се превърна в лека гримаса.
– Не е моя работа да казвам.
– Не, аз те питам. Чувствай се свободна да ми кажеш какво мислиш. Има ли нещо нередно в това, че помагам?
– Просто – това е работа на семейството ми. Когато те виждат, че чистиш толкова много, се страхуват, че ще им я отнемеш. Те се нуждаят от тази работа.
– Аз? Да се грижа за цялата тази къща? – Засмя се тя. – Аз просто се опитвах да помогна.
Очите на Джулиана все още бяха мрачни.
– Знам, че ти се струва глупаво. Но работа като тази, с такова добро заплащане – това е много, много рядко. А и господин Джеймисън се отнася добре към семейството ми. Те се страхуват от промяна.
– Разбира се – каза Никол, чувствайки се ужасно, че ги е обидила, докато се е опитвала да им помогне. – Просто не съм свикнала да стоя, докато другите хора работят.
Джулиана се усмихна, но това не беше съвсем приятна усмивка.
– Така е – каза и тя. – Ти си богата.
Никол се усмихна тъжно в отговор и слезе долу, където намери Ред на верандата, който говореше по мобилния си телефон. Той беше с гръб към нея и не забеляза, че е излязла, затова продължи да говори без прекъсване.
– Как можа да се случи това? Как? – Пауза. – Не ми се вярва, по дяволите. Ти ме убиваш, Джон. Ти ми каза, че купуването на АК е златна възможност. Ти ми показа надлежната проверка, така че как се случи това, по дяволите?
Никол стоеше на входа на верандата, а ръцете ѝ се въртяха една срещу друга, докато нервно подслушваше разговора му. Знаеше, че това с Германия е много по-голяма работа, отколкото той допускаше, и това беше доказателството.
Ред кимна, слушайки с когото и да говореше. Предположи, че това е Джон Питърсън, финансовият директор на „Джеймисън Интернешънъл“.
– Е, сега трябва да летя до Германия и да изчистя проклетата ти бъркотия, Джон. Добре? Нямаш ли нищо против? Това ли искаш от мен да направя? – Той слуша само миг по-късно, преди да избухне. – Уволнен си, Джон. Уволнен. Разбираш ли? Качвай се на самолета и се връщай в САЩ. Ще излетя в понеделник сутринта и ще се опитам да оправя абсолютната бъркотия, която си направил в моята компания.
Ред затвори мобилния си телефон и се направи, че иска да го хвърли през стаята, но не го направи. Никол изпита бърза, ужасяваща ретроспекция към първата си вечер в къщата, когато Ред се беше побъркал и започна да хвърля чинии и прибори, разбивайки ги из цялата трапезария.
Накрая се обърна и видя Никол да стои там.
Устните му се събраха и стегнаха, а очите му се присвиха.
– Ти шпионираше ли ме?
– Не ми говори така – отвърна тя.
– Не ме шпионирай.
– Не съм те шпионирала – каза тя. – Излязох, за да поговоря с теб, и когато те чух толкова разстроен, разбира се, исках да остана и да се уверя, че си добре.
Той отново погледна надолу към телефона си, сякаш невярващо.
– Добре съм.
– Не, не си.
– Не съм в настроение да си играя с теб, Никол. Имам реални проблеми, с които трябва да се справям, и последното нещо, от което имам нужда, е да се опитвам да управлявам чувствата ти за това, че повишавам тон по време на служебен разговор.
Никол искаше да се измъкне. Старата Никол щеше да направи точно това. Но през последните няколко седмици тя беше пораснала малко – поне и харесваше да мисли, че е пораснала. И сега разбра, че Ред просто се е уплашил. Да бъде уязвим не беше лесно за него и тя трябваше да си припомни, че реакцията му в момент като този всъщност не е лична. Той беше обучен да държи стена между себе си и всички останали.
Тя седна на дървения люлеещ се стол, който гледаше към зелените хълмове и езерото в далечината.
– Ела да седнеш до мен – каза тя и потупа другия стол до себе си.
– Не съм в настроение – отвърна той, раздразнително, като тийнейджър.
– Забавлявай се с мен.
– Имам работа за вършене.
Тя си пое дълбоко дъх и издиша.
– Аз съм разумна. А и съм твоя годеница, така че имам пълното право да чуя какво се случва.
Той кимна примирено и седна на стола до нея, но позата му беше скована и затворена.
– Дръж ръката ми – каза тя.
Можеше да разбере, че той не искаше да го направи, но в крайна сметка взе ръката ѝ в своята и докато го правеше, Никол усети как напрежението малко по малко се изцежда от него. Раменете му леко се отпуснаха, а лицето му стана по-гладко.
– В Германия е имало сериозен срив – каза той накрая.
– Какъв е срива?
Той въздъхна.
– Такъв, който срива империи.
От това я побиха леки тръпки по гърба.
– Разкажи ми повече. Какво се случи?
Ред я погледна, сякаш се опитваше да разбере колко точно трябва да разкрие.
– Това, което се случи, е, че станах алчен. Има една много голяма и успешна агенция в Германия и се предполагаше, че основателят ѝ иска да се освободи от нея. Опитвам се да разширя глобалния отпечатък на Джеймисън Интернешънъл и това изглеждаше перфектната възможност. Но цената за закупуване на агенцията беше висока, а и някои от операциите ни в Северна Америка изпитваха затруднения…
– Кои операции? – Попита тя, сега объркана.
Ред отново я погледна.
– Нещата в страната се забавиха, Никол. През изминалата година загубих няколко големи клиенти. Нищо страшно, но това навреди на крайните ни резултати. Това придобиване на Германия беше авантюра. Голяма авантюра, като се има предвид колко платих за нея и някои от проблемите с паричните потоци, които имаме.
Тя стисна ръката му.
– Радвам се, че ми казваш това. – Той отново я погледна.
– Става все по-зле.
– Добре. Разкажи ми повече.
– В момента запасите ни са много несигурни. Всяка компания в света инвестира част от капитала си на фондовата борса. А „Джеймисън Интернешънъл“ има лошия късмет да е силно задлъжняла на пазара на ЕС – през последните шест месеца загубихме купища пари.
– И какво означава всичко това? – Каза тя. Знаеше, че е лошо. Стомахът ѝ се чувстваше така, сякаш е изпила пресечено мляко.
Ред я погледна директно в очите.
– Означава, че в момента сме на ръба на пропастта. Беше перфектна буря от лош късмет, лоши решения, някои прекалени усилия от моя страна. И това доведе компанията – и мен лично до място, където всичко може да се провали в пламъци.
– Но ти си богат.
– Това е като домино – каза и Ред и се усмихна тъжно. – Глупава, клиширана аналогия, но много точна в този случай. Ако тази нова придобивка в Германия се провали, мога да загубя компанията си. Бих казал, че ти и аз можем да загубим компанията.
– Не ме интересуват парите – каза му тя, срещна погледа му и го задържа. Брадичката ѝ се повдигна по онзи предизвикателен начин, който имаше, когато някой се съмнява в нейния борбен дух.
– Знам – каза той и я погали по бузата. – Но ме е грижа за компанията, която цял живот съм градил. Няма да загубя всичко сега.
– Какво мога да направя, за да помогна?
Той въздъхна.
– Просто бъди себе си. И се опитай да разбереш, че в момента съм подложен на стрес, особено заради необявеното посещение на майка ми. Последното нещо, от което се нуждая, е тази жена да ми влезе под кожата и умът ми да се завърти на възел. Трябва да съм на върха на възможностите си.
– Няма да и позволя да те нарани – каза Никол. Тя отново стисна ръката му.
– Всъщност смятам, че ще бъдеш доста добър партньор за нея – усмихна се Ред. – А тя може би е достатъчно арогантна, за да те подцени.
Никол се усмихна.
– Всички ме подценяват, свикнала съм с това.
Назад към част 2 Напред към част 4