***
– Толкова ми е приятно да те срещна – това бяха първите думи от устата на майката на Ред, когато Никол и Ред я посрещнаха на летище JFK, докато шофьорът на лимузината на Ред влачеше два големи куфара до багажника на колата.
Никол беше изненадана колко различна изглеждаше жената от това, което си беше представяла, че изглежда и се държи. Въз основа на описанията на Ред Никол си беше помислила, че майка му изглежда сурова, ненормална, като някой от филм на ужасите.
Вместо това тя откри, че майка му изглежда и се държи като всяка нормална майка. Всъщност тя веднага прегърна Никол сърдечно. Никол усети цветния ѝ парфюм, докато двете се прегръщаха.
– Много ми е приятно да се запознаем – каза Никол.
– Моля, наричайте ме Ерика – отвърна майка му весело.
Тя дори не изглеждаше достатъчно възрастна, за да бъде майка на Ред, помисли си Никол. Беше тъмнокоса, но с по-светла кожа от тази на Ред, и макар бедрата ѝ да бяха широки, Ерика Джеймисън изглеждаше в много прилична форма за жена в края на петдесетте.
Най-големият признак за възрастта ѝ беше лекото увисване на кожата около бузите и брадичката и бръчките по шията. Но това бяха дребни детайли и фактът беше, че Ерика изглеждаше фантастично за всяка жена на тази възраст. Беше облечена в черен панталон с накъсана бяла блуза, а през едното и рамо бе преметната черна чанта „Гучи“.
Ред бързо прегърна майка си и я целуна по бузата. Никол можеше да усети дискомфорта му от начина, по който раменете му бяха прегърбени, и от сковаността на челюстта му. По време на пътуването до летището той беше много тих и затворен, но Никол не го винеше.
Беше го видяла да пренебрегва бръмчащия си телефон, когато идваха съобщения и обаждания – той ѝ направи коментар, че чака понеделник, за да се занимава с бизнес. Но Никол знаеше, че го убива това, че трябва да се тревожи едновременно за посещението на майка си и за проблемите в компанията си.
Никол просто продължаваше да се усмихва и да си придава смело лице, въпреки че дълбоко в себе си страхът и тревогите все още я преследваха. Не ѝ харесваше да вижда Ред в толкова голяма беда.
– Толкова съм развълнувана, че ще прекарам време и с двама ви – каза Ерика, когато шофьорът отвори вратата, за да се качат вътре.
– Чудесно – каза Ред, а в гласа му не се забелязваше особен ентусиазъм. – Ще те върнем в къщата, ще можеш да се възстановиш за известно време от пътуването, а след това съм резервирал един чудесен ресторант за следобедно хапване.
– Всъщност аз ни направих други планове – каза Ерика, като подари на Никол крива усмивка и намигване.
Лицето на Ред стана сериозно.
– Други планове?
Шофьорът се обърна на седалката си.
– Накъде, господин Джеймисън? – Ерика отговори вместо него, като се наведе напред на седалката си.
– Западна 45-а улица.
Шофьорът погледна към Ред, който само кимна и седна назад, стиснал плътно устни. Никол се опита да хване ръката му, но вместо това той я премести на коляното си.
– Изненада ли е, или мога да попитам къде ще ни закарате? – Опита се да звучи бодро Никол.
Ерика започна да рови в чантата си.
– Надявам се да не съм ги изгубила… – промълви тя, докато лимузината започна да се движи бавно напред в трафика.
– Какво си загубила? – Попита Ред.
Ерика го погледна с лека усмивка.
– Би искал да знаеш ли?
– Да, бих искал.
Точно тогава телефонът започна да звъни в джоба му, но Ред го игнорира.
– Няма ли да отговориш на това? – Попита майка му.
– Не, нямах намерение.
– Защо не?
– Защото се опитвам да отделя внимание на теб и на годеницата си.
– Това е хубаво, миличък. Но все пак мисля, че трябва да отговориш. Това може да бъде важно бизнес обаждане.
Той скръсти ръце.
– Какво търсиш в чантата си? – Попита той.
Ерика се усмихна, като отново я погледна с нещо като таен поглед, сякаш вече бяха най-добри приятелки.
– Просто ще изчакам още малко, преди да разваля изненадата. Мисля обаче, че и на двамата ще ви хареса.
Ред се обърна и се загледа през прозореца на лимузината. Начинът, по който изглеждаше сега, напомни на Никол за онази ужасна първа нощ, която бяха прекарали заедно в имението, когато той изведнъж беше станал странен и далечен от нея. Беше го видяла да седи на стола си в кабинета, да гледа през прозореца и да пие, сякаш току-що е чул, че негов приятел е починал. Това беше същата вечер, в която се беше държал толкова жестоко с нея, а по-късно беше разхвърлял чинии и чаши из цялата трапезария.
Никол се откъсна от болезнените си спомени.
– Мис Джеймисън – искам да кажа Ерика – с какво се занимавате? – попита тя, опитвайки се да запълни неприятната тишина, която се беше спуснала над колата.
– Аз съм медицинска сестра – каза майката на Ред.
– О, уау, това е невероятно. – Никол го имаше предвид – тя дълбоко се възхищаваше на болногледачите и учителите, на хората, които прекарват живота си, посветени на това да помагат първо на другите.
– Аз съм медицинска сестра от двадесет и шест годишна възраст и още не съм спряла, дори със син, който се е погрижил да не ми се налага да работя и ден в живота си, ако искам. – Ерика се усмихна на Ред.
– Тя е много трудолюбива дама – каза Ред, а погледът му кацна навсякъде, но не и на майка му. – Научи ме на много неща, свързани с добрата работна етика.
Ерика махна с ръка на коментарите му.
– Аз не съм нищо особено, наистина – каза тя на Никол. – Аз съм просто майка и медицинска сестра. Обикновен човек, наистина – винаги съм била такава.
– Мисля, че си мила – каза и Никол.
Майка му изглеждаше изненадана.
– Мила? Чу ли това, скъпи ми сине? Бъдещата ти съпруга мисли, че съм мила. Не съм чувала този термин да се използва за описанието ми много често.
Никол сви рамене, чувствайки се странно смутена. Опитваше се да разбере дали Ерика я караше да се чувства неудобно заради историите, които ѝ беше разказал Ред, или заради нещо, което Никол усещаше в жената.
Ред потупа Никол по крака.
– Никол вижда най-доброто във всеки.
– Виждаш, нали? – Каза Ерика, а тъмните ѝ очи се спряха върху тези на Никол.
– Опитвам се.
По-възрастната жена кимна мъдро.
– Струва ми се, че ти е даден подарък, скъпа. Позитивното мислене струва повече от всички пари на света.
Ред се намръщи малко, само за миг, но Никол го забеляза. Ерика обаче само кимна с глава, сякаш се съгласяваше сама със себе си. След това отново започна да рови в чантата си.
Шофьорът ги погледна в огледалото си за обратно виждане. – Извинете, госпожо, но какъв е адресът на 45-та западна улица?
Ерика затвори очи.
– О, забравих точния адрес. Шофьор, знаете ли къде се намира театър „Лицей“?
– Да, госпожо.
Ред се вгледа в майка си.
– Театърът „Лицей“? Защо отиваме там?
Тя не му отговори. След като поразрови още малко, тя нададе вик на щастие.
– Ето ги! Бях започнала да си мисля, че съм ги забравила вкъщи. Ето какво получавам за това, че нося чанта, пълна с боклуци. – Ерика извади от чантата си три билета, малко изкривени и изпочупени.
Ред ги взе от нея.
– Venus in Fur – промълви той, като прочете билетите, а очите му се присвиха. – Не съм сигурен, че съм чувал за него. Каква е тази пиеса?
– Получила е възторжени отзиви – каза майка му. После погледна към Никол. – Ти почитателка ли си на театъра?
Никол не беше сигурна какво да каже. Била е на „Легална блондинка“ и „Злодеида“, но някак си не беше сигурна, че това е видът театър, за който говори Ерика.
– С удоволствие бих гледала някое представление – каза тя, без да знае как да отговори.
– Виждаш ли, Ред? Това момиче е пазител. Готова е за всичко. – Тя намигна лукаво на Никол.
Ред подаде билетите обратно на майка си.
– Искаше ми се поне да ми споменеш идеята предварително.
– Просто щеше да си измислиш извинение да не отидеш. Познавам сина си твърде добре.
Ред я погледна.
– И аз познавам майка си твърде добре. За какво е пиесата?
– За взаимоотношенията – каза тя и срещна погледа му. – Мислех, че ще бъде много подходяща тема, като се има предвид неотдавнашното ти изявление. – Ерика взе билетите от него и ги прибра в чантата си. – Не че ти си ми казал за годежа си. Но ти, както обикновено, съобщи на света чрез таблоидите, така че предполагам, че трябва да съм развълнувана. И аз съм развълнувана.
– Съжалявам, че не ти казах по-рано – каза Ред и въздъхна. Той вече изглеждаше уморен, помисли си Никол.
– Съвсем не – каза Ерика. – Аз не се занимавам с миналото, както правят някои. Просто съм щастлива, че сега съм тук с вас, двамата влюбени гълъбчета.
Наблюдавайки как Ред общува с майка си, Никол се почувства така, сякаш наблюдава борба с бикове. Ерика, матадорът, пробождаше Ред с кинжала си, оставяйки дупка след дупка, и въпреки това Ред все още се държеше на краката си, зашеметен. Едва ли забелязваше раните, те бяха толкова малки, а Ерика толкова бързо нанасяше ударите. И все пак раните бяха там, ако се вгледаш достатъчно внимателно.
Никол се чувстваше безпомощна да се намеси. Това беше динамика, която се простираше чак до началото на живота на Ред, а взаимодействието между двамата беше прекалено фино и объркващо, за да се намеси в него, особено след като току-що се беше запознала с жената.
В същото време тя виждаше, че Ред вече е изморен само след няколко минути в компанията на майка си. Никол взе ръката му в своята, въпреки че в началото той се съпротивляваше. Стисна я силно, за да му даде да разбере, че може да разчита на нея.
Той я стисна в отговор и двамата си размениха многозначителна усмивка.
Никол забеляза, че Ерика ги наблюдава със загадъчно изражение. По-възрастната жена се усмихна по роботизиран начин, като погледът ѝ се стрелна надолу към мястото, където ръцете на Ред и Никол бяха стиснати.
Тишината в лимузината отново ставаше неприятна, но за щастие пристигнаха в театър „Лицей“. Точно над входа Никол видя заглавието на пиесата, изписано с едри букви. ВЕНЕРА В КОЖА.
Това беше толкова странно заглавие, помисли си тя. То не казваше абсолютно нищо за самата пиеса.
Ред нареди на шофьора да се върне и да ги чака след час и половина. А после се отправиха към театъра, който вече гъмжеше от хора. Лицеят изглеждаше като по-стара, по-интимна обстановка от тази, която Никол помнеше, когато беше ходила на „Уикеда“ и „Легална блондинка“. Сцената изглеждаше малка, а седалките бяха по-дребни и по-близо една до друга.
Ескортираха ги до първия ред на балкона.
Ерика изглежда смяташе, че гледката е прекрасна, напомняла и за операта, каза тя.
Сега имаха афишите, което беше първият път, в който Никол или Ред имаха възможност да разберат за какво изобщо става дума в това представление. Когато прочете описанието, Никол трябваше да потисне въздишката си. Първото нещо, което видя, беше, че то се нарича едно от „най-секси“ представленията в историята. А последното нещо, което искаше да направи, беше да отиде на секси шоу с майката на Ред Джеймисън.
След това видя, че пиесата е свободно базирана на „еротичен роман“.
Очите ѝ се разшириха. До себе си усещаше как Ред се сковава от неудовлетвореност, докато също чете афиша. Той се обърна към майка си, която седеше от дясната му страна. – На какъв спектакъл си ни довела? – Изсъска той.
– Получил е възторжени отзиви.
– Ти вече го каза.
– Нима си се превърнал в грубиян, скъпо момче? При всичките ти диви партита и историите в таблоидите за теб и твоите млади приятелки никога не съм си представяла, че ще се изчервиш като ученичка заради пикантна театрална пиеса.
– Невъзпитано е да водиш хора на такова нещо, без поне да ги попиташ – каза и Ред.
Никол чу тихия смях на Ерика.
– Не се прави на толкова невинен, Ред – каза майка му. – Сигурно би могъл да напишеш това сам, като използваш собствените си мемоари.
– Какво се опитваш да намекнеш? – Каза той и гласът му се повиши съвсем леко.
– Нищо. Просто се шегувам. Моля, не прави сцени.
– Добре. – Той се обърна от Ерика, кръстоса крака и хвана ръката на Никол в своята, наведе се и прошепна. – Много съжалявам.
– Недей, всичко е наред – отвърна тя, усмихна се и го целуна по бузата.
И тогава пиесата започна. Някой излезе на сцената и помоли всички да изключат мобилните си телефони, защото по време на представлението на сцената действително ще се използват мобилни телефони.
Миг по-късно завесата се вдигна и представлението започна.
Никол с изненада установи, че пиесата всъщност е приятна. Отначало тя не беше сигурна какво да мисли за нея. Цялото представление се състоеше само от двама герои и много малко реквизит или декори, които да те пренесат в света, който обитаваха. И все пак, благодарение на невероятната си химия и диалог, двамата актьори успяха да направят точно това.
Въпреки че се наслаждаваше истински на пиесата, Никол твърде добре осъзнаваше, че само на една седалка от нея бъдещата и свекърва гледа същата пиеса.
„Венера в кожа“ беше пикантна, еротична и към края се превърна в психологическа тъмнина.
Фактът, че пиесата се фокусираше върху садомазохизма и желанията на мъжа да бъде жертва на жена или да пороби жена, не мина през главата на Никол. Тя знаеше, че майката на Ред умишлено е избрала тази пиеса, за да изпрати послание, да натисне копчетата на сина си. Може би искаше да им каже, че е твърде наясно с извънкласните занимания на Ред в спалнята.
Какъвто и да е случаят, Никол реши да не позволява на жената да я засегне. Никол всъщност харесваше тази проклета игра, независимо дали трябваше да го прави, или не.
От друга страна, Ред беше направо вбесена. Никол усещаше топлината и гнева, които се излъчваха от него по време на представлението. Той седеше на мястото си, неподвижен, без усмивка, просто чакаше да свърши.
А когато то приключи, той стана и тръгна към изхода, без да коментира. Когато излязоха навън, където чакаше лимузината, Ерика го попита дали му е харесала пиесата.
– Бях взривен – каза той с очевиден сарказъм. – Откъде знаеше, че ще ми хареса толкова много?
Тя сви рамене.
– Майчина интуиция.
– Мислех, че в днешно време това се нарича маниакална депресия – изсумтя той.
Ерика пренебрегна острата му забележка.
– Дали Венера в кожи, даде на теб и Никол някакви интересни нови идеи? – Попита тя с повдигната вежда. – Сигурно е трудно да поддържаш нещата свежи, след като години наред си играеш на Дон Жуан с всяка свободна жена оттук до Лос Анджелис.
Ред се канеше да репликира, но Никол го прекъсна.
– Толкова се радвам, че ни заведе да видим „Венера във кожи“, Ерика. Това беше чудесно изиграна пиеса. Бях запленена.
Ерика подсмръкна.
– Такова хубаво младо момиче. Ред трябва да се смята за щастливец, че те е хванал.
Никол отново стисна ръката му, давайки му да разбере, че не е нужно да защитава нито един от двамата пред лудата си майка. Това сякаш леко го успокои. Той направи жест към колата.
– Трябва ли да се върнем в къщата?
– Малко съм уморена – призна майка му, отстъпи и се качи в колата. Когато тримата бяха вътре, Ерика потупа корема си. – Не знаех, че порнографията ще ме накара да огладнея толкова много. Никол, смяташ ли, че тя възбужда апетита?
Никол ѝ се усмихна в отговор.
– Наистина не разбирам въпроса.
– Тя е много срамежлива, нали? – Каза Ерика.
Ред не отговори. Очите му се свиха и цветът в бузите му разцъфна.
Никол усети как се ядосва, най-вече заради него. Колкото повече време прекарваше с Ерика, толкова повече осъзнаваше с какво му се е налагало да се справя през целия си живот.
– Не съм срамежлива, Ерика – каза Никол след миг. – Наистина не знаех какво ме питаш.
– Няма значение. Толкова се радвам, че всички се насладихме на шоуто. Бях сигурна, че и двамата ще имате отношение към материала, а аз се опитвам да бъда по-отворена напоследък.
– Достатъчно – каза Ред с тихо ръмжене.
– Какво? – Майка му изглеждаше шокирана от тона му.
– Казах, стига си говорила.
Тя отново отвори уста, но от изражението на лицето на Ред изглеждаше, че размисля. Вместо това отпусна глава назад и затвори очи, сгъвайки ръце в скута си.
– Някои хора могат да бъдат толкова обидчиви – промълви тя, докато колата се насочваше към Кънектикът.
Назад към част 3 Напред към част 5