Кели Фейвър – Под негово владение – Книга 21 – Част 2

***

На вратата се почука силно и Кенеди седна на дивана, а очите ѝ се разшириха от страх.
За миг беше сигурна, че е видяла очертанията на пистолета на бандита в прозореца до вратата, но после видя Ред да наднича през прозореца, притиснал ръце до лицето си, за да се опита да намали отблясъците.
Кенеди стана от дивана и отиде до вратата, като я отвори и позволи на Ред и Никол да влязат. Те влязоха бавно, оглеждайки стаята, сякаш мислеха, че може да е някакъв капан, в който влизат.
– Кенеди, има ли още някой тук? – Попита я Ред.
Тя поклати глава с „не“.
– Съжалявам – успя да изрече тя, след което сълзите и риданията разтърсиха тялото ѝ и тя започна да се свлича на пода.
Никол дойде до нея, прегърна я, шепнеше успокояващи думи в ухото ѝ, разресваше косата ѝ.
– Всичко е наред, скъпа. Разкажи ми какво се е случило. Всичко е наред, вече си в безопасност.
– Не съм аз – каза ѝ Кенеди между ридаещите глътки въздух.
– Какво не си ти?
– Не аз съм в беда.
– Нещо се е случило с Истън? – Каза Никол.
Кенеди можеше само да кимне, смутена, че продължава да плаче и да ридае, но щеше да се срине, ако трябваше да изрече думите на глас.
Ако ги кажеше на Ред и Никол, всичко щеше да стане твърде реално.
Ред излезе от стаята и се върна след няколко минути с кутия кърпички. Той ги подаде на Никол и Никол държеше кутията, докато Кенеди подсушаваше очите си и избърсваше носа си.
Двамата бяха заедно на пода и Кенеди изведнъж изпита най-дезориентиращото преживяване на дежа вю. Сякаш си спомняше как са били заедно като деца – малчугани – и са си играли на пода на някаква стара къща, как е миришел килимът и колко позната е била Никол, сякаш са се познавали открай време.
– Мисля, че Истън е пострадал, а може би – може би дори по-лошо – каза Кенеди, като най-накрая успя да се сдържи да не избухне отново в сълзи, докато казваше немислимото.
– Къде е отишъл? – Попита Ред.
– Това е дълга история – каза му Кенеди, като вдигна очи, почти страхувайки се да срещне погледа му.
Той я гледаше надолу, лицето му беше маска на нетърпелива загриженост, погледът му беше натежал от контролирани емоции.
– По-добре е да започнеш да говориш – каза ѝ Ред и провери часовника си. – Всяка секунда е от значение в подобна ситуация.
Никол погледна към съпруга си.
– Не я плаши – каза тя.
– Аз не се опитвам да плаша никого. Но трябва да действаме бързо, ако смятаме, че нещо се е случило с Истън.
– Добре – каза Кенеди, кимна и бавно се изправи на крака. Никол
застана до нея, като леко държеше едната ѝ ръка.
– Просто започни отначало. Защо не седнеш и не ни разкажеш?
– Ще ви разкажа всичко, което си спомням – каза Кенеди и тръгна към масата до прозореца, където двамата с Истън бяха яли онази прекрасна вечеря предишната вечер.
Сега него го нямаше, а на негово място имаше разтревожена Никол и едва сдържан Ред, които я чакаха да започне разказа си.
– Всичко започна – каза Кенеди, преглъщайки трудно, докато седеше на стола с лице към прозореца – когато тази жена дойде в офиса и поиска да види Истън.
И така, Кенеди започна да им разказва за Шери и как Кенеди я е проследила и е взела регистрационния ѝ номер, проучила я е, разбрала е мръсните подробности за парите, които тя и Дийн са дължали на кредитори. Кенеди не спести нито една подробност, не се опита да се изкара по-добра. Вместо това им разказа всичко, като пропусна само сексуалните моменти, които се бяха случили между нея и Истън.
Когато стигна до частта, в която Истън ѝ каза, че ще се срещне с Джими ДеЛука, Ред се изправи.
– Той така и не се прибра – завърши Кенеди, провери мобилния си телефон и видя, че вече е почти десет сутринта. – Пробвах телефона му и той е изключен. – Челюстта ѝ се разтресе и гласът ѝ се пречупи.
Никол погледна към Ред и Кенеди видя безнадеждния поглед в очите на сестра си. Никол смяташе, че нещо много лошо се е случило с него, това беше ясно.
– Какво да правим? – Попита Никол.
Ред въздъхна.
– Трябва да се обадя – каза той. Долепи мобилния телефон до ухото си.
– Кейн, това съм аз… и имам много голям проблем. – Той постоя така за кратко, слушайки. След това продължи. – Един мой приятел е в беда и мисля, че ти може би си единственият човек, който може да помогне.
Секунда по-късно Ред затвори слушалката и погледна Никол.
– Това беше бързо – каза тя.
– Той ще дойде, за това не може да се говори по телефона.
Кенеди беше объркана.
– Кой е Кейн? Какво се случва?
Ред се почеса по челюстта.
– Кейн Райт е много могъщ човек и има много силни връзки с онзи свят, в който изглежда е забъркан Истън. Ако някой може да измисли най-добрия начин да подходи към тази ситуация сега, това е Кейн Райт. Колкото и да ми е неприятно да го призная.
Никол и Ред споделиха малка, тайна усмивка, като лична шега, която само двамата разбираха.
– Струва ми се, че трябва да се обадим в полицията – каза Кенеди. – Трябваше да се обадя още преди часове, но се страхувах. Истън ми даде ясни инструкции да взема парите от сейфа му и да напусна Ню Йорк. Просто се парализирах, но сега мисля, че трябва да се обадя.
– Полицията няма да може да помогне – каза ѝ Ред, а челюстта му се втвърди така, както се втвърдяваше челюстта на Истън, когато той ставаше нетърпелив.
– Откъде знаеш това?
– Защото – каза той – имаме опит с подобни неща и ти казвам, че това не е добра идея. Точно сега времето е от съществено значение, а полицията е бавна като меласа. Ще дойдат тук и ще вземат показания, ще започнат да те третират така, сякаш може би лъжеш и всъщност си направила нещо, за да навредиш на Истън. Ти ще бъдеш основният им заподозрян за изчезването му.
– Аз? – Извика тя и сложи ръка на гърдите си. Сърцето ѝ трепна, прескачайки няколко удара.
– Да, ти – отвърна Ред. – Полицията работи по закона за средните стойности, което ще рече, че най-вероятно ти си замесена в изчезването му и просто си измисляш сложна история за прикритие, за да се измъкнеш от неприятностите.
– Но това е лудост. Защо да им се обаждам, ако искам да не си навличам неприятности?
– Те ще предположат, че си изпаднала в паника, ще предположат, че си имала причина да измислиш история за прикритие. И работата им ще бъде да разберат защо си искала да нараниш Истън. Може би ще си помислят, че той е скъсал с теб, а ти си се ядосала и си го убила.
Кенеди се почувства отпаднала.
– Моля те, моля те, не казвай това. Никога не бих…
Ред продължи да настоява.
– Междувременно, каквото и да се случва в действителност с Истън, то ще продължи и ще се губи време, докато полицията стигне до бавното и неизбежно заключение, че Истън е изчезнал. Но при участието на полицаите вероятността този, който е взел Истън, да го върне, ще бъде много по-малка. Да го елиминираш ще е много по-лесно, отколкото да се справиш с последствията, когато се върне у дома с история за отвличане, малтретиране, мъчения…
Кенеди сложи ръце на ушите си.
– Спри! Спри! Моля те!
– Ред, ти я ужасяваш – каза Никол.
– Просто се уверявам, че тя разбира сериозността на ситуацията.
Никол го погледна предупредително.
– Мисля, че тя я разбира.
Ред най-накрая отстъпи. Протегна ръка към рамото на Кенеди и я стисна бързо и успокоително.
– Имам друга идея как да решим проблема. И мисля, че моят приятел може да ни помогне да го направим.
Кенеди потисна сълзите си, като леко подсмърчаше.
– Благодаря ви и на двамата, че сте тук и се опитвате да ми помогнете. Знам, че съм ви причинила само неприятности.
– Това е вярно – отговори Ред.
Никол отвори широко устата си.
– Ред – каза тя с ужас. – Не и казвай това!
Кенеди трябваше да се усмихне въпреки себе си.
– Всичко е наред, Никол. Знам, че той е прав.
Никол я погледна внимателно.
– Искам да знаеш, че не те държа отговорна за нещата в таблоидите. Разгледахме ги и писателят потвърди, че не ти си източникът.
Кенеди изпита малка благодарност към Вселената, че по някакъв начин е позволила поне веднъж нещо да се случи по нейния начин. Тя затвори очи и въздъхна дълбоко.
– Никога не съм искала да те нараня, Никол. Трябва да ми повярваш. Никога не бих причинила умишлено болка на теб или на семейството ти.
Изведнъж усети как ръката на сестра ѝ покрива ръката ѝ върху масата.
Ръката на Никол беше топла, суха и мека.
– Вярвам ти, Кенеди. Наистина вярвам.

Назад към част 1                                                           Напред към част 3

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!