КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото удоволствие – книга 1 – част 5

***

– Радвам се, че те виждам – каза Глен Голдман, когато тя пристигна на следващата сутрин в девет часа. Той провери часовника си. – Отсега нататък, моля, влизайте към осем часа. Ако е възможно, в седем и тридесет.
– Абсолютно! Не знаех…
Той се усмихна и примигна.
– Всичко е наред. Първи ден и всичко останало.
– Господин Джеймисън не ми каза в колко часа трябва да пристигна – каза тя.
Глен спря да мига напълно. Което сякаш беше знак, че нещо наистина не е наред.
– Господин Джеймисън?
– Да. – Тя преметна нервно чантата си.
– Защо да не ви е казал в колко часа да пристигнете?
– Защото ми се обади, за да ми каже, че имам работа. – Тя прехвърли тежестта си от единия на другия крак, като изведнъж се почувства така, сякаш стъпваше в подвижни пясъци.
Изражението на Глен сякаш се втвърди малко.
– О, разбирам. Е, това е крайно необичайно – обикновено представител на отдел „Човешки ресурси“ би ти се обадил. Но съм сигурен, че си е имал своите причини. Той винаги има такива. Във всеки случай позволете ми да ви покажа бюрото ви.
Той стана от стола си и я придружи от кабинета си до масата от кабинки, където съществуваше долната каста. Тя щеше да заеме една обикновена ъглова кабинка. Беше гола, бяла, с отворен лаптоп „Мак“ на бюрото и телефон до него.
– И така, какво да направя, за да започна? – Попита го тя, преметна каишката на чантата си през облегалката на седалката и седна.
– Ще ти донеса някакъв материал за четене. Една папка с основна информация за нашата компания, както и няколко формуляра за неразкриване на информация, които да подпишете, и т.н. Когато приключите с папката, елате при мен.
Той изчезна и се върна миг по-късно с огромна, дебела папка, пълна с различни формуляри, брошури и фирмени политики.
Той и я връчи с усмивка и няколко мига, след което я остави сама. Около нея кабинките гъмжаха от хора, които клюкарстваха, говореха по телефона с клиенти или просто работеха.
Никол се държеше настрана, сведе глава и се захвана за работа.

***

– Искаш ли да хапнем нещо?
Тя вдигна поглед и видя, че Реми Данвърс, художественият директор, стои на входа на кабината ѝ и изглежда точно толкова сурова, колкото и предишния ден.
– О, вече обяд ли е? – Попита Никол.
Реми сви рамене.
– Ние сме гъвкави. Часът е едва единадесет, но смятам, че по време на обяд кафенето става прекалено претъпкано, затова отивам по-рано.
– Разбира се, ще дойда. Дори не знам къде е.
– О, тогава трябва да те разведа!
Реми я заведе до петия етаж, който беше зает изцяло от кафенето. Всъщност думата кафене не го описваше справедливо. Беше огромна зала, с места за сядане в четири или пет отделни локала, някои чудесни места на прозорците и някои частни кабинки. Имаше не по-малко от половин дузина хранителни станции, които предлагаха ястия от различни части на света. Италианска, американска, френска, азиатска, близкоизточна.
Реми ми прошепна.
– Храната от Близкия изток има вкус на говеждо говно, но всичко останало тук е фантастично.
В крайна сметка двете получихме храната си (Реми си взе печено пиле, а тя – чийзбургер и пържени картофи) и седнаха на малка маса с изглед към центъра на града.
– Тази гледка е невероятна – каза Никол, докато отхапваше от хамбургера си. – И храната също е добра – каза тя с усмивка.
Реми кимна. Тя все още беше с навити ръкави и разкопчана риза, но някак си сега не беше толкова плашеща.
– Можеш да постъпиш много по-зле от това да си намериш работа при Джеймисън. Има всички удобства в една индустрия, която е известна със своите удобства, ако разбираш какво имам предвид.
– Мисля, че знам.
Реми я погледна.
– Наистина ли си толкова наивна, колкото изглеждаш?
– Не знам. Може би съм.
По-възрастната жена разряза пилето си и го задържа за момент във въздуха.
– Опитвам се да реша дали за един месец работа тук ще бъдеш смляна и изплюта, или през следващата година ще бъдеш повишена в ръководител на отдела. Предполагам, че това е хвърляне на монета. – Тя задъвка шумно.
Никол само сви рамене.
– Искам само да работя здраво и да си върша добре работата.
– Ооо, не е ли сладко? – Реми дъвчеше и дъвчеше, а после устата и се затвори, а очите и изскочиха от главата.
– Боже мой. Той е тук.
– Кой? – Обърна се да погледне Никол.
– Кой според теб?
Беше Ред. Той беше с някой, когото тя не разпозна, висок мъж с огромна глава. Двамата минаваха точно покрай Никол и Реми.
– Дръж главата си ниско – прошепна Реми. – Не казвай нищо. Не издавай нито звук.
Тя направи каквото и беше казано. Вдигна бургера си и отхапа. Реми погледна през прозореца.
Сърцето и биеше с километър в минута, докато двамата мъже минаваха покрай нея, а тя не си поемаше дъх. И тогава това се случи. Джеймисън се обърна и се върна.
– Струваше ми се, че те познах – каза Ред и застана пред масата им.
Първоначално Никол си помисли, че той трябва да говори с Реми. Но Реми просто гледаше печеното си пиле.
– Мен? – Изпищя Никол.
Ред се засмя от сърце.
– Да, теб. Виждам, че си успяла да стигнеш до първия си работен ден цяла и невредима.
– Да. – Какъв глупав коментар. Да. От всичко на всичко, това я караше да звучи толкова млада и безвкусна.
Тя усещаше миризмата на одеколона му. Беше мускусен и свеж едновременно. Миришеше на власт, на пури и пари.
– Надявам се, че всички се отнасят добре с вас?
– Да. Глен и Реми са невероятни.
– Радвам се да го чуя. Защо не се отбиеш в офиса ми днес, преди да се прибереш вкъщи, и да ми кажеш върху какво са те накарали да работиш?
– Разбира се… Просто да се кача?
– Да, просто ела горе, както вчера. – Той се усмихна и на двете ни и си тръгна.
Когато се отдалечи от ушите, Реми се обърна и погледна Никол, сякаш виждаше Елвис да възкръсва от мъртвите.
– Сигурно се шегуваш с мен. Той току-що те покани в кабинета си.
– Това лошо ли е?
– Откъде да знам? – Отвърна Реми, като забоде още пиле. – Искам да кажа, че работя тук от почти шест години и той ме е канил в офиса си само веднъж, с Едуард, когато планирахме представянето на един голям клиент.
Никол не знаеше какво да мисли. Дланите и се изпотиха, а гърлото и беше стегнато и сухо.
– Не знам какво да правя.
– Какво да правиш? Просто продължавай да правиш каквото си направила, за да привлечеш вниманието му на първо място.
– Нищо не съм направила.
– Да, продължавай да го правиш – каза Реми, натъпка една вилица в устата си и я сдъвка като крава.

Назад към част 4                                                               Напред към част 6

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *